Сравнителна граматика - КОНСПЕКТ

ПРОГРАМА ПО СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

pdf от тук

ВЪПРОС 1

 

1. Предмет, задачи и методи на сравнителната граматика на славянските езици. Взаимодействие с други науки.

1.1. Предмет на изследване – отношение към късен индоевропейски, балтославянски, ранен праславянски, стари и съвременни състояния на славянските езици.

1.2. Задачи:

1.2.1. Установяване на общи, групови и индивидуални особености на исторически засвидетелствани славянски езици. Търсене на причини и предпоставки за тези особености.

1.2.2. Опит за мислено възстановяване (реконструкция) на праславянския език. Степен на успешност с оглед на различните езикови равнища.

1.2.3. Установяване на мястото на праславянския език сред другите индоевропейски езици. Отношения с балтийски.

1.2.4. Хронология и локализация на езиковите явления.

ВЪПРОС 2

1.3. Методи на сравнителната граматика на славянските езици:

1.3.1. Сравнителноисторически метод в езикознанието – ретроспективно възстановяване на прасистемата чрез сравняване на произлезлите от нея „дъщерни” езикови системи.

1.3.2. Общоезиковедските методологии и школи и задачите на историческото езикознание.

1.3.3. Интердисциплинарен метод. Взаимодействие с общо езикознание, индоевропейско езикознание, езикова типология, история, етнология, теория на книжовните езици, текстология, история на отделните славянски езици, диалектология, физическа антропология, география, палеоботаника, кирилометодиевистика.

ВЪПРОС 3

(1.4. Славянски книжовни езици: възникване, исторически условия за развой, взаимни и външни влияния. Нови славянски книжовни норми.)


ВЪПРОС 4

2. Кратки данни за историята на езиковедската славистика: първи слависти и първи индоевропеисти, младограматическа школа, структуралистка школа, автори на основни трудове по сравнителна граматика на славянските езици през ХХ в., славистиката в България и в други страни.


ВЪПРОС 5

3. Ранен и късен индоевропейски:


ВЪПРОС 6

3.1. Младограматически модел на фонологията на късния индоевропейски: гласни, сонори, дифтонги, апофония, ударение, структура на корена.


ВЪПРОС 7

3.2. Ларингален модел на ранния индоевропейски вокализъм.


ВЪПРОС 8

3.3. Морфологични особености на късния индоевропейски според представите на младограматиците: имена, местоимения, глагол. Преглед на морфологичните категории в съпоставка със старобългарски (с късния праславянски).

3.4. Предполагаеми синтактични и морфологични особености на ранния индоевропейски.


ВЪПРОС 9

3.5. Бит и култура на индоевропейците според езиковите данни: обществена йерархия и основни дейности, технически и земеделски термини, представи за света. Относителност на локализацията на индоевропейската прародина.


ВЪПРОС 10

4. От индоевропейски към праславянски:

4.1. Основни теории за разпадането на индоевропейския праезик:

4.1.1. Модел на А. Шлайхер: родословно дърво, влияние на Ч. Дарвин, представа за праезика, междинни праезици.

4.1.2. Теория на Й. Шмит: постепенен преход от една езикова група към друга, конвергентни и дивергентни процеси в синхрония, център и периферия на езиковата територия.


ВЪПРОС 11

4.2. Класификация на индоевропейските езици: по географски признак, по езиково родство, по един фонетичен признак (кентум и сатем езици).


ВЪПРОС 12

(4.3. Древни и съвременни индоевропейски езици: названия, езикови групи, географско разположение.)


ВЪПРОС 13

4.4. Ранни праславянски фонетични изменения:

4.4.1. Сатемизация на палатализираните задноезични съгласни, изгубване на аспироваността на съгласните, загуба на лабиализоваността на задноезичните съгласни, запазване на противопоставянето на съгласните по звучност-беззвучност, поява на съгласната х, опростяване на двойните съгласни.

4.4.2. Разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, преобразуване на различията между дифтонгите и дифтонгоидите по дължина в различия по интонация. Произход и същност на праславянската акутна и праславянската циркумфлексна интонация.

4.4.3. Сливане на индоевропейските гласни а и о – спорове относно характера на появилата се (или оцелялата) след сливането гласна. Доводи.

4.4.4. Изводи: ранната праславянска фонологична система – близка до късната индоевропейска, но по-опростена в сравнение с нея: гласни, съгласни, сонори, дифтонги.


ВЪПРОС 14

5. Балто-славянски езикови отношения:

5.1. Противоположни мнения:

5.1.1. Общ балтославянски праезик.

5.1.2. Вторично сближаване на балтийски и славянски след разпадане на първоначалното им единство.

5.1.3. Независимо успоредно развитие на родствени езици.

5.1.4. Отсъствие на езиково единство – само общи архаизми и общи иновации.

5.1.5. Езикова съобщност вследствие на вторична конвергенция на родствени езици на съседни територии.

5.1.6. Праславянският като късно обособила се част от прабалтийски.


ВЪПРОС 15

5.2. Прояви на историческата близост между балтийските и славянските езици:

5.2.1. Обща лексика.

5.2.2. Общи фонетични изменения: еднакво разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, опростяване на двойните съгласни, еднакъв развой на интонации и преместване на ударения, подобни промени на *s, *tj, *dj, подобно сливане на кратките а и о.

5.2.3. Общи черти в морфологията и синтаксиса: изравняване на основата на показателните местоимения, аблативни по произход окончания в родителен падеж, дателни окончания в множествено число, склонитбен тип на сегашните деятелни причастия, промени в склонението на съществителните с консонантни основи, прости и сложни форми на прилагателните, творителен предикативен падеж, родителен отрицателен падеж.

ВЪПРОС 16

6. Славянска прародина. Определение на понятието прародина. Същност на проблема: че не знаем нищо сигурно за носителите на праславянския език преди VІ в., не знаем кои са били те и как са се наричали:

6.1. Неезикови данни, използвани за решаване на въпроса за прародината:

6.1.1. Данни от археология, палеоботаника, физическа антропология, релеф и природни особености, фолклор и религия.

6.1.2. Писмени данни (Херодот, Плиний Стари, Тацит, Птолемей, Пойтингерови таблици, Приск, Йордан(ес), Йоан Ефески, Михаил Сирийски, Псевдомаврикий).

6.1.3. Метод на изключването.


ВЪПРОС 17

6.2. Езикови данни, свидетелстващи за стари контакти на носителите на праславянския език с други етноси:

6.2.1. Общи славяно-балто-германски, славяно-келтски, славяно-италийски, славяно-гръцки, славяно-хетски, славяно-тохарски елементи.

6.2.2. Общи славяно-ирански и славяно-германски елементи. Значение на иранските (скито-сарматските) и старите германски заемки в праславянски.

6.2.3. Източно, алтайско (евентуално хуно-българско и аварско) влияние върху къснопраславянската лексика и фонетика.

6.2.4. Данни от топонимията, особено от хидронимията.

6.2.5. Богата лексика и синонимия, сравнително малко гръцки заемки (особено за абстрактни, обществени, стопански и правни понятия) в старобългарския език като доказателство за важните обществени функции и високия престиж (в социолингвистичен смисъл) на късния праславянски от предписмената епоха.


ВЪПРОС 18

6.3. Основни теории за славянската прародина:

6.3.1. Класически теории и екзотични теории: Днепър-Висла, Висла-Одра, Полесие, Днепър-Западен Буг, Среден Днепър, Среден Дунав, Алтай, Кавказ, трако-илирийска, неиндоевропейска, азиатска.

6.3.2. Съвременни теории. Възгледи, свързващи произхода на славяните с неизвестна малка територия, с демографски и стопански взрив. Късният праславянски като лингва франка във варварското общество от VІ-VІІІ в., като общ език на воинското съсловие в държавите на прабългарите и аварите с важни обществени функции и висок социолингвистичен престиж.


ВЪПРОС 19

7. Къснопраславянски период: период на основни фонетични изменения и смяна на езиковия тип:

7.1. Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции към възходяща звучност и звуков синхронизъм в пределите на сричката, изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни, палатализация на задноезичните съгласни.


ВЪПРОС 20

7.2. Проблем за границите на периода:

7.2.1. Проблем за началната граница на периода: противоположни възгледи за хронологията на йотации, палатализации, метатези на ликвидите, появи на ерове, „ери”, ятова гласна, носови гласни, кратко о, новоакутна интонация.

7.2.2. Проблем за крайната граница – различни мнения: до V-VІ в., до VІІІ-ІХ в., до Х-ХІ в., заключителен етап V-ХІ в.

7.2.3. Парадоксът на V в. – за едни край на прабалтославянската епоха и начало на праславянската, а за други край на праславянската епоха.

7.2.4. Съотношение между конвергентни и дивергентни процеси: VІ-ІХ в., ІХ-ХІ в., след ХІ в. Няма доказуемо диалектно членение до VІ в. – проблем за диалектния произход на „дъщерните” езици в дадена езикова група.


ВЪПРОС 21

7.3. Структурни преобразувания в областта на морфологията:

7.3.1. Преустройство на именното склонение: от лексикограматични основи към граматичен род, премахване на едносричните именни форми, заемане на окончания между склоненията, начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност върху категорията род, фонетично размиване на някогашните основни гласни, фонетично разграничаване на еднакви по произход падежни окончания, граматикализация на противопоставянето на прости и разширени форми на прилагателните.

7.3.2. Изменения в глаголната система: изграждане на нов имперфект и перфект, преустройство на аориста, начало на изграждане на видовото противопоставяне, смесване и преразпределение на първичните и вторични лични окончания.


ВЪПРОС 22

7.4. Развой в лексиката:

7.4.1. Изместване на изконна лексика от неологизми и синоними.

7.4.2. Попълване с ирански, германски и алтайскоезични заемки.

7.4.3. Изграденост на стилистични пластове и богата синонимия – връзка с високия статут на езика на славяните във варварското общество след V-VІ в. Негръцки произход на повечето старобългарски названия за абстрактни, обществено-стопански и правни понятия.


ВЪПРОС 23

8. Къснопраславянски фонетични изменения:

8.1. Палатализация на задноезичните съгласни.

8.1.1. Първа палатализация на задноезичните съгласни.

8.1.2. Втора палатализация на задноезичните съгласни и на групите kv, gv: пред предни гласни от дифтонгичен произход, пред други предни гласни в заемки.

8.1.3. Трета (прогресивна) палатализация на задноезичните съгласни.


ВЪПРОС 24

8.2. Йотации на съгласни и групи съгласни:

8.2.1. Фонетична и фонологична същност на йотацията.

8.2.2. Развой на: rj, lj, nj, sj, zj, kj, gj, xj, zgj, zdj, skj, stj и др., pj, bj, mj, vj.


ВЪПРОС 25

8.2.3. Йотация на съгласните t, d и развой на палатализираната група kt’.


ВЪПРОС 26

8.3. Отпадане на съгласни и опростяване на групи съгласни при отварянето на сричката. Поява на протетични съгласни. Развой на групите tl, dl.


ВЪПРОС 27

8.4. Монофтонгизация на дифтонгите с краен елемент i, u.


ВЪПРОС 28

8.5. Образуване на носови гласни.

ВЪПРОС 29

8.6. Отваряне на сричката при дифтонги с краен елемент r, l:


ВЪПРОС 30

8.6.1. art, alt.


ВЪПРОС 31

8.6.2. tart, talt, tert, telt.


ВЪПРОС 32

8.6.3. tirt, turt, tilt, tult.


ВЪПРОС 33

8.7. Образуване на гласните а, о, ъ, ь, у, i, ĕ, е, (u).


ВЪПРОС 34

8.8. Прегласи на задни гласни след палатални съгласни.


ВЪПРОС 36

9. Следпраславянски фонетични изменения:

9.1. Развитие на съгласните:

9.1.1. Поява и развой на противопоставянето на съгласните по признака твърдост-мекост: фонологизация на позиционната смекченост на съгласните пред предни гласни във връзка с изпадането на слабите ерове, с прегласите на ятовата гласна, на е, на носовото е и със сливането на i и y. Поява на нова палатализация, затвърдяване на праславянските палатали. Различен брой и различно позиционно разпределение на палаталните и палатализираните съгласни фонеми в съвременните славянски езици.

9.1.2. Развой на противопоставянето на съгласните по признака звучност-беззвучност. Нови протетични съгласни. Преход v > u, g > h. Мазуризъм.


ВЪПРОС 37

9.2. Развой на сричкотворните r и l.

9.3. Развой на гласните y, i, ě, ъ, ь, о˛, ę, о, е, u, а.

9.4. Компенсаторно удължаване, дифтонгизации и редукции на гласни в славянските езици. Акавизъм и якавизъм. Други прегласи на гласни: след палатални съгласни, пред твърди съгласни.


ВЪПРОС 38

9.5. Изменения в интонацията и дължината на гласните, в типа ударение и в мястото на ударението.


ВЪПРОС 39

10. Тенденции в следпраславянския развой на морфологията:

10.1. Развой на съществителните:

10.1.1. Ограничаване на формите за двойствено число, поява на мъжколичния род и по-нататъшен развой на категорията одушевеност.

10.1.2. По-нататъшно прегрупиране на склонението според граматичния род, одушевеността, мъжколичността, веществеността, абстрактността на съществителното: стесняване на употребата на непродуктивни склонитбени типове, хибридизация и взаимно влияние между старите склонения.

10.1.3. Промени в броя на падежите, падежен синкретизъм, ограничаване на броя на падежните окончания с еднакво значение (на падежната аломорфия). Поява на членни морфеми. Падежите в ранноновобългарския език.


ВЪПРОС 40

10.2. Промени в глаголната система:

10.2.1. Развой на глаголните категории: наклонение, спрежение, род, число, време. Особености в развоя на личните окончания на глаголите.

10.2.2. Развой на неспрегаемите глаголни форми: причастие, деепричастие, инфинитив, супин.


ВЪПРОС 41

10.4. Обособяване на прилагателните като част на речта, формално (морфологично) различна от съществителните. Развой на кратките и сложните форми на прилагателните. Развой на формите за степени за сравнение.


ВЪПРОС 42

10.5. Тенденции в развоя на местоименията: лични, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, притежателни.

РУСКА ЛИТЕРАТУРА НА ХІХ ВЕК - КОНСПЕКТ

РУСКА ЛИТЕРАТУРА

1. Руски романтизъм – специфика, генезис, типология, представители.

2. Комедията на А.С. Грибоедов „От ума си тегли” в контекста на руската литература от първата четвърт на 19. в. Композиция, жанрова ориентация, специфика на драматургичния конфликт.

3. Чацки: „От ума си тегли” и проблемът за вменената лудост в руската литература на 19. в.

4. Поезията на А.С. Пушкин. Тематични ядра, развойни маршрути, жанрови избори, лирически маски.

5. Драмата „Борис Годунов” на А.С. Пушкин като художествен експеримент.

6. „Южните” поеми на А.С. Пушкин и литературната ситуация в Русия от първата четвърт на 19. в.

7. „Евгений Онегин” на А.С. Пушкин – проблематика, жанр, композиция, повествователни режими.

8. Персонажната система в „Евгений Онегин” и нейната нормозадаваща роля в руската литература след Пушкин.

9. Преображенията на автора в „Евгений Онегин” на А.С. Пушкин.

10. „Повестите на Белкин” като прозаически цикъл.

11. Човекът и неговите екзистенциални избори в прозата на Пушкин. /„Повестите на Белкин”, „Дама пика”, „Капитанската дъщеря” - по избор една творба/

12. Поезията на М.Ю. Лермонтов. Тематична, жанрова и стилова характеристика.

13. „Демонизмът” в творчеството на Лермонтов. Поемата „Демон”.

14. „Герой на нашето време” на М.Ю. Лермонтов – композиция, жанрови експерименти, повествователни стратегии.

15. „Герой на нашето време” и руската философско- психологическа проза от втората половина на 19. в.

16. Печорин - герой или антигерой?

17. „Петербургски повести” на Н.В. Гогол. Циклоформиращи принципи, тематика, поетика.

18. Повестта „Шинел” - нормозадаващ и норморазграждащ текст в руската лит. класичност?

19. Комедията „Ревизор” на Н.В. Гогол. Концептуално и поетологично новаторство.

20. „Мъртви души” на Н. В. Гогол - книга за изгубената духовност.

21. Романът-поема „Мъртви души” на Н. В. Гогол – жанр, композиция, персонажна система.

22. Руската реалистична проза от втората половина на 19. в. - формиране и типология на руското романово писмо.

23. И.С. Тугенев - романист. Обща характеристика на Тургеневия роман /позоваване на творба по избор/

24. Човекът в света на Тургенев пред изпитанието на любовта и смъртта /”Рудин” , „Дворянско гнездо”, „В навечерието” , „Бащи и деца”- по избор/

25. „Бащи и деца” - роман за драматичното търсене на междучовешката връзка.

26. Грях и изкупление в романа „Престъпление и наказание” на Ф. М. Достоевски.

27. Разколников и другите в търсене на спасението.

28. Богоотхвърляне и богопостигане в романите на Ф.М.Достоевски. /върху роман по избор/

29. „Идиот” на Ф. М. Достоевски – творба за силата и слабостта на Иисусовия подвиг в самоотлъчилия се от Бога свят.

30. Романът „Бесове” на Ф.М.Достоевски – апокалипсис „тогава”?

31. Романът „Братя Карамазови” като духовно завещание на Ф.М Достоевски.

32. Героят идеолог в романовия свят на Ф. М. Достоевски /Разколников, Ип. Терентиев, Кирилов, Шатов, Ив. Карамазов - по избор/

33. „Война и мир” на Л.Н. Толстой – жанрови и композиционни особености.

34. Руският космос в романа „Война и мир” на Л.Н. Толстой.

35. Човекът и историята във „Война и мир”. Кутузов срещу Наполеон.

36. Духовните митарства на „любимите” на Толстоеви герои във „Война и мир”. Безухов и Болконски.

37. Жената в художествения свят на Л.Н. Толстой.

38. Женските образи в романите на Достоевски.

39. „Анна Каренина” – нравствено-философска проблематика, композиция, герои.

40. Анна Каренина и Констатин Левин в оптиката на Толстоевата концепция за смисъла на битието.

41. „Ранната” проза на Чехов - тематика, жанров профил, повествователни принципи.

42. Човекът и светът в краевековната проза на Чехов.

43. Драматургичната система на Чехов - между класичността и модерността /анализ на Чехова драма по избор/

Късен праславянски период (продължение)

pdf от тук

Глаголните категории в късния праславянски период

КАТЕГОРИЯТА ВРЕМЕ
Основни минали времена в праславянския
Развитие и усложняване на перфектоидните форми
Развитие на четирите основни минали времена
Чешки език
Полският перфект
Сръбски и хърватски перфект
Окончанията на глаголите в сегашно време
Първо лице ед.ч. при глаголите
Второ лице ед.ч. при глаголите
Първо лице мн.ч. при глаголите
Трето лице ед.ч. и мн.ч. при глаголите
Второ лице мн.ч. при глаголите
Появата на ново а-спрежение

Съществителни имена

КАТЕГОРИЯТА ОДУШЕВЕНОСТ
Положение на ед.ч. в славянските езици
Положение на мн.ч. в славянските езици
КАТЕГОРИЯТА ПАДЕЖ
Развой на падежите в историята на българския език
КАТЕГОРИЯТА ОПРЕДЕЛЕНОСТ

Морфология

pdf от тук

Дифтонгизация
Удължаване на гласните след изпаднал слаб ер
Прозодия
Интонация

МОРФОЛОГИЯ

История на морфологичните категории
1. Глаголна система
Число
Род
Лице
Наклонение
Глаголно време
1) Бъдеще време
2) Минало време
Перфектоидни форми

Ятова гласна и съгласни

pdf от тук

Произход и развой на ятовата гласна
Преглас на гласни след палатални съгласни
Развитие на противопоставянето твърдост-мекост при съгласните в славянските езици
Промени в системата на гласните в следпраславянската епоха

РУСКА ЛИТЕРАТУРА НА ХІХ ВЕК - ПРОГРАМА

ИСТОРИЯ НА РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ XIX ВЕК

pdf от тук

I. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

1. Руската литература от първата четвърт на XIX век

1.1. Общественият подем и ускореното развитие на руската литература през първите десетилетия на XIX век. Значението на Отечествената война от 1812 година за подема на националното самосъзнание. Поява и развитие на декабристкото движение. Идеология и естетика на декабризма.

1.2. Основни насоки и тенденции в литературния процес - проблематика, герои, жанрова система, стилистика. Еволюция и взаимодействие на естетическите системи - класицизъм, сантиментализъм. Възникване и утвърждаване на романтизма в руската литература (Жуковски, Батюшков, поети-декабриста).

1.3. Руски романтизъм - генезис, типология, поетика. Естетическа програма. Национално своеобразие. Периодизация.

1.4. Елегично-съзерцателен романтизъм. В. А. Жуковски (1783-1852) - родоначалник на руския романтизъм. Естетически принципи, основни етапи в творчеството му. Поетика на елегично-съзерцателния романтизъм. Типът елегия и лирическо послание. Любовна и пейзажна лирика. Жуковски като преводач.

1.5. Граждански романтизъм. Поети-декабристи. К. Ф. Рилеев, В. К. Кюхелбекер, А. И. Одоевски. Идейно-естетическа система. Национално-историческа и героична тематика. Нов тип герой. Жанрове на гражданската лирика и романтичната поема у декабристите.

1.6. Ранен руски реализъм. И. А. Крилов (1768-1844) и своеобразието на руския реализъм от началото на XIX век. Идейно-естетически принципи на писателя. Крилов - създател на руската реалистична басня. Националното и общочовешкото в басните на Крилов.

1.7. А. С. Грибоедов (1795-1829) и утвърждаването на руския реализъм. Грибоедов и декабризмът. Ранни комедии и неосъществени замисли. Комедията "От ума си тегли" - етапи в развитието на руската класическа драматургия. Традиции и новаторство. Творческа история, драматичен конфликт, жанрово своеобразие.

2. Руската литература от 20-те и 30-те години на XIX век

2.1. Социално-политическата обстановка в страната след трагичния разгром на Декабристкото въстание. Упадък на дворянската революционност. Теорията на "официалната народност" от 30-те години. Дейността на литературните и философски кръжоци. Обща характеристика на литературния процес. Съдбата на руския романтизъм след 1825 година.

2.2. А. С. Пушкин (1799-1837) - родоначалник на руската класическа литература. Лицейска лирика (1913-1817). Ранна гражданска и свободолюбива лирика. Южно заточение (1820-1824). Революционна и интимна лирика. Романтически поеми. Пушкин и Байроновата традиция. Заточение в Михайловское (1824-1826). Лирика. "Борис Годунов" - първата руска реалистична трагедия. Историческа концепция и художествено новаторство. Реформаторските възгледи на Пушкин за драмата и тяхното литературно-историческо значение. Пушкиновата "поезия на действителността" след 1825 година. Романът в стихове "Евгений Онегин". Основна социално-философска и нравствено-етична проблематика. Художествено своеобразие на Пушкиновия "свободен роман" - жанрова уникалност, сюжетно-композиционен модел, стилистична полифония, авторово присъствие. Онегинска строфа. Прозата на Пушкин от 30-те години. Цикълът "Повести на Белкин" - начало на руската реалистична проза. Повестта "Дама пика" - проблематика, типология на героя, стилистика. Романът "Капитанската дъщеря" -историческа концепция, жанрова структура, повествователни принципи. Световно значение на Пушкин.

2.3. М. Ю. Лермонтов (1814-1841). Творчеството на Лермонтов и руската действителност след Декабристкото въстание. Ранна свободолюбива и философска лирика. Тематична, жанрова и стилова оригиналност. Общественият дебют на Лермонтов - "Смъртта на поета". Интимна лирика. Философски и патриотични мотиви в по-късната лирика на Лермонтов. Поеми. "Демон" и "Мцири" - образци на социално-философската романтична поема на Лермонтов. Драматургията на Лермонтов - драмата "Маскарад". Проза. "Герой на нашето време" - начало на руския философско-психологически роман. Жанрова поетика, композиция, творчески метод, концепция за личността, стил.

2.4. Н. В. Гогол (1809-1952). Гогол и развитието на руската литература. Творческата еволюция на писателя. Ранно творчество. Цикълът "Вечери в селцето край Диканка", сборникът "Миргород", повестта "Тарас Булба". "Петербургски повести" и Гоголевата художествена антропология и гротеска, своеобразие на творческия метод. "Шинел" - синтез на Гоголевия реализъм. Драматургията на Гогол. комедията "Ревизор" - гротесков сюжет, драматичен конфликт, характер на комичното, сатиричен патос. Романът-поема "Мъртви души" - върхов момент в развитието на Гоголевия реализъм. Творчески замисъл, жанрова многозначност, сюжетен модел, композиция, образна система, стилистика, "смехова култура". Духовната трагедия на Гогол през 40-те години. "Избрани места от кореспонденцията с приятели". Гоголевите традиции в руската и световна литература.

3. Руската литература от 40-те и 50-те години на XIX век

3.1. Засилване на демократичните тенденции в руското обществено движение. Основни идейни течения в обществения и културен живот. Съдбата на реализма през 40-те години. Начало на твароческия път на Тургенев, Некрасов, Гончаров, Херцен, Достоевски, Салтиков-Шчедрин, Островски. "Натуралната школа" - нов етап в развитието на руския реализъм. Естетически диапазон на школата и теоретичната й защита. Темата за "малкия човек". Белетристични жанрове: "физиологически очерк", социална повест, социалнопсихологически роман. Поезията на 40-те години (Н. П. Огарьов, Н. А. Некрасов, Ф. И. Тютчев, А. А. Фет, Ап. Григориев). Начало на литературната дейност на Л. Н. Толстой.

3.2. А. И. Херцен (1812-1870). Херцен и развитието на руската философска и естетическа мисъл. Естетически възгледи и творческа еволюция. Ранни художествени творби - "Крадливата сврака". Връзка с "Натуралната школа". "Кой е виновен?" - начало на руския социално-философски и художествено-публицистичен роман. Херцен - създател на руския свободен задграничен печат (алманахът "Полярная звезда" и вестник "Колокол"). Мемоарите "Минало и размисли".

3.3. И. А. Гончаров (1812-1891). Творческата еволюция на писателя и мястото му в историята на руския роман. Ранният Гончаров и традициите на "Натуралната школа". Романът "Обикновена история" - нравствено-етична и социално-идеологическа колизия. "Обломов" -върховно постижение на социалнопсихологическия роман на Гончаров.

3.4. Ф. И. Тютчев (1803-1873) и неговото място в историята на руската поезия. "Поезията на мисълта" и руският философски романтизъм. Основни мотиви и образи. Своеобразие на Тютчевия пантеизъм. Политическа лирика. Любовна лирика - "Денисиевски цикъл". Тютчевата традиция в развитието на руската поетична култура.

ІІ. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

1. Руската литература от 60-те и 70-те години

1.1. Революционната ситуация в страната от 1859-1861 година. Остра борба между либералите и революционните демократи. Антикрепостническата реформа от 1861 година. Естетиката на Чернишевски. "Органичната критика" на Аполон Григориев. Нови насоки и тенденции в националното литературно развитие - проблематика, герои, жанрове, стилове. Типологични разновидности на руския роман. Идейна и художествена структура на романа "Какво да се прави?" на Н. Чернишевски. Гражданска поезия, драматургия.

1.2. И. С. Тургенев (1818-1883) и мястото му в развитието на руския реализъм. Ранно творчество. Цикълът "Записки на ловеца" и народностният дух на руската литература. Драматургията на Тургенев - "Месец на село". Романите на Тургенев. Проблемът за историческата съдба на руската интелигенция - "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца". Трактовката на проблема "Хамлет и Дон Кихот" у Тургенев. Последни романи -"Дим" и "Целина". Поетика на Тургеневия роман - жанрово-структурни принципи, лиризъм, "таен психологизъм", стилистика. "Стихотворения в проза". Тургенев в руската и световната литература.

1.3. А. Н. Островски (18823-1886) и историческата му роля в развитието на руската драматургия. Начало на творческия му път - "Свои хора сме - ще се спогодим". Славянофилски увлечения - "Бедността не е порок". "Буря" - най-значителната творба на Островски. Социални драми и комедии - "И най-мъдрият си е малко прост", "Вълци и овце", "Без зестра", "Таланти и поклонници", "Лес". Драматургични принципи и особености на поетиката. Историческата му заслуга за създаването на националния репертоар на руския театър.

1.4. Н. А. Некрасов (1821-1878). Творчеството на Некрасов - нов етап в развитието на руската поезия. Некрасов и "Натуралната школа". Лириката на 40-те години. Идейно-естетическото кредо на твореца - "Поет и гражданин". Некрасовата лирика от 50-те и 60-те години. Поемата на Некрасов. Народната епопея "Кой в Русия живее добре?" - синтез на Некрасовото реалистично творчество. Публицистът Некрасов. Списанията "Современник" и "Отечественные записки".

1.5. А. А. Фет (1820-1892) и неговото място в историята на руската поезия. Естетически принципи и творческа еволюция. Основно емоционално съдържание на лириката му от 40-те и 50-те години. Любовна лирика. Стиховете за природата. Стиховете на Фет и теорията за "чистото изкуство". Поетиката на Фет.

1.6. М. Е. Салтиков-Шчедрин (1826-1889). Шчедрин - създател на руската социално-политическа сатира. Ранно творчество - "Губернски очерци". Сатира от 60-те години -"Историята на един град". Социалнопсихологическият роман "Господарите Головльови" -сатирично изобличение на крепостничеството. Художествени особености на романа. Жанрът на приказката у късния Шчедрин. Реалистична гротеска, сатирична хиперболизация и фантастично начало.

1.7. Н. С. Лесков (1831-1895) и литературното развитие от втората половина на XIX век. Идейно-творчески позиции на писателя през 60-те години. Социално-битови разкази и повести -"Животът на една жена", "Лейди Макбет от Мценска околия". Антинихилистични романи. Поетиката и стилистиката на Лесков - сатирична фантастика, гротеска, хипербола, сказово начало, стилизация. Лесков и развитието на руския реализъм.

1.8. Ф. М. Достоевски (1821-1881)- създател на нова романова структура. Формирането на младия Достоевски в кръга на Петрашевски и писателите от "Натуралната школа". Поетика на ранния Достоевски. "Бедни хора" - нова степен в развитието на темата за "малкия човек" в руската литература. Типология и поетика на романите на Достоевски от 60-те и 70-те години. "Престъпление и наказание" - социално-философска и психологическа колизия, критика на индивидуалистичного съзнание на героя-идеолог, белези на полифонична структура. Концепцията за "положително-прекрасния" човек в романа на "Идиот". Романът "Бесове" -идеологическа и художествена структура. Философската епопея "Братя Карамазови" - синтез на художествените търсения на Достоевски. Полифонизмът и психологизмът в романите на писателя. Своеобразие на реализма на Достоевски. Достоевски и световният литературен процес.

2. Руската литература през 80-те и 90-те години

2.1. Социално-политическата обстановка в страната след втората ремолюционна ситуация (1879-1881). Политическата реакция и обществена депресия. Епохата на "безвремието" през 80-те години - преходен период в развитието на руската литература. Нови тенденции в развитието на руския реализъм в края на XIX век. Творчеството на Л. Н. Толстой след духовния му прелом. Поезията от 80-те и 90-те години. Ролята на А. П. Чехов в обновяването на поетиката на руския реализъм. Промени в жанровата система на литературата. Своеобразие на руския реализъм в края на XIX век. Развитие на руската философска и естетическа мисъл - Вл. Соловьов, К. Леонтиев, А. Волински, Д. Мережковски, В. Розанов, Л. Шестов.

2.2. Л. Н. Толстой (1828-1910) и неговото място в развитието на руската литература. Ранни произведения - трилогията "Детство", "Юношество", "Младост". Военните разкази и "Казаци". Педагогическа дейност след Кримската война. Историческият роман-епопея "Война и мир" - жанр, философия на историята, образна система, композиция, наративни принципи. "Народната мисъл" във "Война и мир". Романът "Ана Каренина" и нравственото кредо на Толстой. Композиционни и жанрови особености, психологизъм. Идейният прелом у Толстой в началото на 80-те години и преминаването му на патриархално-селски позиции. Романът "Възкресение" - идейно-естетически манифест на късния Толстой. Социално-философска и нравствена концепция, художествено своеобразие на Толстоевия реализъм. Драматургията на Толстой - "Живият труп". Световното значение на Л. Н. Толстой.

2.3. А. П. Чехов (1860-1904) и съдбата на руския реализъм от края на XIX век. Ранно творчество. Поетика на късия разказ - принципи на изграждане на сюжета, композиция, характер на комичното, обективност на авторовата позиция. Белетристични творби от края на 80-те и началото на 90-те години. Нравствените принципи на писателя в борбата с "отклоненията от нормата". Художествено своеобразие в последните му белетристични творби. Новаторство на Чеховата проза. Драматургията на Чехов - "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри", "Вишнева градина". Характер на конфликта, композиция, жанрово своеобразие, лирическо "подводно течение", символика. Световно значение на Чехов.

Отваряне на сричката при групи tart/talt, tert/telt. Развой на групите tirt/turt, tilt/tult. Развой на гласните в късния праславянски (10)

СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

pdf от тук

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Отваряне на сричката при групи tart/talt, tert/telt
1. Южнославянско чешко-словашки модел
2. Източнославянски модел
3. Полско-лужишки модел

Развой на групите tirt/turt, tilt/tult

Развой на гласните в късния праславянски

Монофтонгизация на дифтонгите, носови гласни, циркумфлексна и акутна интонация (9)

СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

pdf от тук

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Монофтонгизация на дифтонгите
Носови гласни
Циркумфлексна интонация
Акутна интонация

Консонантни промени, трета палатализация, твърдост-мекост, явления при съгласните (8)

pdf от тук

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Консонантни промени
Трета палатализация
История на корелацията твърдост-мекост
Отпадане на съгласни и опростяване на групи съгласни при отваряне на сричката. Протетични съгласни

Педагогика - КОНСПЕКТ

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината "Педагогика", включена в учебния план
на специалност Българска филология - редовно обучение
с хорариум 60 часа в един семестър (30 л. + 30 у.)
и задочно обучение с хорариум 30 часа в един семестър

Програмата е съобразена с утвърдения от МОН Стандарт за придобиване на професионална квалификация "учител" и с общата програма, утвърдена въз основа на този Стандарт от Факултетния съвет на Факултета по педагогика (протокол № 6 от 05.05.1998 г.)

1. НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА

1. Възпитанието, обучението и образованието като обществени явления.
2. Педагогиката като наука - същност и функции; обект, предмет, задачи, основни понятия (образование, възпитание, обучение, развитие, личност, социализация).
3. Възникване и развитие на педагогиката.
4. Система на педагогическите науки. Връзка на педагогиката с другите науки.

2. СИСТЕМА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

1. Понятие за система на образованието. Детерминанти и функции на образователната система.

2. Система на образованието в България - историческо развитие и съвременно състояние.

3. Състояние и тенденции на образователните системи в развитите страни: САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Япония.

3. РАЗВИТИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

1. Развитие на личността - същност и особености.

2. Класически и съвременни теории за развитието.

3. Взаимовръзка на биологично и социално в развитието на личността.

4. Фактори за развитие на личността:

= наследственост; = среда;

= възпитание и обучение.

4. ВЪЗПИТАТЕЛЕН ПРОЦЕС

1. Възпитанието като педагогически процес - същност, особености, своеобразие, структура.

2. Цел и съдържание на възпитанието.

3. Самовъзпитание - същност и особености. Взаимоотношение между възпитание и самовъзпитание.

5. ПРИНЦИПИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност, произход и особености на принципите на възпитанието.

2. Характеристика на отделните принципи:

= уважение към личността на възпитаника, съчетано с разумна взискателност към него;

= принцип за единство на възпитателните изисквания;

= принцип за възпитаване в и чрез общността (групата, колектива);

= принцип за възпитаване в и чрез дейността (труда);

= принцип за съобразяване с възрастовите и индивидуалните особености на възпитаниците;

= принцип за приемственост и системност във възпитанието; = принцип за съзнателност и активност във възпитанието.

6. МЕТОДИ, ФОРМИ И СРЕДСТВА НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност, детерминанти, система и класификация на методите на възпитанието.

2. Характеристика на отделните методи на възпитание.

3. Форми и средства на възпитание - същност, особености, видове.

7. ИНТЕЛЕКТУАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ

1. Понятие за умствено възпитание.

2. Същност и съдържание на интелекта.

3. Значимост на умственото възпитание в съвременното общество.

8. НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ

1. Нравствеността като социален феномен. Произход и същност на нравствеността (морала). Специфични особености и същностни характеристики на нравствеността.

2. Нравственото развитие като страна от цялостното развитие на личността. Теория на Ж.Пиаже. Теория на Л.Колбърг.

3. Същност, съдържание, задачи и специфика на нравственото възпитание.

9. ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ

1. Същност, задачи и значение на естетическото възпитание. Естетическо възпитание и художествено образование.

2. Формиране на естетическо отношение към действителността. Етапи на естетическото възпитание.

10. ФАКТОРИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Училищният клас (колектив) като възпитателен фактор. Клас, видове групи, колектив. Структура на взаимоотношенията в класа и нейните възпитателни измерения.

2. Семейство и възпитание.

3. Възпитателни функции на средствата за масова информация.

4. Учителят като възпитателен фактор.

11. ПРОЦЕС НА ОБУЧЕНИЕ

1. Обучението като социален феномен.

2. Същност на процеса на обучение. Отношение между основните понятия. Характерни черти на обучението като бинарна дейност.

3. Преподаване и учене - две страни на единния процес на обучение. Същност и особености.

4. Особености на познанието в процеса на обучението.

5. Обучението като предмет на дидактиката.

12. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО. ТАКСОНОМИИ.

1. Същност и значение на дидактическите цели. Изисквания към формулирането и декомпозирането на целите на обучението.

2. Таксономии на обучението - същност и разновидности; предимства и недостатъци. Когнитивна таксономия на Б.Блум. Афективна таксономия на Д.Кратуол. Психомоторна таксономия.

13. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Предпоставки за организация на обучението. Същност на училището. Признаци на доброто училище.

2. Системи за организация на обучението. Индивидуална организация на обучението. Колективна организация на обучението. Други класни системи за организация на обучението.

3. Клас и паралелка. Учебен час. Разположение на учебните часове.

14. ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност, произход и особености на дидактическите принципи.

2. Характеристика на отделните принципи на обучението:

= принцип за нагледност;

= принцип за съзнателност;

= принцип за активност на ученика в обучението;

= принцип за достъпност;

= принцип за системност;

= принцип за трайност на знанията, уменията и навиците; = принцип за индивидуален подход.

15. СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Понятие за съдържание на обучението. Отношението цел-съдържание на обучението.

2. Отношение между наука и учебен предмет. Принципи за подбор и структуриране на съдържанието на обучението.

3. Държавни документи за съдържанието на обучението - учебен план; учебни програми; учебници и учебни помагала.

16. МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ

1. Същност, свойства, признаци, функции и детерминанти на методите на обучение.

2. Характеристики на методите на обучение

= Изложение на учебния материал от учителя.
= Стратегия на въпросите. Сократова беседа.
= Дискусия и обсъждане. 
= Рационална работа с книгата.

= Методи за непосредствено изследване на действителността - наблюдение, експериментът като метод на обучение, проучване на документи.

= Методи за непосредствено индиректно изследване - демонстрация, метод на моделирането, методи за практическа дейност, упражняване, ситуационен метод, проект и тема, лабораторни и практически работи, инструктаж.

= Подражателни методи - игров метод, драматизация, учене чрез тренажори.

17. ФОРМИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Урокът - основна форма за организация на обучението. Същност и основни противоречия.

2. Цели и планиране на урока. Система на уроците. Подготовка на учителя за урока.

3. Структура на урока и нейното аргументиране, типове уроци. Характеристика на типовете уроци.

4. Провеждане на урока. Домашни работи.

5. Неурочни форми за организация на обучението - същност, особености, видове (характеристика), детерминанти за подбор.

18. СРЕДСТВА НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и функции на средствата на обучение.

2. Подбор и прилагане на средствата на обучение - детерминанти.

19. ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО

1. Понятие за доцимология. Педогностична стойност на контрола и оценката.

2. Функции на оценката. Видове контрол и изисквания към него. Обект на оценяването при проверката.

3. Стратегии за оценяване.

4. Форми и методи за изпитване и оценяване.

5. Видове оценки. Оценъчни бележки. Бални системи.

6. Източници на субективизъм при оценяването. Преодоляване на субективизма при оценяването.

20. ФОРМИРАНЕ НА ВИСШИ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ УМЕНИЯ. ПРОБЛЕМНОСТ.

1. Значимост на проблема. Аспекти на противоречивата същност на обучението.

2. Същност на дидактическата проблемност. Проблемна ситуация и проблемност. Проблемна ситуация и учебна задача. Класификация на проблемите. Създаване на проблемни ситуации и разрешаване на проблеми. Признаци и техники за стимулиране на интелектуалните умения.

3. Учене чрез откриване.

21. ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ И ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и дидактически функции на индивидуализацията.

2. Същност на диференциацията на обучението. Видове диференциация.

3. Вътрешно диференциране на обучението. Диференциране на съдържанието. Диференцирана групова учебна дейност. Класове със задълбочено изучаване на даден учебен предмет.

22. САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА НА УЧЕНИЦИТЕ

1. Същност, класификация и особености на самостоятелната работа.

2. Условия за успешна самостоятелна работа. Организиране и планиране на самостоятелната работа.

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Александров, П. Интелект и обучение. С, 1990.

2. Андреев, М. Дидактика. С, 1987.

3. Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С, 1996.

4. Андреев, М. Педагогическа социология. С, 1988.

5. Андреев, М. Образование и общество. Педагогическа социология. С, 1998.

6. Бабалова, Р. Теория на възпитанието. С, 1999.

7. Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания. С, 1983 и 1994.

8. Бижков, Г. и Н. Попов. Сравнително образование. С, 1994.

9. Василев, Д. Педагогика. С., 1992.

10. Василев, Д. Теория на възпитанието. Пловдив, 1994.

11. П. Господинов, Б. Ефективност на обучението. Същност и отделни аспекти на осъществяване. Пловдив, 1998.

12. Делибалтова, В. За обучението между „даденото" и „конструираното". С, 2004.

1З. Димитров, Л. и др. Теория на възпитанието. С, 1994.

14. Николаева, С. Личността на ценностен кръстопът. С, 2000.

15. Унт, И. Индивидуализация и дифференциация обучения. М., 1990.

Съставил: доц. д-р Б. Господинов

Късен праславянски период, фонетични явления. Първа палатализация на задноезичните гласни (7)

pdf от тук

Късен праславянски период

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Развой на лексиката

Къснопраславянски фонетични явления. Първа палатализация на задноезичните гласни

І. Първа палатализация

ІІ. Йотации на съгласни без tj, dj
1) йотация на сонори (*rj, *lj, *nj)
2) йотация на s и z
3) йотация на k, g, x
4) йотация на групи sk, sg
5) йотация на лабиални съгласни

ІІІ. Йотация на t и d (tj, dj)

2010-01-22 Възрожденска литература 13

2010-01-15 Възрожденска литература 12

2010-01-08 Възрожденска литература 11

2009-12-18 Възрожденска литература 10

2009-12-11 Възрожденска литература 9

2009-12-04 Възрожденска литература 8

2009-11-27 Възрожденска литература 7

2009-11-20 Възрожденска литература 6

2009-11-13 Възрожденска литература 5