Що е фолклор?
Според П. Динеков фолклорът трябва да се разбира в тесен и широк смисъл като в широк смисъл на думата това е цялата народна култура или цялата култура на низшите социални слоеве.Това понятие се утвърди особено през 70те години, с трудовете на Тодор Радичков, който има книга “Народ и песен”, добила доста голяма популярност. В по-тесен смисъл на думата, фолклорът е свързан с различните видове човешки дейности и тогава се дели на словесен фолклор, музикален фолклор, юридически фолклор. Фолклорът има няколко характерни белези - колективност, устност, анонимност, съществува в много варианти, художественост.
Днес вместо колективност употребяваме повече понятието общност от хора, които можем да ги различаваме по социално ниво, пол, възраст, социална приспособимост. Като вземем първите племенни групи, които са полигамни и се стигне до времето, в което почва да съществува моногамното семейство и родът. Човешки общности могат да бъдат и бойните колективи, мъжки тайни общества, войнски групи - коледари. Колективът предимно е свързан с труда и главно с аграрния труд. Нашите празници са главно аграрни празници, свързани са обработването на земята, със селския труд. От една страна колективът се състои от семейство, род, село, задруга, но могат да бъдат и случайни колективи събрани за белене на царевица или за приготвяне на чииза на младоженката. Такива колективи се създават главно през есента. Има и случайни, формални и неформални групи като училищната и студентската група. Когато се говори за колективизъм през 90-те години, изрично се подчертава и се акцентува върху общностите и липсата на личността. Колективът може да се разбира като събиране на група от хора, които са се събрали по определен повод, но колективът е и спомен за миналото. Групата от хора могат да създат народно творчество, народна песен, винаги някой запява. Когато говорим за липсата на личност всъщност имаме предвид анонимността присъща за фолклора. Има някои песни, в които името на певеца се пази в акростих, но най-често не го знаем. Анонимността е белег на старата литература, на античната, авторът не е от значение, той се възприема като посредник между Божията воля и хората. Отделният индивид става част от една общност, която създава естетика на тъждеството. Естетическата наслада при фолклора е в наслагването на еднакви типове мотиви в повечето песни и приказки, и в хоризонта на очакването тя да завърши по определен начин, и тя трябва да задоволи това изискване. Анонимността е пряко свързана с друга характеристика на фолклора - устността. Това определя и забравянето на автора, а тази характеристика от своя страна е свързана пък с друга - вариативността. Всяка песен съществува чрез множеството на своите варианти и много често може две песни да се свържат една с друга. Така се получава често срещаното явление - контанинация.
Основното качество на фолклора е неговия синкретизъм, възникнал в досторическата епоха. Говорим за първичен или примитивен синкретизъм, когато едновременно се създава ритъма на труда (повтарящи се звукове), след това се създава песента и танца. А в много от изкуствата на XIX-XX век съществува синкретизмът. Трябва да акцентираме и върху това, че фолклорно е само произведението, което е художествено издържано. Но за различните социални групи и културни наслоявания, художественото е относително.
Понятието фолклор се появява през XIX век, 1846г, създадено е от английски археолог, който го определя като “старите вярвания на простия народ“. Тогава е създадена и науката, която го изчава - фолклористика. Трябва да разграничим западното разбиране за фолклор и славянското гледище по въпроса. Разбирането на фолклора е свързано с друго понятие, което също е доста противоречиво- модерността. Важно е да е се направи разликата между модернизма от края на XIX век и модерната епоха, която според някои автори е само през XVIII-XIX век, и се свързва с новия тип икономически модел и новите технически открития. Започва отчуждаване на човека от земята и труда, свързан с нея, налага се машинното производство, работи се с една непрекъснатост, което за повечето хора е символ на навлизането на капитализма (един от мотивите във филмите на Чарли Чаплин). Но освен този съществуват още няколко етапа в модерността. Най-старият е когато в древността се отделят католическото и православно духовенство, следващият етап е в края на XVII век по време на Класицизма. В основни линии модерността се събира в рамките от XIV до XVIII век, когато е началото на Възраждането и XVI век, когато е зрялото Възраждане е и развитие на модерността. Зараждат се идеите за човечността, за красотата на човешката фигура, духовната му същност. Това е и векът на науките, които се развиват и на новите открития - въртеливите движения на Земята, гравитацията и др. Това е и времето на откриването на Новия свят, на Америка, с реформацията на църквата. Ако през V-VII по времето на Великото преселение на народите, се създава Европа, то през XVIII-XIX век е времето на реформацията. Модерността сама по себе си няма своя естетика и поетика, тя трябва сама да ги създаде. Една част от нея тя създава в социално низшите слоеве. В края на XVIII век започва създаването на народното творчество - първите сборници с народни песни - в Англия, с народни приказки, на братя Грим - в Германия. Деветнайдесети век се появява интересът и към славянското народно творчество. Двама чужденци, Вук Караджич и Юрий Венелин са тези, които обръщат внимание на българското народно творчество.
