1. ПРЕДМЕТ, ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И ДЕЛЕНИЕ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО. ИНТЕРДИСЦИПЛИНИ
.
§ Обект, предмет, цел и задача на лингвистиката
Лингвистиката (от лат. lingua ‘език’) е наука (съвкупност от научни дисциплини) за езика.
Засега все още няма пълно и общоприето определение за езика. Все пак ще приведем определението от един лингвистичен речник: Езикът е едно типично човешко и същевременно обществено явление, една първична система от знаци, инструмент на мисленето и действието, най-важно средство за комуникация (Левандовски II: 817).
Интернационалният термин лингвистика в немския си вид датира вероятно от 1808 г. За означаването на същото понятие в някои езици се използва и по-разгърната система от термини – домашни и чужди, прости и сложни, напр. езикознание, лингвистика, наука за езика; рус. языкознание, лингвистика; фр. linguistique, science du langage; нем. Sprachwissenschaft, Linguistik; англ. linguistics; итал. linguistica, scienza del linguaggio, но и glottologia; и т.н.
Езикознанието (лингвистиката) е наука за изследване на езика. Нейната цел е описването и обясняването на човешкия език, на неговите вътрешни зависимости, на функцията и ролята му в обществото.
Научното занимание с езика има за задача да изследва конкретните факти, да ги класифицира и систематизира, да подложи на преценка теоретико-методологическите положения в тая област на знанието, да проучи езика в неговото възникване и развитие, както и отделните етапи на това развитие и да разкрие неговите закономерности.
Лингвистиката е една емпирична и при това теоретична наука. Това означава, че тя събира данни чрез наблюдение и ги обяснява въз основа на една определена теория.
Науките имат свой обект и предмет на изследване. Понятията обект и предмет се разбират по различен начин. Едни изследователи ги разграничават, за други обект и предмет са синоними. Обект на лингвистиката е езикът в неговата същност на многостранно човешко явление. Предмет на лингвистиката е езикът с оглед на целите и задачите за неговото изследване от даден аспект чрез съответните методи: същност, устройство, функциониране и развой и др. Всеки лингвист дава свое определение на предмета на лингвистиката или на отделните лингвистични дисциплини.
§ Деление на лингвистиката
Засега все още няма пълно и общоприето определение за езика. Все пак ще приведем определението от един лингвистичен речник: Езикът е едно типично човешко и същевременно обществено явление, една първична система от знаци, инструмент на мисленето и действието, най-важно средство за комуникация (Левандовски II: 817).
Интернационалният термин лингвистика в немския си вид датира вероятно от 1808 г. За означаването на същото понятие в някои езици се използва и по-разгърната система от термини – домашни и чужди, прости и сложни, напр. езикознание, лингвистика, наука за езика; рус. языкознание, лингвистика; фр. linguistique, science du langage; нем. Sprachwissenschaft, Linguistik; англ. linguistics; итал. linguistica, scienza del linguaggio, но и glottologia; и т.н.
Езикознанието (лингвистиката) е наука за изследване на езика. Нейната цел е описването и обясняването на човешкия език, на неговите вътрешни зависимости, на функцията и ролята му в обществото.
Научното занимание с езика има за задача да изследва конкретните факти, да ги класифицира и систематизира, да подложи на преценка теоретико-методологическите положения в тая област на знанието, да проучи езика в неговото възникване и развитие, както и отделните етапи на това развитие и да разкрие неговите закономерности.
Лингвистиката е една емпирична и при това теоретична наука. Това означава, че тя събира данни чрез наблюдение и ги обяснява въз основа на една определена теория.
Науките имат свой обект и предмет на изследване. Понятията обект и предмет се разбират по различен начин. Едни изследователи ги разграничават, за други обект и предмет са синоними. Обект на лингвистиката е езикът в неговата същност на многостранно човешко явление. Предмет на лингвистиката е езикът с оглед на целите и задачите за неговото изследване от даден аспект чрез съответните методи: същност, устройство, функциониране и развой и др. Всеки лингвист дава свое определение на предмета на лингвистиката или на отделните лингвистични дисциплини.
§ Деление на лингвистиката
Лингвистиката според определени критерии се дели на:
1. Обща и частна лингвистика (общо и частно езикознание) – критерий: езикът като инвариант (общочовешко явление) спрямо езика като вариант (конкретен етноезик)
Общото езикознание (общата лингвистика) всъщност е самата лингвистика (макролингвистика) в умален вид. Следователно то не може да заеме място в систематизацията на лингвистичните дисциплини като дял (раздел) на макролингвистиката.
Общото езикознание (общата лингвистика) всъщност е самата лингвистика (макролингвистика) в умален вид. Следователно то не може да заеме място в систематизацията на лингвистичните дисциплини като дял (раздел) на макролингвистиката.
1.1. Общото езикознание[1] представлява теоретическата част на езикознанието. Общото езикознание се изгражда въз основа на научното изучаване на отделните езици или на група езици чрез обобщаване на резултатите от тяхното проучване. То представя в сумиран вид постиженията на отделните лингвистични дисциплини, на лингвистиката като цялостна наука. Самото общо езикознание според равнищата на езика може да се раздели на обща фонетика, обща морфология, обща лексикология, обща семантика, обща теория на изречението (синтаксис), обща теория на текста (лингвистика на текста). В термина общо езикознание се влага и друго значение – вид учебна дисциплина (Курс по обща лингвистика). Този курс в елементарен вид е представен като Увод в общото езикознание.
Основните проблеми на общото езикознание са:
· Същност на езика. В тая проблематика се включват въпросите за връзката на език и общество, за съотношението между език и мислене и др.
· Езикът като структура
· Произход и развой на езика
· Специалните методи, с помощта на които се анализират езиците.
· Състав и строеж на езикознанието. В тая проблематика се включват въпросите на разните дялове на езикознанието, напр. граматика, лексика, фонетика, стилистика, а също така и на вътрешната връзка и взаимоотношенията между тия дялове.
· Мястото на езикознанието в системата на науките.
· Същност на езика. В тая проблематика се включват въпросите за връзката на език и общество, за съотношението между език и мислене и др.
· Езикът като структура
· Произход и развой на езика
· Специалните методи, с помощта на които се анализират езиците.
· Състав и строеж на езикознанието. В тая проблематика се включват въпросите на разните дялове на езикознанието, напр. граматика, лексика, фонетика, стилистика, а също така и на вътрешната връзка и взаимоотношенията между тия дялове.
· Мястото на езикознанието в системата на науките.
Обобщавайки опита на научното изучаване на отделните езици и групи от езици, общото езикознание може да даде отговор на тия основни въпроси. Колкото повече езици са проучени, колкото по-разнообразен материал е събран за обобщаване, толкова по-богато е по съдържание общото езикознание и толкова по-задълбочено то може да разглежда основните въпроси на езикознанието.
1.2. Частното езикознание е приложение на основните постановки на общото езикознание с цел въз основа на фактически материал от даден конкретен език да се направи описание на неговата система (структура) в съвременен или исторически аспект. Частното езикознание изследва системата на даден конкретен език в нейната цялост (всички равнища) или само едно равнище. На тази основа се създават дисциплините: фонетика, морфология, лексикология, синтаксис в два аспекта – съвременен и исторически: съвременна фонетика спрямо историческа фонетика, съвременна граматика спрямо историческа граматика и т.н. Освен конкретен език частното езикознание изследва и група родствени езици – славянски, германски и др. (напр. Сравнителна граматика на славянските езици). За разлика от общото езикознание частното езикознание е един условен термин. Той липсва като антоним в речниците на лингвистичните термини спрямо общо езикознание.
2. Описателно и историческо езикознание (синхронична[1] и диахронична[2] лингвистика) – критерий: описание на езиковата система в нейната статика (съвременно или предишно състояние) спрямо изследване на езиковата система в нейния развой (динамика) – последователност от състояния на езика.
3. Теоретична и приложна лингвистика – критерий: постиженията на теоретичната лингвистика спрямо тяхното приложение в практиката.
3.1. Теоретичното езикознание всъщност е самата лингвистика (общо езикознание). Този термин е условен, той е антоним на приложно езикознание.
3.2. Приложната лингвистика (приложното езикознание) изследва възможностите за приложение в практиката на постиженията на лингвистиката (чрез нейните раздели и дисциплини към тях).
Прилагането на дадени постижения (резултати от изследователската дейност на лингвистите) става в две насоки:
а) с оглед на самия език и самата лингвистика;
б) с оглед на други науки – техният предмет е свързан с езика и зависи от него.
Приложната лингвистика се разбира в два аспекта:
а) стеснен – равна на приложна лингвистика (съвременна);
б) разширен – включва и други приложнолингвистични дисциплини.
Прилагането на дадени постижения (резултати от изследователската дейност на лингвистите) става в две насоки:
а) с оглед на самия език и самата лингвистика;
б) с оглед на други науки – техният предмет е свързан с езика и зависи от него.
Приложната лингвистика се разбира в два аспекта:
а) стеснен – равна на приложна лингвистика (съвременна);
б) разширен – включва и други приложнолингвистични дисциплини.
3.2.1. Приложна лингвистика (съвременна) – чрез математически методи и електронноизчислителни машини се решават практически задачи на използването на езика, които са свързани с автоматичен превод, автоматично търсене на информация, автоматична преработка на информация, лингвистично осигуряване на управлението и т.н. На тази основа приложната лингвистика според използваните методи и електронноизчислителни машини има синонимни названия: автоматическа лингвистика, инженерна лингвистика, изчислителна лингвистика, компютърна лингвистика, технолингвистика. Приложната лингвистика е тясно свързана с математическата лингвистика и кибернетичната лингвистика.
3.2.2. Приложна лингвистика (традиционна) – тя е едно събирателно понятие във вид на практическо езикознание. Чрез постиженията на лингвистичните дисциплини се решават практически задачи на използване на езика: правопис и правоговор, транскрипция, транслитерация, терминология, редактиране и стилизиране, практика на превода, култура на речта, езиково строителство и др. Свързана е и с издаването на речници, справочници, ръководства.
3.2.3. Лингвистична дидактика (лингводидактика) – занимава се с методиката на обучение по роден или чужд език. Нейна задача е при разработка на лингводидактични проблеми да излиза от постановките на лингвистиката и стилистиката, на контрастивната лингвистика и др. Лингводидактиката се разбира и в по-широк смисъл: вземат се предвид психологични, социокултурни и други фактори при езиковото обучение. Тя е теория за условията, учебните цели и учебното съдържание на езоковото обучение.
3.2.4. Педолингвистика (детска лингвистика) – изследва детския език (от 2 до 7 г.) във фазите на неговото индивидуално развитие (онтогенеза) – от началната звукова база до елементарния синтаксис и първичните степени на владеене на езика. Детският език (детската реч) се характеризира с опростяване на фонемите, ограничено използване на граматични средства, с аналогични образувания в морфологията, с простота на синтактичното построяване на изреченията, с употребата на специални “детски думи” и пр.
3.2.5. Невролингвистика (нейролингвистика, патолингвистика, лингвопатология) – изучава мозъчните механизми на речевата дейност и измененията в речевите процеси при локални поражения на мозъка. Изследват се видовете нарушения на формирането на речевото съобщение с оглед на речта и езика.
На тази основа чрез лингвистични данни се лекуват разстройствата на речта (афазия, афемия, алексия, аграфия и др.).
На тази основа чрез лингвистични данни се лекуват разстройствата на речта (афазия, афемия, алексия, аграфия и др.).
3.2.6. Интерлингвистика – изследва съотношението език и изкуствен език като проблем, който засяга вече създадените или бъдещи международни езици (есперанто, интерлингуа и др.). Основна задача на интерлингвистиката е разработването на проблемите за създаването на съвършен изкуствен спомагателен международен език (съответно и азбука на този език). Тази наука с оглед на социалните функции и сферата на неговото използване се отнася и към социолингвистиката. С оглед на методите и принципите на създаване на изкуствения език въз основа на естествените езици интерлингвистиката се отнася и към приложната лингвистика.
Интерлингвистиката се разбира от някои лингвисти и в по-широк смисъл: за неин предмет на изследване се възприемат и математическите езици посредници, информационно-логическите езици, спомагателните кодове за машинен превод и пр. Но в този аспект тя по-скоро е свързана с математическата и кибернетичната лингвистика. Но все пак съотношението естествен език ~ изкуствен език посредник е основание интерлингвистиката да бъде отнесена към металингвистиката.
Това деление е най-общо и то не заменя опитите да бъде направена систематизация (класификация) на лингвистичните дисциплини във вид на клонове, раздели, дисциплини към тях.
§ Раздели, клонове и дисциплини
Интерлингвистиката се разбира от някои лингвисти и в по-широк смисъл: за неин предмет на изследване се възприемат и математическите езици посредници, информационно-логическите езици, спомагателните кодове за машинен превод и пр. Но в този аспект тя по-скоро е свързана с математическата и кибернетичната лингвистика. Но все пак съотношението естествен език ~ изкуствен език посредник е основание интерлингвистиката да бъде отнесена към металингвистиката.
Това деление е най-общо и то не заменя опитите да бъде направена систематизация (класификация) на лингвистичните дисциплини във вид на клонове, раздели, дисциплини към тях.
§ Раздели, клонове и дисциплини
Езикът е сложно и многостранно явление. Лингвистиката изследва езика и откъм всички негови страни. Чрез изследването на тези страни на езика се създават отделните лингвистични дисциплини (науки), обобщени в раздели на лингвистиката. Тези дисциплини са тясно преплетени помежду си (те не са в чист вид) поради сложния характер на езика като обект и предмет на тяхното изследване. В този смисъл е възприето тя да се нарича и макролингвистика – единна и комплексна наука за езика (лингвистика в разширен смисъл). Тя е модел на лингвистичните дисциплини. Макролингвистиката може да се раздели на два основни клона: лингвистика (в стеснен смисъл) и металингвистика (критерий: езикът – обект и предмет на самата лингвистика или лингвистиката сама за себе си като наука за езика). Всеки от двата клона от своя страна се разчленява на раздели според критериите от втора степен. Тези раздели могат да бъдат представени така:
1. Раздели на клон Лингвистика
1.1. Раздел Онтолингвистика – изследва вътрешно присъщите по начало свойства на езика (иманентни, онтологични).
Онтолингвистиката изследва езика като език (езика сам за себе си) без съотношението му с неезикови системи или с други езици с цел да разкрие вътрешно присъщите му по начало свойства. Въз основа на тях се разграничават следните лингвистични дисциплини:
Онтолингвистиката изследва езика като език (езика сам за себе си) без съотношението му с неезикови системи или с други езици с цел да разкрие вътрешно присъщите му по начало свойства. Въз основа на тях се разграничават следните лингвистични дисциплини:
1.1.1. Лингвистика на езика и лингвистика на речта в теоретичен план – разкрива се същността на езика и същността на речта в тяхното съотношение език и реч (език и реч – две самостойни явления; езикът се проявява в речта; език и реч – единна и неделима реалност). В общото езикознание е представена като Тема 2 Език и реч.
1.1.2. Ментална лингвистика (менталингвистика) – разглежда езика в неговата свързаност с мисленето и съзнанието. В общото езикознание е представена чрез Тема 3 Език и мислене (Език и съзнание).
1.1.3. Лингвистична семиотика (лингвосемиотика) – разглежда езика като система от знаци (знакова система). В общото езикознание е представена като Тема 5 Теория на езиковия знак.
1.1.4. Прагмалингвистика – използва се като термин на различни изследователски насоки с оглед на прагматиката (дял на семиотиката, изучаващ отношението знак ~ потребител на знака). Една от тях е: прагмалингвистиката, която има за цел да опише лингвистичната област на прагматиката, на знака и на знаковите комбинации на комуникативния процес.
1.1.5. Лингвономинация (ономасиология) – разглежда проблемите на назоваването на предметите и техните признаци, на отношенията и ситуациите в действителността при създаването на значими езикови единици. Номинацията има лингвистичен, семиотичен и гносеологичен характер.
1.1.6. Лингвофилософия (философия на езика) – изследва общофилософската основа на езика и речта с оглед на съотношението език и битие, език и идея, език и познание. Проблемите език и мислене, език и съзнание, език и материален свят се разглеждат с предимство на философската им страна. При предимство на лингвистичната им страна се обособяват като дисциплини на онтолингвистиката (вж по-горе). В лингвофилософията като термин се влагат и други значения: в смисъл на специална философска дисциплина – формулиране на главните философски въпроси въз основа на езика.
Лингвистичните дисциплини на онтолингвистиката (със статут или без статут на такива) разкриват същността на езика в теоретичен план (теория на езика). В учебници по общо езикознание онтолингвистиката е представена чрез раздел Същност на езика.
1.2. Раздел Интралингвистика (вътрешна лингвистика) – изследва езика като сложна система от подсистеми (равнища на езика).
Интралингвистиката (по Ф. дьо Сосюр linguistique interne = вътрешна лингвистика) изследва езика в неговата основна същност – да бъде система със своя структура. Това означава той да бъде изследван като същински език, да бъде погледнат “отвътре” (лат. intra ‘вътре’) или още да бъде изследван сам за себе си. Така се разкрива неговата чисто лингвистична страна. Интралингвистиката изследва езика като сложна система от подсистеми. Всяка система като равнище (ниво) на езика е предмет на съответните лингвистични дисциплини:
1. фонология с фонетика; 2. морфология; 3. лексикология; 4. синтаксис; 5. лингвистика на текста. Тези дисциплини като науки са основната част от Увод в общото езикознание като учебна дисциплина. С оглед на модела на равнищата на езика от наша страна те са представени като текстематика, синтаксематика, лексематика, морфематика, фонематика, сематика (вж Тема 7 Обобщен модел на равнищата на езика).
Интралингвистиката от гледище на постановката система и структура на езика се нарича и структурна лингвистика – тя ограничава своя предмет до изследване на вътрешните отношения и връзки в системата на езика. Структурната лингвистика се определя от някои лингвисти и като микролингвистика спрямо макролингвистиката.
1.3. Раздел Стилистика – изследва стиловете на езика и експресивната натовареност на езиковите единици в речта.
Стилистиката има за задача:
а) да изучава различните видове стилове като функционални разновидности на общонародния език – разговорен стил, книжовен стил, научен стил, публицистичен стил, официално-делови стил, художествен стил;
б) да изучава експресивните, емоционалните и оценъчните свойства на езиковите средства.
1.4. Раздел Екстралингвистика – изследва езика в съотношение с други неезикови системи (съотношение език – не-език, пр. език – общество).
Екстралингвистиката (по Ф. дьо Сосюр linguistique externe = външна лингвистика) изследва езика в съотношение езикова система ~ неезикова система (език ~ не-език). Това означава да се изследва въздействието на външни фактори върху езика и на езика върху тях.
1.5. Раздел Компаративна лингвистика[3] – изследва езика в съотношението му с друг език в два аспекта: Сравнително езикознание и Съпоставително езикознание.
Компаративната лингвистика изследва съотношението език ~ език в три аспекта:
а) език и език на родствена основа;
б) език и език на типологична основа;
в) език и език на контактивна основа.
Лингвистичните дисциплини на онтолингвистиката (със статут или без статут на такива) разкриват същността на езика в теоретичен план (теория на езика). В учебници по общо езикознание онтолингвистиката е представена чрез раздел Същност на езика.
1.2. Раздел Интралингвистика (вътрешна лингвистика) – изследва езика като сложна система от подсистеми (равнища на езика).
Интралингвистиката (по Ф. дьо Сосюр linguistique interne = вътрешна лингвистика) изследва езика в неговата основна същност – да бъде система със своя структура. Това означава той да бъде изследван като същински език, да бъде погледнат “отвътре” (лат. intra ‘вътре’) или още да бъде изследван сам за себе си. Така се разкрива неговата чисто лингвистична страна. Интралингвистиката изследва езика като сложна система от подсистеми. Всяка система като равнище (ниво) на езика е предмет на съответните лингвистични дисциплини:
1. фонология с фонетика; 2. морфология; 3. лексикология; 4. синтаксис; 5. лингвистика на текста. Тези дисциплини като науки са основната част от Увод в общото езикознание като учебна дисциплина. С оглед на модела на равнищата на езика от наша страна те са представени като текстематика, синтаксематика, лексематика, морфематика, фонематика, сематика (вж Тема 7 Обобщен модел на равнищата на езика).
Интралингвистиката от гледище на постановката система и структура на езика се нарича и структурна лингвистика – тя ограничава своя предмет до изследване на вътрешните отношения и връзки в системата на езика. Структурната лингвистика се определя от някои лингвисти и като микролингвистика спрямо макролингвистиката.
1.3. Раздел Стилистика – изследва стиловете на езика и експресивната натовареност на езиковите единици в речта.
Стилистиката има за задача:
а) да изучава различните видове стилове като функционални разновидности на общонародния език – разговорен стил, книжовен стил, научен стил, публицистичен стил, официално-делови стил, художествен стил;
б) да изучава експресивните, емоционалните и оценъчните свойства на езиковите средства.
1.4. Раздел Екстралингвистика – изследва езика в съотношение с други неезикови системи (съотношение език – не-език, пр. език – общество).
Екстралингвистиката (по Ф. дьо Сосюр linguistique externe = външна лингвистика) изследва езика в съотношение езикова система ~ неезикова система (език ~ не-език). Това означава да се изследва въздействието на външни фактори върху езика и на езика върху тях.
1.5. Раздел Компаративна лингвистика[3] – изследва езика в съотношението му с друг език в два аспекта: Сравнително езикознание и Съпоставително езикознание.
Компаративната лингвистика изследва съотношението език ~ език в три аспекта:
а) език и език на родствена основа;
б) език и език на типологична основа;
в) език и език на контактивна основа.
В западните езици на синонимните глаголи сравнявам, съпоставям отговаря един глагол с две значения. Това дава основание да се използва терминът компаративна лингвистика (Лексикон 1985: 143). В отделни езици (български, руски) въз основа на синонимите се използват термините сравнително езикознание (изследва езиците на родствена основа), съпоставително езикознание (изследва езиците на типологична основа). В този случай няма обединителен термин за назоваване на раздела. Към раздела Компаративна лингвистика се отнасят следните дисциплини:
1.5.1. Сравнително езикознание (компаративистика) или лингво-генеалогия (генеалогична лингвистика) – разглежда съотношението език и език на родствена основа; изследва степента на генетична общност, произтичаща от началния език основа (праезик). Целта е да се открият общностите между две и повече езикови системи на всяко равнище на езика в исторически план чрез реконструиране на начални общи форми (напр. старобългарска > праславянска > индоевропейска). Терминът компаративистика е синоним на сравнително езикознание, затова трябва да се различава от компаративна лингвистика с вложеното в него по-широко съдържание.
1.5.2. Съпоставително езикознание – изследва съотношението език и език на неродствена основа с цел да се установи типът на сходство между тях на всяко равнище на езика. На тази основа се разграничават лингвистичните дисциплини:
а) Типологична лингвистика (лингвотипология) – съпоставя сходни (подобни) явления в един език с друг език (езици) с цел да се установят общите лингвистични категории като база за класифициране на езиците според типа им без оглед на генеалогичния им произход (типологична класификация на езиците).
б) Съпоставителна граматика или контрастивна лингвистика (граматика) – съпоставя се граматичният строй на различни езици без оглед на генетичните връзки между тях. Целта е да се открият в синхронен аспект на контрастна основа приликите и разликите между два езика на всяко равнище на езика. Постиженията на контрастивната лингвистика се използват при обучение по чужд език в съпоставителен план с родния език, за автоматичен превод и пр. В този смисъл тя има и приложен характер.
в) Всеобща граматика (универсална граматика) – има за цел да установи всеобщите основни граматични понятия, които са подходящи за описанието на всички езици. Езиците въпреки различията между тях имат определени общи характерни черти, разглеждани като лингвистични универсалии. Те са свойствени на всички езици (например имена и глаголи, местоимения, категориите лице и число и пр.). Това не означава, че може да се състави универсална граматика на всички езици (сравни подобни опити през XVI – XVIII век).
г) Класификационна лингвистика – класифицира езиците като родствени или неродствени въз основа на постиженията на генеалогичната и типологичната лингвистика. Според тяхното родство се разпределят на езикови семейства, групи, подгрупи, отделни езици (генеалогична класификация на езиците). Според техния тип се разпределят на фузионни (флективни), аглутинативни, инкорпоративни, моносилабични езици (типологична класификация на езиците).
а) Типологична лингвистика (лингвотипология) – съпоставя сходни (подобни) явления в един език с друг език (езици) с цел да се установят общите лингвистични категории като база за класифициране на езиците според типа им без оглед на генеалогичния им произход (типологична класификация на езиците).
б) Съпоставителна граматика или контрастивна лингвистика (граматика) – съпоставя се граматичният строй на различни езици без оглед на генетичните връзки между тях. Целта е да се открият в синхронен аспект на контрастна основа приликите и разликите между два езика на всяко равнище на езика. Постиженията на контрастивната лингвистика се използват при обучение по чужд език в съпоставителен план с родния език, за автоматичен превод и пр. В този смисъл тя има и приложен характер.
в) Всеобща граматика (универсална граматика) – има за цел да установи всеобщите основни граматични понятия, които са подходящи за описанието на всички езици. Езиците въпреки различията между тях имат определени общи характерни черти, разглеждани като лингвистични универсалии. Те са свойствени на всички езици (например имена и глаголи, местоимения, категориите лице и число и пр.). Това не означава, че може да се състави универсална граматика на всички езици (сравни подобни опити през XVI – XVIII век).
г) Класификационна лингвистика – класифицира езиците като родствени или неродствени въз основа на постиженията на генеалогичната и типологичната лингвистика. Според тяхното родство се разпределят на езикови семейства, групи, подгрупи, отделни езици (генеалогична класификация на езиците). Според техния тип се разпределят на фузионни (флективни), аглутинативни, инкорпоративни, моносилабични езици (типологична класификация на езиците).
Съотношението език и език се разглежда и въз основа на контактите между езиците без оглед на това дали са родствени или неродствени. Изследва се степента на взаимно проникване (интерференция) като резултат от взаимодействието между тях (субстрат, суперстрат, адстрат, езиков съюз). Методът на изследване е сравнителен и съпоставителен. Типичен пример в тази насока е балканският езиков съюз като предмет на балканското езикознание (лингвистичната балканистика). За изследване на съотношението език и език на контактна основа (пряка или косвена) не е създавана специална дисциплина в теоретичен аспект. Но това не изключва да се говори за теорията на контактите между езиците чрез условния термин контактивна лингвистика или лингвоконтактология. Към тази дисциплина трябва да се отнесе и изследването на креолските езици и пиджин-езиците. Вече е възприет терминът креолистика.
И ако всичко това представлява единият клон на макролингвистиката, а именно – лингвистиката, имаща за обект и предмет на изследване езика, то другият клон е маталингвистиката.
При металингвистиката обект на изследване е самата наука за езика. Металингвистиката е всъщност лингвистиката за самата себе си.
И ако всичко това представлява единият клон на макролингвистиката, а именно – лингвистиката, имаща за обект и предмет на изследване езика, то другият клон е маталингвистиката.
При металингвистиката обект на изследване е самата наука за езика. Металингвистиката е всъщност лингвистиката за самата себе си.
2. Раздели на клон Металингвистика
2.1. Лингвистична Историография. Историята на езикознанието изследва науката за езика чрез проследяване на нейния развой от зараждането й в древността до днес – съвременните школи и направления на ХХ в. Тя има за цел:
а) да проследи историята на теоретичните идеи на лингвистиката и нейните методи на изследване (развоя на лингвистичната мисъл);
б) да систематизира научните направления в историята на езикознанието;
в) да представи лингвистичната концепция на отделен лингвист (негов творчески портрет) или на дадена школа (направление).
2.2. Лингвистична Систематика. Целта й е:
а) да направи по даден критерий класификация на лингвистичните дисциплини във вид на система (модел) с отчитане на връзките между тях;
б) да съдейства за възприемане по възможност на единна терминология за всяка дисциплина на общото езикознание.
2.3. Лингвистична Методология. Занимава се с методите, използвани в езикознанието. Една примерна класификация на езиковедските дисциплини според Ж. Бояджиев изглежда така:
Общо езикознание / Теоретична лингвистика / Теория на езикознанието
Приложна лингвистика
История на езикознанието / История на езиковедските школи и направления / Лингвистична историография
Фонетика* Фонетиката се занимава със звуковете откъм тяхната материална страна, откъм тяхната акустика и артикулация, а така също и с оглед на фонетичните промени, които претърпяват те. Тя изучава още фонетичното разчленение на речта и прозодичните (суперсегментните) явления – ударение и интонация.
Фонология / ФонемикаФонологията се занимава със звуковете откъм тяхната функционална страна – с оглед на възможностите им като звукови типове да различават материалния (външния) облик на думите и техните фаматични форми.
ГрафемикаГрафемика – раздел от езикознанието, изучаващ закономерностите и правилата за изобразяване на фонемите на езика в писмен вид.
ЛексикологияЛексикология – наука за думите като речникови единици и за речниковия състав на езика като система.
Семантика / Семасиология
Семантика – изучава смисловата страна на езиковите единици.
ФразеологияФразеология – има за предмет на изследване устойчивите словосъчетания – фразеологичните словосъчетания и идиомите (напр. ябълката на раздора; пази го като зеницата на окото си).
ЕтимологияЕтимология – наука, която се занимава с въпросите за произхода на лексикалните единици и техните първични значения, за връзките им със сродни думи в близко и по-далечно родствени езици.
ОномастикаОномастика – наука, която изучава личните имена.
Лексикография (според някои – Приложна лексикология)
Лексикография – наука, която се занимава със съставянето на речници.
Граматика { Морфемика, Морфология, Синтаксис
Граматика – научна дисциплина, която има за предмет на изследване граматичния строеж на езика. Тя обхваща системата от обективно присъщи на езика правила за изменение на думите и за съчетаването им в изречения.
Дялове на граматиката:
1. Морфемика – занимава се със строежа на морфемите и закономерностите на тяхното разположение в думите (словоформите), с описателния анализ на морфемния състав, със строежа на думата, като се абстрахира от нейното частно, лексическо значение;
2. Морфология – изучава думите като части на речта, т.е. строежа на техните форми и свързаните с тях граматични значения и функции, а така също и граматичните категории, обединяващи сродните граматични значения.
3. Синтаксис – изучава правилата за свързване на думите в словосъчетания и изречения.
Лингвистика на текста / Текстова лингвистика
Лингвистична стилистика
Стилистика – изследва различните стилове като функционални разновидности на общонародния език, а така също и експресивните, емоционалните, оценъчните свойства на езиковите средства.
Диалектология**Диалектология – изследва и описва териториалните и социалните разновидности на общонародния език (териториалните и социалните диалекти).
Детска лингвистикаДетска лингвистика – изследва детския език във фазите на неговото индивидуално развитие.
ИнтерлингвистикаИнтерлингвистика (вж по-горе).
а) да проследи историята на теоретичните идеи на лингвистиката и нейните методи на изследване (развоя на лингвистичната мисъл);
б) да систематизира научните направления в историята на езикознанието;
в) да представи лингвистичната концепция на отделен лингвист (негов творчески портрет) или на дадена школа (направление).
2.2. Лингвистична Систематика. Целта й е:
а) да направи по даден критерий класификация на лингвистичните дисциплини във вид на система (модел) с отчитане на връзките между тях;
б) да съдейства за възприемане по възможност на единна терминология за всяка дисциплина на общото езикознание.
2.3. Лингвистична Методология. Занимава се с методите, използвани в езикознанието. Една примерна класификация на езиковедските дисциплини според Ж. Бояджиев изглежда така:
Общо езикознание / Теоретична лингвистика / Теория на езикознанието
Приложна лингвистика
История на езикознанието / История на езиковедските школи и направления / Лингвистична историография
Фонетика* Фонетиката се занимава със звуковете откъм тяхната материална страна, откъм тяхната акустика и артикулация, а така също и с оглед на фонетичните промени, които претърпяват те. Тя изучава още фонетичното разчленение на речта и прозодичните (суперсегментните) явления – ударение и интонация.
Фонология / ФонемикаФонологията се занимава със звуковете откъм тяхната функционална страна – с оглед на възможностите им като звукови типове да различават материалния (външния) облик на думите и техните фаматични форми.
ГрафемикаГрафемика – раздел от езикознанието, изучаващ закономерностите и правилата за изобразяване на фонемите на езика в писмен вид.
ЛексикологияЛексикология – наука за думите като речникови единици и за речниковия състав на езика като система.
Семантика / Семасиология
Семантика – изучава смисловата страна на езиковите единици.
ФразеологияФразеология – има за предмет на изследване устойчивите словосъчетания – фразеологичните словосъчетания и идиомите (напр. ябълката на раздора; пази го като зеницата на окото си).
ЕтимологияЕтимология – наука, която се занимава с въпросите за произхода на лексикалните единици и техните първични значения, за връзките им със сродни думи в близко и по-далечно родствени езици.
ОномастикаОномастика – наука, която изучава личните имена.
Лексикография (според някои – Приложна лексикология)
Лексикография – наука, която се занимава със съставянето на речници.
Граматика { Морфемика, Морфология, Синтаксис
Граматика – научна дисциплина, която има за предмет на изследване граматичния строеж на езика. Тя обхваща системата от обективно присъщи на езика правила за изменение на думите и за съчетаването им в изречения.
Дялове на граматиката:
1. Морфемика – занимава се със строежа на морфемите и закономерностите на тяхното разположение в думите (словоформите), с описателния анализ на морфемния състав, със строежа на думата, като се абстрахира от нейното частно, лексическо значение;
2. Морфология – изучава думите като части на речта, т.е. строежа на техните форми и свързаните с тях граматични значения и функции, а така също и граматичните категории, обединяващи сродните граматични значения.
3. Синтаксис – изучава правилата за свързване на думите в словосъчетания и изречения.
Лингвистика на текста / Текстова лингвистика
Лингвистична стилистика
Стилистика – изследва различните стилове като функционални разновидности на общонародния език, а така също и експресивните, емоционалните, оценъчните свойства на езиковите средства.
Диалектология**Диалектология – изследва и описва териториалните и социалните разновидности на общонародния език (териториалните и социалните диалекти).
Детска лингвистикаДетска лингвистика – изследва детския език във фазите на неговото индивидуално развитие.
ИнтерлингвистикаИнтерлингвистика (вж по-горе).
* * *
Трябва да се има предвид, че систематиката на дадена наука понякога не съвпада със структурата на съответната университетска дисциплина, т.е. в дидактичен план се допускат и някои условни решения. Например в един уводен курс по лингвистика бихме могли да открием огромен дял (“максидисциплина”) лексикология, включващ проблемите на (същинската) лексикология, семантиката, етимологията и т.н., които иначе имат самостоятелен статут.
Увод в общото езикознание (рус. Введение в языкознание; фр. Introduction à la linguistique/Initiation aux etudes linquistiques; англ. Introductory Linguistics/Introduction to Linguistics; и т.н.) представлява елементарен курс по обща лингвистика, който запознава студентите с основните характеристики на езика, с методите за изследването му, с определен набор от лингвистични термини, отнасящи се към различни системи и подсистеми.
Съществуват проблеми, които не са изключително притежание на една единствена наука и успешното им решаване може да се постигне само със съюзените усилия на специалисти от две или повече дисциплини. Така възникват граничните научни области или интердисциплинните изследвания (англ. interdisciplinary studies).
Езикът е сложно, многоаспектно явление и определени негови характеристики се проучват от интердисциплини, в които лингвистиката участва със значителен дял:
Социолингвистика (лингвистика + социология + социална психология – разбирано, естествено, не като механичен сбор!). Тя се занимава с многообразните отношения между език и общество: социална природа на езика, социална диференциация на езика, езикови ситуации, билингвизъм, плурилингвизъм и диглосия, с проблемите на езиковата политика и езиковото планиране и т.н.
Ареална лингвистика (лингвогеография) – изследва съотношението език ~ ареал (област на разпространение на език, диалект, на езиково явление ~ фонетично, граматично, лексикално, синтактично, на антропоними и топоними). Специално със съотношението диалект ~ ареал се занимава диалектологията. Тя е свързана със социолингвистиката (територията като външен фактор) и интралингвистиката – описанието на даден диалект като микросистема.
Психолингвистика (лингвистика + психология). Интересува се от отношенията между езикови и психични факти и явления, по-конкретно – от произвеждането на речта, нейното разбиране и усвояване, от проблемите на (индивидуалния) билингвизъм, (според някои и) от речевите разстройства.
Когнитивна лингвистика – занимава се преди всичко с взаимната зависимост между езиковите и когнитивните (познавателните) структури: например езиковото значение, структури на паметта и пр. Тази нова дисциплина е ориентирана към изследвания на психологическа основа, затова е свързана с психолингвистиката.
Етнолингвистиката изследва комплекса от проблеми на триадата “етнос – език – култура”. ‘Етнолингвистика’ е наименование и на едно от направленията в американската лингвистика.
Паралингвистиката изучава невербалните комуникативни системи (жестове, мимики, телодвижения), които съпровождат, допълват, а понякога и заместват звуковата реч.
Невролингвистика (неврология + лингвистика, а още по-точно: неврология + психология + лингвистика). Разбирана по-ограничено, невролингвистиката има за обект речевите разстройства (афазиите), настъпили вследствие локални поражения на мозъка. В по-широк смисъл тя представлява изследване и на нормалните, и на патологичните процеси на речеобразуването.
Математическа лингвистика (квантитативна лингвистика). Интердисциплина (според някои – математическа дисциплина), която се занимава с приложението на математически методи (от най-елементарни, напр. статистически, до най-сложни, напр. математическо моделиране) в езикознанието. Някои автори поставят знак за равенство между математическа и компютърна лингвистика; други обаче отделят двете понятия.
Към междинните дисциплини добавят и традуктологията – съвкупността от проблеми, свързани с превода.
[1] синхронично – в една плоскост с времето; пр. българският език в XXI век, българският език в XIХ век; изследване на езика в една плоскост, без развитието му във времето (ХРОНОС – време)[2] диахронично – през времето; пр. езикът през XVII, XVIII, XIX век – развитие, промени в него[3] КОМПАРАТИВИСТИКА ≠ КОМПАРАТИВНА ЛИНГВИСТИКА[1] ОБЩО ЕЗИКОЗНАНИЕ – теоретично езикознание въз основа наблюдение в отделните езици
