Черноризец Храбър
“За буквите”
текста на “За буквите” можете да изтеглите от Google групата
Полемичната част на произведението се състои от четири части:
1) въпрос – чрез преформулиране тезите на опонентите от Черноризец Храбър
2) отговор на въпроса
3), 4) съпоставка на твърдения
СЪЩИНСКА ПОЛЕМИКА: опровергаване на обвиненията срещу създаването на славянската азбука
1. Броят на буквите в азбуката
Черноризец Храбър изравнява броя на буквите в гръцката и славянската азбука, като към гръцката включва и буквите, които изразяват числови стойности, а също така и дифтонгите. Така броят букви в двете азбуки става равен.
2. Основания за съществуване на славянските азбуки
* липса на изначалност и божествен произход на буквите [от славянската азбука]
Има две теории за възникването на езиците. Според едната първият език на земята бил сирийският, а според другата – еврейският. Тезата за еврейския език като първи не върши работа на Черноризец Храбър, затова той използва другата теза – за сирийския език като езика на Адам, при което претенциите на гръцкия, латинския и еврейския език за свещеност отпадат.
В случая обаче става дума за азбука, която да изразява, а не за език. За да отговори на триезичната теза [за свещеността на гръцкия, латинския и еврейския език], Черноризец Храбър използва тезата, че всичко поред идва от Бога, не от другиго. Споменава за Стълпотворението, разделянето на народите и ползва библейската историята, за да въведе основната идея за реда, библейската последователност на събитията.
КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕДА: появата на нещата е въпрос на богоустановена поредност
Значения на думата ‘ред’:
1. подреденост, порядък, липса на хаос – ясно регламентирана система на съществуване и взаимоотношение; положение и връзки между нещата, които поддържат баланс (в безпорядъка липсва баланс);
2. последователност, поредица – редността като следходност; всяко нещо, което се случва, има своето място във времето и пространството; редът на времето и пространството се координират
Черноризец Храбър използва идеята за последователност. Бог съдържа в себе си идеята за последователност, но я изразява чрез своето творение. “Всичко по ред идва от Бога, а не от другиго.” Това не е библейски цитат, а общофилософска идея, която Черноризец Храбър по мъдър начин представя. След това разказва част от библейската история, за да аргументира идеята за богоустановен ред при събитията. На славяните се изнамира азбука, защото Бог казва, защото му е дошъл редът. Така се смъква авторитетът на цялото минало. Всяко нещо, което съществува, има право да съществува. Бог допуска нещата да се случат в своя ред (порядък).
СЪПОСТАВКА НА ТВЪРДЕНИЯТА
3. Създаване на гръцката и славянската писменост и превод на свещените книги в гръцка и славянска среда
Опонентите на Черноризец Храбър твърдят, че славянските преводи и до днес се поправят. Съпоставя се количествено и качествено ситуацията при славяните и при гърците:
* азбуката при гърците е създадена от много хора, за много време, при това езичници
* славянската азбука е създадена само от един човек, за кратко време, при това християнин (пример за божественост на азбуката)
На аргумента, че преводите се дооправят, Черноризец Храбър изтъква, че и гръцките преводи са много, т.е. това е една обичайна, нормална практика. Библейските преводи в гръцките традиция са много, правени от Акила, Симах, после и от много други.
Със създаването на славянската азбука се създава графична система, която обслужва огромна общност от хора, но се и разпространява.
4. Противопоставянето на знанието срещу незнанието
Всички, дори малките деца на славяните, когато се ограмотяват, знаят кой е създал буквите, докато ако някой попита гръцките духовници [кой е създал тяхната азбука], никой няма да каже.
Самата апология на “За буквите” завършва с безценната информация за годината на създаване на славянската азбука – 6363 г. от Сътворението на света, според църковното летоброене. Това е годината на тогавашните владетели на държавите, които са съседни на Българската държава, а именно: времето на гръцкия цар Михаил, на моравския цар Растица (Ростислав), на българския цар Борис, на блатненския княз Коцел. Това е единственият паметник, в който се дава годината на създаване на азбуката. Нямаме друг източник с информация, чрез която да засечем по някакъв показател на коя година от новата ера отговаря посочената година, поради което са възможни три изчисления, тъй като по това време са били възможни три летобройни системи. Те представят различна година, в която Христос се е родил:
1) Александрийско летоброене: 5500 г. от Сътворението
2) Константинополско летоброене: 5508 г. от Сътворението
3) Мораво-Панонско летоброене: 5501 г. от Сътворението
Възможни години за написване на азбуката:
1) 6363 – 5500 = 863 г.
2) 6363 – 5508 = 855 г.
2) 6363 – 5508 = 855 г.
3) 6363 – 5501 = 862 г.
Годините 863 и 862 са много близки и са в резонанс с Пространното житие на Кирил. От житието знаем, че азбуката е създадена в пряка връзка с поръчаната на Константин мисия във Великоморавия. Вероятно е обаче азбуката и началото на преводите да са започнали далеч преди поръчването на тази мисия. Много от археолозите не приемат тази теза. 855 г. като вероятна за създаването на азбуката стои под въпрос, тъй като тя не съвпада с данните от Пространното житие на Константин, а също така Коцел тогава не е управител на Панония. Бащата на Коцел управлява Панония по това време, а неговият син, Коцел, е подуправител на Блатненското княжество. В текста на Черноризец Храбър масово под “блатненско княжество” се разбира цялата Панония. Коцел буквално е наречен “блатненски княз”, т.е. има се предвид неговото княжение в Блатненска област. Подобна теза за 855 г. като година на създаване на славянската писменост обаче не е институционализирана. Историята на тези държави и обединения в Централна Европа по това време (Великоморавия, Панония) е много неясна. Никой не може със сигурност да твърди дали Коцел през 855 г. е бил наистина владетел на Панония.