ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ПРАКТИКУМ
/упражнения ІІІ, ІV група/
/упражнения ІІІ, ІV група/
* за 13.01.2009 г., Вторник – есе на тема “Университетът”, за сп. “Родна реч”; ще се направи и ТЕСТ върху слято, полуслято и разделно писане (ако остане време)
* Езикови бележки: поне 15 представяния
* 13.01.2009 г., Вторник – лекция на Йовка Тишева от 12:15 ч.
* предстои: ТЕСТ върху пунктуация, изречения с усложнен синтаксис
* 26.01.2009 г. – ИЗПИТ, 9 ч., 65 ауд. (вкл. кратък текст на тема по избор, спрягане на глагол във всички времена, причастия)
Препоръчана литература:
* Иван Недев, Ванушка Димитрова, Цеца Балевска, ТЕСТОВЕ по култура на речта, РИТТ, 2005, 2007
* Български език и литература за зрелостен изпит, 2008 г.
* Петър Пашов, Практическа българска граматика (частта за Глагола и причастията)
Полуслято писане
§. Полуслято писане при прилагателни имена
Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани чрез свързването на две или повече качествени или относителни прилагателни в равноправно смислово отношение. Практически това равноправно смислово отношение позволява между двете основи да бъде добавен съюзът “и”.
Типология на най-представителните случаи:
1. Сложни прилагателни, образувани от цели основи на относителни[1] прилагателни имена. В тази група влизат прилагателни като: учебно-възпитателен (учебен и възпитателен); архитектурно-художествен; аудио-визуален; героично-патриотичен; морално-етичен.
2. Сложни прилагателни имена с цяла и съкратена основа на относителни прилагателни имена, напр.: историко-филологически (от исторически съкратеното прилагателно е историко-); бръснаро-фризьорски (бръснаро- е съкратена основа от бръснарско).
3. Сложни прилагателни, които са фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни имена, образувани чрез повторение на едното (напр. важен-важен) или чрез разширение с представки и наставки (напр.: гол-голеничък, бит-пребит, един-единствен, пиян-залян, син-зелен, немил-недраг).
4. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетание с лично и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени имена. Например: Димитър-Димова, Радой-Ралинова, Йордан-Радичкова творба.
5. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, придружени от названия на титли и звания, напр.: Бай-Ганьов характер, Отец-Паисиева творба, Поп-Минчова постъпка. Когато същите тези названия се ползват като наименования на градове (селища), задължително се изписват разделно, напр.: Граф Игнатиево, Панайот Хитово, Тодор Икономово, Капитан Андреево, Отец Паисиево[2].
§. Полуслято писане при числителните имена
1. Сложни числителни от две основи, с които се бележи приблизително количество, напр.: пет-шест, двайсет-трийсет, половин-един.
Nota Bene! Когато същите числителни са изписани с цифра, тирето между тях се запазва.
2. Сложни числителни, при които първият компонент е един, но това един е пропуснато и формално на неговото място е включено съществително име, напр.: месец-година (една година – две), месец-два, ден-два, час-два, година-две. Пропуснато е числителното един, но то се подразбира, и на негово място е използвано съществително име.
§. Полуслято писане при наречията
1. Две наречия в равноправно отношение помежду си, които най-често означават неопределеност, напр.: бързо-бързо, едва-едва, веднъж-дваж, горе-долу, живо-здраво, криво-ляво, лека-полека.
2. Сложни наречия, които са образувани от две повелителни глаголни форми (императив), напр. иди-дойди, кажи-речи. По същия начин се оформят и сложни наречия като: току-виж, току-така, току-речи.
3. Наречията и неопределителните местоимения, образувани с частиците еди, що и годе. Тук влиза цяла група на неопределените местоимения: еди-какъв си, еди-как си, еди-кога си.
§. Полуслято писане при междуметията
1. Междуметия от две равноправни в смислово отношение части, напр.: бау-бау, бум-бум, цигу-мигу, ах-леле, де-гиди.
Изключение: когато междуметието е удължена гласна, изписва се слято, напр. ааааа, беее, пссст, за да отговаря на изговора. Ако се възприемат като части, които носят някакъв смисъл или които заместват цяла конструкция, наричат се още стилизирани морфеми; т.е. те не функционират толкова със звукоподражателния си компонент, колкото като компоненти, които изразяват скрито значение, т.нар. пресубпозиции ?. Тогава можем да ги напишем слято, ако те изразяват такова значение, но ако искаме да бъде представено като продължителност, като етапност, могат да бъдат написани и с тире. Този въпрос е свързан с функцията, статута на междуметията. Има по-съвременни проучвания, според които междуметието носи своя семантика (значение). В случая то има статут на морфема, стилизирана морфема, защото има конотативност (допълнителни значения, експресивни значения); нещо, което не е неутрално, а е стилистично или емоционално маркирано, т.е. освен значението, което се придава, или освен като заместител на определено значение, може да функционира и като стилистичен маркер (маркер на стила).
2. Полуслято писане при съществителни имена, образувани като междуметия, напр. пинг-понг, дум-дум (вид куршум).
3. Ако при две сложни съществителни с еднаква втора основа, при които основата е изпусната при първото от тях, на нейно място се пише тире, независимо от правописа на отделните сложни съществителни. Съвременният правопис налага при тези компоненти от чужд произхòд, които са наложени със самостоятелната си употреба, тенденцията за разделно писане, напр. офис техника, бизнес техника и т.н. В случая обаче, независимо от модела на тяхното писане, когато имаме съчетания от типа на офис- и бизнес техника, да се постави тире (офис-бизнес техника), за да се покаже чрез тирето елизията, изпадането на основата и да се покаже, че тази основа (техника) е равноправна и към първото съществително, и към второто съществително.
Примери: радио- и телепредаване[3], авио- и ракетомоделисти, кино- и видеоклуб[4], жп- и автотранспорт, авто- и жп транспорт, кино- и фотографски конкурс, радио- и телевизионно предаване (радио- и телепредаване[5]).
4. Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образуване на сравнителна и превъзходна степен (напр. по-тесен, по-широк, по-широко), а при съществителни имена и глаголи се пишат отделно, като върху частицата по се поставя ударение (пò), за да се разграничи от предлога по. Например: пò харесвам, пò прилягам, пò към мене, пò на открито, пò юнак.
Разделно писане
1. Разделно се пишат наименования с подчинени наставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи, напр.: бизнес офис, ски спускане, чейндж служител, фолк певец.
2. Съчетания от две съществителни, второто от които е необособено, неразширено приложение към първото, напр.: дума термин, държава собственик, изложба панаир, мач реванш, лекар специалист, съчинение разсъждение, студенти филолози, студенти първокурсници, план конспект.
3. Съчетания от типа: водещ предаване, завеждащ отделение, младши лейтенант, командващ флота, старши научен сътрудник, и др.
Правопис на отрицателната частица не
1. Отрицателната частица не се пише слято когато думата или формата не може да се осъществи без нея, напр. немотия, невръстен, невредим, непрогледен, нехая, ненавиждам.
2. Отрицателната частица не се пише слято когато думата е съществително или прилагателно и с отрицателната частица не се образува нова дума с противоположно значение, напр. доверие – недоверие, истина – неистина, веднъж – неведнъж, винаги – невинаги, напразно – ненапразно, много – немного. Има само един случай, при който отрицателната частица не не образува противоположно значение: думи от типа на неведнъж, невинаги се пишат слято, но когато с тях не се образува ново значение, обикновено се пишат отделно и в изречението имат противопоставителна семантика, напр. Не веднъж, а сто пъти съм ти повтарял, че трябва да ходиш на лекции. (тук няма противоположно, ново значение, а само съпоставителна семантика); Не веднъж, сто пъти ти повторих.; Немного студенти дойдоха на лекцията днес.
3. Отрицателната частица не се пише слято със сегашно деятелно причастие (форми на -щ, пр. пишещ, знаещ), мин. св. деятелно причастие (форми на -л, пр. писал) или мин. страдателно причастие (форми на -н, -т, пр. писан, обут, чут), когато се образува дума с противоположно значение, напр. възпитан – невъзпитан, знаещ – незнаещ, необут, неузрял, неуспял.
Nota Bene! Миналите свършени деятелни причастия се пишат слято с частицата не когато изпълняват именна, атрибутивна функция (поясняват съществително име), напр. неузрели плодове, неучили студенти, неподготвил се актьор. Когато същите тези причастия изпълняват сказуемна функция, т.нар. предикативна функция, те се пишат отделно, напр. Неуспелите в конкурса Music Idol бяха разочаровани. (именна употреба: неуспелите); Участниците не успели, защото пеели фалшиво. (сказуемна функция, функционира като предикат: не успели)
Основно правило: частицата не се пише отделно от глагола и от деепричастието, напр. не говоря – не говорейки; не желая – не желаейки; не мога – не можейки.
Nota Bene! Има една група глаголи в българския език, с които се изразява слаба степен на изразеност на действието. При тях частицата не се включва в състава на представката недо-, поради което се пише слято, пр. недочувам, недовиждам, недоразбирам, недоглеждам.
Правопис на представките пре- и при-, о- и у-
* Представката пре- означава:
1. При извършване на действието се преодолява граница в прекия или в преносния смисъл на думата, разстояние във времето или в пространството, напр. премествам [от едно място на друго], предавам [от един човек на друг], прежалвам, пресрамвам се, преодолявам [душевно състояние или задръжка].
2. Повторно извършване на действието, напр.: пребоядисвам, препрочитам, преписвам.
3. Посредством действието даден обект се разделя на две части, напр.: преграждам, прегъвам, прекършвам.
4. Действието се извършва в прекалено голяма степен, напр.: прегладнявам, премръзвам, преуморявам се.
5. Метаморфоза или заемане на обратно положение, напр.: превръщам се [от едно нещо в друго], преобразявам, прераждане, преиначавам.
* Представката при- означава:
1. Приближаване, намаляване на разстоянието между предметите, участващи в действието; закрепване на един предмет към друг предмет; приближаване и установяване на зависимост, напр.: приближавам, притеглям, приземявам се, придружавам, присламчвам се.
2. Добавям, внасям нещо от вън, напр.: прибавям, придобивам, придавам [смисъл, значение], приписвам [имот, вина].
3. Представката означава начало при третолични глаголи, означаващи желание да се извърши действието, напр. приспива ми се, приисква ми се.
4. Еднократност или слаба изразеност на действието, напр.: пригърмя, да пригърми, припламва, припечелвам, притъпя, притъпен.
* Представката у-
Представката у- се разграничава лесно от представката о-, когато показва, че действието се извършва (насочва): 1) в дълбочина, 2) към центъра на предмета, 3) надолу, напр. ужилвам, убождам, уцелвам, укорявам, увисвам.
* Представката о-
В исторически план се представката о- се е развила като фонетичен вариант на представката об-. Има три ясно различими значения:
1. Действието засяга повърхността на предмета, напр.: ожулвам, остъргвам, обелвам, обгарям, олющвам.
2. Действието обхваща предмета, като[6] следва неговите очертания, напр.: осмивам, освирквам, обвивам, обкръжавам.
3. Действието се извършва върху целия обект или върху всички предмети, напр.: обрулвам, овладявам, опердашвам, оглеждам се.
Nota Bene! Пред представката без- никога не стои в българския език представката у-, а имаме сложната представка обез-, напр. обезсмислям, обеззвучавам, обезличавам, обезсолявам, обезверявам.
Дублетни форми[7]:
Представките пре- и при-, о- и у- могат да се прибавят към едни и същи глаголи, като образуват производни с различно значение: предавам [съобщение] – придавам [смисъл, значение]; притеглям [нещо към себе си] – претеглям [теглото на нещо]; опадат [листата на дърветата] – упадат [нравите]; оронвам [царевица, грозде, мазилка] – уронвам [авторитет, достойнство].
По различни начини, които не винаги са свързани с редукцията, като дублети в българския език са се установили думи като: овенчавам – увенчавам; омиротворявам – умиротворявам; омилостивявам – умилостивявам; омесвам – умесвам; оедрявам – уедрявам; вземам – взимам; обеца – обица; чемшир – чимшир; възпоменание – възпоминание; реторика – риторика.
Някои от собствените имена също са дублети: Венцеслав – Венцислав; Велеслав – Велислав; Невена – Невяна. Тези дублети обаче са по-особена категория, тъй като при личните имена свободата да избереш как да бъде изписано едно име е неограничена.
Други дублети са: вИно – винО; анАтема – анатЕма; мЯсто – местО; мОлив – молИв; мен – мене; теб – тебе; нахОдчив – находчИв; едва – едвам.
Дублети са и форми от типа: газ – газът – газта; прах – прахът – прахта; тел – телът – телта.
Дублети са също думите: отпуск – отпуска; хазяин – хазаин; обед – обяд; знам – зная; тук – тука; пачи – паче – пачо; гъши – гъше – гъшо; вълче – вълчи – вълчо; апендицит – апандисит; бабушкера – бабишкера; бАщичко – бащИчко; безОчливо – безочлИво; белки – белким; боклучав – боклучив; боботя – буботя; варИво – варивО; вЕжда – веждА; вИнце – винцЕ; войн – воин; вясвам се – весвам се.
[1] Разликата между относителните и качествените прилагателни имена е, че качаствените прилагателни имена могат да бъдат степенувани (само качеството може да бъде степенувано: добро, по-добро, най-добро), докато там, където има относителност, не може да има степенуване (пр. Тази маса е дървена. – тя не може да бъде по-дървена).[2] При Граф Игнатиево, Капитан Андреево, Отец Паисиево названията “граф”, “капитан”, “отец” се пишат с главна буква (те са приложения), тъй като влизат в състава на собствените имена, функционират като неделим компонент от личното име.[3] В случая телепредаване се пише слято, тъй като имаме съкратена основа на прилагателно (телевизионно предаване); при радио- тирето замества пропусната основа “предаване”.[4] При думи като видеоклуб, киноклуб се допускат и двата правописа (разделно и слято писане), като тенденцията е да се изписват по-скоро разделно.[5] При телепредаване имаме съкратена основа на прилагателно име, затова се изписва слято.[6] Когато като въвежда подчинено изречение, пишем запетая; когато като е част от сравнение, никога не изисква запетая.[7] Проверката се прави в “Нов правописен речник на българския език”.
