ДИАЛЕКТОЛОГИЯ
подсказвачка за изпита :))
подсказвачка за изпита :))
І. Застъпване на особените старобългарски гласни и групи
1. Застъпване на ЯТ
1.1. Застъпване на ЯТ под ударение пред твърда сричка (също и в затворена крайна сричка в думи от типа: бях, голям, бряг)
1.2. ЯТ под ударение пред мека сричка (в думи от типа: бели, големи)
1.3. Неударен ЯТ (в думи от типа млекар, брегове)
1.4. ЯТ в краесловие (в думи от типа добре, зле, къде, две)
2. Застъпване на IА (старобългарската гласна А в сричките ЖА, ЧА, ША, ЙА и в съчетание с палаталната съгласна, тип: жаба, чаша, шапка, ясла, Стоян, поляна) в същите позиции като за ЯТ)
3. Застъпване на задната носова гласна Он
3.1. Под ударение
3.1.1. В корена (в думи от типа: дъб, мъж, зъб, гъба, къпя, мъчя)
3.1.2. В глаголни окончания за 1. л. ед.ч. и 3. л. мн.ч. сег.вр. (форми от типа: чета, четат, редя, редят)
3.1.3. В окончанието на имената от ж.р. ед.ч. нечленувани или членувани, наследници на стб. окончание за вин. падеж (в думи от типа: жена(та), глава(та), река(та), сестра(та), коза(та))
3.2. В неударена позиция
4. Застъпване на стб. задна ерова гласна Ъ
4.1. В корена (в думи от типа: сън, дъх, мъх, дъжд)
4.2. В представки (в думи от типа: възнасям, въвирам, събирам)
4.3. В наставки (в думи от типа: мозък, восък, подарък, петък)
4.4. На мястото на старата вметната задна ерова гласна (в думи от типа: вятър, огън, добър)
4.5. В удвоените предлози във, със
4.6. В неударена позиция
5. Застъпване на предната носова гласна Ен
5.1. Под ударение (в думи от типа: леща, петък, жетва, гледам)
5.2. В неударена позиция (в думи от типа: месо, редя, етърва, яребица)
6. Застъпване на предната ерова гласна Ь
6.1. Под ударение (в думи от типа: лесен, лек, стъкло, лъскав, петел, овес, ден)
6.2. В неударена позиция (в думи от типа: болен, жаден, старец)
7. Следи от смесване на носовите гласни след стб. съгласни Ж, Ч, Ш и Й (в думи от типа: жетва, шепа, чедо, език, етърва, язва)
7.1. В кратките местоименни форми ме, те, се
8. Застъпване на задната и-гласна ЬI (в думи от типа: мишка, бил, сирене, тиква)
9. Застъпване на стб. групи РЪ, ЛЪ (в думи от типа: върба, кръст)
10. Застъпване на стб. групи ШТ, ЖД (нощ, къща, прежда, сажди, межда)
ІІ. Съвременни звукови явления
1. Гласни
1.1. Инвентар – наличие на особени гласни ê, ô, ü, ы
1.2. Наличие/липса на редукция на неударените гласни
1.3. Лабиализация на И (в думи от типа: ливада, жив)
1.4. Делабиализация на У (в думи от типа: ключ, любовник)
1.5. Преглас на О (в думи от типа: ключове, ножове)
1.6. Промяна на неударено О в А (акавизъм)
1.7. Редукция на гласните
2. Съгласни
2.1. Инвентар – наличие на особени съгласни: џ, s, h, φ, ω
2.2. Палатални съгласни – състав и дистрибуция
2.3. Промени на съгласните: Т, Д в К, Г (бракя, гявол); Й във В (довя); ДН, НН (панна); БН в МН (дремна); МН във ВН (стовна) и др.
ІІІ. Особености на ударението
1. В двусрични съществителни от ж.р.: ед.ч. нечленувани (жена, коза); членувани (жената, козата); мн.ч. нечленувани (жени, кози); членувани (жените, козите)
2. В двусрични съществителни от ср.р. ед.ч. нечленувани (дете, ребро); членувани (детето, реброто); мн.ч. нечленувани (ребра, деца); членувани (ребрата, децата)
3. В глаголни форми
3.1. В непрефигирани и префигирани форми за 1. л. ед.ч. сег.вр. (чета, прочета; седя, поседя); 3. л. мн.ч. сег.вр. (четат, прочетат; седят, поседят)
3.2. В непрефигирани и префигирани форми за мин.св. време (молих, помолих; правих, направих)
3.3. В непрефигирани и префигирани повелителни форми (чети, прочети)
4. Акцентни системи: третосрично ударение (яр’ебица – яреб’ицата); второсрично ударение (воден’ица – водениц’ата); двойно ударение (б’ърборе – з’абърб’оре)
ІV. Особености при съществителните имена
1. Окончание на имената от ж.р. ед.ч. на -а (жена)
2. Окончание за мн.ч. на многосрични същ. имена от м.р. (приятели, кокали)
3. Определени форми
3.1. На съществителните от м.р. ед.ч.
3.2. Склонени членни форми
3.3. Троен член
4. Падежни остатъци
V. Особености при глаголите
1. Форми за 1. л. ед.ч. и 3. л. мн.ч. сег.вр.
2. Форми за бъдеще време
3. Повелителни форми за забрана
4. Нелични глаголни форми (причастия)
VІ. Особености при местоименията
1. Лични местоимения (първолично, третолично)
1.1. Косвени форми (винителни, дателни)
2. Възвратни местоимения (свой, себе си; се)
3. Относителни местоимения (който)
4. Въпросителни местоимения
5. Показателни местоимения
6. Притежателни местоимения
VІІ. Особени думи
