Декламационната поезия е вид поетическа форма, много активна във Византийската литература – и за светската, и за религиозната поезия. Създателите на декламационна поезия обикновено биват подтикнати от религиозните си чувства. Например Григорий Богослов, който е един от най-четените и най-цитирани Отци на църквата, автор на многобройни слова, философски трактати и поетически творби, еталон за подражание на Константин Преславски и Климент Охридски.
Началото на Предисловието към „Учително евангелие” е цитат на Григорий Богослов.
Декламационната поезия е похват, който не е много продуктивен. Актуален е единствено в края на 9, началото на 10 в.
„ИЗВЪНКУЛТОВА ПОЕЗИЯ
Извънкултовата поезия не е продуктивна в старата българска литература, но е характерна точно за началния период на нейното развитие. Старобългарските автори опитват възможностите на новоизкования славянски книжовен език да предава всички литературни, формати, познати във Византия. Актуалността на поезията през IX и X в. в могъщата империя също подтиква сподвижниците и учениците на светите братя към създаване на декламационна поезия. Запазените до нас поетични тестове са измежду най-високите художествени постижения на средновековната поезия. Най-често произведенията се създават катo встъпления или заключителни обособени части към преводни съчинения, но има и пример на изплитане на стихове от първите букви на химнографски текст (акростихове). Повечето поетични творби от IX-X в. интерпретират мотиви за възторжено преклонение пред чудото на новите букви и на новия книжовен език и са отражение на атмосферата на радостно удивление пред открилото се чрез книгите средство за познание на Бога и на света.
Декламационната поезия е изградена върху изосилабичността и е ориентирана към модела на т.н. византийски политически стих — 12-сричен с цезура след 5, 6, 7, а понякога — 8 сричка. Спазването на размерите и обвързването със стиловите изисквания на отделните творби зависи от дарбата на авторите и от тяхната образованост в областта на византийското стихотворство.”
Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
Декламационни произведения
СЛОВО НА БЛАЖЕНИЯ НАШ УЧИТЕЛ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ ПРОГЛАС Е НА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ - „Проглас към евангелието”.
Сравнително обемиста (108 стиха) творба, открита в 1858 г. от А. Ф. Гилфердинг. Позната е в 4 преписа (3 сръбски и един руски). Най-старият препис е от XIII в. и се пази в сбирката на Хилендарския манастир (Четвероевангелие на дяк Бунило). Относно авторството на Прогласа са изказани две мнения: Редица учени считат, че той е дело на Константин Философ и че е бил написан като встъпление при превода на Изборното евангелие (И. Франко, И. Срезневски, Е. Георгиев, Р. Якобсон, В. Топоров, Кр. Станчев, Д. Петканова). Не по-малко аргументи откриват други учени, които предполагат, че Прогласът е дело на Константин Преславски (А. Соболевски, А. Вайан, П. Динеков, Ив. Добрев). Творбата е образец на поетично майсторство и е апотеоз на осмислено възприеманата християнска вяра.
Поетическо предисловие към Тетраевангелието, което има много голяма вероятност да е дело на Константин-Корил. ПРОЛОГ ЗА ХРИСТА ОТМЕРЕН НА ТЪЛКОВАНИЕТО НА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ НАПИСАН ОТ КОНСТАНТИН* – „Азбучна молитва”.
Стихотворна творба, образец на декламационна поезия, написана в азбучен акростих и съдържаща 40 стиха. Най-старият запазен препис е руски от XII в., където тя е поместена като пролог към Учителното евангелие. Върху авторството на Азбучната молитва има спорове, но днес се счита за установено, че тя е дело на Константин Преславски. Нейното разпространение в Русия е сравнително широко и до нас са достигнали (според проф. К. Куев) 38 преписа.
Азбучната молитва е лирично откровение на един книжовник, осъзнал красотата и силата на словото, изумен пред възможностите, разкриващи се чрез приобщаването на довчерашния безкнижен народ към християнските духовни ценности. Тя е написана на глаголица и акростихът ни представя реда на глаголическите букви. Това поражда известни трудности вероятно още при транслитерирането на творбата на българска почва. По-късно руските преписи допълнително редактират текста, за да го нагодят към кирилската азбука. Времето на създаване на Азбучната молитва е определено от предполагаемото време на написване на Учителното евангелие — 893-894 г.
*Още на паратекстуално ниво се дават сведения, че: Творбата е предисловие към евангелието („Учително евангелие”). Че е посветена на Христос. Че е написана в мерена реч. Че функционира като тълкувание – пролог. Отбелязва се името на автора.
СТИХОВЕ ДОБРИ КОНСТАНТИНОВИ
Творбата е открита от българския учен Г. Попов. Тя е най-яркото свидетелство за изключителното поетическо умение на Константин Преславски. При превода на Постния триод българският книжовник заменя част от византийските тропари със свои оригинални и от първите букви на над 400 тропара създава декламационна поезия. Такъв сложен акростих е нещо изключително дори за византийската литература. За съжаление в по-късните преписи на Триода оригиналните тропари постепенно са заменени с преводни. Връзката между тях много рано е била изгубена. Все още не е възстановен пълният текст на стиховете. Те са били разпределени по три и четири тропара за делничните дни от всяка седмица на Великия пост. По своя патос, прославящ богослужението на роден език, „Стихове добри Константинови” се свързват с останалите поетични творби на Константин Преславски.
„Похвала за цар Симеон” – Творбата е поетическо предисловие към Симеоновия сборник (Изборник от 1073 г.).
В оригинала си сборникът е посветен на княз Светослав, тъй като когато Киевска Русия напада североизточните български земи, завоювала и Преслав. Сборниците биват пренесени в Русия, където са преписани на руски език и се посвещават на тогавашния княз. Има редица доказателства, че в оригинала си сборникът е български, и че руският вариант е препис от него.
ПРИБАВКА ОТ САМИЯ ХРИСТОЛЮБИВ ЦАР СИМЕОН - „Златоструй”
Тази „Прибавка” е встъпление към пълната редакция на един от сборниците, преведени по указание на цар Симеон, т. нар. Златоструй. „Прибавката” (Прилог в оригинала) съдържа самоназванието на паметника и изяснява при какви обстоятелства е възникнал преводът. Златоструят съдържа слова от Йоан Златоуст и обхваща почти всички типове ораторско красноречие.
„Изборник” – 1076 г. - цар Симеон
Всички тези произведения имат функция на паратекст, а не на основни текстове. Те са създадени, за да въвеждат , да създават нагласа и настроение. Да предразполагат към възприемане на основния текст. Отразяват емоционалното отношение на съставителя. Напр. „Проглас към евангелието”изразява истински емоционалното, радостно отношение на автора, на един новопокръстен (неофит) християнин.
При Похвалата за Симеон, например се изтъкват качествата му на христолюбив и деен книжовник и владетел. Сравнен е с Птолемей и с „трудолюбива пчела”. Самата творба съдържа в себе си сведения за това как са превеждани текстовете.