I. Кратко животоописание
Константин Преславски е най-плодовитият от съратниците на първоучителите. Както съобщава Тодор Доксов (в приписката си към преведеното от Константин произведение „Четири слова против арияните” на Атанасий Александрийски), Константин е пряк „Методиев ученик”, верояно малко по-млад от презвитер Наум. Според някои изследователи е дошъл в Плиска след разгрома на Кирило-Методиевото дело, заедно с групата от последователи на светите братя, откупени вув Венеция. Според други е оставен в Константинопол от Методий и по-късно е бил извикан в България по искане на княз Борис. *Възможно е също да е пристигнал в България далеч преди погрома (за да „подготво почвата” за книжовна дейност).
След Преславския събор през 893 г. Константин е ръкоположен за епископ. Твори еднакво активно като преводач, компилатор и като автор на оригинални славянски творби(проповеднически и поетически).
- Книжовна дейност на Константин Преславски. – Съвкупност от преводаческа дейност и оригинално творчество.
Преводи:
1. „Учително евангелие”
Учителното евангелие е първият сборник с тълкования и поучения върху евангелските четива за неделните дни през цялата година, който се появява в старобългарската проповедническа литература. Състои се от 51 поучителни беседи, подредени според подвижния църковен календар както Изборното евангелие — т.е. от Великден до Цветница. В основната си част сборникът е превод от византийски паметници. Текстовете са компилативно съзадени от оригинални творби на Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и др., разпространени във Византия за проповеднически цели, т. нар. катени (съкращения).
Счита се, че встъпленията, заключенията и една от беседите (№ 42- За изцеряването на прокажените и срещата на Исус с тях.) са оригинално дело на Константин Преславски, защото досега не са намерени точните им гръцки съответствия. Всъщност и те интерпретират пасажи, които са често срещани в творчеството на видни византийски проповедници. Вероятно Учителното евангелие е написано на глаголица и то не по-късно от 893-894 г. Познато е по четири преписа, най-старият от които е руски от края на XII-началото на XIII в., но пазещ добре чертите на старобългарския си протограф. Съхранява се в Москва. Структурата му позволява да съдим за първоначалния вид на Учителното евангелие. Като пролог е поместен под наслов „Пролог за Христа отмерен...” текстът на „Азбучната молитва” (Стихотворна творба, образец на декламационна поезия, написана в азбучен акростих.), след него — един прозаичен предговор; следват беседите „ Черковно сказание” — превод от гръцки, в който се обясняват черковното устройство и литургичните термини и символи;. Историкиите — кратък исторически труд.
a. Специфики на предисловията:
*В пролога книжовникът представя самото създаване на текста. Кратка хроника на пътя, който е изминал, трудната задача, с която се е заел при написването му.
*Дава конкретна информация за създателя на основния текст.
*Съдържа ясни обяснения за методологията на работата и за встъпването в работния процес.
*В прозаическия пролог Константин споменава името на презвитер Наум, откъдето става ясно, че евангелието е създадено преди Наум да се премести като учител в Девол и Охрид, т. е. във всички случаи преди 894 г.
*Става ясно също, че Наум подтиква създаването на „Учително евангелие”. Константин се чувства неуверен, неумел, неспособен, но в същото време осъзнава отговорността. Подтикван и стимулиран от Наум, Константин добива по-голяма увереност за написването на евангелието.
„Поради това аз, смиреният Константин, бидейки покровителстван за това чрез твоите молби, брате Науме, и от гореказаните тези заповеди, склоних на [желанието на] твое смирение.”
*Вероятно първоначално Константин е смятал да преведе пълните текстове на евангелските тълковни беседи от Иоан Златоустпредназначени за всеки ден от годината, но след това се ограничава само с катените за неделните дни (51).
b. Схема:
1. Обръщение.
2. Преразказ на евангелското четиво с инкорпориране на отделни точки – перифрази; цитати.
3. Тълкувание – във вид на обръщение.
4. Синтез. – Извеждане на основното послание. Пренасянето му спрямо конкретния реципиент като ясна формулировка.
5. В най-известния си препис Учителното еванглелие съдържа изцяло преведни произведенията ¹„Черковно сказание”- тълкуване на структурата и символиката на храма и елементите на божествената литургия („Видимите неща в храмовете са невидими изразители на божественото.”), и ²„Историкии” – кратка световна хроника, списък на владетелите с ход на тяхното управление, завършващ с името на Лъв VI Мъдри.
2. „Постен триод”
Химнографско произведение, преведено от Константин Преславски, включващо целия песенен материал за седемте седмици от Великия пост и две подготвителни седмици за Великден: ¹Неделя месопустна (Месни заговезни) и ²Неделя сиропустна (Сирни заговезни).
¹Неделя на месни заговезни. От този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява* от месо.
*От говея - ¹Спазвам; опазвам се от телесни и душевни насладни. Въздържам се от блажна храна по време на пости. Постя.
²В българския народен фолклор говеенето се изразява в спазване на благопристойно мълчание от невестата (в някои случаи и от младоженеца) в присъствието на свекър, свекърва, девери, кумове. Говеенето е продължавало със седмици и месеци и е приключвало с ритуал, наречен „прошка” или „отговяване”.
³Спазвам; опазвам; съхранявам. => Благоговея пред нещо свято, пред нещо сакрално.
* В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост.
* По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението (Неделя на Страшния съд).
² Неделя на Сирни заговезни- Прощална неделя (заговява се от млечни продукти). Неделята след Месни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
* След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти, яйца и риба - строгият пост допуска само храна от растителен произход. От следващия ден след нея - понеделник - започва същинският Пост, който приключва на Великден.
Седмици на великия пост:
1. Неделя на православието.
2. Неделя на св. Григорий Палама.
3. Неделя Кръстопоклонна. (Изнасяне на кръста.)
4. Неделя на Йоан Лествичник.
5. Неделя на Мария Египетска.
6. Влизането на Исус в Йерусалим – Цветница.
7. Неделята на Възкресението – Пасха.
*Започва Страстната седмица.
1. Първа седмица на Великия пост - Тържество на Православието
В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. Със смъртта на последния император-иконоборец Теофил било сложен край на тази голяма ерес в християнския Изток. Съпругата на Теофил св. царица Теодора, заедно със св. патриарх Методий незабавно възстановили иконопочитанието, потвърдено още на Седмия Вселенски събор. Православието било тържествено възстановено на 19 фебруари 843 г., на празничната служба в Софийския храм в Константинопол в първия неделен ден от Великия пост. По-късно службата в памет на това събитие била разширена с добавянето на други текстове, утвърждаващи истините на вярата.
*Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност.
*През първите четири дни (понеделник, вторник, сряда, четвъртък) се чете канонът на св. Андрей Критски с припеви към стиха "Помилуй ме, Боже, помилуй ме".
*В петък от първата седмица на Великия пост на Литургията след заамвонната молитва се извършва освещаване на "коливото", т.е. на вареното жито с мед, в памет на св. великомъченик Теодор Тирон, оказал благотворна помощ на християните за да опазят поста.
Тодоровден- Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.
2. Втора неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама
Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.
3. Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна
В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста.
*На Всенощното бдение след Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Тази песен се пее и на Литургията вместо Трисвятата песен.
*Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".
4. Четвърта неделя на Великия пост - на св. преподобни Йоан Лествичник
Шестнадесетгодишен, този подвижник отишъл на Синайската планина и се подвизавал под ръководството на авва Мартирий. Накратко животът му може да се определи: пост, молитва, сълзи на умиление, всенощни бдения.
*Той е написал книга под заглавие "Лествица" (стълба) за духовно съвършенство. В 33 степени или стъпала той представя стълбата на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне.
*През Великия пост Църквата припомня тази стълба на християнското съвършенство, по която приканя верните с молитвите на този подвижник да се излачват по пътя на духовното съвършенство. Св. Йоан Лествичник се празнува и на 30 март.
5. Пета неделя на Великия пост - св. преподобна Мария Египетска
Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преп. Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски.
*За пример на истинско покаяние се сочи преп. Мария Египетска и се просят нейните помитви за подкрепа в подвига на покаянието. (http://www.pravoslavieto.com/life/04.01_sv_M_Egipetska.htm)
Шеста седмица на Великия пост - Предпразници на Възкресението
Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота - когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.
Лазарова събота - Възкресяване на Лазаря - В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди юдейския празник Пасха (Йоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.
6. Шеста неделя на Великия пост - Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница)
След възкресението на Лазаря при последното Си идване в Иерусалим, шест дни преди Пасха, Христос Спасителят, влязъл в светия град при голяма тържественост. Това идване в Иерусалим по пророческото предсказание (Зах. 9:9) било царствено с големи почести.
За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само юдеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.
*Народът тържествено посрещал влизащия в Иерусалим. Мнозина постилали дрехите си там, отдето ще мине; хвърляли цветя и веели с палмови клонки. Деца и народ възклицавали: "Осанна Сину Давидову...". А Спасителят бил печален, знаейки че само след няколко дни същата тази тълпа ще се отвърне от Него и ще поиска разпятието Му.
*Възторжено тържествувал целият народ, но книжниците негодували и поискали от Христос да им запрети. Христос отвърнал, че ако те замлъкнат, камъните ще завикат.
*Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).
*На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.
Страстната седмица - седмица на Христовите страдания
Последната седмица от живота на Христос се нарича "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
*Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят и се извършват специални служби.
Велики понеделник. Велики вторник. Велика сряда. Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря. Велики петък. (Разпети петък.) Велика събота. Събота на Великата седмица - Слизането на Христа в ада.
NB! Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие.
Константин Преславски не само превежда песенния материал от Постния триод, но и прибавя дълъг цикъл от трипесенници¹, т. нар. „Стихове добри Константинови”. При превода на Постния триод българският книжовник заменя част от византийските тропари със свои оригинални и от първите букви на над 400 тропара създава декларационна поезия. Такъв сложен акростих е нещо изключително дори за византийската литература. За съжаление в по-късните преписи на Триода оригиналните тропари² постепенно са заменени с преводни. Те са били разпределени по три и четири тропара за делничните дни от всяка седмица на Великия пост.
*Според свидетелство на Теофилакт Охридски (житиеписецът на Константин Преславски), останалата част от Триода – Цветният триод, е била преведена от Климент Охридски.
¹Трипесенници – каноните, от които е ъставен Триодът. Те са непълни, т. е. са съставени от по три песни за дните от понеделник до петък и от четири песни – за събота.
²Тропар - (от гръцки τροπάριον - образец– етимологията не е доуточнена) е основен музикално-поетичен жанр от църковната химнография, съществен елемент от православното богослужение. Представлява кратко песнопение, посветено на събитието или светеца, които се честват при съответното богослужение. С развитието на църковната химнография възникнали няколко типа тропари: ирмос, тропари от канона, стихира, ипакои, кондак и др.
*Минеи / Месечници - Четьи минеи - (от "четьи" - за четене и "минеи" - от гр. месец; "ежемесечни чтения") - сборници, съставени по календара в съответствие с празничните дни. Съдържат житията на светиите, патерици, сказания и религиозни поучения от църковни писатели, актове, грамоти и др. за назидателно четене. За пръв път такъв сборник е бил съставен във Византия през IX век. Биват:¹Празнични, съотв. за студеното полугодие (от септември до февруари) и за топлото полугодие (от март до август) и ²служебни минеи. Първоначално е бил създаден празничният миней, а след това постепенно и служебният, съдържащ песенен материал всеки ден, събран във 12 тома, съотв. за всеки месец.
По отношение на Празничния миней, Константин Преславски пише служби и канони за конкретни празници, най-активно за Рождество Хриатово и Богоявление. Всяко едно от неговите произведения е акростихово.
*Канон - (от гр. правило; ръководна норма или жизнено правило) - църковно правило, установено съборно, което се отнася до организационния живот на Църквата. В църковния живот има различни значения.
*Като жанр в църковната химнография, канонът е сложно произведение от много строфи, посветено на прославата на определен празник или светия. Влиза в състава на богослужението на утренята, повечерието, полунощницата и др. Канонът се дели на песни, всяка от които се състои от ирмос и (!)26 тропара (в песните на някои канони тропарите са повече, напр. във Великия канон на Св. Андрей Критски те са 30. Мелодията на канона е подчинена на един от осемте гласа от „Октоиха”.
(!) 3 /4, най-много 5! Това трябва да се доуточни с асистентката!!! По-долу ще бъде поместена схема на канон.
*Октоих - (Осмогласник) - богослужебна книга, която съдържа църковните служби за всеки ден от седмичния кръг и всеки от осемте гласа.
*Типик / Устав - пикон (гр. tipos)- църковен устав, монашески правилник, сборник от правила, регулиращи живота в манастира или храма.
*Ирмос - (гр. връзка) - първата строфа в песнопението на канона. Във византийските канони ирмосът служи за мелодичен образец за последващите тропари. Ирмосът е също свързващото по смисъл звено между библейската песен и тропара.
*Химногравска поезия - песенна, основно литургично употребявана, включваща служби със своите композиционни елементи, строго организирани по отношение на календара, както за подвижните, така и за неподвижните празници.
*Църковни песнопения - (църковна химнография) - различни по форма и съдържание произведения, използвани в молитвената практика на миряните и в църковните богослужения, сред които различаваме псалми, канони, акатисти, тропари, кондаци, катавасии, ирмоси, стихири, ипакои и др.
*„Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май”. (http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/book/5.htm)
*По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
*Неподвижните празници се делят на:
¹Господски: Рождество Христово (25 декември), Обрезание (1 януари), Богоявление (6 януари), Сретение (2 февруари) и Преображение (6 август). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница и др.
²Богородични: Рождество Богородично (8 септември), Въведение (2I ноември), Благовещение (25 март) и Успение (15 август).
²Светийски: Това са празниците, посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.
*По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържанието от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.
*За Пасха и др. празници вж. http://www.riskov.hit.bg/p_glossery/p_a.htm
