Сравнителна граматика - КОНСПЕКТ

ПРОГРАМА ПО СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

pdf от тук

ВЪПРОС 1

 

1. Предмет, задачи и методи на сравнителната граматика на славянските езици. Взаимодействие с други науки.

1.1. Предмет на изследване – отношение към късен индоевропейски, балтославянски, ранен праславянски, стари и съвременни състояния на славянските езици.

1.2. Задачи:

1.2.1. Установяване на общи, групови и индивидуални особености на исторически засвидетелствани славянски езици. Търсене на причини и предпоставки за тези особености.

1.2.2. Опит за мислено възстановяване (реконструкция) на праславянския език. Степен на успешност с оглед на различните езикови равнища.

1.2.3. Установяване на мястото на праславянския език сред другите индоевропейски езици. Отношения с балтийски.

1.2.4. Хронология и локализация на езиковите явления.

ВЪПРОС 2

1.3. Методи на сравнителната граматика на славянските езици:

1.3.1. Сравнителноисторически метод в езикознанието – ретроспективно възстановяване на прасистемата чрез сравняване на произлезлите от нея „дъщерни” езикови системи.

1.3.2. Общоезиковедските методологии и школи и задачите на историческото езикознание.

1.3.3. Интердисциплинарен метод. Взаимодействие с общо езикознание, индоевропейско езикознание, езикова типология, история, етнология, теория на книжовните езици, текстология, история на отделните славянски езици, диалектология, физическа антропология, география, палеоботаника, кирилометодиевистика.

ВЪПРОС 3

(1.4. Славянски книжовни езици: възникване, исторически условия за развой, взаимни и външни влияния. Нови славянски книжовни норми.)


ВЪПРОС 4

2. Кратки данни за историята на езиковедската славистика: първи слависти и първи индоевропеисти, младограматическа школа, структуралистка школа, автори на основни трудове по сравнителна граматика на славянските езици през ХХ в., славистиката в България и в други страни.


ВЪПРОС 5

3. Ранен и късен индоевропейски:


ВЪПРОС 6

3.1. Младограматически модел на фонологията на късния индоевропейски: гласни, сонори, дифтонги, апофония, ударение, структура на корена.


ВЪПРОС 7

3.2. Ларингален модел на ранния индоевропейски вокализъм.


ВЪПРОС 8

3.3. Морфологични особености на късния индоевропейски според представите на младограматиците: имена, местоимения, глагол. Преглед на морфологичните категории в съпоставка със старобългарски (с късния праславянски).

3.4. Предполагаеми синтактични и морфологични особености на ранния индоевропейски.


ВЪПРОС 9

3.5. Бит и култура на индоевропейците според езиковите данни: обществена йерархия и основни дейности, технически и земеделски термини, представи за света. Относителност на локализацията на индоевропейската прародина.


ВЪПРОС 10

4. От индоевропейски към праславянски:

4.1. Основни теории за разпадането на индоевропейския праезик:

4.1.1. Модел на А. Шлайхер: родословно дърво, влияние на Ч. Дарвин, представа за праезика, междинни праезици.

4.1.2. Теория на Й. Шмит: постепенен преход от една езикова група към друга, конвергентни и дивергентни процеси в синхрония, център и периферия на езиковата територия.


ВЪПРОС 11

4.2. Класификация на индоевропейските езици: по географски признак, по езиково родство, по един фонетичен признак (кентум и сатем езици).


ВЪПРОС 12

(4.3. Древни и съвременни индоевропейски езици: названия, езикови групи, географско разположение.)


ВЪПРОС 13

4.4. Ранни праславянски фонетични изменения:

4.4.1. Сатемизация на палатализираните задноезични съгласни, изгубване на аспироваността на съгласните, загуба на лабиализоваността на задноезичните съгласни, запазване на противопоставянето на съгласните по звучност-беззвучност, поява на съгласната х, опростяване на двойните съгласни.

4.4.2. Разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, преобразуване на различията между дифтонгите и дифтонгоидите по дължина в различия по интонация. Произход и същност на праславянската акутна и праславянската циркумфлексна интонация.

4.4.3. Сливане на индоевропейските гласни а и о – спорове относно характера на появилата се (или оцелялата) след сливането гласна. Доводи.

4.4.4. Изводи: ранната праславянска фонологична система – близка до късната индоевропейска, но по-опростена в сравнение с нея: гласни, съгласни, сонори, дифтонги.


ВЪПРОС 14

5. Балто-славянски езикови отношения:

5.1. Противоположни мнения:

5.1.1. Общ балтославянски праезик.

5.1.2. Вторично сближаване на балтийски и славянски след разпадане на първоначалното им единство.

5.1.3. Независимо успоредно развитие на родствени езици.

5.1.4. Отсъствие на езиково единство – само общи архаизми и общи иновации.

5.1.5. Езикова съобщност вследствие на вторична конвергенция на родствени езици на съседни територии.

5.1.6. Праславянският като късно обособила се част от прабалтийски.


ВЪПРОС 15

5.2. Прояви на историческата близост между балтийските и славянските езици:

5.2.1. Обща лексика.

5.2.2. Общи фонетични изменения: еднакво разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, опростяване на двойните съгласни, еднакъв развой на интонации и преместване на ударения, подобни промени на *s, *tj, *dj, подобно сливане на кратките а и о.

5.2.3. Общи черти в морфологията и синтаксиса: изравняване на основата на показателните местоимения, аблативни по произход окончания в родителен падеж, дателни окончания в множествено число, склонитбен тип на сегашните деятелни причастия, промени в склонението на съществителните с консонантни основи, прости и сложни форми на прилагателните, творителен предикативен падеж, родителен отрицателен падеж.

ВЪПРОС 16

6. Славянска прародина. Определение на понятието прародина. Същност на проблема: че не знаем нищо сигурно за носителите на праславянския език преди VІ в., не знаем кои са били те и как са се наричали:

6.1. Неезикови данни, използвани за решаване на въпроса за прародината:

6.1.1. Данни от археология, палеоботаника, физическа антропология, релеф и природни особености, фолклор и религия.

6.1.2. Писмени данни (Херодот, Плиний Стари, Тацит, Птолемей, Пойтингерови таблици, Приск, Йордан(ес), Йоан Ефески, Михаил Сирийски, Псевдомаврикий).

6.1.3. Метод на изключването.


ВЪПРОС 17

6.2. Езикови данни, свидетелстващи за стари контакти на носителите на праславянския език с други етноси:

6.2.1. Общи славяно-балто-германски, славяно-келтски, славяно-италийски, славяно-гръцки, славяно-хетски, славяно-тохарски елементи.

6.2.2. Общи славяно-ирански и славяно-германски елементи. Значение на иранските (скито-сарматските) и старите германски заемки в праславянски.

6.2.3. Източно, алтайско (евентуално хуно-българско и аварско) влияние върху къснопраславянската лексика и фонетика.

6.2.4. Данни от топонимията, особено от хидронимията.

6.2.5. Богата лексика и синонимия, сравнително малко гръцки заемки (особено за абстрактни, обществени, стопански и правни понятия) в старобългарския език като доказателство за важните обществени функции и високия престиж (в социолингвистичен смисъл) на късния праславянски от предписмената епоха.


ВЪПРОС 18

6.3. Основни теории за славянската прародина:

6.3.1. Класически теории и екзотични теории: Днепър-Висла, Висла-Одра, Полесие, Днепър-Западен Буг, Среден Днепър, Среден Дунав, Алтай, Кавказ, трако-илирийска, неиндоевропейска, азиатска.

6.3.2. Съвременни теории. Възгледи, свързващи произхода на славяните с неизвестна малка територия, с демографски и стопански взрив. Късният праславянски като лингва франка във варварското общество от VІ-VІІІ в., като общ език на воинското съсловие в държавите на прабългарите и аварите с важни обществени функции и висок социолингвистичен престиж.


ВЪПРОС 19

7. Къснопраславянски период: период на основни фонетични изменения и смяна на езиковия тип:

7.1. Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции към възходяща звучност и звуков синхронизъм в пределите на сричката, изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни, палатализация на задноезичните съгласни.


ВЪПРОС 20

7.2. Проблем за границите на периода:

7.2.1. Проблем за началната граница на периода: противоположни възгледи за хронологията на йотации, палатализации, метатези на ликвидите, появи на ерове, „ери”, ятова гласна, носови гласни, кратко о, новоакутна интонация.

7.2.2. Проблем за крайната граница – различни мнения: до V-VІ в., до VІІІ-ІХ в., до Х-ХІ в., заключителен етап V-ХІ в.

7.2.3. Парадоксът на V в. – за едни край на прабалтославянската епоха и начало на праславянската, а за други край на праславянската епоха.

7.2.4. Съотношение между конвергентни и дивергентни процеси: VІ-ІХ в., ІХ-ХІ в., след ХІ в. Няма доказуемо диалектно членение до VІ в. – проблем за диалектния произход на „дъщерните” езици в дадена езикова група.


ВЪПРОС 21

7.3. Структурни преобразувания в областта на морфологията:

7.3.1. Преустройство на именното склонение: от лексикограматични основи към граматичен род, премахване на едносричните именни форми, заемане на окончания между склоненията, начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност върху категорията род, фонетично размиване на някогашните основни гласни, фонетично разграничаване на еднакви по произход падежни окончания, граматикализация на противопоставянето на прости и разширени форми на прилагателните.

7.3.2. Изменения в глаголната система: изграждане на нов имперфект и перфект, преустройство на аориста, начало на изграждане на видовото противопоставяне, смесване и преразпределение на първичните и вторични лични окончания.


ВЪПРОС 22

7.4. Развой в лексиката:

7.4.1. Изместване на изконна лексика от неологизми и синоними.

7.4.2. Попълване с ирански, германски и алтайскоезични заемки.

7.4.3. Изграденост на стилистични пластове и богата синонимия – връзка с високия статут на езика на славяните във варварското общество след V-VІ в. Негръцки произход на повечето старобългарски названия за абстрактни, обществено-стопански и правни понятия.


ВЪПРОС 23

8. Къснопраславянски фонетични изменения:

8.1. Палатализация на задноезичните съгласни.

8.1.1. Първа палатализация на задноезичните съгласни.

8.1.2. Втора палатализация на задноезичните съгласни и на групите kv, gv: пред предни гласни от дифтонгичен произход, пред други предни гласни в заемки.

8.1.3. Трета (прогресивна) палатализация на задноезичните съгласни.


ВЪПРОС 24

8.2. Йотации на съгласни и групи съгласни:

8.2.1. Фонетична и фонологична същност на йотацията.

8.2.2. Развой на: rj, lj, nj, sj, zj, kj, gj, xj, zgj, zdj, skj, stj и др., pj, bj, mj, vj.


ВЪПРОС 25

8.2.3. Йотация на съгласните t, d и развой на палатализираната група kt’.


ВЪПРОС 26

8.3. Отпадане на съгласни и опростяване на групи съгласни при отварянето на сричката. Поява на протетични съгласни. Развой на групите tl, dl.


ВЪПРОС 27

8.4. Монофтонгизация на дифтонгите с краен елемент i, u.


ВЪПРОС 28

8.5. Образуване на носови гласни.

ВЪПРОС 29

8.6. Отваряне на сричката при дифтонги с краен елемент r, l:


ВЪПРОС 30

8.6.1. art, alt.


ВЪПРОС 31

8.6.2. tart, talt, tert, telt.


ВЪПРОС 32

8.6.3. tirt, turt, tilt, tult.


ВЪПРОС 33

8.7. Образуване на гласните а, о, ъ, ь, у, i, ĕ, е, (u).


ВЪПРОС 34

8.8. Прегласи на задни гласни след палатални съгласни.


ВЪПРОС 36

9. Следпраславянски фонетични изменения:

9.1. Развитие на съгласните:

9.1.1. Поява и развой на противопоставянето на съгласните по признака твърдост-мекост: фонологизация на позиционната смекченост на съгласните пред предни гласни във връзка с изпадането на слабите ерове, с прегласите на ятовата гласна, на е, на носовото е и със сливането на i и y. Поява на нова палатализация, затвърдяване на праславянските палатали. Различен брой и различно позиционно разпределение на палаталните и палатализираните съгласни фонеми в съвременните славянски езици.

9.1.2. Развой на противопоставянето на съгласните по признака звучност-беззвучност. Нови протетични съгласни. Преход v > u, g > h. Мазуризъм.


ВЪПРОС 37

9.2. Развой на сричкотворните r и l.

9.3. Развой на гласните y, i, ě, ъ, ь, о˛, ę, о, е, u, а.

9.4. Компенсаторно удължаване, дифтонгизации и редукции на гласни в славянските езици. Акавизъм и якавизъм. Други прегласи на гласни: след палатални съгласни, пред твърди съгласни.


ВЪПРОС 38

9.5. Изменения в интонацията и дължината на гласните, в типа ударение и в мястото на ударението.


ВЪПРОС 39

10. Тенденции в следпраславянския развой на морфологията:

10.1. Развой на съществителните:

10.1.1. Ограничаване на формите за двойствено число, поява на мъжколичния род и по-нататъшен развой на категорията одушевеност.

10.1.2. По-нататъшно прегрупиране на склонението според граматичния род, одушевеността, мъжколичността, веществеността, абстрактността на съществителното: стесняване на употребата на непродуктивни склонитбени типове, хибридизация и взаимно влияние между старите склонения.

10.1.3. Промени в броя на падежите, падежен синкретизъм, ограничаване на броя на падежните окончания с еднакво значение (на падежната аломорфия). Поява на членни морфеми. Падежите в ранноновобългарския език.


ВЪПРОС 40

10.2. Промени в глаголната система:

10.2.1. Развой на глаголните категории: наклонение, спрежение, род, число, време. Особености в развоя на личните окончания на глаголите.

10.2.2. Развой на неспрегаемите глаголни форми: причастие, деепричастие, инфинитив, супин.


ВЪПРОС 41

10.4. Обособяване на прилагателните като част на речта, формално (морфологично) различна от съществителните. Развой на кратките и сложните форми на прилагателните. Развой на формите за степени за сравнение.


ВЪПРОС 42

10.5. Тенденции в развоя на местоименията: лични, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, притежателни.