ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ ОТ ПЕРИОДА ПРЕДИ 9. СЕПТЕМВРИ 1944 г.
Ангел Каралийчев (1902 – 1972)
вж. Биографични бележки от тук
Най-представителното му произведение е книгата "Приказен свят", която е в 3 тома - те включват различни по жанр текстове, като доминиращи са разказът и приказката (преразказани и авторизирани). В авторските приказки на А. Каралийчев се появява мотивът за тримата братя и златната ябълка. Сред разказите му са “Майчина сълза” (кратък авторски разказ); “Най-милото му” (разказ за самотен старец, чийто син е на война; единственият му другар е едно магаренце, което се налага да продаде, след като синът му загива; банкнотите от продаденото магаренце биват разпилени от вятъра и старецът остава без абсолютно нищо). Ангел Каралийчев е дълбинно емоционален автор, в чийто разкази има специфично присъствие на пейзажа и описанието. Според Искра Панова “Пейзажът в разказите на А. Каралийчев изпълнява функцията на персонаж.” Друг разказ е “Дядо-Божиловата надежда”.
Характерното за тези произведения е, че моралният специфичен модел е съчетан с демократичния модел. Ангел Каралйичев не различава персонажите си по етническа принадлежност, длъжност, пол. Той подхожда към героите си като към (1) добри и (2) недотам добри. В разказите му не присъстват злодеи. Определян е като писател хуманист. При него нагласата е човек да бъде опрощаван за грешките си. Разказите са с метафорична наситеност (коефициент на метафоризация).
NB! Да се прочетат поне 4-5 преразказани авторови приказки и разкази от А. Каралийчев.
Сборникът “Ръж” е пример за характерната дълбинна опоетизирана проза на Ангел Каралейчев, който показва склонност към психологизация на героите. Прозата на Ангел Каралийчев започва да функционира като опростено пълнозначна.
Две основни повести са “Ането” (посветена на рано починалата му дъщеря; в следствие на това разказите му са пропити от тъга, което се наблюдава и при К. Величков) и “Тошко Африкански” (повест с основен персонаж маймунка с хумористичен характер, която експлицира представата за детето палавник).
9. Асен Разцветников (1897 – 1951)
вж. Биографични бележки от тук
вж. статия на Никола Чолаков за А. Разцветников тук
Автор с афинитет към гатанката, продължил традицията на дядо Благо (от преди войната). Гатанките му са римувани и с поучителен характер. От 1925 г. Асен Разцветников пише детска литература. Той е един от авторите на септемврийска литература, които след събитията започват да публикуват в сп. “Златорог”, което е с основно естетически критерий.
Каралийчев създава лирика и проза за деца. Подобно на Ран Босилек, има интерес към фолклора, който личи много в някои от произведенията му: “Хороводец Патаран”, “Юнак Гого”, “Деветият брат”, “Стихотворения, приказки и гатанки”.
Много важен мотив в творчеството на Асен Разцветников е природата. Създава редица римувани приказни текстове, пр. “Сговорна дружина”. Сред най-известните му приказки са: “Деветият брат”, “Златната торба”, “Майстор Манол” (поема за деца). Майстор Манол бил затворен в тъмница, защото построил сграда с един прозорец по-малко. В затвора изковава сребърни крила от един пръстен, който му бил подарен от неговата любима, с които успява да избяга.
Асен Разцветников създава и произведения за най-малките, т.нар. “залъгалки”, най-известното от които е “Щурово конче”. Редовен сътрудник е на сп. “Детска радост”, “Росица”, “Светулка”, “Родна реч”, “Звънче”, “Пламъче” (от “Пламък” на Гео Милев).
В периода между двете световни войни българската литература започва да изравнява статута си със световната. Появяват се авторки жени – Дора Габе, Елисавета Багряна и др.
Каралийчев създава лирика и проза за деца. Подобно на Ран Босилек, има интерес към фолклора, който личи много в някои от произведенията му: “Хороводец Патаран”, “Юнак Гого”, “Деветият брат”, “Стихотворения, приказки и гатанки”.
Много важен мотив в творчеството на Асен Разцветников е природата. Създава редица римувани приказни текстове, пр. “Сговорна дружина”. Сред най-известните му приказки са: “Деветият брат”, “Златната торба”, “Майстор Манол” (поема за деца). Майстор Манол бил затворен в тъмница, защото построил сграда с един прозорец по-малко. В затвора изковава сребърни крила от един пръстен, който му бил подарен от неговата любима, с които успява да избяга.
Асен Разцветников създава и произведения за най-малките, т.нар. “залъгалки”, най-известното от които е “Щурово конче”. Редовен сътрудник е на сп. “Детска радост”, “Росица”, “Светулка”, “Родна реч”, “Звънче”, “Пламъче” (от “Пламък” на Гео Милев).
В периода между двете световни войни българската литература започва да изравнява статута си със световната. Появяват се авторки жени – Дора Габе, Елисавета Багряна и др.
10. Дора Габе (1888 – 1983)
вж. Биографични бележки от тук
Дора Габе е родена на 28.08.1888 г. в гр. Добрич. Завършва гимназия във Варна. Следва в университетите в София, Женева и Гренобъл. Тя е между най-видните български поетеси. Авторка е на десетки книги за малки и големи. За деца започва да пише след Първата световна война. Първото й детско стихотворение "Катето и Джори" се появява в "Златна книга за нашите деца". Първата й детска книга, стихосбирката "Малки песни", излиза през 1923 г. Оттогава тя е издала много сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки, между които: "Калинка-малинка", "Звънчета", "Сънчец ходи", "Бяла люлчица", "Птичи перца", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков) и др. Умира през 1983 г.
11. Елисавета Багряна (1893 – 1991)
вж. Биографични бележки от тук
* “Звездички”, “Търкулната година”
Тези автори се вглеждат в живота на малкото дете в домашна среда. По-специфичен у тях е образът на малкото момиченце. Продължават да творят детски произведения и след 9. септември.
12. Никола Вапцаров (1909 – 1942)
Пише за деца приблизително 30 години, като творчеството му е ориентирано към детето на работника. Характерният образ на машината присъства и в детската му литература.
ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ
СЛЕД 9. СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
Литературата и изкуството невинаги следват ритъма на историческите събития, но има и ситуации, в които историческите събития се простират върху художественото творчество. След събитията около 9-ти септември 1944 г. голяма част от периодичните, вече съществуващи издания, са спрени. Авторите са принудени да създават идеология за бъдещ комунист у детето.
ХУМАНИЗЪМ – любов към човека
СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ – любов към работника
В периода започват да се възпяват професиите на доячките, тъкачките, машинистите. Произведенията обръщат поглед към детските организации (пионерски, чавдарски – аналог на скаутските организации.). На мястото на бащата, в литературата се появява ръководителят на партията, който бащински се грижи за децата. Въпреки че комунистите отхвърлят християнството, протомоделът на бащата е зает именно от там. Образът на родината майка от своя страна е зает от партията майка.
От гледна точка на развитието на прозата се създават относително обхватни произведения (разкази, повести), които се опитват да осмислят близкото минало – партизански детски разкази и повести. Заема се някаква приключенска основа. Персонаж дете, което е в някаква връзка с партизаните – дете герой.
В периода започват да се възпяват професиите на доячките, тъкачките, машинистите. Произведенията обръщат поглед към детските организации (пионерски, чавдарски – аналог на скаутските организации.). На мястото на бащата, в литературата се появява ръководителят на партията, който бащински се грижи за децата. Въпреки че комунистите отхвърлят християнството, протомоделът на бащата е зает именно от там. Образът на родината майка от своя страна е зает от партията майка.
От гледна точка на развитието на прозата се създават относително обхватни произведения (разкази, повести), които се опитват да осмислят близкото минало – партизански детски разкази и повести. Заема се някаква приключенска основа. Персонаж дете, което е в някаква връзка с партизаните – дете герой.
1. Емил Коралов (1906 – 1986)
Български писател, автор на романите “Чинарите зашумяха”, “Септемврийци” (1923 г.), “Дъщерята на партизанина” (роман за отношението към евреите, чрез който се добива представа за литературата, в период от две десетилетия) и др. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека “Весела Дружина”, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето).
Източник: Уикипедия
2. Здравко Сребров (1902 – 1988)
Роден е на 14 март 1902 г. във В. Търново. Завършва Философия през 1927 г. в СУ. Участник в Септемврийското въстание 1923 г. В литературата дебютира през 30-те години на ХХ в. През 1935-1940 г. работи като библиотекар и редактор. След 1945 г. е отговорен редактор на детския книгоотдел при издателство “Народна младеж” (1947-1949 г.), завеждащ литературен отдел при издателство “Профиздат” (1951-1954), редактор в списание “Септември” (1954-1964 г.). Вписан в почетния списък на международния съвет на детска книга през 1979 г. за книгата “Сърната на художника и трите луни”. Починал в София през 1988 г.
Източник: Уикипедия
3. Марко Марчевски (1898 – 1962)
Роден е на 1 октомври 1898 година в балканското село Марча, Дряновско, откъдето идва и псевдонимът му. Сътрудничи на в. “К’во да е” и сп. “Българан”, уредник е на в. “Възход”. Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък”. След Септемврийското въстание от 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат, пише книги за СССР. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия” (1939 г.), “Малка литературна енциклопедия” (1939 г., в два тома) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения “Митко Палаузов” (1951 г.), “Сините скали” (1948 г.), “Героите на Белица” (1950 г.), “Остров Тамбукту” (1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, П. А. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър-Стоу и др.
Източник: Уикипедия
* “Партийна тайна” (повест, 1949), “Героите на Белица” (1950 г.) – роман по действителна ситуация, “Митко Палаузов” (повест, 1951 г.; направена е и пиеса в три действия, седем картини през 1956 г.), “Остров Тамбукту” – роман в 3 части (1956-59).
4. Павел Вежинов (1914 – 1983)
вж. Биографични бележки тук
Белетрист с усет към натурата. Изцяло градски автор. Всичките му сюжети са свързани с живота в столицата. Автор е на романите “За честта на родината”, “Следите остават” (интерпретира мотива за т.нар. диверсанти – хора, които са преминавали незаконно границите, опитвайки се да избягат от комунизма; персонажи, които се опитват да навредят на живата политическа власт; децата в романа се явяват като помощници на граничарите); “Произшествие на тихата улица” – първия български детски детективски роман; персонажите са от Подуяне. Вежинов внушава, че начинът на живот в крайните квартали е много по-различен от този в самия град, като прави разрез на обществото. Общество на прикрито разслоение.
Павел Вежинов е сред малцината автори, които обръщат поглед към интелигента. Класовото разслоение е на работници и селяни, като тенденцията е селяните да станат работници.
Разкази: “В един есенен ден по шосето” (вж. тук), “Момчето с цигулката” (за гнева на съзряващия юноша); “Зад стените”.
NB! Трябва да се прочете поне едно произведение за възрастни, едно за деца и задължително “В един есенен ден по шосето”.
5. Емилиян Станев (1907 – 1979)
вж. Биографични бележки тук
Страстен любител на природата и същевременно ловец, Емилиян Станев прави великолепни природни описания. Има голям интерес към животински персонажи (характерен анимализъм), които не са представени с човешки качества. Те не говорят, но имат свой начин на живот и характеристики.
* “През гори и води” (1943), “Чернишка” (1950), “Слънчевото зайче”
6. Йордан Радичков (1929 – 2004)
С изключително чувство за хумор, Радичков проследява човешкото битие от проявата на човека в човека свят до момента, в който хората съзряват. Радичков се интересува от чешита, не от обичайни типажи. От нестандартен тип, който трудно се побира в създадените от обществото рамки. В “Ние, врабчетата” Радичков разглежда именно онези уникални образи, които се отличават от обичайните. Сборникът дава физиономия на детската литература през 60-те год.
* “Ние, врабчетата” (1968), “Шарени черги”, “Жабешки истории”
NB! Задължително трябва да се прочете „Ние, врабчетата”.
ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ЛИТЕРАТУРА
ПРЕЗ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Да се подберат поне по един прозаик и един поет от периода, които да се познават.
* Марко Ганчев – тенденции
* Георги Данаилов
* мотивите за трудното дете и детето е неравностойна ситуация
