КЛИМЕНТ ОХРИДСКИПОХВАЛА ЗА НАШИЯ БЛАЖЕН ОТЕЦ И СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛ КИРИЛ ФИЛОСОФ
„Тази похвала е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Открита е от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано. Похвалата е известна в две редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, е позната само в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен на Света гора от руския славист П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, ГРБ, ф. 270, № 1467). Втората редакция е по-широко разпространена, главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.). Похвалата е великолепен образец на Климентовите слова със стройна композиция, в която са спазени класическите пропорции на похвалното слово — с увод, насочен към трансцендентната значимост на празника; с изложение на деянията с градация в назоваването на духовните подвизи; с възхвала, изградена върху специфичната риторична изоколонна ритмика в синтактично-паралелни пасажи с анафора (тук анафоричният сигнал е „облажавам”). Ключовите семантични групи са свързани със светлинната образност, а цитатите от ап. Павел и от Притчите маркират апостолската и просветителска същност на Кириловото дело.”
Препоръки:
Препоръки:
* Да сте чели поне едно житие, за да разграничите двете различни по функции произведения (похвално слово и житие).
ПОХВАЛА ЗА НАШИЯ БЛАЖЕН ОТЕЦ И СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛ КИРИЛ ФИЛОСОФ
*Похвалните слова са риторични възхваляващи текстове (строго литургически), част от тържествената ораторска проза* на средновековната словесност.
*Ораторската проза е античен и византийски жанров модел, приложен на българска почва. Класифицира се основно (и условно) на три дяла: ¹поучителни, ²полемични и ³тържествени слова. (за справка вж. тук)
1. Сравнителна съпоставка между житие и похвално слово:
a) Похвално слово - Функционира като разказ за светеца, който изтъква, назовава делата му, за да ги отпвави към реципиента, внушавайки божественост. Чрез съзнателно написан текст, похвалните слова симулират участието на самия светец в деня, в който се почита паметта му, в рамките на празника. Основното пространство на празника е сливането на небесното и земното, а основният времеви отрязък е конкретен момент от миналото, фокусиран върху самия светец и пренесен в настоящето, в момента на почитане на паметта му. Чрез този времеви преход, автора на похвалното слово кара реципиента да почувства онова, което е било преди и по този начин да преживее връзката с Бог. Така празниците на светците се превръщат в раздостно преживяване на божествеността.
b) Житие - Има историческа насоченост. За светеца се разказва от свидетелска гледна точка и хронологически се проследяват значими и емблематични етапи от живота му, непосредствено до смъртта му. Наситено е с факти и съдържа ценна, исторически достоверна (в повечето случаи) информация за светеца. Фокусът пада върху живота на светеца като отминал времеви отрязък.
*Чрез текстовата си организираност, похвалното слово ни дава възможност да общуваме непосредствено със светеца, на когото е посветено.
*Житието е литературен жанр, характерен за средновековната книжнина. То представлява животоописание (кратко или пространно) на лице, канонизирано от християнската църква. Използва се най-често за описване на живота на светци. В богослужението се използват така наречените Проложни или Кратки жития, които разказват сбито живота на светеца, чиито празник е честван през съответния ден. Предназначени са за слушане в църква, те са записани в специални сборници (пролози).
*Чрез текстовата си организираност, похвалното слово ни дава възможност да общуваме непосредствено със светеца, на когото е посветено.
*Житието е литературен жанр, характерен за средновековната книжнина. То представлява животоописание (кратко или пространно) на лице, канонизирано от християнската църква. Използва се най-често за описване на живота на светци. В богослужението се използват така наречените Проложни или Кратки жития, които разказват сбито живота на светеца, чиито празник е честван през съответния ден. Предназначени са за слушане в църква, те са записани в специални сборници (пролози).
2. Композиционни елементи
Похвалното слово за Кирил се състои условно от пет композиционни части, които го организират.
Увод - Задължително съдържа обръщение. Ясно назовава повода за събиране – същността на празника. Маркира условно темата му, приковава вниманието, настройва, насочва. Маркира времето, в което се осъществява празника- тук и сега.
Фабулна експозиция - Част, която в много синтезиран вид представя живота на светеца. Пресъздава миналото в резюмиран вид. Вниманието се прехвърля към миналото, като самото похвално слово е медиатор между преди и сега(м/у минало и настояще).
Преход - Преминаване от разказа към същностната похвала, чрез реторични въпроси, които показват невъзможността да бъде изразена божествеността на светеца чрез човешки слова и по човешки начин. „Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот?”
Същинска похвала - Осъществява се чрез описание на частите от тялото на светеца, които биват „облажавани” от автора, респ. реципиените. По този начин се постига непосредствена връзка между светеца, автора и реципиентите, реално преживяване, съприкосновение с божественото. Облажаването на частите на тялото е общуване не само с телесното, но и с душевното на всички нива.
*Възхвалява се устата на светеца, като източник на свещеното слово, чрез което се пречистват телата, респ. душите на хората.
Фабулна експозиция - Част, която в много синтезиран вид представя живота на светеца. Пресъздава миналото в резюмиран вид. Вниманието се прехвърля към миналото, като самото похвално слово е медиатор между преди и сега(м/у минало и настояще).
Преход - Преминаване от разказа към същностната похвала, чрез реторични въпроси, които показват невъзможността да бъде изразена божествеността на светеца чрез човешки слова и по човешки начин. „Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот?”
Същинска похвала - Осъществява се чрез описание на частите от тялото на светеца, които биват „облажавани” от автора, респ. реципиените. По този начин се постига непосредствена връзка между светеца, автора и реципиентите, реално преживяване, съприкосновение с божественото. Облажаването на частите на тялото е общуване не само с телесното, но и с душевното на всички нива.
*Възхвалява се устата на светеца, като източник на свещеното слово, чрез което се пречистват телата, респ. душите на хората.
Източник на премъдрост:
„Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум.”
Носител на богопознание:
„Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи...”
Източник на познание:
*Отбелязват се трите божии ипостаси.
*Ипостас, от ст. гр. χυποστασις - същност. „И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян — вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.”
*Бог е триипостасен. Има три ипостаси, три лица, които се сливат в триединство.
*За Светата Троица вж. тук.
*Следва облажаването. Представено последователно в 13, симетрични в синтактично отношение изречения, започващи с глагола облажавам (с изкл. на първото изр.). Обект на облажаването е тялото на светеца, разделено на отделните си съставни части*.
О – БЛАЖ – АВА – М – част от тялото, т. е. приемам божествения дар, чрез определена част от тялото на светеца. О – Идеята за цялостност, обхватност (всеобхватност), пълнота. БЛАЖ – Благ, от гр. χάρις (вж. харизване); добър; сладък; дар; дар свише, дар от Бога; благо=> благодарност; сладост (добра храна); блажна храна (добра храна); сладострастност. М – Окончание за глагол от 1 л., в ед. ч.
*Разделянето на съставни части имплицира в похвалното слово идеятата за организирането на Вселената на холограмен принцип. Вселената е цяло, което дори разделено на части, не губи своята енергия. Всяка една от частите, всеки един елемент от това цяло, може в пълнота да изрази цялото. (спр. Ботев, „Хаджи Димитър”). Всякя една малка частица е холограма на първообраза.
Примери: ¹Ако счупим едно огледало, образът ни няма да се натроши паралелно с него. Напротив, той ще остане цялостно отразен във всяко едно отделно парче от огледалото, колкото и малко да е то. ²Ако разлеем съд, пълен с вода и се огледаме в капките, отново ще видим образа си, холограмно отразен във всяка една от тях. Или ако изсипем олио в съд с вода, в мазните петна ще видим отражение на своя образ. ³Когато мъж целува ръка на жена, той почита цялото й същество, а не само онази час от нея, която целува. Също, когато целъваме ръката на поп, икона или кръст, ние почитаме боцията същност, а не предметите, които докосват нашите устни.
*Това също е пример за цялостност.
*Облажавайки тялото, ние респективно облажаваме и душата.
*И тялото и душата на човек в контекста на християнството имат божествен статут. Отношението към телата (мощите*) на светците е било изключително сакрално. Когато се отдели част от тялото на светеца, тя вече е в друга реалност, но пак изразява същността (пълнотата) на цялото, носи онази информация и сила, която носи и цялото, която носят и другите части, макар и отделени.
*Мощите сами по себе си не престават да съществуват, да бъдат живи, не изтляват; те са нетленни; имат своя мощ. Те са сетивно възприемаем феномен, който доказва победата над смъртта. Те са доказателство за вечността и преимуществото й над тленното. Облажаваните части от тялото са: „устни”; „многогласен език”; „светло лице”; „златозарни очи”; „ангелозрачни зеници”; „пречестни ръце”; „движени от Бога пръсти” х 2; „златозарна утроба” – (староб. ез. оѫтроба – вътрешност); „светлозарни нозе”; „златозарни стъпки”; „пресвета душа”; „Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.” Чрез святото облажаване, се премахва греха, нечистотията в човешкото. Премахва се „многобожната заблуда”; „слепотата на незнанието”; „сърдечната ... слепота”; „греховна”-та „суша”; „греховното иго”; „заблудени”-те „стъпки”; „греховните рани на душата”.
Заключение - Обобщава чрез молитва замисъла и внушението на цялото похвално слово. „Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл.”*
* Градът е Рим (където братята пристигат с учениците си вероятно около края на 867 г.), а св. Кирил се сравнява с върховните апостоли Петър и Павел и се нарежда на трето място след тях.
Източник на познание:
*Отбелязват се трите божии ипостаси.
*Ипостас, от ст. гр. χυποστασις - същност. „И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян — вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.”
*Бог е триипостасен. Има три ипостаси, три лица, които се сливат в триединство.
*За Светата Троица вж. тук.
*Следва облажаването. Представено последователно в 13, симетрични в синтактично отношение изречения, започващи с глагола облажавам (с изкл. на първото изр.). Обект на облажаването е тялото на светеца, разделено на отделните си съставни части*.
О – БЛАЖ – АВА – М – част от тялото, т. е. приемам божествения дар, чрез определена част от тялото на светеца. О – Идеята за цялостност, обхватност (всеобхватност), пълнота. БЛАЖ – Благ, от гр. χάρις (вж. харизване); добър; сладък; дар; дар свише, дар от Бога; благо=> благодарност; сладост (добра храна); блажна храна (добра храна); сладострастност. М – Окончание за глагол от 1 л., в ед. ч.
*Разделянето на съставни части имплицира в похвалното слово идеятата за организирането на Вселената на холограмен принцип. Вселената е цяло, което дори разделено на части, не губи своята енергия. Всяка една от частите, всеки един елемент от това цяло, може в пълнота да изрази цялото. (спр. Ботев, „Хаджи Димитър”). Всякя една малка частица е холограма на първообраза.
Примери: ¹Ако счупим едно огледало, образът ни няма да се натроши паралелно с него. Напротив, той ще остане цялостно отразен във всяко едно отделно парче от огледалото, колкото и малко да е то. ²Ако разлеем съд, пълен с вода и се огледаме в капките, отново ще видим образа си, холограмно отразен във всяка една от тях. Или ако изсипем олио в съд с вода, в мазните петна ще видим отражение на своя образ. ³Когато мъж целува ръка на жена, той почита цялото й същество, а не само онази час от нея, която целува. Също, когато целъваме ръката на поп, икона или кръст, ние почитаме боцията същност, а не предметите, които докосват нашите устни.
*Това също е пример за цялостност.
*Облажавайки тялото, ние респективно облажаваме и душата.
*И тялото и душата на човек в контекста на християнството имат божествен статут. Отношението към телата (мощите*) на светците е било изключително сакрално. Когато се отдели част от тялото на светеца, тя вече е в друга реалност, но пак изразява същността (пълнотата) на цялото, носи онази информация и сила, която носи и цялото, която носят и другите части, макар и отделени.
*Мощите сами по себе си не престават да съществуват, да бъдат живи, не изтляват; те са нетленни; имат своя мощ. Те са сетивно възприемаем феномен, който доказва победата над смъртта. Те са доказателство за вечността и преимуществото й над тленното. Облажаваните части от тялото са: „устни”; „многогласен език”; „светло лице”; „златозарни очи”; „ангелозрачни зеници”; „пречестни ръце”; „движени от Бога пръсти” х 2; „златозарна утроба” – (староб. ез. оѫтроба – вътрешност); „светлозарни нозе”; „златозарни стъпки”; „пресвета душа”; „Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.” Чрез святото облажаване, се премахва греха, нечистотията в човешкото. Премахва се „многобожната заблуда”; „слепотата на незнанието”; „сърдечната ... слепота”; „греховна”-та „суша”; „греховното иго”; „заблудени”-те „стъпки”; „греховните рани на душата”.
Заключение - Обобщава чрез молитва замисъла и внушението на цялото похвално слово. „Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл.”*
* Градът е Рим (където братята пристигат с учениците си вероятно около края на 867 г.), а св. Кирил се сравнява с върховните апостоли Петър и Павел и се нарежда на трето място след тях.
„Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица — на Отца и Сина, и Светия Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!”