СТАРОГРЪЦКИ ЕЗИК
/упражнения, ІІІ група/
/упражнения, ІІІ група/
Класификация на гласните и съгласните звукове
В гръцкия има множество комбинации от гласни и съгласни, които ще се четат по друг начин. Комбинациите от гласни се наричат дифтонги, пр.: [ой] [ай] [ей]. Има също и диактрични, надредови знаци – ударения, придихания, които също се изписват.
Буквата сама по себе си е писмен знак на звука. Звуковете се делят на гласни (vocals) и съгласни (consonantes).
1. Гласни звукове
1. Гласни звукове
1.1. деление според мекостта
1.2. деление според квантитета
Квантитет означава “количественост” на една гласна. Дългите гласни са се произнасяли по-продължително, по-отчетливо, ясно, силно. Наличието на дълги и кратки гласни е причина за особената музикалност на гръцкия. Квантитетът на гласните и дължината на вокалите е давал ритмика на думите, характерни за съответния поетичен вид. Омир например е пишел в хекзаметър (с 6 ударени стъпки на стих, т.нар. тържествен стих).
2. Дифтонги
2. Дифтонги
2.1. същински дифтонги
2.2. несъщински дифтонги
3. Ударение (Accentus)
Ударението в гръцкия език може да стои само на І, ІІ или ІІІ сричка, никога в края на думата! Има три вида ударение; предполага се, че една гласна е било възможно да се произнася по три начина, в зависимост от ударението. Днес го няма квантитетът, характерен за гръцките гласни.
3.1. остро ударение
При него се повишава интонацията върху тона.
3.2. тежко ударение
При него се понижава интонацията върху тона; стои само в края на думата (І сричка).
3.3. извито ударение
При него интонацията върху тона първо се повишава, а след това се понижава.
4. Придихание (Spiritus)
Придиханието е знак, който се поставя пред думите, когато започват с гласен звук или дифтонг. Придиханията са два вида – силно и слабо.
4.1. силно придихание
4.2. слабо придихание
5. Класификация на съгласните
Съгласните се разделят според това къде се произнасят в артикулационния апарат.
5.1. неми съгласни (mutae)
Съгласните се разделят според това къде се произнасят в артикулационния апарат.
5.1. неми съгласни (mutae)
5.2. продължителни съгласни (continuae):
Продължителните съгласни могат да се изговарят без гласен звук до тях и се характеризират с известна продължителност във времето.
5.3. съскави съгласни (spirantes):
5.3. съскави съгласни (spirantes):
5.4. сложни съгласни: 
