ИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА И СРЕДНОВЕКОВНАТА ЛИТЕРАТУРА
Темата за трите Електри
/продължение/
§. Развитие на древногръцката протодрама
Есхил
Трагедията е била много популярна. Трилогията оформя поле на междутекстово напрежение. Трите творби спорят една с друга. В трите трагедии по различен начин се отработва припознаването на Орест и Електра (Софокъл следва текста на Есхиловата трагедия). „Хоефорите” (девойките извършителки на възпоменателен обред върху гроба на Агамемнон). Част от действието е протекло там. При Есхил Електра говори за съдбата си, за обреда на гроба на Агамемнон. Клитемнестра е сънувала зловещ сън и затова е решила да извтрши обред. Електра е намерила кичур коса върху гроба на баща си, който вероятно е на брат й Орест, който е изведен от Микена, за да не бъде убит. Електра споделя с Хоефорите, че е сигурна на кого е кичура. Електра смята, че следите (пръстите, петите) са подобни на нейните. Припознаването се осъществява още в първия епизод. Иззад гроба се появява Орест със своя приятел Пилад. Казва на сестра си да сравни кичура и мястото, от където го е отрязал – Локопий (Аполон) му е казал, когато възмъжее да отмъсти за убийството на баща си, признава той пред Хоефорите. Във втори епизод се възсъздава част от действието. Орест се явява в двореца пред майка си, но лъже, че е странник, който е разбрал, че сина й е загинал. Молбата е била майка му да узнае. Тя е доволна, защото се е страхувала той да не й отмъсти. Софокъл се справя с несъобразностите у Есхил (още в трети епизод на „Хоефорите” се появява Егист, когото Орест убива пред Клитемнестра. В двореца той я убива – при Есхил действието е праволинейно и кратко. Богините отмъстителки (майчините кучета) се явяват заради майцеубийството.). софокък заплита драматургическото действие. Софокъл въвежда допълнителни персонажи – възпитателят на Орест и сестрата на Електра Хризотемида. При Софокъл Орест притежава черти на софист. Едип също е софист – тясно обвързан с конкретната задача и я извършва без морални съображения. При Есхил Клитемнестра е готова да се защитава. При Софокъл Орест е натоварен със задачата да нанесе с измама справедлива смърт. Орест се обръща към своя възпитател да не губи време с празни приказки.
Есхил, Еврипид – Орест се колебае и страда преди да убие майка си, има вътрешно разкъсване.
Софокъл
При Софокъл героят софист е доста безчувствен и прагматичен, също и Електра.
В древногръцката драма убийството се показва полупряко (зад скелето и само се чуват воплите на героя, когото убиват). В античната драма убийството е достатъчно ясно заявено.
Героите на Софокъл Орест и Електра са застъпници на бащиното право, докато Есхил и Еврипид са по-диалектически настроени – те отчитат принципите, позициите, мотивацията на двете страни (Агамемнон и Клитемнестра.) Поради това Орест и Електра правят впечатление на хладнокръвни убийци. В момента, в който Орест зад скелето убива Егист и Клитемнестра, иззад скелето се чува викът на Клитемнестра „Ах, нарани ме”. Софокловата Електра, която е пред лицето на публиката, но може да следи какво става, се обръща към брат си със следния вик: „Удари и втори път!”. Това е уникална сцена. Няма я нито у Есхил, нито у Еврипид, където не само Електра не взима участие в убийството, но и самият Орест е силно раздвоен, тъй като трябва да изпълни един тежък дълг, защото трябва да убие собствената си майка.
Софокъл заобикаля несъобразностите с прекалено елементарното разпознаване между брата и сестрата от трагедията на Есхил „Хоефорите”. Той въвежда допълнителни персонажи. Все пак Софокъл взема от Есхил мотива за мнимото убийство на Орест и разработва този мотив.
В първия епизод на Софокловата „Електра” Орест се явява в двореца при Клитемнестра, където възпитателят разказва в цели 170 стиха измислената история за смъртта на Орест. Героят на Софокъл, според дългия разказ на възпитателя, е участвал в олимпийски игри, в най-оспорваното и най-рисковото състезание – надпрепускване с колесници. Според този разказ той е станал жертва на нещастен случай – счупва се колелото на неговата колесница, той пада от колесницата, разбира се, конете го повличат и така загива. самият Орест след дългия разказ на възпитателя връчва на Клитемнестра (тя не може да познае сина си) една урна, която съдържа праха от тленните останки на загиналия Орест. Софокъл използва тук един похват, който не използва нито Есхил, нито Еврипид и който в класическата филология се отбелязва като трагическа ирония. Тя е идва от незнанието на трагическите герои какво ги очаква. След като й се връчва урната с мнимия прах на Орест, Клитемнестра ликува, защото най-сетне се успокоява: няма кой да отмъсти за убийството на Агамемнон. А Електра, която е до нея, е съкрушена, защото тя разбира, че нейната последна надежда е умряла. Това е трагическата ироноя. Клитемнестра, която я очаква скорошна гибел, ликува, Електра, която скоро ще ликува, е съкрушена. Този ефект в класическата филология се обозначава като трагическа ирония. Това става в първия епизод.
Във втория епизод са представени двете контрастно обозначени сестри – решителната Електра и боязлизата, плаха, нерешителна Хризотемида. И как се обиграва забележителния мотив за кичура коси и следите край гроба на Агамемнон? Софокъл го обиграва много майсторски. Хризотемида се е върнала от гроба на баща си. Запазен е този мотив – Клитемнестра е сънувала лош сън и праща девойки и една от дъщерите си да извършат обред на гроба на Агамемнон. Във втория епизод двете сестри се срещат. Хризотемида разказва за кичура коса на гроба и отпечатъците от стъпки и изразаява надеждата, че Орест е тук, че кичурът и стъпките са от него. А съкрушената Електра й разказва какво се е случило междувременно в двореца – че са пристигнали пратеници, какво са разказали, че са предали на майка им урна с праха на Орест – значи не може да бъде Орест.
При Есхил припознаването е много елементарно, още в първия епизод. При Софокъл припознаването става едва в третия епизод, когато се появява истинският Орест. Но той трябва да положи много усилия, за да убеди сестрите си, че той наистина е Орест. И когато успява да ги убеди, той споделя с тях своя план. При Есхил задачата на Орест е споделена пред публиката, пред хора на Хоефорите, което е нелепо. При такава отговорна, страшна, рискована мисия той говори пред сестра си, но и пред хора на Хоефорите.
При Софокъл това става в третия епизод, в който вече след като припознаването е възстановено най-сетне, той споделя с Електра своите планове как вече да осъществи своето отмъщение. Разбира се, самото убийство при Софокъл е малко стряскащо за модерния зрител, тъй като някак недопустимо голяма е ненавистта, която хранят братът и сестрата спрямо своята майка Клитемнестра.
При Есхил и при Софокъл Електра е неомъжена. Софокловата Електра се жалва пред хора и казваМ „Все него очаквам аз и черна все така / бездетна, неомъжена злочестница!”. И Есхиловата, и Софокловата Електри са неомъжени, защото убийците се опасяват от евентуалния брак да не се пръкне отмъстител за Агамемнон. Защото синът на Електра би бил племенник на Орест и внук на Агамемнон и най-прекият човек по роднинска линия, който би могъл да бъде отмъстител. Така че Софокловата Електра се определя като клета, нещастна, неомъжена злочестница.
Еврипид
Интерпретацията на Еврипид е от 412 г. Еврипид има предвид както несъобразностите у Есхил, така и драматургическите решения на Софокъл, които в редица отношения не го задоволяват. Така че той спори едновременно и с Есхил, и със Софокъл. Еврипид прави нова идейно-съдържателна интерпретация на мита, като прекроява самата сюжетика на действието. Докато Софокъл следва доста стриктно линията, набелязана от трагедията „Хоефорите”, Еврипид предлага свое неочаквано решение. Неговата Електра не е клета „неомъжена злочестница”. Еврипидовата Електра е омъжена за автург (обикновен селянин, земеделец), пред чиято къща се развива действието. Еврипидовата Електра е омъжена за обикновен селянин по две причини: 1) за да бъде отстранена от двореца, тъй като тя е винаги противник на майка си и 2) за да не може нейното поколение по никакъв начин да заплашва царското семейство. Тук има един много интересен момент, който е отчетлива загатнат от Еврипид. Съпругът на Еврипидовата Електра е един много добър и почтен човек, който обаче съблюдава онова, което древната юриспруденция, а и в юриспруденцията през XX век се нарича бял брак, т.е. тъй като той знае много добре какъв е родът на жена му, а той е обикновен селянин, не смее да консумира своя брак, макар че се води мъж на Електра.
Еврипид използва в своята „Електра” елементи на драма с интрига. Еврипид предусеща средно- и новоепическата комедия, въвеждайки в някои от своите пиеси елементи на драма с интрига. Какви са тези елементи на драма с интрига в „Електра”? Клитемнестра е подмамена да отиде в дома на дъщеря си под претекст, че Електра ще ражда. Еврипид избягва още една генерална несъобразност у Есхил и Софокъл: как може така лесно да бъдат убити престъпниците, които живеят в един грижливо охранявам дворец? Нелепо е. Есхиловият Орест влиза много лесно при майка си. След това още по-лесно влиза при престъпника Егист и го убива, след това убива и майка си. Еврипид въвежда много забележителен елемент на интрига, много правдоподобен. Клитемнестра е подмамена да отиде в селския дом на дъщеря си, която уж ще ражда.
При Еврипид мотивът с припознаването е в духа на новата, модерната философия на софистиката, която не се задоволява с голословни приказки, софистиката, която разчита на логиката. Видяхме колко е елементарно припознаването при Есхил. В третия епизод на Еврипидовата Електра, където става разпознаването, вече се натъкваме на нов елемент – Еврипидовият Орест се опитва да убеди сестра си, че той е Орест, но тя не му вярва. Тя въобще не вярва на теорията за къдрицата и на стъпките край гроба. Т.е. онова, което е изведено като доказателства в трагедията на Есхил и отчасти в трагедията на Софокъл. Какво отговаря героинята на Еврипид на аргумента, че къдрицата коса, положена на гроба е на нейния брат? Тя казва буквално следното: „Косите си приличат? Но едната е / на знатен мъж, възпитан от палестрите, / а другата е женска, с гребен ресана. / Косите на мнозина имат прилика, / дори да е различно потеклото им.”. Еврипид въвежда един много убедителен детайл, чрез който се внушава неверието на Електра – тя не смее да се впусне в авантюра (убийството на Егист и на майка си). Орест се сеща и разказва на сестра си за един случай, когато като малки го е държала на ръце и го е изпуснала, при което детето пада и се удря в остър камък, разцепва си веждата и изтича много кръв. Електра си спомня този случай и Орест й показва белега си. Тогава вече Електра се убеждава окончателно, че това е брат й и го прегръща.
Самото убийство, разбира се, е предадено по много по-убедителен начин: има празник в лозята с принасяне на жертва, на който празник трябва да присъства Егист. Героят се появява в четвърти епизод и убива най-напред Егист, нещо, което е много по-лесно да се извърши на открито, отколкото в царския дворец, след което той убива и майка си.
Но при Есхил и Еврипид героите са не ликуващите Орест и Електра от Софокловата трагедия, а смазани, съкрушени, нещастни герои. В трагедията на Есхил веднага се появяват майчините кучета, т.е. богините отмъстителки за убийството на близък роднина (Ериниите) и героят нещастен трябва да напусне мястото на престъплението. В трагедията на Еврипид се появява богът от машината – това са двамата братя двойници Кастор и Полидевк, които също повеляват веднага убийците да напуснат мястото и пророкуват тяхната бъдеща съдба. Но и при Есхил, и при Еврипид, се показва дълбоката вътрешна, душевна съкрушеност на героя, който извършва един подвиг, но с цената на огромна смърт, за разлика от героите на Софокъл, които са представени на съвсем различна вълна.
Важното е, че Еврипид търси по-модерен похват с атическата публика. Него не го задоволява мотивировката в трагедиите на Есхил и на Софокъл, особено Есхиловата мотивировка, която е пределно елементарна. Софокловите герои са също така до голяма степен софисти, т.е. те търсят материалната, физическата, логическата детерминираност на нещата. Еврипидовата Електра не желае да приеме на доверие човека, който се препоръчва за неин брат. Разбираемо е защо. Той може да е мошеник, може да е човек, изпратен от Егист.
Епоха на елинизма
През 1836 г. немският учен Теодор Дройзен публикува двутомна „История на елинизма”. Тогава той за първи път въвежда понятието елинизъм, което не е съществувало в Древността. Това е забележителна културно-историческа епоха в живота на древния свят. Най-големият български специалист е проф. Богдан Богданов, чиято докторска дисертация е на тази тема. Той я определя като една модерна епоха в рамките на античността.
Това е епоха, която е прието да се смята, че е траела 3 столетия между битката при Херонея в 338 г. пр. н.е. и 30 г. пр. н.е., когато е ликвидиран елинистически Египет, Египет на династията на Птоломеите.
Херонея е река в Пелопонес. През 338 г. македонският цар Филип II разгромява обединените елински сили и ликвидира самостоятелността на малките елински градове-държави. След 2 години той е убит и Александър Македонски започва своето всемирно завоевание, прекратено със смъртта му след 13 години. Александър Македонски е убит 9 юни 323 г. пр.Хр. във Вавилон.
Обозначихме и долната граница на периода на елинизма – бележи я краят на просъществувалото 300 години царство на египетските Птолемеи. Птолемей е един от генералите на Александър Македонски. След смъртта му генералите му си поделят огромната империя и Птолемеите получават Египет. Последният владетел на Птолемеев Егитет е прочутата царица Клеопатра.
Най-важните характеристики на елинистическата епоха:
1. Походите на Александър Македонски, който създава първата световна империя, тя се простира на три континента – Европа, Африка и Азия. За първи път се създава такъв модел на всемирна монархия, който 300 години по-късно бива възпроизведен като модел на всемирна империя при Римската империя, която има още по-голям териториален обхват. Във връзка със завоевателните войни на Александър Македонски трябва да се запомни, че започва огромно раздвижване на големи маси от хора в тогавашния елитарен свят на територията на три континента, когато се водят тези войни. По време на тези завоевателни походи Александър Македонски основава 30 града, наречени на негово име – Александрия. От тези градове днес е оцелял само пристанищният град Александрия в днешен Египет. Последствия:
2. Възниква световният език на онази епоха – старогръцкият. Това е езикът, на който са се давали командите в армията на Александър Велики, това е езикът, на който са говорели големците от неговата огромна армия, които са били представители на десетки етноси. Това е езикът, на който се е говорело в целия тогавашен свят.
3. Друга много съществена черта на онази епоха е, че не само войниците, не само армиите са се придвижвали в най-различни посоки (основни на изток, но и на запад, и на юг), но това е било съпроводено и с изместването на огромни маси цивилно население, т.е. ликвидира се традиционната полисна уседналост, характерна за източното Средиземноморие, а, разбира се, и за териториите на Африка, на Азия. Създава се, възниква един нов тип човек, който още в Античността получава наименованието космополит. Тази дума с гръцки произход присъства във всички модерни езици. Буквално означава гражданин на света (от космос и политес). Гражданинът на света, който губи своите корени, подвижният човек. Това е една много интересна фигура на епохата.
Ще отбележим още два важни белега на тази културно-историческа епоха:
1. Настъпва едно взаимопроникване на източна и западна култура, на европейска с азиатска и отчасти африканска култура. Източната култура оказва въздействие върху елинистическия свят в две посоки: религия и статут на владетеля. Статутът на владетеля, идентифициран в лицето на Александър Македонски – това е владетелят с неограничена власт по модела на персийските владетели. Другият много интересен момент е въздействие на религиозната система на Изтока. Някъде около II век пр. н.е. в Средиземноморието възниква култ към т.нар. според римската терминология Магна Матер – великата майка богиня, букв. Великата майка. Магна Матер събира в едно образа на Великата майка богиня в египетската религия, в древногръцката религия, вавилонска, персийска. Тук в едно се събират образите на египетската Изида, гръцката Деметра, вавилонската Ищар. Така се създава един цялостен образ на богинята Магна Матер, който вече е много близък до следващата християнска представа за Богородица, майката на Иисус Христос.
2. От страна на Гърция, на елинските полиси в новия културен център на света – новооснования град Александрия във II-I век пр. н.е. се развива невероятна за онази далечна епоха наука – забележителен подем на медицина, математика, астрология, физика, геометрия. Ще се спрем допълнително само върху развоя на филологията. В Александрийската библиотека – новият културен център на света възниква литературната критика, възниква науката филология, възниква граматиката. Тук е написана първата граматика на старогръцкия език, възниква първият превод, възниква литературната критика.
