ФИЗИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ
проф. Цветан Минков (Биологически факултет)
§ Общи белези на физическата антропология
Общата (физическа) антропология, която на Запад е силно развита, се занимава с физическото устройство на човека. Антропологията е в преносен смисъл “сестра” на анатомията, те са много близки помежду си. Теорията на човека (анатомията) изучава устройството на човешкото тяло като цяло и неговите органи. Антропологията също разглежда човешкото тяло като цяло и отделните му части, но в движение, по отношение на тяхното изменение, т.е. вариациите; вариранията на морфологичните (външни) белези в устройството на човека са обект на изучаване от антропологията. Благодарение на тях хората се различават един от друг.
Българският народ е много интересен по отношение на морфологичните белези; има голямо разнообразие, твърде сме различни. Исторически над 84 племена са участвали в нашия етногенезис. Тук е междинен път и от тук са минавали много племена. Балканският п-в е един междинен път, а България е центърът. От тук е минавало всичко: от най-основните племена (славяни, прабългари) до най-дребните (хуни, печенеги, кумани и т.н.). Това е още през ІІ-V в., а после физическите наследствени белези се предават и сега сме много интересни като типове.
Има също и функционални белези, които са свързани с физиологията (действието, функцията на човешките органи). Има много голямо разнообразие и по отношение на тези функционални белези. Примери: при сплитане на пръстите ръцете някои хора поставят левия си палец отгоре (ляв тип), някои – десния палец (десен тип), а някои само допират палците си (неутрален тип); при кръстосване на ръцете по същия начин има разлика в това коя ръка се поставя отгоре (разлика във функцията, която извършват ръцете). Някога при предшествениците ни, както ще видим в следващи лекции, горните крайници са били предни. Днешните човекоподобни маймуни са наши далечни братовчеди, заедно имаме общ произход. Така или иначе, тези крайници (горни при човека, иначе предни – при животните) имат определена функция.
Физическата антропология се занимава както с морфологични белези, така и с функционални белези, които показват – и едните, и другите – голямо разнообразие, голяма вариация, когато човек извършва своите ежедневни дейности. Това, което ви разказах, е във връзка с физическата антропология, за да видите, че тя наистина е интересна.
§ Възникване и история на физическата антропология
Антропологията като наука възниква в края на ХVІІІ в. и оттогава насам тя непрекъснато се изменя. В различните страни съдържанието на антропологията непрекъснато се е изменяло – в едни от тях е било по-напред, в други по-назад, и т.н. Така например днес съвременните антрополози непрекъснато внасят нови елементи в нея. Съвременната физическа антропология изследва преди всичко външната форма като най-лесно уловима, а след това и функционалните белези. От немските антрополози, които влагат биологично съдържание в антропологията, най-точно я определя проф. Залер. Според него антропологията има за предмет, за задача да изучи външните форми на измрелите и сега живеещи хоминиди (хора-маймуни) и да ги характеризира по отношение на тяхната география, расови типове, видове и най-различни вариатети. Според американските и английските антрополози, антропологията изучава останките на минали цивилизации; освен това развитие и обичаи на всички занаяти по земята, изкуства, вярвания, оръдия на труда; определя различията на човешката реч и, накрая, проучва еволюцията на човешките видове. По този начин според американските антрополози под “антропология” се разбира етнография, археология, психология, езикознание, фолклор. Изследването на физическото развитие на индивидите е обект на т.нар. физическа антропология, за която стана дума.
Руските учени разделят биологичните от обществените науки. Според тях физическата антропология е дял от естествените науки, който изучава произхода и еволюцията на физическото развитие на човека, и неговите раси. Според руските учени задачата на антропологията е да се проследи преходът от биологичните закономерности към социалните закономерности. По такъв начин предметът на физическата антропология е подчинен на биологичните закономерности. Проблемите на антропологията са комплексни и за разрешаването им са нужни както биологични, така и обществени науки. Това е причината западните учени (в частност американците) да обединяват както обществените, така и биологичните методи на изследване и затова според проф. Рогински антропологията представлява “венец на биологичните науки” (върхът).
§ Направления
Антропологията има следните дялове:
1. Морфологична и физиологична антропология, която изучава:
· индивидуалното изменение на физическия тип на човека
· възрастови изменения на външния вид
· полов диморфизъм, т.е. различията между двата пола
В последните 100-200 години настъпиха външни промени в устройството на главата на човека, поради което доста мъже приличат по външна визия, по морфология на лицето, на жени, т.е. чертите им стават по-правилни, поради което е възможно да се сбърка черепът на мъж с череп на жена. Затова когато се правят изследвания на скелетни материали (т.нар. палеоантропология – изследване на скелетни материали при археологически разкопки), трябва винаги да се погледне не само черепът, а и тазът. При жените тазът абсолютно винаги се различава от този при мъжете, защото това е свързано с детеродния акт. Женският таз е винаги по-широк, по-нисък; мъжкият е по-тесен, но по-висок. Има и още други белези, които тук няма да споменаваме.
Съществува едно направление в антропологията за възстановяване на образа на живия човек по скелета му. Тази “възстановка на образа по череп” е създадена от един руски професор, който на база на това създава цяло направление в антропологията за възстановяване на образите. В света се работи усилено върху това, особено когато човекът е живял преди столетия и се намира само скелетът му.
Можем със сигурност да кажем, че един череп е мъжки или женски около 70%, 30% е вероятността да сбъркаш. Затова винаги се иска и таза от скелета, за да се види дали това е мъж или жена. Много мъжки черепи стават по-нежни и по-грацилни външно и могат да се сбъркат с женски.
Към т.нар. морфологична и физиологична антропология се отнасят редица направления:
1) краниология (kranion – череп, гр.ез.)
2) остеология – изучаване на скелета на човека, извън черепа
3) дентоантропология (Dental Anthropology) – антропология на зъбите
4) дерматоглифика (derma – кожа) – изучава кожните образувания на ръцете и краката, т.е. има т.нар. кожни гребенчета, които се виждат с увеличение под микроскоп; тези кожни линии образуват изображения; в полицейската практика това се нарича дактилоскопия, тъй като върху пръстите от дланите на ръцете се намират такива изображения, които не се повтарят въобще при всеки отделен индивид, поради което това е база за идентифициране на личността
2. Антропогенеза: произход на човека, който означава:
· положението на човека в животинския свят
· неговата филогенетична връзка с животните и преди всичко с приматите (маймуните)
· ролята на труда за създаване на човека, както и определяне на стадиите на развитие до днешния човек homo sapiens
Към този дял се отнасят различни поддялове, като приматология (изучава маймуните), палеоантропология (изучава изкопаемите форми на човека и костите на днешния човек).
3. Расогенезис / Расознание: произход на расите и различията между отделните раси; расознанието изучава:
· произход на човешките раси, сходство и различие между тях
· класификация на расите и разселването им по земята
· значение на расите за етногенезиса (произхода на народите)
§ Зъбна антропология (Dental Anthropology)
Изучават се особености в устройството на зъбите. Само по формата на зъбите може да се каже дали един човек е чист европеид, монголоид или негроид. Например, горните резци нормално може да са гладки: ако са гладки, прави, това показва, че човекът е към европеидната раса, но ако са вдлъбнати, това говори за друга раса. Във вашия ген са участвали със сигурност прабългарски елементи. Особено в североизточна България са нахлули и са останали там много хора, предвождани от хан Аспарух, които са притежавали монголоидни белези. Прабългарите на Аспарух, който създава нашата държава, са били с монголоидни черти.
При зъба (дъвкателната повърхност) има много интересни неща, които се намират и наблюдават само когато се изследват с отпечатък върху восък; също горните и долните резци, т.нар. кучешки зъби, които се виждат при усмивка. Никой обаче не може да се усмихне и да му се види дъвкателната повърхност на кътниците; за целта трябва да се проникне в устната кухина на индивида и това става с отпечатване на восък, т.е. в устната кухина се вкарва восък, който се захапва. Това се прави обаче само при млади индивиди, тъй като при възрастните зъбите са изтрити или ги няма.
Установено е, че речевият апарат е по-силно развит при момичетата. Правени са изследвания, според които момичетата започват да говорят още в утробата на майка си; тренират се още там вътре, преди да са се родили.
Денталната антропология се занимава със зъбни белези, които са се появили при човека много по-рано от другите (физиономичните), поради което на базата на тези белези съвременното човечество се дели на два дяла (ствола): източен одонтологичен ствол и западен одонтологичен ствол. Към източния се отнасят всички монголоидни народи и т.нар. източни негроиди (т.е. австралоидите), а към западния – европеидите и западните негроиди (африканците), т.е. по зъбите има двойно деление на човечеството. По-късно в еволюцията на човека се появяват т.нар. физиологични, т.е. белези като външната форма на лицето и тялото. Тези външни белези на лицето и въобще външните белези на тялото са адаптивни белези – човекът е започнал да се адаптира към околната среда, сменяйки местоживеенето си, след като се е родил. Тези от хората, които отиват пò на север, избеляват, постепенно се депигментират и се получава целият клон на европеидната раса – това е началото на европеидната раса. От тези, които остават при субтропичен климат, в условията на пустините, постепенно се създава т.нар. монголоидна раса. Един от нейните расови белези е т.нар. “монголска гънка” (епикантус), т.е. при горния клепач има постепенно удължаване на кожата и притваряне на окото; получават се дръпнати очи и притворени. Монголската гънка се е появила вследствие на адаптация при условията на пустините. При вятър пустинният пясък хвръква във въздуха, затова хората там си затварят очите. В продължение на много години това са го правели предшествениците и постепенно биологията еволюира: горният клепач се изменя и се получава тази гънка. Монголската гънка е първият белег на т.нар. монголоиди. Създава се монголоидната раса. Голяма част от първите племена, възникнали при субтропичен климат, се разселват на юг, при екваториалния климат. Там трябва да свикнат със силната светлина и горещина, голямата температура, при което кожата им става черна. От поколение на поколение стават все по-черни и по-черни и тази кожа се унаследява. Появяват се също големи ноздри, за да излиза водата чрез изпаренията; освен това голяма черна къдрава коса, която ако се пусне дълга, става като чадър на главата, отново вследствие адаптация, за да се предпази мозъкът от прегряване.
Благодарение на тази адаптация към околните условия се създава и третият расов тип, европеиди, т.е. по-късно се създава тройното деление на човечеството (негроиди, монголоиди, европеиди). Първоначално са били само два ствола, на базата на зъбите – източен и западен.
Одонтологичните белези биват: 1) видими външно, 2) които не се виждат (поради което трябва да се отпечатат на восък). Външните белези се виждат при усмивка.
1. Първият белег е т.нар. захапка (прúхус), която бива различни видове при хората:
* псалидодòнтия (РS): горночелюстните резци са пред долночелюстните, но се допират; това е нормалната захапка
* лабидодòнтия (LB): горночелюстни и долночелюстни резци се срещат
* стегодòнтия (ST): горночелюстните резци са под ъгъл спрямо долночелюстните
* опистодòнтия (ОР): най-често срещаната, горната челюст е пред долната, но има разстояние между тях
* прогения (PG): горната челюст е скъсена, а долната е пред нея, при което се получава обратна захапка, тип “зъбльо”
* хиадодòнтия (HD): горночелюстните и долночелюстните резци не се допират, защото захапката е на кътниците (...); това е най-фантастичната захапка и при нея човек трудно отхапва
2. Друг белег е, че между горните вътрешни резци остава тясно пространство (диастема). Този белег е характерен за европеидите, т.е. за западния одонтологичен ствол, където той се среща около 20-30%; при монголоидите, малко по-рядко.
3. Трети белег е т.нар. краудинг, т.е. външният горен резец е изнесен навътре към езика, той е разположен лингвално. Този белег е много важен. Той се среща при европеидите до около 10%, докато при монголоидите (източния ствол) той се среща до 20%, затова всички монголоиди, когато се усмихнат, имат такъв отместен назад език.
4. Друг белег е т.нар. редукция на горния страничен резец, т.е. горният страничен резец се изменя (редуцира) и при отделните индивиди той може да има различен вид (измерва се в балове):
* бал 0: горният резец (страничният) е малко по-тесен
* бал 1: горният резец е два пъти по-тесен
* бал 2: горният резец е във вид на шип
* бал 3: горният резец е във вид на шипче, което е на половината на дължината на вътрешния
Този белег е характерен за съвременните народи, силна редукция на този зъб, но той се среща както при европеидите и негроиди, така и при монголоиди; той няма расово различителна функция.
5. Друг белег обаче, който е важен, е лопатообразност на горните вътрешни резци, т.е. те са вдлъбнати отвътре като лопата. Този белег също се измерва с балова система.
* бал 0: вътре откъм езика няма никаква вдлъбнатина, гладко е
* бал 1: наблюдава се съвсем леко вдлъбване
* бал 2 и 3: вдлъбването е съвсем като лопата; може да се види само ако се погледне зъбът откъм езика (пр. със зъболекарско огледало)
5. Друг белег обаче, който е важен, е лопатообразност на горните вътрешни резци, т.е. те са вдлъбнати отвътре като лопата. Този белег също се измерва с балова система.
* бал 0: вътре откъм езика няма никаква вдлъбнатина, гладко е
* бал 1: наблюдава се съвсем леко вдлъбване
* бал 2 и 3: вдлъбването е съвсем като лопата; може да се види само ако се погледне зъбът откъм езика (пр. със зъболекарско огледало)
Това е един от най-важните одонтологични белези, тъй като той рязко разграничава двата ствола. При западния ствол (европеиди, негроиди) той се среща само 12-15% (бал 2 + 3, с най-голямото вдлъбване), докато при източния ствол (монголоидите) той се среща от 80 до 100%.
Зъби от разкопки, от хора, живели преди 10 века:
6. Друг много важен и интересен белег е т.нар. туберкулум карабели. Това е белег, който засяга дъвкателната повърхност на първия горен кътник, който има следните туберкулуми (изпъкналости): параконус, метаконус, протоконус, хипоконус. До този туберкулум (протоконус), откъм езика се намира една изпъкналост, която се напипва от езика, ако я има, т.нар. туберкулум карабели (tuberculum – изпъкналост; Carabelli е откривателя).
Този туберкулум карабели също е в процес на редукция:
* бал 0: няма нищо откъм езика, липсва
* бал 1: появяват се едни браздички
* бал 2: малко туберкулумче без собствен връх
* бал 3: добре изразен връх на туберкулума
* бал 4 и 5: става голям туберкулум, колкото останалите по височина
Този туберкулум, тази изпъкналост е важен западен белег, среща се по-често при западния одонтологичен ствол, отколкото при източния. При източния той е най-много до 20%, а най-често е 4, 5, 8, 10%, докато при западния е над 20-25%, може да достигне 50-55%, както беше в нашия случай: тук, в района на България, е 55%. Туберкулум карабели е белег, който рязко разграничава двата ствола и е западна характеристика; среща се по-често при европеидите.
7. Има още много белези, които се намират върху дъвкателната повърхност. Такива белези са напр. върху първия долен кътник, който има следните пет туберкулума: метаконид, протоконид, хипоконид, ентоконид, хипоконид. Тези пет туберкулума имат бразди, които ги отделят.
7.1. Първият белег тук е т.нар. дистален гребен на тригонида. Разполага се между протоконида и метаконида и представлява едно гребенче от емайла; разкъсва браздата между двата туберкулума. Това гребенче стърчи, напипва се с езика и се нарича дистален гребен на тригонида. Това е важен, основен белег – вторият по важност, който разделя източния от западния ствол рязко, т.е. при европеидите се среща само от 5 до 8%, докато при монголоидите е над 25%, достига 30, 35, 40%; следователно това е белег с източна характеристика.
7.2. Другият белег, третият по важност, който разделя двата ствола и рязко ги разграничава, е т.нар. коленчата гънка на метаконида. Тя започва от периферията на зъба, извива се и достига до центъра. Това е един гребен от емайл / глеч, който започва от периферията.
И двата белега са изпъкналости при зъба. При монголоидите ги има и двете – дистален гребен и коленчата гънка. Те се виждат само на восъчен отпечатък (под бинокуляр), не могат да се видят директно. Восъкът трябва да е омекнал, когато се захапва.
Коленчатата гънка е третият по важност расов диагностичен белег, защото рязко разграничава двата ствола. При западния ствол той се среща най-често до 10% (обикновено е 2-3%), при източния той е над 25-30%, до 40%, т.е. това е белег с източна характеристика.
* * *
Тези белези са основните в зъбната антропология (Dental Anthropology). Изследва се съвременното поколение и се установява дали то е от един или друг расов тип. В България тази антропология беше неизследвана и поради това се появи и голям интерес за изследването на различни райони. Изследваха се учениците – при тях зъбите са запазени, още не са изтрити; вземат се само моделите на индивиди с най-запазени зъби. Много интересно е, че в североизточна България, където е започнало формирането на Българската държава, около Монтана, Вършец, Враца, се установи повишаване на някои от тези белези. При проучване се установи, че там в етногенезиса има хунски елемент, които са били част от прабългарската военно-административна конфедерация. Това население се е пръснало там и е останало там да живее, така че тези белези се унаследяват поради настъпилата в миналото миксация. На Балканския п-в, в Югославия, в Албания, Гърция – те са главно към западния одонтологичен ствол, т.е. европеиди. Има една специална европеидна раса, средиземноморска (медитериански расов тип), която е с много красиви черти. Има хора, които притежават белези на медитерианската раса, главно населението в Тракийската низина, около Пловдив, които са с най-красивите черти. Шопите от друга страна са с примеси от печенегите, които също са били част от прабългарската орда, което е причина за концентрация на някои от тези белези (коленчата гънка, овален нос, тъмна матова кожа, къдрава коса).
§ Дерматоглифика
При крайните фаланги на пръстите има три вида изображения: във вид на дъга, във вид на примка и във вид на спирала. Образуват се специални изображения, форми, които се улавят върху пръстите на крайните фаланги.
