ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
К О Н С П Е К Т
по Българска възрожденска литература
за специалността "Българска филология", II курс
за специалността "Българска филология", II курс
1. Ренесанс и Просвещение в Западна Европа и на Балканите. Типология и различия. Специфика на Българското/Балканското възраждане. Митокреативната функция на замяната на теоцентризма с етноцентризъм и на възстановяването на цивилизационния континуитет.
2. Преходът от средновековна към възрожденска българска литература. Роля на манастирите и фолклора. Балканският контекст на явлението - книжовен живот в отсъствие на държавна институционалност; историята - балканският възрожденски път към идентичността.
3. Историографията преди и по времето на Паисий: Петър Богдан, Йеросхимонах Спиридон, анонимният Зографец, Блазиус Клайнер и др.
4. Христофор Жефарович. "Стематография". Извори и културноинтегрираща функция през Възраждането.
5. Делото на Паисий Хилендарски и ролята му в процеса на изграждане на историческо съзнание и национална идентификация. Извори, композиция и разпространение на "История славянобългарска"; мястото й в парадигмата на балканската типология на явлението.
6. Специфика на Българското/Балканското просвещение и на адаптацията на идеите на Европейското просвещение. Ролята на просветеното национално духовенство (в България, Гърция, Сърбия, и др.).
7. Просвещенското дело на Софроний Врачански - типично явление на прехода от старото към новото време. Котленски период. Видински сборници.
8. Първата новобългарска печатна книга - "Неделник". "Театрон политикон" и Съчинение за трите религии. Софроний в Букурещ - първият български възрожденски обществено-политически лидер.
9. Мемоаристът Софроний. "Житие и страдания грешнаго Софрония" - първата новобългарска художествена проза на границата между две художествени системи. Мястото на творбата в развитието на възрожденската мемоаристика (Раковски, Славейков, Пърличев, Каравелов и др.).
10. "Софрониевците" Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Теодосий Синаитски - книжовници на прехода.
11. Просвещенският енциклопедизъм - характерен феномен и на ранновъзрожденския балкански културен модел. Петър Берон - реформатор и меценат на новобългарското образование и ерудиран европейски учен с многостранни научни интереси. "Рибен буквар" - между неизбежната еклектика и задължителната многофункционалност.
12. Начало на новобългарската просвета. Първи граматически трудове и български учебници от Н. Рилски, Н. Бозвели, Ив. Богоров, К. Фотинов и др. Роля на гръцката учебна и художествена книжнина.
13. Неофит Рилски. Педагог, филолог и писател. "Болгарска граматика", дневник и речник. Стихотворения.
14. Неофит Бозвели. Педагог и водач на църковната борба. "Славеноболгарское детоводство" - метаморфози на ранновъзрожденския и "постберонов" букварно-учебникарски енциклопедизъм. Диалози ("Плач Бедния Мати Болгарии" и др.), мемоари и стихотворения.
15. Васил Априлов. Книжовник и меценат на новобългарското образование. Защита на делото на Кирил и Методий. Габровското училище.
16. Юрий Венелин. Научни трудове. Приносът му за проучване и популяризиране на българската история и възрожденска култура.
17. Създаване на периодичен печат и формиране на общонационална книжовна комуникация. Константин Фотинов - сп. "Любословие" и други книжовни трудове.
18. Иван Богоров - "Български орел" и "Цариградски вестник". Фолклористична и филологическа дейност. Мемоарно-пътеписна проза - "Няколко деня разходка по българските места".
19. Поява и развой на възрожденската поезия. Специфика на поетиката. Основен сюжетен модел "робство - свобода".
20. Първи стихотворци. Основни представители. Библейски и любовно-сантиментален канон.
21. Поемата през Възраждането (Н. Геров, Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Гр. Пърличев, Н. Козлев, Д. Чинтулов, Хр. Ботев и др.). Връзка с фолклорната и героично-романтическата литературна традиция.
22. Найден Геров. Литературна, филологическа, педагогическа и обществено-политическа дейност. Поемата "Стоян и Рада". Стихотворения. Речник на българския език - крупно филологическо дело. Писма-пътеписи.
23. Добри Чинтулов. Поетическо дело. Въпросът за типологията на поетическото мислене. Чинтуловите песни в контекста на призивно-марсилезната възрожденска поезия (Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Ст. Стамболов и др.).
24. Никола Козлев. "Черен Арап и Хайдут Сидер" - между литературата и фолклора.
25. Поезията на Константин Миладинов и голямата българска болка в македонската "Тъга за юг". "Български народни песни" от Братя Миладинови - върхово постижение на възрожденската фолклористика.
26. Григор Пърличев. Лавровият венец в Атина и поемите "Сердарят" ("Войводата") и "Скендербей". "Автобиография". Апостол на българското образование и българската църква в Македония.
27. Райко Жинзифов. Поезия. Поемата "Кървава кошуля". Публицистика в чуждия периодичен печат в защита на българската културна идентичност и цивилизационна кауза.
28. Георги Ст. Раковски. Културноисторическият модел балкански лидер (Раковски и Ригас Фереос Велестинлис). Човекът-институция в условията на отсъстваща държавност.
29. Литературна дейност на Г. Ст. Раковски ("Горски пътник", стихотворения; мемоари -"Неповинен българин", "Житие", "Три съня", автобиографични писма).
30. Журналистическа дейност на Г. Ст. Раковски: "Предвестник Горскаго пътника", "Българска дневница", "Дунавски лебед" и др.
31. Национално-идентификационно-охранителни рефлекси на научната дейност на Г. Ст. Раковски: филология ("Ключ българскаго язика"), история ("Няколко речи о Асеню първому...") и етнография ("Показалец").
32. Многостранното пионерско дело на Петко Р. Славейков. Приносът му в изграждането на литературата и езика: ранни любовни песни, гражданска поезия, поеми, фолклористична дейност.
33. Журналистиката на П. Р. Славейков в борбата за църковна и политическа свобода ("Гайда", "Македония", "Целокупна България" и др.; статии, фейлетони, мемоари).
34. Създаване на новобългарската белетристика. Васил Друмев, Любен Каравелов, Илия Блъсков и др. Специфика на дискурсивната еклектика и на рецептивната перспектива. Чуждите влияния.
35. Васил Друмев. Книжовна и обществено-политическа дейност. "Нещастна фамилия", "Ученик и благодетели", литературни и педагогически студии.
36. Любен Каравелов. Повести и разкази. Стихотворения.
37. Любен Каравелов. Политическа и журналистическа дейност ("Свобода", "Независимост", "Знание" и др.). Създател на белетристично-публицистичния фейлетон; рубриката "Знаеш ли ти кои сме?".
38. Илия Блъсков. Повести и мемоари.
39. Начало на българската драма и театър. Училищни диалози. Първи театрални представления в Шумен и Лом. Васил Попович - "Монолог, или Мисли на владиката Иларион Теодосин Икономов - "Ловчанският владика...".
40. Добри Войников. Създател на българския театър и на първия национален репертоар. Исторически драми. Журналист - "Дунавска зора".
41. Комедиографът Добри Войников. "Криворазбраната цивилизация" - в контекста на възрожденския социално-битов психологизъм и нравствен дидактизъм.
42. Васил Друмев. "Иванко" – интертекстуални (с българската възрожденска историография и чуждите влияния) и контекстуални (със съвременната възрожденска драматургия) полагания; актуалност на обществено-политическите внушения.
43. Тодор Пеев - "Фудулеску" в контекста на възрожденската комедиография.
44. Поетическите равносметки и послания на Христо Ботев. Уникалната Ботева артикулация на основния сюжетен модел на възрожденската литература "робство-свобода" в художествения ареал на основната идеологема на епохата.
45. Прозата на Хр. Ботев - непреходно актуалният диалог на българската публицистика с времето. Статии, фейлетони, белетристика - идеи и стилистика. Вестниците на Ботев.
46. Начало на възрожденската критика, история и теория на литературата: П. Р. Славейков, Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Хр. Ботев и др. Ръководствата по словесност на Д. Войников, П. Оджаков, Т. Шишков. Нешо Бончев - първият професионален литературен критик.
Проф. д-р Кирил Топалов
