Йоан Екзарх
1. Риторически произведения:
* Първо слово за Рождество Христово
* Слово за Сретение Господне
* Слово за Възнесение Господне
* Слово за Пасха
* Слово за Сретение Господне
* Слово за Възнесение Господне
* Слово за Пасха
2. Богословие и знания за света:
* „Небеса”: Пролог, За небето
* „Шестоднев”: Пролог; Из слово за втория ден; Из слово за третия ден; Из слово за петия ден; Из слово за шестия ден.
* „Шестоднев”: Пролог; Из слово за втория ден; Из слово за третия ден; Из слово за петия ден; Из слово за шестия ден.
Йоан Екзарх е измежду най-талантливите представители на Преславския кръг книжовници — преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове — най-вероятно в Цариград. Хипотезата, че е бил измежду българите, изпратени да се обучават във византийската столица (при Патриарх Фотий), е много примамлива, но засега остава без доказателства, както и хипотезата, че е бил там едновременно с бъдещия български княз Симеон. Във всички случаи обаче, както личи от творбите му, той е бил от най-близкото обкръжение на българския владетел. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му (основно от византийски източници и произв. на Йоан Златоуст) показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, гръцки език, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани (измислени) от него думи и термини. Изказвани са различни предположения за неговия живот и е отъждествяван с различни други фигури от Златния век. Някои изследователи считат, че той е същото лице, което под името Йоан Презвитер е превело Житието на Антоний Велики и на Панкратий Тавроменийски; други — че е Йоан, черковен строител на българските земи, подтикнал преводача Йоан Презвитер да преведе житията; че споменатият в Беседата на Презвитер Козма Йоан е Йоан Екзарх; Йоан Екзарх е отъждествяван дори с Иван Рилски. Няма сигурни сведения, че е канонизиран (единственото споменаване в руско евангелие под дата 31 юли е доста съмнително) и животът му е напълно забулен в мрак, тъй като за него липсва житие. Титлата му „екзарх”[1] също се тълкува различно — като надзирател на църквите и манастирите по българските земи, като посредник между българската църква и Цариградската патриаршия, като наместник на гръцкия митрополит в България, като игумен на голям столичен манастир и др. Несъмнено е, че творческото дело на Йоан Екзарх е започнало още преди 893 г. и че част от творбите му са възникнали на глаголица. Най-много сведения за личността на Йоан Екзарх като книжовен деятел се извличат от оригиналните части на неговите преводи и компилации. Той се придържа към откритата теория на превода и подчертава, че се старае да превежда по смисъл — разбираемо. Дори в творбите, които са надписани с неговото име, дялът на преводните части е много голям. От известните или предполагаеми преводи на Йоан Екзарх най-голямо значение има преводът му на част от компендиума на източното богословие „Извор на знанието” от Йоан Дамаскин (ок.650-до 754). Знаменитият му „Шестоднев” е компилация от византийски автори. Йоан Екзарх е автор и на няколко сигурни или предположително приписвани му празнични слова (беседи), част от които спадат към т.нар. екзегетични (тълкователни) беседи върху евангелски текстове, свързани с големите господски празници. Те също са до голяма степен преводни и компилативни. С името на Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер и Екзарх, или само Йоан Презвитер) са познати: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха. Някои учени приписват на Йоан Екзарх още и две анонимни слова: Слово за Въздвижение на кръста и Слово за Успение Богородично. Изказани са и мнения, че Похвалата на цар Симеон може да е дело на Йоан Екзарх.
1. Проповедническите текстове на Йоан Екзарх са важна част от неговото книжовно наследство. За тях накратко съобщава още К. Калайдович в 1824 г., но изследването им остава на заден план в сравнение с интереса към „Небеса” или „Шестоднев”. Въпреки че те присъстват трайно в средновековния проповеднически репертоар, научните им издания не са много. Калайдович издава едно от словата — за Възнесение. По-късно отделни слова се издават от: О. Бодянски, Н. Петров, А. Соболевски, Н. Илиевски, М. Матеич, Д. Иванова-Мирчева, Кл. Иванова и др. По-общ преглед върху словата вж. у: П о п т о д о р о в, Т. Йоан Екзарх като писател проповедник. Годишник на Духовната академия, I(XVII), 1951, 3—32; К о н е с к и, Б. Словата на Joana Егзарха. Македонски /азик, 1957, №1; М и р ч е в а – И в а н о в а, Д. Климент Охридски и Йоан Екзарх като създатели на слова. — В: Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 243-265; Й о а н Е к з а р х Б ъ л г а р с к и. Слова. Т. I, С., 1971
* „Йоан Екзарх Български. Слова”, т. І 1971 г., проф. Дора Иванова-Мирчева. Книгата, заради която Д. Мирчева получава наградата „Кирил и Методий” на БАН. Тази книга е образцово издание на две слова на Йоан Екзарх – Словото за Преображение и Похвалата за Йоан Богослов. Биограф. бел. за Дора Мирчева виж тук.
"НЕБЕСА"
Това е превод на Йоан Екзарх, част от обширно съчинение на византийския богослов, писател и проповедник Йоан Дамаскин (ок. 650 — до 754), трилогията „Извор на знанието”. Йоан Дамаскин е първият християнски автор, направил усилия да обобщи и систематизира духовния опит на Църквата след седем века съществуване на християнството. От трите части Йоан Екзарх превежда 48 глави (от всичко 100) от третата част, озаглавена „Точно изложение на православната вяра”, което е типично за него (винаги подхожда избирателно към сборниците, които превежда, като ексцерпира, прави подбор на нещата, които са най-подходящи, за да се предаде информацията по най-разбираемия и лесен за възприемане начин). Самият Йоан Екзарх в предисловието[2] си към превода го нарича „Богословие”. В него той дава методологията си на работа. Названието „Небеса” Екзарховият труд получава по началната глава със същото име. Изследователите предполагат, че преводът е направен рано, до 893 г., и че първоначално е писан на глаголица. Йоан Екзарх подбира главите от третата част на Дамаскиновия труд с оглед на интереса към философската, догматична и естествено-научна проблематика. Текстът на Йоан Дамаскин се основава на антични автори, непротиворечащи на християнската представа за вселената. Устройството на небесните тела е представено според Птолемеевата система с остра полемика срещу астрологията и вярата във влиянието на планетите и звездите върху човешката съдба. Засягат се и въпроси около естеството на четирите стихии, образуването на моретата и реките и др. Йоан Екзарх е превел и текста, отнасящ се до устройството на човешкото тяло. Преводът се предхожда от Пролог, разкриващ не само подбудите за създаване на превода, но и някои моменти от съдбата на преводача и схващанията на Йоан Екзарх за преводаческото изкуство. Той смята, че трябва да се превежда по смисъл и неговият възглед за „отворения превод” съвпада с отделни пасажи на други оригинални творби — например с Похвалата за цар Симеон. „Богословие” е запазено в около 18 преписа, най-старият от които е руски от края на XII — началото на XIII в. (от Синодалната сбирка, сега в ГИМ, Москва — Син.108), а другите преписи са по-късни.
В книжовната си дейност Йоан Екзарх стъпва, върху налична база. Създадената азбука (глаголицата), направените вече от Методий преводи и др., като осмисля необходимостта, натрупаното вече знание да се развие и продължи. За творбите на Йоан Екзарх е много важен самият процес на създаването им. Той винаги говори, за творческия си процес, който винаги пречупва през призмата на ситуацията, в която се намира като изпълнител на поръчания сборник.
"ШЕСТОДНЕВ"
Шестодневът е компилативна творба на Йоан Екзарх, основана върху византийския модел на подобни шестодневи[3], познати още от светоотческата епоха и възникнали като коментар на библейската книга Битие. Целта на шестодневите е да „подплатят” старозаветная разказ за сътворението с достъпни и приемливи за християнството познания за видимия свят, наследени от античната наука и философия. От екзегетичните беседи върху Битие шестодневите се отличават с това, че те приемат структуриращата форма и реда на създаването на творенията според Библията, но същевременно се стремят да обхванат най-важните знания и съчетават познанието с патоса на християнската апологетика и на полемиката срещу чужди за вероучението възгледи за природата. Първият автор на Шестоднев е Василий Велики (ок. 330-378). Неговият Шестоднев, композиран в 9 слова, слага началото на дълга традиция. С авторитет се ползва и Шестодневът на Севериан Гавалски (неизв. – 415 или 430).
В своя компилативен труд Йоан Екзарх се опира преди всичко на Шестоднева на Василий Велики, в който знанията са представени в алегоричен и моралистичен план — като нравоучителни примери за хората. Шестодневът на Йоан Екзарх използва и едно съчинение на Аристотел — „История на животните” във византийска преработка.
В шестте слова на Екзарховия Шестоднев последователно са изложени знания и разсъждения върху нещата, създадени във всеки от дните на сътворението. В началото на съчинението Йоан Екзарх пише Пролог, от който е ясно, че творбата е посветена на (и вероятно поръчана от) княз Симеон. Титлата „княз” датира Шестоднева преди 917 г., когато Симеон вече се титулува „цар”. Най-ярката особеност на Екзарховия Шестоднев е неговата неофитска екзалтация пред чудото на сътворения от Бога свят и пред ролята, която Бог е отредил на човека, заради когото, според антропоцентризма на Йоан Екзарх и на неговите източници, е направено всичко. По-разгънато авторово встъпление има и в началото на шестото слово. Невъзможността да се изкаже с думи чудото на човешката природа е представена в оригинално разгънато сравнение — чрез въздействието, което красотата и богатството на княжеския дворец имат върху дошлия отдалече беден и прост чужденец.
Шестодневът е разпространен в повече от 35 преписа, като най-ранният е от 1263 и е писан в Света гора от сръбски преписвач. По-голяма част от преписите са късни и руски — от XV В. насам. Български препис на Шестоднева не е запазен.
* „Шестоднев” следва основен богопознавателен принцип – По сътвореното да опознаем Твореца. Средновековната концепция за творчество е свързана единствено и само с бога. Тъй като твореца сам по себе си е непознаваем, единствения вариант да го опознаем е да разгърнем собствения си образ и, чрез изследването на творението, да опознаем твореца. Сборникът на Йоан Екзарх не е удовлетворяване на необходимостта от знания. Той отъждествява потребността от богопознание. Божествените закони са заложени в човека, в звездите и т. н. Небето отреагира на това, което Бог преживява...
[1] Екзарх - (от гръцки ἔξαρχος) - наместник на патриарха или епископ, който е поставен над други епископи, без да бъде патриарх. През 927г., когато църквата става автономна (автокефална), българскията църковен глава придобива титлата патриарх.
[2] Предисловията са техническите текстове, даващи насоки и указания за книжовната дейност. В предисловията се наблюдава все по-силното осъзнаване на функцията на книжовника. На това, че трябва да служи на книжовността.
[3] Шестодневите са енциклопедичен тип сборници, които, посредством библейската схема за сътворението, дават разяснение и тълкувания, както и богословски поглед върху нещата.
