КОНСПЕКТ по Старобългарска литература
pdf от тук
Забележка: Изпитните билети не са формулирани по точно същия начин: всеки билет съдържа два въпроса от конспекта.
I. Литературна теория
1. Основни принципи на средновековната естетика: нормативност и каноничност.
2. Идеята за образното познание през Средновековието – Псевдо-Дионисий Ареопагит и неговите съчинения.
3. Жанрова система на средновековната българска литература – богослужебният контекст на литературните творби.
4. Стилистика на средновековната литература – реторическата традиция в литературата.
5. Библейските цитати в средновековния текст. Значението на Библията като културен метатекст.
6. Средновековната литературна символика. Спецификата на средновековния символ.
II. Литературна история
1. Писмени традиции в България до идването на Кирило-Методиевите ученици. Каменни надписи. Християнските традиции преди покръстването.
2. Кирило-Методиевото дело и началото на славянската книжовна традиция.
2.1. Извори за живота на двамата просветители: славянски, гръцки, латински.
2.2. Мисиите на Кирил и Методий.
2.3. Въпросът за двете славянски азбуки. Характеристика на глаголицата и кирилицата като писмени системи. Основни глаголически и кирилски паметници.
3. Идването на Кирило-Методиевите ученици в България и създаването на първите книжовни школи.
3.1. Плисковско-Преславско книжовно средище. Основни представители и обща характеристика. Ролята на българските владетели за развитие на книжнината.
3.2. Константин Преславски. Оригинални и преводни съчинения. Химнографско творчество.
3.3. Йоан Екзарх. Оригинални и преводни съчинения. "Шестоднев" като средновековна енциклопедия на природните науки.
3.4. Преводачите от Симеоновия кръг. Изборник на Симеон / Светослав от 1073 г. Златоструй и др.
3.5. Черноризец Храбър и апологията на славянската азбука.
4. Охридско книжовно средище. Обща характеристика.
4.1. Климент Охридски. Похвални слова. Поучителни слова. Особености на стила.
4.2. Наум Охридски. Химнографско творчество.
5. Черноризец Петър и мистично-съзерцателното направление в старобългарската литература.
6. Същност, поява и развитие на Апокрифите. Жанрови класификации. Особености на поетиката.
7. Български автори на апокрифи – Поп Йеремия и "Повест за кръстното дърво".
8. Поява и развитие на отшелничеството. Завет на св. Йоан Рилски. Анонимното житие на светеца.
9. Старобългарската литература през периода на Византийското владичество. Провиденциалистични и месианистични идеи.
9.1. Гръцки творби за български светии – гръцките жития на св. Йоан Рилски и на св. Климент Охридски.
9.2. Апокрифи с провиденциалистични и месианистични идеи: Български апокрифен летопис, Видение и Тълкувания Данилово.
9.3. Поява на сборниците със смесено съдържание – Берлински сборник, Попдраголов сборник.
10. Литературата на XIII в. Обща характеристика. Търновски химнографско-агиографски цикъл.
11. Ролята на Атон като книжовно средище.
12. Поява и развитие на исихазма през XIV в. Теодосий Търновски и школата му. Литературно-книжовна традиция през XIV в.
13. Времето на Иван-Александър и развитието на ръкописната традиция.
14. Живот и дейност на патриарх Евтимий Търновски. Реформата на езика и правописа.
15. Търновска исихастка школа. Особености на жанровия синтез. Стилът "плетение словес".
16. Киприян и значението му за развитието на руската средновековна литература.
17. Григорий Цамблак. Живот и литературна дейност. "Похвално слово за Евтимий". "Житие на Стефан Дечански".
18. Константин Костенечки – Разяснено изложение за буквите. "Житие на Стефан Лазаревич". Особености на агиографския жанр.
19. Химнописецът Ефрем. Нови моменти в химнографията.
20. Българският XV в. Безименна българска хроника.
21. Владислав Граматик. Сборници. Рилска повест.
22. Димитър Кантакузин. Молитва към Богородица.
23. Софийска книжовна школа през XVI в.
24. Поп Пейо – Житие на Георги Нови Софийски. Особености на агиографската традиция.
25. Матей Граматик. Житие на Никола Нови.
26. Яков Крайков.
27. Сборници със смесено съдържание през XVI в. Поява и развитие на дамаскините. Значение на дамаскините.
28. Старобългарският писател и Античността.
29. Старобългарската литературна традиция и въпросът за прехода към модерната литература през Възраждането.
