Лексикография (12)

12. ЛЕКСИКОГРАФИЯ

За да може да се представи и да бъде удобна за справки, лексиката на всеки език се обработва в специални справочници, наречени речници. Отначало това направление за описване, събиране и съставяне в речници, наречено лексикография (от grapho – ‘пиша, описвам’), възниква като приложна дисциплина към лексикологията. Приложна, защото този, който се занимава с лексикография, трябва да има лексикологична подготовка, да познава семантичния тип тълкуване на думите (синонимия, омонимия и пр.), за да може коректно да тълкува думите, защото съставянето на речник не е просто изваждане и подреждане на думи по азбучен ред. Със съставянето на речници, което за българския език вече има известна история, се развива теорията на лексикографията. Лексикографията се оформя като самостоятелна наука и дори много от проблемите, които се поставят пред лексикологията, възникват и изискват своето обяснение именно защото е необходимо при представянето на лексиката в речник, при изработване на лексикографските справочници, да се решат някои теоретични проблеми: как да се представят производни думи, как да бъде оформена речниковата структура, колко информация да се включи; кога примерите са необходими, кога не са необходими; различни видове речници. Има например Тълковен речник, издаден в гр. В. Търново, голям формат, който е с рисунки (картинки). В такъв картинен речник би трябвало да се реши какво ще се рисува, какво се обяснява чрез рисунка – неща, които са редки за нас, за нашите географски ширини, които са трудни за обяснение, които представляват конкретни реалии. Във въпросния речник обаче са рисували по-скоро това, което художникът е могъл да нарисува: обувка, кола, книга и т.н. Речникът е с голям обем и са нарисувани в него неща, които са пределно ясни за разбиране. Това е тема, свързана с теория на лексикологията.

§. Структура на речниците

Когато се прави речник, трябва да се решат няколко проблема:
1) концепция на речника: какъв ще бъде речникът – лингвистичен или енциклопедичен
Ако речникът е енциклопедичен, той изяснява понятия, терминология, дава знания за отделна област от науката или от живота. Има напр. медицински енциклопедичен речник; има енциклопедия “България”; има енциклопедия по кирило-методиевистика, която включва всичко около творчеството на братята Кирил и Методий и авторите, които са ги изследвали – техните ученици, последователи и т.н.; това е енциклопедия – там се дават данни. В енциклопедия “България” напр. ще прочетем, че България се намира в източната част на Европа, на Балканския п-в, граничи с еди-кои си държави, има толкова кв. км, основана е през 681 г. – територия, бит и т.н. – това са все данни за географията, живота, народа (какви жители има там, какви народи населяват България) – всичко това са основни познания.
В географската енциклопедия ще има географски понятия; в медицинската енциклопедия ще има терминология, свързана с медицината, без да е терминологичен речник; това са знания за нещо.
Лингвистичните речници, с които ние се занимаваме, ни дават знания: те тълкуват значението и затова използват т.нар. семантичен език. Това е да се обясни, да се изтълкува значението на думата, без да се използва самата дума, която се обяснява, като се използват средствата на същия език. Затова напр. се говори за семантичен език – тази терминология (структура), която трябва да бъде характерна за обясняване на различните части на речта и която да бъде приблизително еднаква за съществителни, за глаголи, за прилагателни и т.н.
Когато се обяснява съществително, обикновено се излиза от по-общо родово понятие и се обясняват видовите характеристики. Например: ученик е ‘лице’ (не може да бъде животно, растение и пр.); това е ‘лице, което се обучава в степените на образование в училище (ако училище се обясни не като ‘място, където се учат ученици’, а напр. ‘учебно заведение, в което специално подготвени кадри ...’)’. Ако се обяснява растение, напр. дърво, то ще бъде ‘многогодишно растение с дълбоки корени, високо стъбло, разклонения и т.н.’ – използва се едно родово понятие.
Ако се обяснява прилагателно, тогава ще се използва качество, признак. Напр. студентски – ‘който се отнася до студент’; красив – ‘който предизвиква естетически представи, чувства, възприятия...’.
Ако е глагол: има глаголи (спя, ходя, ям, лежа, боледувам, оздравявам, говоря, мисля), за които може да се използва формата за 1 л. и да се тълкува, напр. лежа – ‘намирам се в хоризонтално положение върху предмет, който може да поеме / обхване цялото тяло върху себе си’. Има обаче глаголи, които означават природни действия и не могат да се представят в първолична форма: свети, гърми, вали, цъфти – тези глаголи не може или не бива да се тълкуват в 1 л. Например: цъфтя – ‘образувам цветове’ – цъфти дървото, цъфти растение, но не може човек да цъфти. Това обаче е въпрос, който българските лексикографи не са решили, защото в българския език няма инфинитив (пр. завали). Най-близо до това е формата за 3 л. (седи, върви), но по традиция са приели глаголите да се представят в 1 л.
Подобен род проблеми изискват теоретическа обосновка, затова преди да се представи тълковният едноезичен речник, трябва да се реши какво ще се представи в него: от синхронна гл.т., дали езикът ще бъде лексика на съвременния български (съвременен български), дали ще бъде от един минал период (историческа лексика), дали ще се стреми да бъде пълен речник, да включи всичко; дали ще се ограничи в подбора (корпуса) и ще се реши да не се включват всички думи, а само определени (тогава ще бъде диференциален).

2) предназначение: кой ще ползва речника
Решава се въпросът за кого ще бъде предназначен речникът: ако е за научни цели, за специалисти, там ще се изисква по-пълно и по-прецизирано представяне на отделни значения, употреби, на думи, които са характерни за ... Ако е за малки ученици, ще бъде по-кратък, но тяхното неудобство е, че определени думи ги няма. Много е трудно да се избере основната лексика – обикновено се включват основните глаголи, пр. от говоря – разговарям, изговарям, отговарям; от казвам – разказвам и т.н. Как да се представят производните думи? Пример: от разкажа – разказ; разказ не е само ‘действие разказвам’ (отглаголно съществително, което означава действие), а може да бъде и ‘резултатът от действието, т.е. написано литературно произведение’. При глагола ходи (движа се..., т.е. самото действие), обаче, може да се сложи отглаголното съществително ходене.

3) словник: фонд от думи, които ще се включат в речника
Изработва се концепция, според която се включват думите в речника. Избира се фонд – думи, които трябва да се включат в речника. Тези думи, подредени, могат и трябва да бъдат само в азбучен ред; те създават словника на речника. Българският език е разграничил названията и днес, когато произнасяме думи, не ги наричаме “речник”, но когато подредим думите в лексикографски справочник, ние ги наричаме речник (руснаците ги наричат словаръ); но думите, които изписваме в началото и които трябва да се тълкуват, съставят словника на речника. Авторите трябва да решат каква е концепцията, трябва да определят и словника на речника: какво да се включи и какво не.

4) хронологична граница: исторически граници на материала
Много важно е да се определи хронологичната граница на речника. Във всеки речник в Предговора пише в какви исторически граници функционира материалът. Например: в тритомния Тълковен речник пише, че е от Петър Берон (нач. на Възраждането) до средата на мин. век. В други случаи пише “от средата на ХІХ в. до средата на ХХ в.” – дори за разстояние само от един век, пак трябва да има хронологически граници. Това се налага, защото ако напр. сега вземем Речника на Найден Геров и прибавим към него съвременната, нова лексика, която ние употребяваме, този речник няма да има хронологически граници, но той няма да представя речниковото богатство на един идиолект: никой българин няма да говори с тези думи. Който е говорел с езика на Найден Геров, не е знаел как ще се говори в нашето съвремие, а ние днес не си служим с лексиката, която навремето е създал Найден Геров. Така въпросът за осъвременяването на речниците е много теоретически сложен. От една страна при един съществуващ речник е по-лесно да се включат нови думи. Но веднага се поставя въпросът за това кои думи трябва да се изключат, които вече не функционират? Включването е свързано с изключване на старото. Ако се запази целият корпус, целият словник и само се прибавят нови думи, този речник представя лексика, която няма обективни, реални носители, никой не говори с тези думи.

5) азбучно подреждане на думите
Досега не е въведен друг начин за представяне на лексиката в речник, освен по азбучен ред. Когато човек прави речник, може да си изобрети всякакъв начин да представи лексиката; може да реши да отдели първо глаголите, по азбучен ред, и да ги изтълкува; после да включи съществителните, после прилагателните (като части на речта), но човек тогава трябва да е филологически грамотен, за да може първо да реши думата, която търси, глагол ли е, прилагателно ли е, наречие ли е, и тогава да я търси на съответното място.
На български език има и словообразувателен речник. Например: от думата мир са дадени всички думи, които съдържат тази основа (мирувам, мирен, размирица, примирие, помирение и пр.). Този речник е диференциален: той включва само производни и думи, които не са производни, нямат място там. Ако човек реши да търси там някаква дума, първо трябва да знае дали думата е производна; ако не е производна – не трябва да я търси там. След като се реши, че една дума е производна, трябва да се знае от коя дума произлиза, т.е. на човек му трябва предварителна подготовка, за да може да се ориентира пр. дали невежество или ведомост да ги търси при невеста; двете думи се от еднакъв корен, но не трябва да се търсят там.
Когато думите са подредени по азбучен ред, трябва да има някаква формула, според която човек да извиква думата, която му трябва. Например: да се видят прилагателните с -ен, но ако това е компютърен речник, там ще излезе също думата тен, невен и т.н., които обаче не са прилагателни. Не отпада изискването да се търсят думите по азбучен ред, според азбучника. Друг начин засега няма.

6) речникова статия: съдържание на информацията срещу всяка дума
След това се решава каква информация да съдържа речниковата статия – срещу думата, която трябва да се обясни и която е включена в словника, цялото обяснение се нарича речникова статия. На първо място се поставя характеристиката на думата (част на речта, род, спрежение), пр. гръм – с. м. (т.е. съществително от м.р.). След това – ако има стилистична характеристика, тя се добавя (разговорно, диалектно, иронично, укорително и т.н.) – това може да се включи, ако авторът прецени. Ако думата е чужда, може да се посочи нейният произход, от къде е заета. Най-важната част е тълкуването на думата – то най-често става по описателен начин: описва се значението, не се дефинира (дефинира се в терминологичния речник).

Например: думата кръчма е дефинирана, като е използвано родовото понятие дюкян, защото там се продава; ресторантът обаче не е кръчма, защото човек не отива в ресторанта да си купи алкохол – там се предлага да се консумира там. Кръчмата обхваща нещо от магазина, но който реши, той и консумира (в миналото по селските кръчми са ходели главно мъжете). Родовото понятие на кръчма е ‘дюкян, в който се продават и се пият спиртни пития (вино, ракия)’, и е даден примерът селска кръчма. Най-близко до кръчма е тълкувана думата механа: там също се сервира алкохол, но се и яде. В селските кръчми също може да се поднесе и нещо за ядене. В класическите кръчми само се пие, като има и нещо за мезе. Не можем да кажем, че това е “магазин”, защото в магазина се продават и други неща. Не можем да кажем, че магазинът за хранителни стоки е кръчма, защото там не се пие.
Глаголът мърморя: първото значение е ‘говоря неясно и неразбрано’. Тъй като остава един монотонен шум, който се възприема, без да се вниква в съдържанието, се е получило второ значение: ‘повтарям едно и също нещо, за да изразя недоволство’ – обикновено по-възрастните мърморят на по-младите.
Чужда дума, напр. паста (от итал.), същ. име, ж.р., означава: 1. ‘особен малък сладкиш, приготвен (обикновено) от специалист’. На българска почва е получено едно преносно значение: 2. ‘маса, консистенция, която е своеобразна, еднакво хомогенна?’ (паста за зъби, паста за почистване на мебели) – тестообразният вид е дал основание за пренасяне на значението.

§. Речникът на Найден Геров

Речникът на Найден Геров е особен по своя правопис, с използване на стари букви и с това, че има много варианти: пр. както(?) и касувам(?) – ‘да втасам’ (от гр.), втасам – глагол; ‘довършвам, извършвам работата, която работя’. Накрая Найден Геров дава и руското значение, т.е. неговият речник е освен тълковен, и преводен.

§. Типове описание на думите

1) структурно описание

При производните думи може да се използва структурно описание – когато значението се разкрива чрез посочване на вътрешната форма. Например: пастирски – ‘който се отнася до пастир’ (пр. пастирска тояга, пастирска шапка); сърдечно – ‘качество на сърдечен’; чешмеджия – ‘занаятчия, който прави чешми (може да бъде и майстор)’.

2) описателно тълкуване
Когато са дадени синоними, една дума може да се обясни описателно и след това да се използва при обясняването на единия от синонимите.
В българските тълковни речници обикновено се тълкуват описателно значенията на думите и след това се посочва някой от синонимите на разглежданата дума. Пример: връх – ‘тънък, изострен край на нещо; острие’; могила – ‘връх, баир’.

3) граматическо описание
Това е третият начин на описание, който се използва при обясняване на производни думи, чрез посочване на словообразувателната характеристика или лексико-граматичното отношение, за да се изтълкува значението. Например: ходене – ‘отглаголно съществително от ходя’; столче – ‘умалително съществително от стол’; градец – ‘умалително от град’. Най-вече се използват девербалните съществителни като носене, водене, стрелба – субстантивирано действие.

§. Речници на българския език

Първият тълковен речник на българския език е изработен от Александър Дювернуа. Той е съдържал около 20 000 думи, в два тома. Изработван е в периода 1885-89 г. (края на по-миналия век). Този речник е с обяснения (тълкуване) на руски; той е преводно-тълковен и е озаглавен “Словарь болгарского языка по памятникам народной словестности и произведениям новейшей печати”. Този речник е пръв, но лексиката му е ексцерпирана от публикуван източник, в печатен вид. Той има значение за българската историография, но първият речник, който включва събрани думи – чути и записани – е речникът на Найден Геров, “Речник на българския език”, издаден в 5 тома. В оригиналното издание пише “Речник на блъгарский язик”, понеже Н. Геров е писал винаги лъ- и ръ-, и там е написано, че задачата е да се съберат думите “от устата на народа” – така, както са записани и както са чути. В предговора той пише така: “В едно 10-годишно пребивание в България аз записах из устата на народа и общоупотребяваните от него различни пословици, народни песни и едно доста голямо количество речи (думи), от които имаше да излезе един речник с нечто ... 40 000 речи.” Речникът съдържа над 67 000 думи, защото освен тези пет тома, след смъртта на Найден Геров, неговият племенник Тодор Панчев 1908 г. издава още един том, наречен “додатък” (т.е. приложение, придатък, прибавяне, допълнение). Така на границата между двата века ХІХ-ХХ (1904) излиза Речник на българския език, който обхваща живия български език. Съдържа към 70 000 думи, а с допълнението е около 80 000. Важното за този речник е, че съдържа много пословици, поговорки, части от народни песни; има към 27 000 изречения, към 5 000 откъса от народни песни.
В Речника има към 15 000 пословици и поговорки, посочва много синоними, но най-важното, което пречи да се използва този речник като една енциклопедия и на българския живот е това, че не е посочена географската характеристика на думата, т.е. той е пътувал и ги е записвал, но ние днес не можем да кажем кои са били тогава диалектни и кои са били общобългарски и това, което е записано, къде се употребява. Освен това няма стилистична характеристика.
Много от събраните в Речника думи и сега ги намираме по диалектите, но не може да се каже преди два века къде ги е записал точно.
Този речник има особен правопис: в края на думите е изписван големият ер, буквата ят и т.н., което усложнява използването му от по-късните поколения, които не знаят този правопис.
Пример: думата глава – има 7 колони фразеологични съчетания с думата глава; това е 1. ‘онази част от тялото на животно, дето са очите, ушите, устата му, и която шия дели от врата му’; веднага след това е дадена руската дума голова. Като второ значение е дадено 2. ‘човек’ и веднага след него – руското человек.
Вторият Тълковен речник на българския език е производство на Стефан Младенов. Той е започнал заедно с акад. Балан, но от Речника е издаден само първи том, 1955 г. Започнат е като тълковен речник и той също включва много диалекти, но за разлика от този на Найден Геров, тълкуванията са по-добре оформени, филологически по-коректни. Всички по-нови речници обаче се опират в своята логика на Найден-Геровия речник.
През 40-те години на миналия век Институтът за български език около ЦБА за нов център по лексикография започва подготовката на първия голям Тълковен речник (на Л. Андрейчин, Ст. Илчев, Ив. Леков, Цв. Тодоров, Л. Георгиев и Н. Костов).) Има и нови издания на Речника, но за съжаление последното издание, допълнено и преработено с повече от 10 000 думи, подготвено от Попов (научен сътрудник към Института), е осъвременено. Извадена е част от лексиката и са включени нови думи, но този речник няма хронологични граници. Този речник, издаден 1995 г., както и тритомният, който излиза по същото време, имат хронологични граници един век (средата на ХІХ – средата на ХХ в.); в преиздадения Тълковен? речник е включена лексика от втората половина на ХХ в., при което хронологичните граници се размиват. Тритомният речник е по-голям, съдържа към 70 000 думи.
От многотомния Речник на българския език са издадени досега 13 тома. Хубавото на този речник е, че там авторите се стремят към пълнота. Има обаче една хронологична граница, която е размита (“от Възраждането до наши дни” – не е ясно кои са тези “наши дни”). Горната граница е отворена. Първият том по този начин ще включва лексика, която до излизането на последния том ще бъде остаряла. Важно е да се определят хронологичните граници, да има срок за издаването на речника. Другото, което прави тълковния речник много удобен за използване, това е, че има включен много илюстративен материал от поезията и прозата. Срещу думата са посочени безброй много значения, но те са илюстрирани с изрази от поезията, прозата, художествената литература. Тук се налага въпросът: кой употребява тези думи в днешно време? Те достъпни ли са и употребявани ли са от българските носители на езика? Езикът на художествената литература има друго предназначение: ако вие разговаряте в момента, аз няма да ви питам Вие какво мълвите помежду си? – мълвя е една поетична дума; ако не внимавате и се разсейвате, аз няма да ви питам къде витаете. Тези думи са поетически, но има и такива значения, които са били актуални по времето на Вазов, по времето на Елин Пелин. Включването на примери от художествената литература прави речника с много голям обем и когато търси една дума, човек потъва в примерите – значенията не се открояват и най-вече, не се прави разлика между значение и употреба. (!)
Тълковните речници са основните енциклопедични речници. Към тълковните, но вече диференциални речници, спадат тези, при които може определено да се каже какво не се включва в тях.
Има Речник на редки, остарели и диалектни думи, издаден през 80-те години под ръководството на Ст. Илчев определено дефинира време на речника, защото е казано, че там ще се включат редки, остарели и диалектни думи, които са употребени в литературата ни от ХІХ и ХХ в. Този речник е тълковен ... всяка дума е посочена с откъса, от който може да бъде ексцерпирана, и се обяснява нейното значение. Има няколко речника на редки и остарели думи.
Речник на чуждите думи: диференциален по същност; тълкуването на думите е комбинирано; там са посочени българските съответствия. Има издаден такъв речник и от колектив в БАН, който е много голям – над 1000 стр. Това, което прави речника толкова голям е, че към чуждата дума са дадени производни. Например: срещу думата дявол (от гр. diabolos) са посочени думи дяволетина, дяволит (хитър), дяволича (дяволита мома), дяволия (хитрост), дяволувам (върша хитрости).
Синонимният речник също е тълковен, също е диференциален, защото там ясно се определя, че ще се включват само тези думи, които имат синоними (пр. думата молив няма синоним). Думите са подредени по синонимни редове; освен подреждането им, тълкува се и значението на думите (посочва се семантичният инвариант), което е много полезно.
Например: бедност – беднота – беднотия – сиромашия, немотия; първо е посочен семантичният инвариант – общото, което трябва да се търси – това е ‘състояние, при което човек не може да задоволява елементарните си материални потребности’. Посочена е на първо място думата бедност, която е образувана на българска почва, която има значение на ‘лошо материално състояние, недостиг на материални средства за живеене’. След това е дадена думата беднота, за която е посочено, че по значение е равна на бедност, но е с по-рядка употреба. Мога да кажа аз живея в бедност, но не казвам аз живея в беднота. Думата беднотия е по-разговорна и тя може да се употреби и с преносно значение на ‘бедни хора’. Думата оскъдица: ‘състояние, при което има недостиг’ – недоимък, отсъствие на достатъчно материални средства. Думата нищета има подчертано книжен характер – тя означава ‘крайна степен на мизерия’ – образувана е от думата нищо, нишчий. Думата мизерия е от френски. Думата сиромашия е народна, образувана е от сиромах и не се отличава по значение от бедност. Накрая думата немотия – обяснена е като дума от народния език; образувана е от ‘нямане, липса на материални средства’.
Фразеологични речници
За тълковните речници не може да се каже, че имат нормативен характер, защото когато се тълкува значението на думата, то не може да бъде противоречиво. Не мога да напиша, че агне – това е ‘малкото на коза’, а яре – ‘малкото на овца’, защото така мисля и така предлагам. Тълкуването трябва да отговаря на реалната действителност, така че там няма много варианти.
Речници с подчертано нормативен характер: когато един речник претендира да бъде нормативен, предполага се, че ще има по-пълно разграничени термини, по-ясно посочени примери и т.н. Нормативизмът при написването на речниците се изразява в това, че там трябва да се представи това, което е кодифицирано: има правила, норми при правописа и там нямаме избор; речниците не може да обясняват едни и същи неща по различен начин. Ако в речника са дадени определенията, той е нормативен, трябва да се съобразяваме с него.
Има специализирани речници, пр. диференциален речник за етимологичните дублети в българския език, заети от чужди езици и поради това в български звучат различно или нашето съзнание ги свързва с нещо различно.