2009-06-02 СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК 11

Nota Bene! Благодарности на колегата, която помогна при набирането на материала! :-)

Файла с лекцията (jo-, a-, ja- и i-основи) можете да свалите от Google групата на курса.

2009-03-10 СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК 2

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ръкопис от тук

СТАРОБЪЛГАРСКАТА АЗБУКА

Глаголическата азбука е запазена в абецедариите – това са средновековни книги с различни азбучни системи. В Мюнхенския и в Пражкия сборник (ХІ-ХІІІ в.) има и глаголица, и кирилица в азбучен вид. Там стоят и имената на буквите, написани с латински или гръцки букви. При Черноризец Храбър има известни разлики в наименованията.

При прокарване на осова линия хоризонтално и вертикално, може да се види, че основният принцип на глаголицата е симетрията, почти при всички букви. Някои от имената на буквите, взети последователно, съставляват смислови цялости (триади). Така например първите три са със значението „Аз знам буквите”. Подобни семантични и граматични триади има и по-нататък в азбуката: К Л М – „Какво хора мислите”, Р С Т – „Кажи тежката (си) дума”.

Как са се получили триадите, дали са били първоначално свързан текст (нещо като молитва), или не, на този въпрос все още няма еднозначен отговор. Според някои изследователи връзките между имената на буквите са се получили вторично, при произнасянето (за по-лесно заучаване на азбуката). Това, което е сигурно е, че тези имена са се отнасяли към глаголицата.

Принципът на огледалността, валиден за глаголическата азбука, не е само в рамките на отделната буква, а обхваща и двойки букви. При изписването на отделната буква в глаголицата рядко има прекъсване, но такова се наблюдава напр. при К.

Основният елемент в глаголицата е петлицата (кръгчето), а в кирилицата – острият ъгъл. Петлиците символизират божествената съвършеност. В кирилицата се използват и хасти (чертици). Също така, за разлика от глаголицата, при която всички букви се поместват в рамките на реда, кирилските излизат над и под реда, дори понякога буквите са с доста удължени хасти.

Имената на старобългарските букви са с най-различни основни форми: същ. имена, наречия, глаголи и пр. Подреждането на буквите е строго установено само за първите 30-тина букви (до Ц), след което подреждането варира. Също както в гръцкия език, в старобългарския буквата може да играе ролята на цифра. За да функционира като такава, над буквата се изписва титла (знак за съкращение – представлява хоризонтална чертица, дъга и пр. варианти) и се огражда с точки (не е задължително). В старобългарския език точките се пишат винаги в средата на реда.

Буквите А, В, Г, Д приличат на гръцките майускулни букви. Почти всички гръцки букви за общите звукове влизат в състава на кирилицата. Въпреки това, остава открит въпросът какви образци лежат в основата на кирилицата. Едно от малкото неща, които са съвсем ясни в палеославистиката е, че авторът на глаголическата азбука е Кирил и че тя е измислена преди светите братя да тръгнат за Моравия (на тази азбука се превеждат част от богословските криги).

В основата на глаголическите букви стоят гръцките минускулни (ръкописни) букви, или поне част от тях. Кирил е знаел също така самаритански, еврейски, коптски и някои от старобългарските букви намират много точни съответствия в тези азбуки. Кирил обаче придава цялостност и стил на графичната система.

Кръстът, кръгът и триъгълникът са основни елементи на глаголицата. Равностранният триъгълник е символ на Светата Троица.

Кирилицата явно стои по-близо до византийското писмо – заема всичките 24 букви от него, както и функцията на буквите да бъдат и цифри. Кирилското Б липсва в гръцкото писмо, но въпреки това глаголическото Б означава цифрата 2. В глаголицата всяка буква играе ролята и на цифра. В кирилицата такава роля играят само буквите, които в гръцката азбука се ползват като цифри. В резултат на това се получава така, че В в глаголицата означава 3, но в кирилицата означава 2. Това разминаване е много показателно за определяне произхода на ръкописите, в които се среща.

В глаголицата има три букви за И, в кирилицата са две: осмично и десетично И. Третото И от глаголицата е без съответствие в кирилицата, което потвърждава, че в основата на глаголицата и на кирилицата лежат различни диалекти. В основата на кирилицата стои солунският диалект.

Най-разпространената теория е, че Климент Охридски е създател на кирилицата. През последните 10-15 години обаче се откриват много химнографски творби (служби, тропари и пр.), които показват, че Климент до последно е писал на глаголица. Климент Охридски е най-ревностният последовател на двамата братя. Това да дръзне да смени глаголицата с кирилица е революционно дело. Много е съмнително и е почти невъзможно точно той да е създал кирилицата. Определени тънкости в нея показват, че не е създадена еднократно, а е създавана с години и десетилетия. Едва ли един човек е могъл да направи приспособяването на азбуката (византийското писмо) към кирилицата и замяната на глаголицата. Това дело принадлежи на преславските книжовници. Вероятно това е свързано с желанието на Симеон да стане цар на българи и ромеи.

Трите букви И, които изразяват три различни фонеми в глаголицата, също са показател за това, че глаголицата и кирилицата имат различни диалекти в основата си: солунски и североизточен диалект.

Нямаме запазено ударение на думите в старобългарския език. Вероятно сега ударението в българския е изместено към наставките, а тогава е било по към корена на думата.

Двете графични системи на старобългарския език поставят много въпроси. До кога се ползва глаголицата? Защо кирилицата измества глаголицата? Изведнъж ли става смяната, или в продължение на десетилетия? Кога става това? За по-лесно писане ли се прави (в това има някаква истина)?

Някои прабългарски надписи са от края на VІІ в. и са написани с гръцко писмо. Към края на VІІ в. гръцкото писмо масово се употребява, дори преди да се създаде книжовен език. Византийското писмо има доста дълъг живот в писмената практика, поради което то ляга в основата на кирилицата.

Изчезването на глаголицата не става изведнъж. Така например „Шестоднев” на Йоан Екзарх е запазен в кирилски надписи от ХІІІ в., но е създаден преди 913 г., когато е използвана глаголицата. До към средата на Х в. глаголицата все още се използва, двете системи се ползват успоредно. След това кирилицата взема превес.

Носовките са характерна особеност на вокалната старобългарска система, която днес е налице само в полския: голяма носовка [он], малка носовка [ен]. Въпреки че при нас също не са съвсем загубени, липсват само в книжовния език.

Йотуваните гласни се срещат само в кирилицата: [йон], [йен], [йе], [йа].

В кирилицата има и няколко чисто гръцки букви: ψ (пси), ω (омега), ξ (кси)

2009-02-27 Старобългарски език 1

МАТЕРИАЛЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е НАЛИЧЕН


* Работа с "Азбучна молитва", Константин Преславски
* Запознаване с глаголическата и кирилската азбука

2009-02-24 СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК 1

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

* Следващата лекция по Старобългарски език ще се проведе на 10.03.2009 г.
* проф. Татяна Славова, приемно време: Вторник, 14-16 ч, 144 каб.
* ИЗПИТ: 2 часа, писмен, ще се проведе след І сем. на ІІ курс; състои се в пълен анализ на текст (6-7 реда) на фонетично, морфологично и синтактично ниво, както и превод на текста

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Кирил Мирчев, Старобългарски език, Изд. “Фабер”, В. Търново 2000 г.

2. Таня Лалева, Кратка старобългарска граматика във фишове, Изд. “Полис”, С. 2003 г.

3. Татяна Славова (съст.), Иван Добрев (съст.), Старобългарски текстове, Изд. “Лингва”, С. 2000 г.

4. проф. д-р Иван Дуриданов (гл. ред.) Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис, Издателство на БАН, С. 1993 г. /книгата можете да намерите във Факултетната библиотека на Българска филология/

5. Иван Добрев, Анна-Мария Тотоманова, Живка Икономова, Старобългарски език на НГДЕК “Кирил Философ”, учебник за ІХ клас (Изд. “Народна просвета”, С. 1987 г.), за Х клас (Изд. “Просвета”, С. 1991 г.)

6. Иван Гълъбов, Старобългарски език с увод в славянското езикознание, Част първа: Увод и Фонетика, Изд. “Наука и изкуство”, С. 1980 г.

7. Антоан Мейе, История старославянскова языка, 50-те (рус.) /книгата можете да намерите в Народна библиотека/

8. Никола Ван Вейк, Руководство по старославянскому языку /книгата можете да намерите в Народна библиотека/

9. (речник) Измаил Срезневский, Материалы по древнерусски паметникам, 3 тома /книгата можете да намерите в Университетска библиотека, преподавателска читалня/

10. (речник) Миклошич, Лексикон палаославенико, 1862-65 г. /книгата можете да намерите във Факултетната библиотека на Българска филология/

11. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език с речник

12. Ангел Давидов, Дора Иванова-Мирчева, Малък речник на старобългарския език, Изд. “Слово”, В. Търново 2001 г. /книгата може да купите в книжарниците на издателството/

§. Периоди в развитието на езика

За старобългарски език се говори по отношение на периода сред. ІХ в. – кр. ХІ (нач. на ХІІ в). Периодът от ХІІ до нач. на ХV в. се нарича от историята среднобългарски и там се говори за среднобългарски език. След ХV в. нататък вече се говори за новобългарски език.

Старобългарският език е най-старият писмен славянски език. Той има най-различни наименования в славистиката по света: старославянски (термин, употребяван най-вече от руските учени), общославянски, църковнославянски (най-неточното наименование), староцърковнославянски. С тези названия се фиксират едни и същи паметници, разликата е само терминологична.

Коя е причината да се създаде книжовен старобългарски език? Езикът е съществувал и преди ІХ в., но в средата на ІХ в. е фиксиран като граматика, тъй като през 862-3 г. е създадена азбука. Годината на създаването на азбуката не е установена с абсолютна точност, тъй като в България по това време са ползвани различни летобройни системи, като голяма част от тях са копирали гръцките. Солунските братя Кирил и Методий съвсем “случайно” са създали глаголическата азбука. Създаването на глаголицата дава възможност за превеждане на старогръцките книги, които да послужат на новопокръстените християни. От Византия ние приемаме не само християнството, но и богослужебните книги: Апостол, Евангелие, Псалтир и др. С този преведен комплект книги Кирил и Методий тръгват за Великоморавия.
Евангелието е канонична книга, която разказва за живота на Христос (гр. евангелиус – “блага вест”). Евангелие, това е благата вест за Христос – раждането му, неговият живот, смърт, възкресение и т.н.

Има два типа Евангелие:

(1) Изборно / Апракос Евангелие – богослужебно Евангелие; по обем е много по-малко, в него има само фрагменти от текстовете на четиримата евангелисти (Матей, Марко, Лука и Йоан); подбраните части са подредени според църковния календар – по такъв начин се четат и откъси от Апостола, определени псалми от Псалтира, в зависимост от това кой е денят (празникът) в църковната година

(2) Четириевангелие / Тетраевангелие: подредено по реда на четиримата евангелисти, предназначено за домашно четене и по него не се служи в църквата; четено е от монаси, от светски лица


Братята Кирил и Методий са превели също избрани части от Апостола. Той съдържа отделни разкази за 12-та апостоли. Едната част са Деяния на апостолите, т.е. разказите за техния живот, а другата част от Апостола са Послания на апостолите (Петър, Павел, Яков, Йоан и т.н.). Апостолите отправят послания към различни етноси – галатяни, римляни, коринтяни и т.н.
Апостолът и Евангелието принадлежат към Новия завет, заедно с Апокалипсиса (Откровението) на Йоан. Първата старозаветна книга е Битие, втората е Изход (излизането на евреите от Египет), после Левит, Числа, Книги за премъдростта и т.н.
 Кирил и Методий превеждат и част от Псалтира, който принадлежи към Стария завет. Той е една от може би 50-те старозаветни книги и се състои в основната си част от 150 псалми (стихове). В т.нар. Пълен псалтир (Псалтир с последование) след тези 150 псалми може да има различни библейски песни, обикновено 12. Това са песни на библейски лица, пр. Песен на Мойсей, Песен на евангелист Лука, песен на тримата пророци и т.н. Псалтирът не е разказ за живота на Исус, не е разказ за живота на апостолите. Съдържанието на Псалтира е обръщение към Бога. Песните са главно от 1 л. ед.ч. и това е нещо като църковна поезия. Всъщност това е най-ранната църковна поезия. Текстовете на Псалтира са доста трудни, защото почти всяка дума съдържа някакъв свой контекст, наситена е с огромна символика.

§. Названия на старобългарския език

Книжовността в Моравия се развива до смъртта на Методий (885 г.), когато учениците му са хвърлени в тъмница, изгонени. Книжовната дейност се развива в продължение на около 10 години. Славянската книжнина после се пренася от западните славяни в земите на южните славяни (българите). Златният век на Симеон продължава и след смъртта му (927 г.), когато властта наследява неговият син Петър. Към края на Х в. (971 г.) България започва да пада под византийска власт, през 976 г. пада Преслав, десетилетия след това и западните краища. През 1018 г. под византийско робство пада цялата Българска държава.

Пренасянето на книжовността е много важно с оглед тълкуването на термините, с които се нарича този най-стар славянски език. Използва се различна терминология за първия славянски език: старобългарски, старославянски, староцърковнославянски, общославянски и т.н. От западните славяни книжовността се пренася при южните славяни, а след това и при русите. Русите около Киев (Киевска Русия), също и в Нов город (голямо средище), се покръстват около век след българите. Днес има три групи славянски езици: южни славяни (българи, сърби, хървати, словенци), западни славяни и източни славяни. Руският език, заедно с белоруски и украински, принадлежи към източния клон на славянските езици.

Този най-стар славянски език в крайна сметка обслужва всички славяни, затова много от учените говорят за старославянски, общославянски език и т.н., без да използват някаква етническа съставка в името. Привържениците на всички тези термини, които са по-общи, изхождат от тезата, че този най-стар славянски език обслужва и е предназначен за всички славяни. От гледната точка на учените, които говорят за старославянски и подобни наименования, основното е функционирането, предназначението на този славянски език. Все пак обаче, обслужвайки западни, южни и източни славяни, този език не остава неизменен, а се подчинява най-напред и в най-голяма степен на фонетичните особености, в някаква степен към морфологията и най-накрая влияние оказва и синтаксисът. Самата лексика също се влияе.

Не можем да говорим изобщо за старославянски език, защото той обслужва всичките тези езици, но в крайна сметка той се приспособява и се променя. Още в старобългарския напр. има моравизми – фонетични, лексикални и морфологични особености, характерни само за западните славяни. Така че този език не остава неизменен.

Всеки учен може да говори и да нарича този език както си иска и трябва да се знае в каква посока разсъждават учените, какви са аргументите им за това да наричат старобългарския и с други имена. За предпочитане е все пак да се говори за старобългарски език, по чисто езикови причини. Немските и австрийски учени масово също говорят за старобългарски език, а не за старославянски. Има около 15-20 езикови явления, които на фонетично, морфологично, синтактично и всякакво ниво намират покритие само и единствено в старобългарския и в съвременния български език. В нито един друг славянски език няма такова покритие.

Някои от причините, които дават основание да се говори не изобщо за славянски език, а за старобългарски език конкретно, са:

* фонетични явления

Произношението на ятовата гласна () е широко Е [йе], както се произнася и днес в редица родопски говори, които може би в най-голяма степен пазят архаизмите в езика. В съвременния български за ШТ има същата група съгласни Щ. Ако се проследи обаче как се е развила думата в другите славянски езици, там вместо ШТ стои друг рефлекс, пр. Ч в източнославянските езици – СВЕЧА (рус.); Ц в западнославянските езици – SVICE (чеш.), SWIECA (пол.); в сръбски и хърватски, които са пак към южнославянската група, рефлексът е К – СВЕКЯ (?).

Има и друга група съгласни, която е налична само в съвременния български език: ЖД.

Думата произлиза от индоевропейския корен med- (среда). Същата дума звучи различно в другите славянски езици: МЕЖА (рус.), MEZE (чеш.), MIADZA (пол.), в сръбски и хърватски се признася с [гйъ].

Очевидна е фонетичната близост между старобългарския и съвременния български език, в сравнение с останалите славянски езици. Това е свидетелство, че този най-стар език е не славянски език изобщо, а именно език на българските славяни.

В старобългарската дума има широка гласна , която в своето развитие в съвременния български дава отново широка гласна Я. В другите славянски езици същата дума звучи: ЛЕТ (рус.), ЉÉТО (ср.), ЛiТО (укр.), LETO (чеш.), т.е. рефлексите са Е и И. Единствено в полския на мястото на ятовата гласна стои също широка гласна, LATO (пол.).


* правопис: членуване

В другите славянски езици няма членуване. В старобългарския език определителният член стои след думата.

Има причина за това в думата ДОМЪ ТЪ да стои голям ер (Ъ), тъй като в краесловие винаги има гласна (сричката в старобългарския език се стреми да бъде отворена). След ДОМЪ стои ТЪ и това ТЪ е същинското показателно местоимение, което, поставено пред думата, ТЪ ДОМЪ, би дало значение ТОЗИ ДОМ. Това показателно местоимение има три варианта (ТЪ, СЪ, ОNЪ), от които само ТЪ е останало в съвременния книжовен български език, наследено от определителния член. Другите варианти (СЪ, ОNЪ) обаче са останали в трънските и родопските говори, където се наблюдава тройно членуване.

ДОМЪ ТЪ в старобългарски все още не е характерната форма с определителен член, тъй като категорията членуване през ІХ-Х-ХІ в. все още е в развой, все още не е завършена. В източните говори (произведенията на Преславските книжовници) се вижда, че има множество такива показателни местоимения, които играят ролята на определителен член. В западните текстове обаче липсва такова нещо. Така че това е една категория (определеност), която се създава през Х-ХІ в., но все още не е оформена изцяло като определителен член.

Друга аналогия между старобългарския и съвременния български език:

Формите ДОМОN и ДОМЪС се срещат и до днес в Родопите. Този нюанс за близко (СЪ) и далечно (ОNЪ) е налице и в старобългарския език.

Само в постпозиция показателното местоимение функционира като наченки на определителен член. Когато е в предпозиция, то е в качеството си на същинско показателно местоимение.


В ранните старобългарски ръкописи думите не се разделят, пишат се залепени една за друга. Пунктуационните знаци не са кой знае колко много. Най-често се ползва точка, която е в средата на реда:

Тази точка играе ролята на съвременна точка, запетая, въпросителен, удивителен знак. Изобщо пунктуационната система в старобългарския е доста по-различна. В христоматиите с учебна цел думите са разделени.


Въпрос: Кой езиков принцип е водещ при правописа в старобългарския език?


По това време не са имали този проблем, пр. дали се пише ГРАД или ГРАТ, тъй като в старобългарския сричката е отворена (завършва на гласна) и не се наблюдава явлението обеззвучаване. Едва в края на Х – нач. ХІ в., когато започват да изпадат в краесловие еровете (в слаба позиция), т.е. не са се произнасяли, въпреки че са се изписвали, и тогава вече настъпва процесът на асимилация: пр. ГДЕ и КЪДЕ. При наречието КЪДЕ ерът (Ъ) е слаб, изпада, при което двете съгласни К и Д започват да си взаимодействат, получава се асимилация и К се озвучава в Г. Въпросът за правописа става актуален около Х-ХІ в. поради тези процеси по затваряне на сричката. Водещо при старобългарския език за изписването е това, което се чува, след настъпването на тези процеси.



§. Двете азбуки

Много е трудно от 10 запазени старобългарски паметника да се направи извод за особеностите на изписване на буквите от преписвачите към дадена книжовна школа. Шрифтът зависи много и от школовката на преписвача, от неговата лична грамотност. Множество са факторите, които оказват влияние за изписването на буквите.

Като цяло при глаголическата азбука е спазено правилото за симетрия (огледалност), спрямо хоризонталната и вертикалната ос, в рамките на една и съща буква и между буквите. Освен кръстът (в отделни букви), основен елемент на глаголицата е т.нар. петлица (кръгче). Кръгът е най-съвършеният геометричен елемент. Той е символ на божественото съвършенство.

Направа на средновековните кодекси (пергамент, обработка, разчертаване и пр.): глаголическите букви попадат само и единствено в рамките на реда. Излизането под и над реда е характерно за кирилицата: буквите като Д могат да имат много дълги, висящи под реда серифи. Двете графични системи имат доста различна геометричност: за глаголицата е характерна закръгленост, която се дължи на множеството петлици в буквите; при кирилицата основен белег е ъгловатостта (острият ъгъл).

Имената на първите три букви от азбуката, прочетени в последователност, образуват изречение: – “Аз знам буквите.” Има такива триади в азбуката, които се съгласуват семантично и граматично. Има различни теории за имената на буквите, от къде са дошли.

1. НАЧАЛО НА ПИСМЕНАТА ТРАДИЦИЯ