ИСТОРИЯ НА РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ XIX ВЕК
I. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК
1. Руската литература от първата четвърт на XIX век
1.1. Общественият подем и ускореното развитие на руската литература през първите десетилетия на XIX век. Значението на Отечествената война от 1812 година за подема на националното самосъзнание. Поява и развитие на декабристкото движение. Идеология и естетика на декабризма.
1.2. Основни насоки и тенденции в литературния процес - проблематика, герои, жанрова система, стилистика. Еволюция и взаимодействие на естетическите системи - класицизъм, сантиментализъм. Възникване и утвърждаване на романтизма в руската литература (Жуковски, Батюшков, поети-декабриста).
1.3. Руски романтизъм - генезис, типология, поетика. Естетическа програма. Национално своеобразие. Периодизация.
1.4. Елегично-съзерцателен романтизъм. В. А. Жуковски (1783-1852) - родоначалник на руския романтизъм. Естетически принципи, основни етапи в творчеството му. Поетика на елегично-съзерцателния романтизъм. Типът елегия и лирическо послание. Любовна и пейзажна лирика. Жуковски като преводач.
1.5. Граждански романтизъм. Поети-декабристи. К. Ф. Рилеев, В. К. Кюхелбекер, А. И. Одоевски. Идейно-естетическа система. Национално-историческа и героична тематика. Нов тип герой. Жанрове на гражданската лирика и романтичната поема у декабристите.
1.6. Ранен руски реализъм. И. А. Крилов (1768-1844) и своеобразието на руския реализъм от началото на XIX век. Идейно-естетически принципи на писателя. Крилов - създател на руската реалистична басня. Националното и общочовешкото в басните на Крилов.
1.7. А. С. Грибоедов (1795-1829) и утвърждаването на руския реализъм. Грибоедов и декабризмът. Ранни комедии и неосъществени замисли. Комедията "От ума си тегли" - етапи в развитието на руската класическа драматургия. Традиции и новаторство. Творческа история, драматичен конфликт, жанрово своеобразие.
2. Руската литература от 20-те и 30-те години на XIX век
2.1. Социално-политическата обстановка в страната след трагичния разгром на Декабристкото въстание. Упадък на дворянската революционност. Теорията на "официалната народност" от 30-те години. Дейността на литературните и философски кръжоци. Обща характеристика на литературния процес. Съдбата на руския романтизъм след 1825 година.
2.2. А. С. Пушкин (1799-1837) - родоначалник на руската класическа литература. Лицейска лирика (1913-1817). Ранна гражданска и свободолюбива лирика. Южно заточение (1820-1824). Революционна и интимна лирика. Романтически поеми. Пушкин и Байроновата традиция. Заточение в Михайловское (1824-1826). Лирика. "Борис Годунов" - първата руска реалистична трагедия. Историческа концепция и художествено новаторство. Реформаторските възгледи на Пушкин за драмата и тяхното литературно-историческо значение. Пушкиновата "поезия на действителността" след 1825 година. Романът в стихове "Евгений Онегин". Основна социално-философска и нравствено-етична проблематика. Художествено своеобразие на Пушкиновия "свободен роман" - жанрова уникалност, сюжетно-композиционен модел, стилистична полифония, авторово присъствие. Онегинска строфа. Прозата на Пушкин от 30-те години. Цикълът "Повести на Белкин" - начало на руската реалистична проза. Повестта "Дама пика" - проблематика, типология на героя, стилистика. Романът "Капитанската дъщеря" -историческа концепция, жанрова структура, повествователни принципи. Световно значение на Пушкин.
2.3. М. Ю. Лермонтов (1814-1841). Творчеството на Лермонтов и руската действителност след Декабристкото въстание. Ранна свободолюбива и философска лирика. Тематична, жанрова и стилова оригиналност. Общественият дебют на Лермонтов - "Смъртта на поета". Интимна лирика. Философски и патриотични мотиви в по-късната лирика на Лермонтов. Поеми. "Демон" и "Мцири" - образци на социално-философската романтична поема на Лермонтов. Драматургията на Лермонтов - драмата "Маскарад". Проза. "Герой на нашето време" - начало на руския философско-психологически роман. Жанрова поетика, композиция, творчески метод, концепция за личността, стил.
2.4. Н. В. Гогол (1809-1952). Гогол и развитието на руската литература. Творческата еволюция на писателя. Ранно творчество. Цикълът "Вечери в селцето край Диканка", сборникът "Миргород", повестта "Тарас Булба". "Петербургски повести" и Гоголевата художествена антропология и гротеска, своеобразие на творческия метод. "Шинел" - синтез на Гоголевия реализъм. Драматургията на Гогол. комедията "Ревизор" - гротесков сюжет, драматичен конфликт, характер на комичното, сатиричен патос. Романът-поема "Мъртви души" - върхов момент в развитието на Гоголевия реализъм. Творчески замисъл, жанрова многозначност, сюжетен модел, композиция, образна система, стилистика, "смехова култура". Духовната трагедия на Гогол през 40-те години. "Избрани места от кореспонденцията с приятели". Гоголевите традиции в руската и световна литература.
3. Руската литература от 40-те и 50-те години на XIX век
3.1. Засилване на демократичните тенденции в руското обществено движение. Основни идейни течения в обществения и културен живот. Съдбата на реализма през 40-те години. Начало на твароческия път на Тургенев, Некрасов, Гончаров, Херцен, Достоевски, Салтиков-Шчедрин, Островски. "Натуралната школа" - нов етап в развитието на руския реализъм. Естетически диапазон на школата и теоретичната й защита. Темата за "малкия човек". Белетристични жанрове: "физиологически очерк", социална повест, социалнопсихологически роман. Поезията на 40-те години (Н. П. Огарьов, Н. А. Некрасов, Ф. И. Тютчев, А. А. Фет, Ап. Григориев). Начало на литературната дейност на Л. Н. Толстой.
3.2. А. И. Херцен (1812-1870). Херцен и развитието на руската философска и естетическа мисъл. Естетически възгледи и творческа еволюция. Ранни художествени творби - "Крадливата сврака". Връзка с "Натуралната школа". "Кой е виновен?" - начало на руския социално-философски и художествено-публицистичен роман. Херцен - създател на руския свободен задграничен печат (алманахът "Полярная звезда" и вестник "Колокол"). Мемоарите "Минало и размисли".
3.3. И. А. Гончаров (1812-1891). Творческата еволюция на писателя и мястото му в историята на руския роман. Ранният Гончаров и традициите на "Натуралната школа". Романът "Обикновена история" - нравствено-етична и социално-идеологическа колизия. "Обломов" -върховно постижение на социалнопсихологическия роман на Гончаров.
3.4. Ф. И. Тютчев (1803-1873) и неговото място в историята на руската поезия. "Поезията на мисълта" и руският философски романтизъм. Основни мотиви и образи. Своеобразие на Тютчевия пантеизъм. Политическа лирика. Любовна лирика - "Денисиевски цикъл". Тютчевата традиция в развитието на руската поетична култура.
ІІ. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК
1. Руската литература от 60-те и 70-те години
1.1. Революционната ситуация в страната от 1859-1861 година. Остра борба между либералите и революционните демократи. Антикрепостническата реформа от 1861 година. Естетиката на Чернишевски. "Органичната критика" на Аполон Григориев. Нови насоки и тенденции в националното литературно развитие - проблематика, герои, жанрове, стилове. Типологични разновидности на руския роман. Идейна и художествена структура на романа "Какво да се прави?" на Н. Чернишевски. Гражданска поезия, драматургия.
1.2. И. С. Тургенев (1818-1883) и мястото му в развитието на руския реализъм. Ранно творчество. Цикълът "Записки на ловеца" и народностният дух на руската литература. Драматургията на Тургенев - "Месец на село". Романите на Тургенев. Проблемът за историческата съдба на руската интелигенция - "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца". Трактовката на проблема "Хамлет и Дон Кихот" у Тургенев. Последни романи -"Дим" и "Целина". Поетика на Тургеневия роман - жанрово-структурни принципи, лиризъм, "таен психологизъм", стилистика. "Стихотворения в проза". Тургенев в руската и световната литература.
1.3. А. Н. Островски (18823-1886) и историческата му роля в развитието на руската драматургия. Начало на творческия му път - "Свои хора сме - ще се спогодим". Славянофилски увлечения - "Бедността не е порок". "Буря" - най-значителната творба на Островски. Социални драми и комедии - "И най-мъдрият си е малко прост", "Вълци и овце", "Без зестра", "Таланти и поклонници", "Лес". Драматургични принципи и особености на поетиката. Историческата му заслуга за създаването на националния репертоар на руския театър.
1.4. Н. А. Некрасов (1821-1878). Творчеството на Некрасов - нов етап в развитието на руската поезия. Некрасов и "Натуралната школа". Лириката на 40-те години. Идейно-естетическото кредо на твореца - "Поет и гражданин". Некрасовата лирика от 50-те и 60-те години. Поемата на Некрасов. Народната епопея "Кой в Русия живее добре?" - синтез на Некрасовото реалистично творчество. Публицистът Некрасов. Списанията "Современник" и "Отечественные записки".
1.5. А. А. Фет (1820-1892) и неговото място в историята на руската поезия. Естетически принципи и творческа еволюция. Основно емоционално съдържание на лириката му от 40-те и 50-те години. Любовна лирика. Стиховете за природата. Стиховете на Фет и теорията за "чистото изкуство". Поетиката на Фет.
1.6. М. Е. Салтиков-Шчедрин (1826-1889). Шчедрин - създател на руската социално-политическа сатира. Ранно творчество - "Губернски очерци". Сатира от 60-те години -"Историята на един град". Социалнопсихологическият роман "Господарите Головльови" -сатирично изобличение на крепостничеството. Художествени особености на романа. Жанрът на приказката у късния Шчедрин. Реалистична гротеска, сатирична хиперболизация и фантастично начало.
1.7. Н. С. Лесков (1831-1895) и литературното развитие от втората половина на XIX век. Идейно-творчески позиции на писателя през 60-те години. Социално-битови разкази и повести -"Животът на една жена", "Лейди Макбет от Мценска околия". Антинихилистични романи. Поетиката и стилистиката на Лесков - сатирична фантастика, гротеска, хипербола, сказово начало, стилизация. Лесков и развитието на руския реализъм.
1.8. Ф. М. Достоевски (1821-1881)- създател на нова романова структура. Формирането на младия Достоевски в кръга на Петрашевски и писателите от "Натуралната школа". Поетика на ранния Достоевски. "Бедни хора" - нова степен в развитието на темата за "малкия човек" в руската литература. Типология и поетика на романите на Достоевски от 60-те и 70-те години. "Престъпление и наказание" - социално-философска и психологическа колизия, критика на индивидуалистичного съзнание на героя-идеолог, белези на полифонична структура. Концепцията за "положително-прекрасния" човек в романа на "Идиот". Романът "Бесове" -идеологическа и художествена структура. Философската епопея "Братя Карамазови" - синтез на художествените търсения на Достоевски. Полифонизмът и психологизмът в романите на писателя. Своеобразие на реализма на Достоевски. Достоевски и световният литературен процес.
2. Руската литература през 80-те и 90-те години
2.1. Социално-политическата обстановка в страната след втората ремолюционна ситуация (1879-1881). Политическата реакция и обществена депресия. Епохата на "безвремието" през 80-те години - преходен период в развитието на руската литература. Нови тенденции в развитието на руския реализъм в края на XIX век. Творчеството на Л. Н. Толстой след духовния му прелом. Поезията от 80-те и 90-те години. Ролята на А. П. Чехов в обновяването на поетиката на руския реализъм. Промени в жанровата система на литературата. Своеобразие на руския реализъм в края на XIX век. Развитие на руската философска и естетическа мисъл - Вл. Соловьов, К. Леонтиев, А. Волински, Д. Мережковски, В. Розанов, Л. Шестов.
2.2. Л. Н. Толстой (1828-1910) и неговото място в развитието на руската литература. Ранни произведения - трилогията "Детство", "Юношество", "Младост". Военните разкази и "Казаци". Педагогическа дейност след Кримската война. Историческият роман-епопея "Война и мир" - жанр, философия на историята, образна система, композиция, наративни принципи. "Народната мисъл" във "Война и мир". Романът "Ана Каренина" и нравственото кредо на Толстой. Композиционни и жанрови особености, психологизъм. Идейният прелом у Толстой в началото на 80-те години и преминаването му на патриархално-селски позиции. Романът "Възкресение" - идейно-естетически манифест на късния Толстой. Социално-философска и нравствена концепция, художествено своеобразие на Толстоевия реализъм. Драматургията на Толстой - "Живият труп". Световното значение на Л. Н. Толстой.
2.3. А. П. Чехов (1860-1904) и съдбата на руския реализъм от края на XIX век. Ранно творчество. Поетика на късия разказ - принципи на изграждане на сюжета, композиция, характер на комичното, обективност на авторовата позиция. Белетристични творби от края на 80-те и началото на 90-те години. Нравствените принципи на писателя в борбата с "отклоненията от нормата". Художествено своеобразие в последните му белетристични творби. Новаторство на Чеховата проза. Драматургията на Чехов - "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри", "Вишнева градина". Характер на конфликта, композиция, жанрово своеобразие, лирическо "подводно течение", символика. Световно значение на Чехов.
