Александър Сергеевич Пушкин (5)

Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)

§. Пушкин, „Евгений Онегин”

Пушкин пише романа в продължение на 8 години. Романът отразява еволюцията в стила на Пушкин. Първата половина от главите са романтически като стил на писане и като символика. Втората половина и особено последните три глави са реалистически. Благодарение на този роман руската литература изминава прехода от романтизъм към реализъм. Това е първият концептуално реалистичен роман.

В първата половина на ХІХ в. водещият жанр е поезията, във втората половина – прозата.

По принцип романът е обемен, но този не е. И все пак „Евгений Онегин” е най-голямата книга в руската литература. Тя е „руската Библия”, „енциклопедия на руската душа”.

Повествованието в романа се води от разказвач, който е приятел на Евгений.

Гледната точка на Онегин е всъщност гледната точка на Пушкин, разсъжденията му са в 1 л. При Достоевски се говори за полифоничен роман – представени са повече гледни точки, които са еднакво субективни, няма йерархия. В „Евгений Онегин” също е така.

В началото е изразена симпатия към героя, но постепенно разказвачът се разграничава от него. След убийството на Ленски се появяват критики към Онегин, променя се и тонът. Накрая категорично се разграничава от него.

Преломен момент в отношението към Онегин е убийството на Ленски. Това е убийство на младия Пушкин, на романтическия Пушкин.

Онегин: Onegin – one ego; Alter Ego – моето вътрешно аз, другото ми аз

Ленски: Lenz – нем. „пролет”

Татяна Ларина: larva – “слава, почит, победа”

Имената при Пушкин са и характеристика, и присъда. В руската традиция се представят с личното и бащиното име. Тук липсва бащиното име – липсва семейството, патриархалността. Всеки герой е индивидуалност, липсва семействеността. В текста присъства не бащата на Онегин, а вуйчо му, при това в смъртта си.

Пушкин е искал да пише социалноироничен роман, но бързо се отказва. На преден план излиза Евгений Онегин. В началото Онегин е един от всички. Но той не е завършен, подлежи на промяна. За първи път в руската литература има персонаж, на който му предстои развитие.

„Романът изисква дрънканици” (Пушкин): под „дрънканици” Пушкин разбира излишния текст. Неговите изречения са кратки, точни, без много прилагателни имена, без излишни думи. Поезията изисква ясен и изчистен изказ, пестелив език.

Пушкин избира да пише по образеца на Шекспировия сонет, който представя липсата, отсъствието. Стихотворната стъпка в английския сонет е четиристъпният ямб. Онегинската строфа обаче е написана в петстъпен ямб. Това е единственото произведение в световната литература, писано в петстъпен ямб.

В „Евгений Онегин” Пушкин използва жаргона и фолклорни думи, които са непреводими. Написани са специални речници към произведението. Текстът е наричан „руската Библия”.

Сюжетът е познат от Грибоедов – Пушкин го доразвива, донаписва и при пренаписването отново няма хепиенд (анти хепиенд). Текстът е огледален: връща се там, от където е почнал. Героят се връща за втори път и е решил, осмислил е, че иска героинята.

В оригиналната Х глава Онегин става декабрист. Това го прави герой (това не е нужно на Пушкин). Книгите в библиотеката на Онегин: Лорд Байрон, „Чайлд Харолд”, „Дон Жуан” – класически романтически герои (глава VІІ, строфа ХХІІ-ХХІV).

Онегин подражава на литературните герои, той е позьор и Татяна го разкрива (VІІ глава). Домът на Татяна е странен – няма слуги; тя е облечена в бяло, той – в черно.

Единственото място, където Татяна се обръща по име към Онегин, е в последната сцена. Сцената е много странна. Набоков е на мнение, че това е сънят на Онегин. Но ако това е сънят на Онегин, финалът е дори още по-отворен. Огледална сцена на съня на Татяна.

Първоначално Пушкин пише заглавия на главите, по-късно ги маха.

Колко централни персонажа има в текста? Онегин, Ленский, татяна, Олга, разказвачът – това са общо 5 равностойни персонажа. Всичко в текста е огледално. Чрез пейзажните описания разказвачът описва вътрешния свят на героя. Разказвачът участва в текста и чрез обръщенията на Онегин.

Татяна е не само обичаща, но и мислеща жена. Тя е личност, която има мнение. След нея се променя стереотипът за наивните млади девойки, с които животът прави каквото си поиска.

* вж. Христо Манолакев, ст. „Различният Онегин”

Александър Сергеевич Пушкин (4)

Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)

§. Пушкин, „Повести на покойния Иван Петрович Белкин”

Повестите са писани по време на второто заточение на Пушкин, през знаменитата Болдинска есен (с. Болдино е селото на майка му), когато той няма право да публикува.

Става актуална темата за смъртта, тъй като в Русия върлува чумна епидемия. Пушкин получава разрешение да се върне в Петербург, но пътищата са блокирани и прекарва два много ползотворни месеца в с. Болдино (взема в Болдино най-четените книги по това време). Той бърза да се върне в Петербург, защото е насрочена датата на сватбата му.

Изключително бързо написва повестите, те имат само две редакции. Публикува ги след една година, анонимно, и отрича авторството си над тях. След още една година ги публикува отново, този път с името си. Първото издание няма успех, второто има небивал успех.

Подредба на повестите при първото издание: Майсторът на ковчези; Станционният надзирател; Господарката селянка; Изстрел; Виелица; От издателя

Пушкин изгражда сложна система от разказвачи: Белкин знае историите от други хора (издател, А.П., Пушкин).

Белкин: от белы – бялото на очите на мъртвец. Пушкин прави двойно наблягане върху мъртвината: това са повести на мъртвия мъртвец. Иван Петрович е най-обикновено руско мъжко име.

Първото издание на повестите е пълен провал. Това е най-самонадеяният и най-гениалният проект на Пушкин:

(1) „Майсторът на ковчези”: готика
(2) „Станционният надзирател”: трагедия, класицизъм
(3) „Господарката селянка”: сантиментализъм
(4) „Изстрел”: приключенска, авантюристична повест
(5) „Виелица”: сантиментална готика
(6) „От издателя”: мистификация

Първото издание е класическа мистификация.

Автопародия: когато авторът прави мистификация и същевременно издава името си: (6) „От издателя”; (4) „Изстрел”; (5) „Виелица”; (1) „Майсторът на ковчези”; (2) „Станционният надзирател”; (3) „Господарката селянка”

Пушкин пародира читателския вкус: всички четат такива текстове, но не харесват тези. Пушкин прави каталог на читателския вкус. Купували са се книги на западни автори, но не и на руски творци.

Пушкин е сложил епиграфи и от автори, които той не е харесвал, които са пишели по западен маниер.

Пушкин пише винаги с кратки изречения – това е особеност на неговия стил. Така са го разпознали като автор, при първото издание. В повестите обаче словоредът прилича на западния (на места той е сбъркан). Създава впечатление на слаб автор, който превежда други текстове. Когато Пушкин слага името си отпред, всички разбират, че това е игра, а не става въпрос за слаб автор. Той спазва всички клишета на жанра.

Ролята на рисунките: Пушкин има самочувствието, че прави нещо като показно, пише учебна литература. Рисунките са поредното доказателство, че така не трябва да се пише. Чрез „Повестите на Белкин” Пушкин учи останалите как не трябва да се пише.

Христо Манолакев пише книга за „Повестите на Белкин” (вж. А. С. Пушкин и неговите „Повести на Белкин”: противоречивият свят на въведението „От издателя”): Пушкин взема конкретни текстове и ги дописва.

Иван е името на селския глупец, на необразования. Иван и Петър – цар и църква. Петър – апостол; камъкът, на който Христос изгражда църквата си.

Всичко е в миналото, всичко е полуживо: читателският вкус, императорът, църквата, съвременните писатели.

1830 г. е преломна година в руската литература: тогава умира руският романтизъм (накратко за романтизма и Пушкин вж. тук). Всички произведения, които излизат след това, са реалистични. Издава се сборник, посветен на смъртта на романтизма (в него преобладава романтизмът).

До „Повести на Белкин” всички прозаически произведения са самостойни, а не част от нещо по-голямо. С „Повести на Белкин” започва процесът на циклизация на малките прозаически форми – обединяване на повестите в цикли, в сборници. До момента е нямало руски роман. С това се поставя началото.

„Малки трагедии” – упражнението на Пушкин как да пише диалог и монолог. „Повести на Белкин” – упражнение в проза: Пушкин изгражда цялостни образи на героите, прави природно описание.

„Евгений Онегин” (10 глави) – център на руската аристокрация; за първи път Пушкин именува текста си на името на главния персонаж. Част от персонажите в него имат само портретна характеристика (женските персонажи). Мъжките персонажи са представени чрез действията си.

Борис Годунов е историческа фигура. Иван Петрович Белкин е обикновен човек. Евгений Онегин е един от всичките млади аристократи, той е представител на своето поколение.


* Пушкин, „Евгений Онегин”

1. Защо Татяна отпраща Онегин при последната им среща?

2. Какво открива Татяна за Онегин в VІІ глава?

Александър Сергеевич Пушкин 1799-1837 (3)

Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)

§. Пушкин, „Борис Годунов” (1824-25 г.)

Текстът е писан успоредно с организирането и случването на Декабристкото въстание. Поетът в този момент е на заточение. Когато пише този текст, Пушкин вече е Поетът.

В текста на „Борис Годунов” не са описани събитията, как се случват, а са дадени резултатите от тези събития (виждаме сцената преди самозванецът да пресече границата, както и след това, а не самото пресичане).

Един персонаж е именуван с няколко различни имена. 


Жанрът на историческата драма

(1) лична интерпретация към реална историческа случка
(2) историята, миналото като коректив на настоящето и на бъдещето; всяка история от миналото служи, за да покаже, че нещо вече не е така, че нещо се е променило

Пушкин иска да разкаже нещо, което се е случило в миналото, но се повтаря в лошия си вид, в лошия си вариант.

Сюжетът на драмата е исторически; представлява лична интерпретация на реална историческа случка, поради което се определя като историческа драма. Финалът може да се промени.

Историческа драматургия се пише основно през Романтизма (миналото като коректив на настоящето и бъдещето). Пушкин представя едно минало събитие, което се повтаря. Текстът е поучителен към руския народ.


§. Пластове на творбата

Има три пласта на творбата: 1 – исторически пласт (разказва се историческо събитие); 2 – библейски пласт; 3 – политически пласт

Историческият контекст е неясен: 1. Декабристкото въстание. 2. Пушкин е Поетът и може да си позволи да напише всичко, да каже всичко; не му липсва и смелост. 3. Сюжетът за изгубения царевич и за самозванеца царевич е реална историческа случка – част от руската история.

(1) исторически пласт: края на ХV в. (1498 г.) – началото на ХVІ в.

1. Пушкин фалшифицира историята, променя реалния сюжет (прави го исторически недостоверен): Борис Годунов никога не е свалян от престола.

Царевичът Дмитрий изчезва (убит е). Борис Годунов застава на престола и царува няколко години, след което има опит за държавен преврат.

2. Борис Годунов вероятно не е участвал в унищожаването на престолонаследника (обратното твърдение е измислица на Пушкин)

3. Борис Годунов е искал да направи демократическа реформация в Русия (армията и народът не са искали промяната)

Реално Пушкин не пише историческа драма, а прави мистификация. Текстът е готов за 6 месеца, като заглавието търпи множество промени. Шекспир озаглавява всички свои исторически драми с името на историческия герой. Пушкин се учи именно от Шекспир как се пише историческа драма.

Заглавието „историческа драма” е по Шекспиров маниер. Шекспировите драми са именувани по името на централния персонаж. Борис Годунов обаче реално е по-маловажен от Гришка Отрепиев.

Текстът на Пушкин става всевалиден за руската империя и император. Пушкиновият текст е именуван въз основа на един руски цар, който се е самозабравил. Борис Годунов става нарицателно за всеки самозабравил се руски цар, независимо дали има или няма право на престола.


(2) библейски пласт: пътят на Христос

Виждаме млад мъж, който претендира, че е месия. Сънародниците му го замерят с камъни и го осъждат на смърт (Страстите Христови).

* мистичен театър: нерелигиозен текст върху християнски сюжет, върху живота на Христос

Пушкин харесва този жанр; сюжетът е същият, както в библейския разказ за Христос.

Кой подкрепя Гришка Отрепиев?

(1) другите: поляците и литовците са първите, които вярват на Гришка Отрепиев. Те са католици, потискани от Русия повече от 14 века – налагани са им руският език, православие и националност. Те са страдащият, низвергнатият народ (алюзия с евреите).

(2) Патер – главата на полската католическа църква

(3) дезертиралата руска армия (отцепниците от руската армия); след това и руският народ подкрепя Гришка Отрепиев

Гришка Отрепиев е станал кумир на аутсайдерите, на друговерците, страдащите, бедните, нисшите, унизените и оскърбените.

(4) родословието му, произходът му – те му гарантират трона, тъй като той е престолонаследникът; руският народ може да го подкрепи само заради произхода му

Мълчанието на народа в края на текста е в същността си осъждане на владетеля. Народът отказва подкрепата си на царя – подкрепа, която е задължителна. Мълчанието на народа е присъда.

Пушкин написва сюжета, който се случва през ХХ век: Великата октомврийска революция. Народът осъжда царя си; текстът е профетичен. Обвинението на Пушкин към народа му е, че той е пасивен, страхлив, нерешителен; че никога не се противопоставя на съдбата си. По време на Декабристкото въстание народът не подкрепя революцията.

Произведението на Пушкин никога не е играно на сцена.


(3) политически пласт

Пушкин е бил масон. Масонското изкуство включва опера и историческа драматургия. Защо точно тези два жанра? Има ли нещо, което ги обединява? Оперите говорят за нещо значимо, те съдържат философски послания в себе си. Сюжетите, които разказва операта, са общовалидни. Операта и историческата драма имат универсални, наднационални послания, които са всевалидни.

Масонското изкуство се пише по определен начин; има тайни кодове, крие послания. След като Пушкин става масон, в неговите произведения задължително има тайнопис. Изкуството на Пушкин е неотделимо от масонското изкуство. „Борис Годунов” (Boris Godunov) е тайнопис; именно затова текстът се казва така.

В Русия Бог = цар.

Чрез „Борис Годунов” Пушкин обвинява всички руски императори. Народът обвинява царя, обвинява своя Бог. Пушкин си играе с името на императора, с буквичките в името му.

Веднага след „Борис Годунов” Пушкин пише „Малки трагедии” (цикъл от 4 драматургически произведения), като ги представя като текстове от други автори. В тях Пушкин преразказва четирите най-значими (най-популярни) европейски сюжета. Пише ги, за да маскира думи към заточените си приятели декабристи.

Пушкин и Моцарт са единствените, напуснали масонската ложа. След като напуска масоните, Пушкин получава две предупреждения. Второто е повече да не борави с масонска символика. „Дама Пика” е пародия на масонската символика.

Сюжетът Гришка-Марина (подобно на Чацки-София): бракът с Марина легитимира Гришка, прави го царска особа; гарантира му полския престол. Ако превземе руския престол, Гришка Отрепиев става крал на Полша и на Русия. Марина иска Гришка да бъде руският престолонаследник.

Това е любовта-полза. Тя е не романтическа, а материална (Гришка Отрепиев). Романтическата любов я няма. Първа модификация на сюжета: и двамата не се обичат. Те продължават да не се обичат, но имат комерсиални цели. Любовта все повече е дискредитирана, неромантическа, материална.

Има го мъжът, който обяснява чувствата си. Но вместо да избяга, той продължава да се прави на този, който не е. Чацки избягва, за да спаси разума си, а Гришка Отрепиев остава, за да загуби разума си. Мъжката линия винаги ще върви надолу, женската линия ще бъде хоризонтална.

* Повести на Белкин: „Изстрел”, „Майсторът на ковчези”, „От издателя”

1. Какво е общото между повестите?
2. Каква е стратегията на предисловието на „От издателя”?

Александър Сергеевич Пушкин 1799-1937 (2)

Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)

§. Пушкин: биография (вж. тук)

Пушкин е наследник на дворянски род; игрив, общителен, чете на три езика. Баща му е много слаб поет; дядо му също пише. Учи в Царския лицей, където учат най-надарените; там ги готвят за императорската администрация. Наказват го заради сатиричните стихове, които пише. На 18 години вече е име, дори императорът знае кой е той.

Пушкин е известен със своите запои, увлечения по хазарта, с над 20-те дуела, в които участва, с любовните си истории и скандалите. Пише дори циничен стих за императора, поради което е пратен на заточение в Кавказ. Пише наистина много. Става масон. Местят го от едно място на друго, заради скандали.

Успява да се върне в Петербург. Публикува всичко, което успее да мине през императорската цензура. Егоцентрик е.

Прострелва сина на френския посланик. Изпратен е на заточение в родното си село, където е под наблюдението на баща си.

През 1824 г. избухва Декабристкото въстание. Има граждански метеж. Две военни части правят опит да свалят император Александър І от трона. Вдига се бунт и на масони, но участниците в него са избити, а комуникиралите с тях са изпратени в каторга или обесени.

Пушкин се връща в Петербург, но му е забранено да публикува. Дават му титлата камерюнкер (титлата се дава на 10-тина години по-млади мъже).

Наталия Гончарова („дантелената душа”): изключително красива, но студена по характер. Неин обожател е и самият императорц. Пушкин я вижда и се влюбва в нея. Опитва се да я спечели, но майка й е тази, която решава. Пушкин на два пъти прави предложение за брак. На второто предложение отговорът на майка й е, че ще му я даде за жена, ако Пушкин успее да събере определена сума пари. Той успява да ги събере и двамата се женят, но Наталия не го обича, флиртува с други мъже. Не познава творчеството му.

Наталия Гончарова започва романс с Жорж д'Антес, френски офицер. Пушкин го вика на дуел, но дуелът е отменен. При втората покана за дуел френският офицер убива Пушкин.

За смъртта на Пушкин има различни теории, включително, че императорът я е причинил.

Пушкин е известен с първия голям руски роман, първите поеми, първата историческа драма, първият сборник с повести. Той развива руския език така, че да стане годен за писане. Всички произведения след него имат като първообраз някое от Пушкиновите произведения.

§. Пушкин, поемата „Цигани”: първата романтическа поема

В руската култура циганите са възприемани като свободолюбивия, веселия етнос; странници, пътуващи хора, музиканти.

В заглавието има определена двойнственост: присъстват и светлият, и тъмният елемент.

Пушкин прегръща гледната точка на циганите. Отрицателните черти са изведени у не-циганина.

Особености на романтизма (основна фигура, персонажна система)

„Цигани” е романтическа поема. При романтизма има определени чувства, интерес към старината, към фантастичното.

Романтическият герой е красив, странен, загадъчен; има тъмно минало, тъмни дрехи. Жените са очаровани от него. Той е бунтар, арогантен, смел. Съдбата ще го накаже, но при него липсва страх от смъртта. Той е различен. Романтическият герой предприема странствания (духовни и телесни). Един клиширан образ.

Алеко не е много голям индивидуалист, стреми се да бъде приет от обществото. Влюбва се и убива от страст, а не търси съдбата. Той не е централен персонаж в творбата, винаги остава засенчен.

Жената си избира мъжа. Няма законов брак; има свобода в любовта – да обиша или да не обичаш. Алеко обича всичко, което тя му дава: мястото си в обществото, нейната любов, усещането за жената. Поведението на Земфира е естествено за циганите (поведението на майка й; песента).

Пушкин дава ключ за четене на произведението.

Краят е пълен с метафори, със символи. Има и библейски мотив – братоубийството (Кайн и Авел).

Действието се развива в Южна Русия, Кавказ. Руският Юг е аналог на Изтока от Западна Европа: „Източни поеми” – Лорд Байрон (Изтокът е диво място); „Южни поеми” – Пушкин (Югът: степи, планини, диваци, хора без ценности).

Романтическият персонаж в руската литература не може да съгради нищо, той може само да разрушава. Разрушава живота, съдбата на другия, разрушава собствения си живот, отнема живота на другия или се самоубива.

Всички персонажи в руската литература са такива: нямат стимул да живеят и да се развиват. Липсва им смисълът на живота. Героите не са загубили смисъла на живота: те никога не са го имали.

* „Борис Годунов” (историческа драма): кодиран текст, алегория; цензурата

Кой е централният персонаж в драмата и защо? Разтълкувайте мълчанието в края на текста.

Руска класическа литература - препоръчана литература (1)

Руска класическа литература

* предвиждат се общо 4 контролни работи в рамките на двата семестъра

Препоръчана литература:

* Руска литература ХІХ-ХХ в., Пловдив

* проф. Троев, Руска класическа литература, ч. 1 / Университетски учебник, УИ „Св. Климент Охридски”, С. 2006 г. 

В началото на 19. век Русия е изключително изостанала спрямо Западна Европа. Силата на оръжието и налагането на религията (източното православие) и езика са основни компоненти на руския живот.

Руската църква е неделима част от руската държава. Всички църковни символи са и държавни, и обратното. В Русия царят е богоравен, не е дори наместник на Бога, както е във Византия. Много силна е представата за руския народ като богоизбран народ, който ще спаси света.

Руската класическа литература е съзнателен проект.

ХVІІІ в. – класицизъм: движение на клишето, на морала

Руската литература е подражател на френската, като цяло е калка на френската литература. Има необходимост от промяна.

Театърът е основата на всяка литература. Чрез Шекспир се възражда театърът в Германия и Англия. Александър Грибоедов е първият руски преводач на Шекспир. Така започва романтизмът в поезията в Русия, а в прозата – 15 години по-късно.

Руският народ се разделя на аристокрация (буржоазия), крепостни селяни, интелигенция. Интелигенцията се състои от хора, които са постигнали всичко сами и зад които не стои никой; те са неудобни за властта, най-талантливата част от хората на духа.

Индивидуализмът, стремежът към свободата, характерни за Западна Европа, не работят в Русия. В руската класическа литература няма happy end.

Религията минава през темата страдание. В руската литература винаги има библейски препратки. Но руското православие не залага на вярата, надеждата и любовта, а на страданието.

Условия за комедия: комизъм, хепиенд и отсъствие на морални насоки; авторът е свободен да прави каквото иска с текста.

В трагедията авторът е кукловод, който дирижира както действието, така и реакциите на публиката.

Всяка пиеса трябва да има 5 действия.

В руската литература не се спазват формите.

„От ума си тегли”, „Горе от ума”: сбор от други произведения.

Подобно на рицарските романи. Чацки е заминал, за да натрупа опит. Любимата му не го чака. Рицарските романи са пародирани. В текста има два буквални цитата от „Одисея”. В отношението на Чацки и София и на София към Чацки е пародиран сюжетът на „Ромео и Жулиета”. Обявяването на Чацки за луд – аналогия с „Хамлет”. Конфликтът между човек и общество.

София е образ от френските романи. Тя е доволна, че прави напук на баща си, заедно с неговия слуга, отказвайки предложението за брак на Чацки („чувствителен”), но остава сама накрая. Представени са поредица от погрешни решения на София („премъдрост”).

Основен сюжет: как двама души не успяват да се срещнат и да се обичат. Жената се самоубива или остава нещастна, а мъжът заминава нанякъде.

Определянето на жанра като комедия е съзнателно подвеждане към зрителите.

* Пушкин, „Цигани” (циганите като етнос – културология; размисъл върху финала на творбата: кое е новото?) – вж. текста тук