БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ
/упражнения III, IV група/
/упражнения III, IV група/
Чужди думи
1. Причини за заемането на чужди думи
1.1. лингвистични причини: те са предопределени от езика като система
· езикът-приемник заема готова лексикална единица от чуждия език, за да назове съществуващ предмет, за който не разполага със своя дума, пр. мода
· поради принципа на езиковата икономия, който налага възприемането на по-кратката чужда дума, вм. по-дългото съчетание в езика-приемник, пр. Парламент вм. Народно събрание; компютър вм. изчислителна машина; джиесем вм. мобилен телефон
1.2. екстралингвистични причини:
· за по-престижно звучене на изразяващия се, когато човек се стреми да създаде впечатление на по-интелигентен, вписващ се в дадена културна среда
· за изграждане на научната терминология; в медицината par excellence всичко е на латински
2. Равнища на адаптация на чуждата дума
Чуждата дума, която се заема, притежава своите граматични характеристики в езика, от който се заема. Даденият език има своята фонетична система, която е различна от тази на езика-приемник. Поради това думата трябва да се адаптира и това става на няколко равнища:
2.1. фонетично равнище: променя се звученето на думата, пр. révérence (фр. ез.) – реверанс
2.2. граматично равнище: изменят се формите на думата като тя придобива граматични характеристики, типични за системата на българския език, пр. дискусия, дискусията, дискусии, дискусиите (прави се парадигма на съществителното, което е от ж.р.)
2.3. словообразувателно равнище: най-често при глаголите, при което се слагат наставки за вид и съответно префикси, пр. принтирам – изпринтирам; атачвам – ще атачна
Думата се адаптира, за да може да функционира в граматичната система на българския език. Това се е случвало при всички езици, от които сме заемали лексикални единици. Има своеобразни вълни при заемането на чужди думи. Старобългарският заема от гръцкия, след това от турския, след това от френски, църковнославянски, руски и едва в кр. ХХ – нач. на ХХІ в. от английски. Познат е и феноменът за заемане на чужда дума чрез език-посредник. За българския език най-често посредниците са два – руски (за черковнославянски) и турски език (за персийски заемки).
През последните няколко години се наблюдава един феномен: думите, които възприемаме, са главно от английски език, но тенденцията е те да не се адаптират към българската граматична система. Възприемаме ги по начина, по който звучат в другия език и нямат точно определени граматични характеристики в нашия език. Думата жена в абсолютно всякакъв контекст е в ж.р., няма начин да се измени по род; но напр. думата outlet, която е много модерна, образува съчетания като outlet колекция (ж.р.), outlet магазин (м.р.).
Какви са формалните показатели за граматичната характеристика на думите? При съществителните това е окончанието – нулево окончание в м.р., а-окончание в ж.р., о/е-окончание в ср.р. При прилагателното outlet такова окончание просто не се слага. Изключително характерно е това явление при прилагателните, пр.: chill out селекция, chill out музика, chill out кафе; unisex облекло, unisex дрехи, unisex аромат; super много, super добре (super може да бъде и прилагателно, и наречие). Контекстът определя граматичните характеристики на новозаетата дума; взета отделно, в думата няма информация за род и число. По едно радио вече втора година тече реклама: “Обадете се на нашите feel good телефони”. В тези случаи имаме дефективна парадигма, която дори не е една парадигма, защото има колебание за вместване на дадена лексема в различни класове характеристики, което е много типично.
3. Инвазията на чуждите думи
Това е едно световно явление. Една журналисткасподеля как са й се обадили по телефона след интервю и са й предложили работа:
“Здравейте, звъня ви по телефона, защото няма смисъл да ви mail-вам. Искам да ви поканя съвсем personal на един meeting на нашия team, който ще ви даде някакъв feeling за нашата работа и определена визия за един long-term период. Бихме могли да дебатираме видяното и да си share-ваме някакви идеи, ако сте в кондиция след срещата.”
След това изложение човекът изпада в обяснение как неговият intention бил тя да supervise-ва team-а, който си имал central office, ситуиран в доста комуникативен район на София. Представя структурата на екипа си като набляга, че работят по tough course-ове, имат строги deadline-и, които skip-ват само в emergency cases и discuss-ват всички проблеми на stuff meeting-и всяка седмица. За да я приобщи към идеята изтъква, че групата се upgrade-ва с различните team-building-и, които тя ще асистира в зависимост от off-office дните.
В случая става въпрос за български работодател и български работник. Текстът е пресилен, но в много малка степен, така че отразява реалната ситуация. В средновековна Европа латинският език е бил lingua franca (международен език). Хората са пътували по различни причини (контакти, търговия) и е трябвало да се разбират в различни държави. Обучението в класическите университети също се е провеждало на латински език. В Сорбоната едно време обучението е било на латински и там са се събирали студенти от най-различни държави. Извън университета се е говорел елементарен латински, лишен от изискаността на граматиката и лексиката; използвал се е за чисто комуникативни цели. Този опростен език се е наричал lingua franca и е бил международен език за разбиране. Много по-късно се създава есперанто, който обаче е изкуствено създаден език, докато латинският е бил тогава говорим език. Съвременните изследователи казват, че английският се превръща в такава своеобразна lingua franca.
Спорът за чуждиците се води още от възрожденско време. Аргументите за и против чуждиците са по 50% и за едната, и за другата страна и никога не може да се стигне до пълно съгласие. Навлизането на чужди лексикални единици се осъзнава като заплаха главно от езиковедите; като нещо, което е агресивно към родния език и има за цел да го претопи, да го асимилира, унищожи и т.н., за което още нашите възрожденци са биели тревога. Тази агресия продължава и до днес. Особено около 24. май в медиите се чуват постоянно призиви как трябва да пазим българския език от чуждиците, понеже същият този език ни е пазил толкова дълго време. Ставаме свидетели и на много популистки изказвания. Отделен въпрос е, и това може да се дискутира, дали даден чужд език може да бъде заплаха за съответния роден език и до каква степен и можем ли ние да ограничим това влияние.
Много нови думи и то агресивно ни насажда рекламата. Предлага се някакъв нов продукт и той се въвежда с чуждо име – така се продава и по този начин влиза в нашия активен речник, ние нямаме избор.
Какво правим в ежедневието си? Същата журналистка пише за това как преминава нашия ден:
Започваме деня с alarm-a по мобилния телефон. Ако закусваш го правиш с muesli, low-calorie продукти, кафе decaffeinate, low-fat мляко. Получаваш дозата си информираност от сутрешния блок на някоя телевизия, където става дума за политически визии, art-проекти и Gourmand-култура (вж. http://wineandrestaurants.blogspot.com/2007_11_01_archive.html).
Как спортуваме: в gym, където се отдаваме на body building и fitness, с персонална програма, която изпълняваме под supervise-ването на instructor. Притежаваме най-добрия equipment, последен модел trainer и T-shirt-и. Докато броим серии, слушаме mp3-ката, в която сме download-нали последните hot hits от data.bg. Хидратираме се с минерална вода, поемаме хранителни добавки, релаксираме; и т.н.
Вземаме си душ, като използваме душ-гел и body conditioner. Обличаме се casual или office style. Докато караме колата използваме hands free, а ако нямаш, можеш да си включиш loud speaker. Удобно е да имаш и charger. Караш safety като ползваш колан и винаги включваш child protection-а, ако на задната седалка са хлапетата. Слушаш някои от българските радиостанции Melody, радио Atlantic или The Voice. Зареждате CD-то с дискове и ако и ако имате changer, единственото, което ви вълнува, е sound-ът. И така най-сетне пристигате в офиса.
Това предизвиква ли у вас ужас и защо?
ТЕЗА: За голяма част от думите имаме български еквивалент и не е наложително използването на чуждите им съответствия. Трябва да се използват българските думи, след като има такива.
Има екстралингвистични фактори, които влияят на езиковото ни поведение. Лингвистичните фактори са само предаване на някаква информация. Екстралингвистичните причини обаче са много важни. От една страна говорим за превключване на кодове, избора на определен стил – кое е допустимо и кое не в дадена ситуация; от друга страна в рамките вече на стила има допустими и желани думи – думи, които придават престиж.
Има вълни на приемане на чужди думи, от които след това езикът се “отърсва” и продължава напред, така че са абсолютно безсмислени тези тръбения по медиите, че българският език е заплашен. Ако отворите някои по-стари разкази, напр. Каравелов, даже преди него, ще видите колко много турска лексика има там, почти 50 на 50. Езикът сам преценява кое му е необходимо и кое не.
Има хора, които се занимават с езикова прогностика, но и те не са в състояние да прогнозират точно какво ще стане. Преди около 20 години изведнъж всички русизми бяха отхвърлени, покрай идеологията и тогава хората, които се занимаваха с езикова прогностика, казаха: “Сега е моментът, когато българският език ще се обърне към диалектното си богатство и ще актуализира думи, които не са били активни.” Това не се случи.
Кога и дали английските думи ще отпаднат, никой не би могъл да предположи, още повече, че не знаем как ще се развива светът, технологиите, но има наистина тенденция опростеният вариант на английския да се превръща в наричал lingua franca.
Ето още една част от коментарите на цитираната журналистка, която разсъждава за shopping-а – това, в което се е превърнало пазаруването за нас.
Направило ли ви е впечатление, че никой вече не си облича шлифера? Защото според trend-а всички си обличат French(?) code-а. Дънките отдавна са джинси, сакото е jacket, а ризата има само BG-превъплъщение – шъртка. ‘Пазаруване’ е дума от речника на милата ми 80-годишна баба, която и представа си няма, че вече ходи до mini-маркета и chain store-а на shopping. Плодовете и зеленчуците не просто са свежи, а fresh, добрата храна е с вкус на home made, а продуктите с холестеролно съдържание са junk food. В магазина киселото мляко е yogurt, сиренето и кашкавалът са cheese, а щандовете с нискокалорични храни са diet. Чистите продукти са eco, колата е в can-чета. Нещата, които харесваш, не са просто добри, те са cool turbo mega яки, fashion. Нещата, които не харесваш, трябва да наричаш cheap. Ако е точен, размерът ти fit-ва и тогава си top of the tops.
Тези думи се налагат от lifestyle-списанията: названията на дрехите там включват определения като top за блуза, t-shirt за блузка или тениска.
