Митология
сем. 3, 17-3-2009 г., ІV група
1. Същност на митологията
Наука за митовете – доисторически сказания, разказващи за боговете.
Митът в първоначалния си вариант не може да бъде възстановен. Митовете обясняват явления, които не могат да се обяснят по друг начин.
Митологията е система от непроменящи се често слова, които помнят, разказват и обясняват как са се появили светът, боговете, хората, животните, предметите и явленията. Тези слова са едновременно част от култови действия, като жертвоприношение, празнични ритуали, погребения, но също така са и част от всекидневието на древните гърци. В тази система са се смесвали митове от различни земи и племена. Това е система, която се развива и променя, като през 2000 г. пр. Хр., когато гърците идват по тези земи, те заварват Минойската култура. Елинската митология е променяща се, но тя се променя заедно с живота на гърците, т.е. самият живот налага тези промени. Подвижна е. Елиниите са приемали източни влияния.
Митологията се е разпространявала устно. Първичният мит[1] е бил устен текст. Митовете не са били записвани. Самата производна дума, μũθος, означава слово, свързана реч, разказ, устно слово, но не фолклор. Гърците имат различни думи за слово. Например λόγος, означава по-скоро слово, опитващо се да анализира, да обяснява нещата, тип разсъждение.
Вторичните митове[2] биват събрани в писмени паметници:
(1) Хезиод: “Теогония” и “Дела и дни” - поеми, оформени по модела на епоса;
(2) Омир: "Илиада" и "Одисея" - отделни митове са записани според епически произведения (цялата гръцка митология преди Христа)
Системата от митове се стабилизира. В “Илиада” и “Одисея” и въобще в епоса, който се използва устно, т.е. произведенията са запаметявани от певците, които са ги изпълнявали, системата е стабилизирана, поради това, че текстовете са били добре познати. В текстовете отделни части се повтарят, отделни абзаци се фиксират.
През VІІІ в. има източни влияния, които се откриват в имената на богове, които вече не са с гръцки корен. По времето на гърци митът е имал негативно значение. Представлявал е неистинно слово – V-ІV в. пр. Хр. За Платон и Аристотел митовете са измислица. Платон смята, че могат да съществуват полезни митове. Той гледа на митовете като на полезна лъжа, а Аристотел ги разглеждал като измислени разкази, които ни помагат да разбираме историята. Първичните митове не са познати. Черпим информация за митовете от произведенията, т.е. от вторичните митове. Когато говорим за митология, обясняваме вторичния мит.
2. Характеристики на мита
(1) връзка с миналото
Разказът за възникването на света (космогоничните митове). Опитват се да обяснят явленията в света. Трябва да се набави съдържание и да се постигне единен смисъл. На празненствата хората отиват, не за да научат нещо ново от мита, а да си припомнят старото, неизменното, което никога няма да изгуби своя смисъл. Митът разказва за миналото, което се свързва с настоящето. Разказът за произхода на света напомня за библейския текст. Той е, по някакъв начин, религия.
- космогоничните митове са най-древните
Наука за митовете – доисторически сказания, разказващи за боговете.
Митът в първоначалния си вариант не може да бъде възстановен. Митовете обясняват явления, които не могат да се обяснят по друг начин.
Митологията е система от непроменящи се често слова, които помнят, разказват и обясняват как са се появили светът, боговете, хората, животните, предметите и явленията. Тези слова са едновременно част от култови действия, като жертвоприношение, празнични ритуали, погребения, но също така са и част от всекидневието на древните гърци. В тази система са се смесвали митове от различни земи и племена. Това е система, която се развива и променя, като през 2000 г. пр. Хр., когато гърците идват по тези земи, те заварват Минойската култура. Елинската митология е променяща се, но тя се променя заедно с живота на гърците, т.е. самият живот налага тези промени. Подвижна е. Елиниите са приемали източни влияния.
Митологията се е разпространявала устно. Първичният мит[1] е бил устен текст. Митовете не са били записвани. Самата производна дума, μũθος, означава слово, свързана реч, разказ, устно слово, но не фолклор. Гърците имат различни думи за слово. Например λόγος, означава по-скоро слово, опитващо се да анализира, да обяснява нещата, тип разсъждение.
Вторичните митове[2] биват събрани в писмени паметници:
(1) Хезиод: “Теогония” и “Дела и дни” - поеми, оформени по модела на епоса;
(2) Омир: "Илиада" и "Одисея" - отделни митове са записани според епически произведения (цялата гръцка митология преди Христа)
Системата от митове се стабилизира. В “Илиада” и “Одисея” и въобще в епоса, който се използва устно, т.е. произведенията са запаметявани от певците, които са ги изпълнявали, системата е стабилизирана, поради това, че текстовете са били добре познати. В текстовете отделни части се повтарят, отделни абзаци се фиксират.
През VІІІ в. има източни влияния, които се откриват в имената на богове, които вече не са с гръцки корен. По времето на гърци митът е имал негативно значение. Представлявал е неистинно слово – V-ІV в. пр. Хр. За Платон и Аристотел митовете са измислица. Платон смята, че могат да съществуват полезни митове. Той гледа на митовете като на полезна лъжа, а Аристотел ги разглеждал като измислени разкази, които ни помагат да разбираме историята. Първичните митове не са познати. Черпим информация за митовете от произведенията, т.е. от вторичните митове. Когато говорим за митология, обясняваме вторичния мит.
2. Характеристики на мита
(1) връзка с миналото
Разказът за възникването на света (космогоничните митове). Опитват се да обяснят явленията в света. Трябва да се набави съдържание и да се постигне единен смисъл. На празненствата хората отиват, не за да научат нещо ново от мита, а да си припомнят старото, неизменното, което никога няма да изгуби своя смисъл. Митът разказва за миналото, което се свързва с настоящето. Разказът за произхода на света напомня за библейския текст. Той е, по някакъв начин, религия.
- космогоничните митове са най-древните
- всички митове се създават с цел да се въведе ред в хаоса, царящ навред
- за мита е характерна инцестията, както и паралели между божественото сътворение (звездите, ветровете...)
- в космогоничните митове всяко едно от божествата отговаря на природно явление
(2) колективизъм
Една от основните идеи на мита е да впише родовия колектив в целостта на природно-космическия свят. Когато се разказват, митовете трябва да се преживяват, при това колективно. В същото време митът трябва да разграничи човекът от природата. Това е една по-късна тенденция (когато се появяват героите), която е свързана с преодоляването на първичния мит и с развитието на социума. Колкото по-първичен е един мит, толкова по-неразколебана е колективната гледна точка.
3. Етапи на митологическо мислене
(1) Матриархат
Няма разделение, осмисляне на биологичните и социални функции. Важно е раждащото начало. В този етап има тенденция всичко материално да се превръща във физически живо същество. Предметите, върху които се пренасят някакви чувства се наричат фетиши. Пример: камъкът в Делфи, лавърът – фетиш на Аполон, лозата – Дионис и т.н.
* Фитоморфни митове – свързани с превръщенията в растения
- за мита е характерна инцестията, както и паралели между божественото сътворение (звездите, ветровете...)
- в космогоничните митове всяко едно от божествата отговаря на природно явление
(2) колективизъм
Една от основните идеи на мита е да впише родовия колектив в целостта на природно-космическия свят. Когато се разказват, митовете трябва да се преживяват, при това колективно. В същото време митът трябва да разграничи човекът от природата. Това е една по-късна тенденция (когато се появяват героите), която е свързана с преодоляването на първичния мит и с развитието на социума. Колкото по-първичен е един мит, толкова по-неразколебана е колективната гледна точка.
3. Етапи на митологическо мислене
(1) Матриархат
Няма разделение, осмисляне на биологичните и социални функции. Важно е раждащото начало. В този етап има тенденция всичко материално да се превръща във физически живо същество. Предметите, върху които се пренасят някакви чувства се наричат фетиши. Пример: камъкът в Делфи, лавърът – фетиш на Аполон, лозата – Дионис и т.н.
* Фитоморфни митове – свързани с превръщенията в растения
* Анималистични митове – митове за животни; от гр. ανιμα – пеперуда, душа; според древните гърци душата е разположена в диафрагмата
Когато един фетиш представлява колективната общност, той се превръща в тотем.
(2) Патриархат
Когато един фетиш представлява колективната общност, той се превръща в тотем.
(2) Патриархат
За патриархалното общество е характерно разделянето на земеделието от животновъдството, появата на занаяти, разликата между които допреди това не се е осъзнавала. Култът към боговете може да се смесва. Има развитие на митологичната система. С развитието на социума започват да се създават митове за герои.
* Антропоморфни митове – превръщане на боговете и богините в хора, а на смъртните в богове
4. Първични и вторични митове
(1) първични митове
Те възникват по време на родовообщинния строй и се смятат за буквално достоверни. Целта им е да обяснят произхода на света в цялост, да въведат ред, да подредят хаоса, превръщайки го в космос. Дават самата логика на нещата. Тези митове са едновременно знание, съзнание, идеология и мироглед. Той има и практическа полза, чрез него колективът става причастен към природно-космическия ред. Освен това митовете дават пример за лично поведение – възпитават.
(2) Вторични митове
Ако първичните митове представляват глобална идеология, то вторичните съжителстват и с други форми на идеологично конструиране. Има и други форми, обясняващи света, вече не са само митовете.
Отворена по традиция и либерална по характер, митологията е клоняла към литературно-художествено използване. Целта на литературата е била да стабилизира значенията в мита. Тя е форма на недостатъчност на мита, а вторичният мит е компенсация за тази недостатъчност, т.е. литературата е трябвало да унифицира и фиксира митовете.
* Антропоморфни митове – превръщане на боговете и богините в хора, а на смъртните в богове
4. Първични и вторични митове
(1) първични митове
Те възникват по време на родовообщинния строй и се смятат за буквално достоверни. Целта им е да обяснят произхода на света в цялост, да въведат ред, да подредят хаоса, превръщайки го в космос. Дават самата логика на нещата. Тези митове са едновременно знание, съзнание, идеология и мироглед. Той има и практическа полза, чрез него колективът става причастен към природно-космическия ред. Освен това митовете дават пример за лично поведение – възпитават.
(2) Вторични митове
Ако първичните митове представляват глобална идеология, то вторичните съжителстват и с други форми на идеологично конструиране. Има и други форми, обясняващи света, вече не са само митовете.
Отворена по традиция и либерална по характер, митологията е клоняла към литературно-художествено използване. Целта на литературата е била да стабилизира значенията в мита. Тя е форма на недостатъчност на мита, а вторичният мит е компенсация за тази недостатъчност, т.е. литературата е трябвало да унифицира и фиксира митовете.
2. Деметра и Персефона
3. Орфей и Евридика
4. Прометей
6. Агамемнон и синът му Орест
7. Арахна
8. Тетида и Пелей (Ахил)
3. Орфей и Евридика
4. Прометей
6. Агамемнон и синът му Орест
7. Арахна
8. Тетида и Пелей (Ахил)
БЕЛЕЖКИ:
[1] Първичните митове са митовете, недостигнали до нас. Тези, които познаваме, наричаме вторични.
[2] Вторичните митове са тези, които са достигнали до нас, посредством писмените паметници.
