СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК
СТАРОБЪЛГАРСКАТА АЗБУКА
Глаголическата азбука е запазена в абецедариите – това са средновековни книги с различни азбучни системи. В Мюнхенския и в Пражкия сборник (ХІ-ХІІІ в.) има и глаголица, и кирилица в азбучен вид. Там стоят и имената на буквите, написани с латински или гръцки букви. При Черноризец Храбър има известни разлики в наименованията.
При прокарване на осова линия хоризонтално и вертикално, може да се види, че основният принцип на глаголицата е симетрията, почти при всички букви. Някои от имената на буквите, взети последователно, съставляват смислови цялости (триади). Така например първите три са със значението „Аз знам буквите”. Подобни семантични и граматични триади има и по-нататък в азбуката: К Л М – „Какво хора мислите”, Р С Т – „Кажи тежката (си) дума”.
Как са се получили триадите, дали са били първоначално свързан текст (нещо като молитва), или не, на този въпрос все още няма еднозначен отговор. Според някои изследователи връзките между имената на буквите са се получили вторично, при произнасянето (за по-лесно заучаване на азбуката). Това, което е сигурно е, че тези имена са се отнасяли към глаголицата.
Принципът на огледалността, валиден за глаголическата азбука, не е само в рамките на отделната буква, а обхваща и двойки букви. При изписването на отделната буква в глаголицата рядко има прекъсване, но такова се наблюдава напр. при К.
Основният елемент в глаголицата е петлицата (кръгчето), а в кирилицата – острият ъгъл. Петлиците символизират божествената съвършеност. В кирилицата се използват и хасти (чертици). Също така, за разлика от глаголицата, при която всички букви се поместват в рамките на реда, кирилските излизат над и под реда, дори понякога буквите са с доста удължени хасти.
Имената на старобългарските букви са с най-различни основни форми: същ. имена, наречия, глаголи и пр. Подреждането на буквите е строго установено само за първите 30-тина букви (до Ц), след което подреждането варира. Също както в гръцкия език, в старобългарския буквата може да играе ролята на цифра. За да функционира като такава, над буквата се изписва титла (знак за съкращение – представлява хоризонтална чертица, дъга и пр. варианти) и се огражда с точки (не е задължително). В старобългарския език точките се пишат винаги в средата на реда.
Буквите А, В, Г, Д приличат на гръцките майускулни букви. Почти всички гръцки букви за общите звукове влизат в състава на кирилицата. Въпреки това, остава открит въпросът какви образци лежат в основата на кирилицата. Едно от малкото неща, които са съвсем ясни в палеославистиката е, че авторът на глаголическата азбука е Кирил и че тя е измислена преди светите братя да тръгнат за Моравия (на тази азбука се превеждат част от богословските криги).
В основата на глаголическите букви стоят гръцките минускулни (ръкописни) букви, или поне част от тях. Кирил е знаел също така самаритански, еврейски, коптски и някои от старобългарските букви намират много точни съответствия в тези азбуки. Кирил обаче придава цялостност и стил на графичната система.
Кръстът, кръгът и триъгълникът са основни елементи на глаголицата. Равностранният триъгълник е символ на Светата Троица.
Кирилицата явно стои по-близо до византийското писмо – заема всичките 24 букви от него, както и функцията на буквите да бъдат и цифри. Кирилското Б липсва в гръцкото писмо, но въпреки това глаголическото Б означава цифрата 2. В глаголицата всяка буква играе ролята и на цифра. В кирилицата такава роля играят само буквите, които в гръцката азбука се ползват като цифри. В резултат на това се получава така, че В в глаголицата означава 3, но в кирилицата означава 2. Това разминаване е много показателно за определяне произхода на ръкописите, в които се среща.
В глаголицата има три букви за И, в кирилицата са две: осмично и десетично И. Третото И от глаголицата е без съответствие в кирилицата, което потвърждава, че в основата на глаголицата и на кирилицата лежат различни диалекти. В основата на кирилицата стои солунският диалект.
Най-разпространената теория е, че Климент Охридски е създател на кирилицата. През последните 10-15 години обаче се откриват много химнографски творби (служби, тропари и пр.), които показват, че Климент до последно е писал на глаголица. Климент Охридски е най-ревностният последовател на двамата братя. Това да дръзне да смени глаголицата с кирилица е революционно дело. Много е съмнително и е почти невъзможно точно той да е създал кирилицата. Определени тънкости в нея показват, че не е създадена еднократно, а е създавана с години и десетилетия. Едва ли един човек е могъл да направи приспособяването на азбуката (византийското писмо) към кирилицата и замяната на глаголицата. Това дело принадлежи на преславските книжовници. Вероятно това е свързано с желанието на Симеон да стане цар на българи и ромеи.
Трите букви И, които изразяват три различни фонеми в глаголицата, също са показател за това, че глаголицата и кирилицата имат различни диалекти в основата си: солунски и североизточен диалект.
Нямаме запазено ударение на думите в старобългарския език. Вероятно сега ударението в българския е изместено към наставките, а тогава е било по към корена на думата.
Двете графични системи на старобългарския език поставят много въпроси. До кога се ползва глаголицата? Защо кирилицата измества глаголицата? Изведнъж ли става смяната, или в продължение на десетилетия? Кога става това? За по-лесно писане ли се прави (в това има някаква истина)?
Някои прабългарски надписи са от края на VІІ в. и са написани с гръцко писмо. Към края на VІІ в. гръцкото писмо масово се употребява, дори преди да се създаде книжовен език. Византийското писмо има доста дълъг живот в писмената практика, поради което то ляга в основата на кирилицата.
Изчезването на глаголицата не става изведнъж. Така например „Шестоднев” на Йоан Екзарх е запазен в кирилски надписи от ХІІІ в., но е създаден преди 913 г., когато е използвана глаголицата. До към средата на Х в. глаголицата все още се използва, двете системи се ползват успоредно. След това кирилицата взема превес.
Носовките са характерна особеност на вокалната старобългарска система, която днес е налице само в полския: голяма носовка [он], малка носовка [ен]. Въпреки че при нас също не са съвсем загубени, липсват само в книжовния език.
Йотуваните гласни се срещат само в кирилицата: [йон], [йен], [йе], [йа].
В кирилицата има и няколко чисто гръцки букви: ψ (пси), ω (омега), ξ (кси)
