9. ЗАЕТИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Домашната лексика в българския език е славянската лексика, защото българският език е славянски и славянската му основа е запазена най-вече в неговата лексика. Славянската лексика показва общославянския си характер по това, че тези думи съществуват във всички славянски езици, само че са фонетично променени: дали ще бъде вятър или витър, или ветър, думата “вятър” я има във всички славянски езици; думата лято, или лето, и т.н. Лесно можем да проверим дали една дума е общославянска като я намерим в другите славянски езици. Ако я няма в другите славянски езици обаче, това не значи, че е чужда, защото към домашната лексика спада лексиката, която сме наследили от Аспаруховите прабългари.
Когато Аспаруховите прабългари идват на Балканския полуостров, те тук заварват славянски говорещо население, но общият славянски език съществува под формата на различни диалекти. Аспаруховите българи са носители на друг тип език, той е тюркски език. Думите, които са от езика на Аспаруховите българи, не са засвидетелствани писмено (тогава не е имало писменост). Как се доказват тези думи? Доказват се с това, че ги няма в другите балкански езици, няма ги в другите славянски езици и, както миналия път ви казах, най-сигурната дума е “българин”. Всички други думи се доказват чрез тематично-диахронични изследвания.
В своето развитие българският език се консолидира, оформя се със своите особености чрез контакта си с византийски, след това с латински (по време на Кръстоносните походи), най-дълго контактува с турски и най-силно влияние изпитва от руския език. Това са вълни от чужди думи, за които може да се каже, че са заети през определени периоди. В същото време българският език се обогатява с т.нар. интернационална лексика. Това са думите от латински, гръцки и еврейски, които са така разпространени във всички езици, че ние не можем да кажем чрез кой език са дошли в българския език. Но поради това, че са широко разпространени, приемаме тази лексика за интеркултурна, интернационална и тя се разпространява само по писмен път.
Другият важен път на разпространение на чуждите думи е чрез контактуване на равнище диалект. По този начин са заети част от гръцките думи, всички турски думи, румънска лексика (по северното крайбрежие), думи от гръцки произход, които се наблюдават в тракийските говори. При контактуване на равнище диалекти не е нужно носителите на двата диалекта да бъдат грамотни. Както и сега, например турското българско население, което контактува с българите поради това, че са твърде близко, използва думи, главно разговорна лексика, но не може да я пише. Българите, които говорят турски, не могат да напишат турските думи; турците, които учат български разговорно, само от съседите си, не ходят на българско училище, те са неграмотни. В този случай много важна е равнопоставеността: дали се смятат за равнопоставени носителите на езика и дали другият език е престижен. Никой от нас не учи балкански език, на някоя от съседните държави, защото ние не смятаме, че е престижно да научим сръбски или гръцки, за да говорим с тях, а те не смятат, че българите са престижна общност, и не учат български. Използваме английски, преди това руски, но не учим езика на съответната балканска общност.
§ Турски думи
Специално внимание заслужава лексиката, която е заета от турски език. За турския език е характерно първо, че думите са заети по устен път, второ, че са на равнище диалект и трето, че са неравнопоставени. Турският език е бил налаган. Щом има елемент на насилие, тогава се явява и елемент на съпротива. Българите не са обучавали децата си в турски училища. Когато богатите българи започват да изпращат децата си в училище, то е било гръцко, най-вече поради религиозната общност, посещавали са християнските църкви. В нашата научна терминология няма турски думи – има гръцки, има много латински, но турски думи няма, защото турският език е насаждан по принудителен път, изучавали са го мъжете дотолкова, доколкото да могат да контактуват и да изпълняват поръченията или заповедите, да си плащат данъците, да контактуват с турците. Жените не са контактували с турците; те са възпитавали и обучавали децата си вкъщи и децата също не са ходели в турски училища, защото поначало това е било и забранено. Доколкото са съществували турски училища, те са били за турското население.
Турските думи в българския език не са малко. Те са на равнище разговорна реч. Изследвани са от проф. Беньо Цонев, който изследва и руските думи в българския език, и гръцките, и румънските. Проф. Беньо Цонев е един от големите филолози, професор в Софийския Университет. Трудовете са му събрани в 3 тома (Избрани трудове). В третия том са лексикалните проучвания, там са и изследвани турските думи.
От турски е заета конкретна лексика, която отразява заобикалящата ни среда. Това са думи за природа, растителност, животински свят: балкан, баир, тепе, боаз, дервент (пропаст), канара, кория (гора), хендек (ров, ниско място), мера (поле, ливада), бунар (кладенец). От тези думи никоя не е в нашата терминология. Ние казваме балкан, Балкански полуостров; в народното творчество има Балкан (планини), но когато говорим за високите планински обекти, това са планини. Географите пишат, че наши планини са Рила, Пирин, Родопите и т.н. Няма да намерите термин “това са българските балкани”; боаз е ‘проход’; има Арба конак, Арба конашки проход, но в терминологията мястото, където се минавало или е прокопаван, или естествено е създаден, то е проход. Кория е ‘гора’, но в учебниците казваме горска растителност, иглолистни гори, широколистни гори.
Названия, свързани със стопанския живот, икономическия живот, бита, свързан главно със селското стопанство: сайбия (стопанин), чифлик (място, собственост, обработваема земя и хората, които я обработват), харман (мястото, където се вършее), дамазлък (отгледаните в домакинството животни, т.е. тези, които не са купени), джинс (порода), балтия (брадва), каиш, синджир и др.
Названия на предмети от бита: харамия, тенджера, буркан, тепсия, джезве, казан и др. Тези думи и днес се употребяват, заедно с предметите. Тенджерата си е тенджера, с нищо не можем да я заменим; но джезве вече не употребяваме и думата се забравя, защото има кафеварка. Думата джезвé излиза от употреба като историзъм; самият предмет излиза от бита, но тавата е тава, тепсията си е тепсия.
Старите занаяти и лицата, които ги упражняват, с много живия суфикс -джия: абаджия, арабаджия, халваджия; касапин, хамалин, джамбазин, чобанин (суфиксът -ин е факултативен, т.е. думата може да бъде и чобан, и чобанин); трампа (размяна), ортак (съдружник). Думи, свързани със старото строителство, като: дюлгерин, кирпич, дограма, дограмаджия, дирек, киреч, мертег, чакъл, таван, сачак (дъски, върху които слагат керемидите). Сега строителството е по друг начин, вече се употребяват други материали, но Дограмаджиев е останало като прозвище (Дограмаджиеви); джамджия вече не казваме, а стъклар, прозорци.
Названия, свързани с облеклото и накитите: басма (памучен плат), шаяк, ибришим, ахаган, антерия, кундори (обувки), кýндорджия (обущар), чорапи.
Най-много е спечелила българската кухня, защото и чужденците се оказва, че харесват ястия, които сме заели заедно с етимологията и името: кебап, кюфте, пастърма, гювеч, мусака, каймак, суджук, баклава, шекер, геврек. Бозата вече не се харесва, но в миналото е била много разпространена на целия Балкански полуостров. Албанците смятат, че те са нейни родоначалници – и сега се произвежда там боза, в Турция също, но тя е излязла от употреба, бозаджийници няма и в съвременните сладкарници никъде не се сервира боза. Казват, че днес бозата имала и друг вкус; не всички я харесват.
Някои названия, които отразяват междуличностни отношения: комшия, ерген (това е междуличностно отношение – човек, който не си е създал семейство; сам по себе си човек не може да бъде ерген), кавга, куршум, барут (някои отношения са се решавали и по този начин), топ, байрак.
Тези думи и сега се употребяват, не можем да се откажем от тях. Свързани са с домашния бит, с ястия, предмети от бита и не са заменени с други. Ако са минали в пасивния речник, то е защото предметите, които означават, са остарели. Например думата терлици (или терлъци) е турска дума – днес не се носят терлици; вкъщи хората носят чехли, пантофи, а по-рано домашният пантоф, обувка, е бил терликът (нещо плетено, ушито и т.н.). Самият предмет е историзъм.
Историзми обаче, свързани с обществения живот и отношения, са: кадия, заптие, башибозук, кърджалия, мюфтия, измекяр, ага. Интересно за турските думи е, че много от фразеологичните съчетания, които ние употребяваме в разговорния език, съдържат турски думи, които не можем да заменим с други. Целият израз е преведен от турски, но част от лексиката му е запазена. Например: ставам за резил – думата резил е турска; правя си майтап; пожелавам късмет, правя нещо за късмет. Тези думи са предимно разговорни и те трябва да се употребяват много внимателно, защото по тях се познава владеенето и невладеенето на езика. Например думата инат е и съществително, и прилагателно: той има голям инат (съществително име), инат жена (прилагателно име). Тези думи, прилагателни имена, които се употребяват и като съществителни (сербез, инат, околуш, будала, типигьоз, хаймана), когато се употребяват като прилагателни, те нямат форма за род, защото в турския език род няма, там всичко е една (един жена, един книга, един чанта) и прилагателните не се изменят по род. Примери: типигьоз човек, типигьоз жена; типигьоз значи 'човек, който не се притеснява' – не просто отворен, а нахален, който не съобразява и там, където би трябвало да се съобразява; от там типигьозлюк (дебелоочие); гьоз е 'око'.
Интересно за турската лексика е, че турският език е станал език-посредник за думите от арабски и персийски. Тези думи ние не различаваме, не ги отделяме от турския, защото арабските и персийските са минали през турска редакция и ние ги приемаме като турски. Пример: думата ракия е минала от арабски в турски и оттам – в български. Само чрез етимологичните речници и специални занимания може да се провери, че голяма част от турските думи ние ги приемаме за турски, употребяваме ги като турски, но те са арабски. Примери: акъл, аба, ахмак, атлас, аджамия, джоб, халка, халва, резил, инат, гурбет, кадифе, гайтан, ширит, мусака, кадаиф, локум, шекер, масраф, долап. Веднага от този пласт арабски думи се отделят тези, които са минали от арабски не през разговорния ни език, а са минали от арабски към културната лексика и оттам са минали във всички европейски езици. Това са думите алгебра, алкохол, адмирал, алманах, азарт – арабски думи, минали в книжовната лексика и те нямат турско звучене. От персийски са например думите бент, безистен, бостан, гердан, диване, хан, механа, ошаф, хамбар, чадър, чешма, чаршия, лале, хаван, черчеве, нишесте, чорба, пача, фурмà, зарзават, сахат (саат).
Каква е съдбата на турските думи? Употребяваме ги, не можем да се откажем от тях. Трябва обаче да ги познаваме, да знаем тяхната стилистична украса и да умеем да избираме подходящата дума, когато има съответно название в българския език. Например, в “Криворазбраната цивилизация” възрастната жена (майката) се обръща към сина (Митьо, но тя му казва Димитриус): “Димитриус, колко е сахата?” Тя иска да мине за европейка, обръща се към него с Димитриус; но “колко е сахата” – това е разговорно – не само, че не е европейско, но дори не е книжовно, използва се с хумористична цел. Когато съпрузите разговарят, говорят за масраф, вм. разноски. Когато правим документи, не можем в един документ, пр. приходно-разходен ордер, да пишем масраф.
Тези думи личат или са маркирани стилистично когато имат съответна книжовна дума. Също и научната терминология: кория – гора; боаз – планина; тепе – височина. Едните са книжовни, другите са разговорни. Когато обаче няма съответно название, пр. чорба – супа, това са две различни по вид ястия; не можем да кажем шкембе супа; шкембе чорба си е специално название. Обясняват таратора като ‘лятна супа’ – никаква супа не е, той не се вари. Тези названия, които са оригинални и имат реален денотат – кюфте, мусака, яхния, кебап – те нямат стилистичен термин за разговорност; те са си нормални и се употребяват като единствени названия. Иначе най-много нюанси има тази лексика, която изразява качества на човека, междуличностни отношения и словосъчетания като голям инат, ставам за резил, голям кахър, имам хабер, нямам хабер от нещо, които са разговорни и нямат място в по-високия стил.
§ Руски думи
Следващата вълна от думи, която обогатява книжовния език и също може да се набележи времето й на проникване (както при турските думи – по време на турското робство; има смесване на териториите, непосредствен контакт), това е влиянието, заемането на руски думи.
Какво е характерно за заемането на руски думи в българския език?
1. Това е славянски език и се възприема по-лесно. Много от думите се разбират от звученето, а не както турските; разбират се, защото има близко звучащи думи: горад – град.
2. Руските думи навлизат само по книжовен път. Ние никога не сме имали контакти с руския език. Няма смесване на територии, българи и руснаци не живеят заедно (освен бесарабските българи) и руския език сме го виждали на книга написан. Той идва с преводи, с научна литература и с българи, които са учили в Русия – пред и по времето на Възраждането, които владеят руски език и употребяват някои от руските думи. Например Алеко Константинов е бил в Русия и в книгата за Бай Ганьо той пише: “Тренът ни навлезе медлено в Пещенската гара.” – тренът (влакът) навлезе медлено (руска дума); също молодец – юнак. Това са думи, навлезли по книжовен път; следователно думите сме ги видяли написани и затова и сега пишем Москва, въпреки че руснаците не произнасят столицата си [москва]; то не е [а], то е към [ъ], но ние изговаряме и пишем “Москва”, защото сме го видяли написано, а сме чули как се произнася.
Преди тази вълна от руски думи, които са заемани главно през време на Възраждането, за да заменят турските думи, преди това има един лексикален пласт (слой), който наричаме черковнославянска лексика. Това не са руски думи, а български (старобългарски), които са се употребявали в България до ІХ-Х в., когато се развива богата книжовност. Когато Русия приема християнството през Х в., богослужебните книги от България биват пренасяни в Русия, за да се осъществява богослужението. Това са думи, свързани с църковната практика и за тях е характерно, че по звучене са нагодени към руския език. например: ние казваме възкръснал, но пишем Христос возкресе. Това произношение с [о] вм. [ъ] е руско. Казваме Разпятие, въпреки че празникът е Разпети петък; в руския малката носовка дава Я, затова от пятница става разпятие.
Руски думи са също: причастие, възкресение, деяние, благочестие, благословен, спасител, учител, хранител (пазител), родител (дошла е като pluralia tantum: двама са родители; едва по-късно се разделят от мн.ч. родители – родител; не можем да кажем обаче, че ‘лице, което е родило, е родител’, защото тук вътрешната форма подвежда).
Думата братовчеди (слав.) – това означава ‘деца на брата, братови чеда’; ако има двама братя, техните деца са братовчеди. Ако човек е сам, ако няма братя и сестри, няма да има и братовчеди. Ако се вземе думата в ед.ч., братовчед, не можем да кажем, че това е ‘чедо, дете на брата’, защото основната форма е била pl. tantum и братовчеди са помежду си децата на братята/сестрите – тук етимологията се разминава с вътрешната форма; ако се вземе едно дете, то е дете по отношение децата на своя чичо, леля, вуйчо. Детето на вашия брат е ваш племенник.
Черковнославянската лексика и днес остава само книжовна, не минава от книжовния към разговорния език. С тази лексика се установяват в българския език и някои форми на образуване, но ние я познаваме по това, че тя съществува и в руски, и в български, близка фонетично (по звучене), пр. съпруг – супруг (‘впрегнат заедно’). От тази лексика ярко се откроява истински руската лексика, пр. випуск (ние нямаме такова съществително, от выпускать), ведомост (от глагола ведеть), дописка, имущество, кънки, невежа (от глагола неведеть – ‘не виждам’), оборот (на български би било “обрат”), обстановка, покупка, параход (калкирана от рус. паравоз), разписка, сказка (от гл. сказати), труженик (от труд), участник, хазаин (на бълг. е стеснила значението си до ‘този, който има квартиранти’, на рус. значението е по-близко до ‘домакин’).
От руски сме заели редица прилагателни имена: бодър, вероятен, горд, изящен, изтощен, лукав, свиреп, прелестен, сложен, опасен, способен, усърден (от сърце – ‘който прави нещо със сърце’), усърдие. Всички думи (прилагателни), образувани с префикс не-, които завършват на -м, са по произход стари страдателни причастия, пр. необходим (‘не мога да мина без него’; няма обаче дума “обходим”), необятен (‘който не може да се обхване с поглед’; дума “обятен” няма), небрежен (дума “брежен” обаче няма), небрежност; търпим (от търпя). Тези причастия изразяват страдателно отношение, пр. Този шум е нетърпим. (не може да бъде търпян), но някои депутати казват Ние ставаме все по-търпими., вм. търпеливи (лично качество). Прилагателните на -м, които са по руски образец, все повече се употребяват в българския език и почти не участват в сказуемите.
Много от тези конструкции показват как се създават названията. Например: няма чуваемост (в Парламента; т.е. ‘другите не чуват’); уморяемост на децата (т.е. ‘децата подлежат на умора’).
Всички руски думи, които сме заели, са характерни главно за книжовния език, от където минават в разговорния стил, защото са дошли с написан текст или при превод, или с владеене на руски език. Много от българските книжовници, писатели по време на Възраждането (Вазов е писал “Под игото” в Русия), са били под влияние на руския език. Това влияние е било възможно, защото руският е бил лесен за разбиране, тъй като руският и българският език са сродни.
От другите езици сме заели главно имена (съществителни), а от руски сме заели глаголи, пр. дерзая, заявявам, отчуждавам, преподавам (от там преподавател), наблюдавам, подозирам, подстрекавам, преодолявам, уважавам, трогвам (трогать, ‘засядам’), старая се, ругая (ругать); всички от явление – появявам се, явявам се, изявявам се. Интересен развой е получила думата касая: на руски глаголът е само възвратен, касается (Это мне не касается.). Този глагол идва от славянските езици – на български е докосвам (коснуть, ‘допирам се, отнасям се до нещо’). Използва се в изрази като касае се за международни отношения, но само в български език през последните десетилетия се е разпространила невъзвратната употреба и много често се среща изразът това не ме касае (т.е. това не ме засяга). Употребата на невъзвратна форма е български модел.
Характерно за руския език, заедно с влиянието на черковнославянския, е, че от там сме заели модели за образуване на думи и суфикси за образуване на нови думи, пр. книжовния суфикс -ние: намаление, разпределение, определение, съжаление, влияние, повишение, твърдение. Тези думи, със суфикс -ние, на българска почва са си дали среща с конструкциите със суфикс -не, пр. от разрешавам и разреша (видова двойка) се получава отглаголно съществително разрешаване (това означава абстрактното действие ‘разрешавам’; действие, но абстрахирано от вършител, пр. трябва ми разрешаване на въпроса) и разрешение (това може да означава и ‘резултат от действието’, пр. Аз имам разрешение за отпуска.).
При пътуване се гледа разписание на превозните средства, което е на табло или в компютър; разписание (‘резултат от действие’) е образувано от глагола разпиша със суфикс -ние. По-рано студентите са искали подписи, че са посещавали лекции, т.е. разписване (от глагола разписвам, със суфикс -не).
Българският език е разграничил двата суфикса (-ние и -не), като суфикс -не остава разговорен, а суфикс -ние – книжовен. Всички съществителни с -ние се образуват само от свършени по вид глаголи, пр. разпределя – разпределение; назнача – назначение. Пример: Аз имам назначение за учител. (от глагола назнача, св.вид; означава конкретно съществително); Чакам назначаване. (от глагола назначавам, несв. вид)
По-живата наставка, която се опира на разговорния език, е -не. Тя е дотолкова активна, че фактически от всеки глагол може да се образува съществително със суфикс -не, пр. четене, ходене, чакане, носене, миене, чистене. Тези съществителни носят по-ярко белега процесуалност – те заменят в много случаи инфинитива, пр. Започвам да пиша. (Начинать писать) – Започвам писане. Думите с -ние не може да бъдат употребени вм. инфинитив, защото те означават и резултат от действие, пр. Гледам разписанието на самолета., Гледам разпределението на часовете в програмата.
Руски са думите постановление (с руското -вл-), наблюдение – наблюдавам (от там – наблюдаване; наблюдение е от руски, защото на български няма глагол наблюдея).
Под влияние на руски език и черковнославянски у нас се е разпространила наставката -тел, която е характерна за образуване на думи, съществителни, названия на лица най-вече, характеризирани като носители на действието, означено от мотивиращия глагол (носи – носител; раздели – разделител). Тези съществителни са характерни само за книжовния език. Доколкото се употребяват в разговорния стил, то разпространението става от книжовния – към разговорния. Всички употребяват думата учител, тя е заменила думата даскал; но разпространител, разпределител, изпълнител, покровител (от покрóв – чадър над някого, за да го пази; ‘грижа се за някого’), издател, предател; радетел (чисто руска дума, радити е минала през черковнославянски; сърбите казват “Що радиш?”, т.е. “какво правиш”; радетел е взета като готова единица, защото в българския език няма глагол радим); труженик (от рус., въпреки че имаме глагол трудя се).
Освен тези думи, които пазят характеристиката си на стари с това, че накрая, когато са завършвали на палатална съгласна, в руски, в украински и в полски, когато ги членуваме, те възстановяват палаталността си. Пример: спасител – спасителят; разделител – разделителят; разклонител – разклонителят и т.н.
От думи, заети от руски език, се е установила и по-рядката наставка -ие, която е по-скоро част на заети думи, като: условие, известие, участие, битие, житие, безразличие, спокойствие. Тези думи са абстрактни съществителни и са характерни за книжовния език, както и думи със суфикс -ство, пр. количество (рус. количество), свойство, равенство, вещество, същество, братство, естество, качество и др. Тези наставки са съществували в старобългарския език, но са добили гражданственост в руски и по-късно са послужили като модел, по който сега се образуват думи, абстрактни съществителни, пр. студентство (функция на всички заедно), ученичество, учителство, гражданство (множество от еднакви по професия, занимание и пр. личности); това са колективни съществителни, които означават и абстрахирано качество, пр. мародерство, невежество, любопитство, богатство – съществителни, характерни за книжовния език, а в разговорния език с такова значение са се употребявали думи, образувани с турската наставка -лък, пр. инатлък, хайлазлък, куцузлук, тарикатлък – абстрахирано качество. В книжовния език тази функция се изпълнява от наставката -ство.
Редица сложни думи като модел се образуват под влияние на заети готови конструкции от руски, които са послужили за модел. Например: думата водород (от вода; ‘част от водата’) е калка от немски (вода – Wasser, вещество – Stoff; Wasserstoff – водород; кислород на немски е Zauerstoff); гръмоотвод, въглерод, параход (калка от паравоз).
Названия на лица (побългарени с наставката -ец): скотовъдец (от въдя – ‘отглеждам’, скот – ‘животно’), земеделец; с наставка -вед (ведети – ‘зная’) са думите: езиковед, литературовед, пушкиновед; с наставка -въд: еленовъд, рибовъд; деловодител (‘чиновник, който води/вписва данни’; дела – ‘документи’), счетоводител (касиер; който ръководи финансите); военачалник.
Отвлечени съществителни, които въобще не се употребяват в разговорния език: благоденствие, благопожелание, корабокрушение, кръвопролитие, местожителство (местоживеене), столетие (от лет – ‘година’), любопитство, високомерие, благородие и т.н. Тези думи са от първата вълна руски думи, чието навлизане в българския език свързваме с периода на Възраждането и преди него, а преминаването им от старобългарски в руски е през Х в., когато става приемането на християнството в Русия. След Освобождението много турски думи са заменени с руски (пр. сказка), а по-късно, през съветската епоха, навлизат думи, свързани най-вече с понятия от съвременната действителност, пр. спътник (спутник на рус.) се приема във всички социалистически страни. Думата космонавт (от космос) също минава във всички езици, но в Западна Германия се използва астронавт (от астер – звезда), защото са приети различни признаци при назоваване на лицата.
От руски са заети и думи като ударник, стахановец, челник, пропагандист, колхоз, както и думи, свързани с обществено-културното развитие, пр. агротехника, полезащитник, трудозем, бригадир и т.н. Някои думи са калки, пр. красная армия (червена армия; рус. красний – ‘червен’, знамената им са били червени – имали са белогвардейци и красноармейци; белое – ‘бял’; анархистите са имали лозунг “Бий белите, докато почервенеят; бий червените, докато побелеят”); монтажник, заготовка, уравниловка, заварчик, нормировчик. Много от тези думи са историзми, пр. колхоз днес вече няма, колхозник, кооператор (съществували са в кооперации, и преди ТКЗС-тата), стахановец (по името на Алексей Стаханов, който изпълнил много норми и станал ударник, бил е награждаван и пр.), уравниловка – тези думи са изчезнали (отразявали са структурирането на социални живот), но са се появили други, пр. безработен (такова нещо преди не е съществувало, не е имало човек, който да не работи, освен ако не учи), социално слаб.
Руските думи са останали и се употребяват и днес. Преди години преподавателите са пишели във вестници и списания “Да се борим против руските думи”. Тогава проф. Андрейчин е писал против думата явявам се (рус.), защото в дефинициите се казва пр. ‘съществителното се явява част на речта, която...’, също и против глагола касая се (рус.) и е смятал, че ‘конструкцията се отнася до...’ (вм. касае се). Останали са думите: разкривам (разкривам училище, разкривам ДГ), вм. откривам; зачитам (‘прочитам на глас; огласявам’). Пак от руски са се появили преди около 15 години думи като гласност, перестройка, които тогава са били неологизми, но са се забравили и сега вм. гласност (‘нещо да се чуе, да се възприеме слухово’) се използва прозрачност (‘нещо да се види, да се възприеме зрително’).
Днес руските думи в българския са по-малко, защото дори културните ни контакти с Русия са ограничени, но в научната литература има много руски конструкции.