СТАРОГРЪЦКИ ЕЗИК
/упражнения III група/
Значение на изучаването на старогръцки език
Гръцкият език има 2500 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно.
Не съществува старогръцки език сам по себе си, това е обобщително понятие. Има 3 периода в развитието на езика: 1) старогръцки език 2) средногръцки език (византийски език) 3) новогръцки език. “Гръцки” е обобщително понятие. Днешните гърци наричат езика си “неа-еленика” (ново-гръцки).
Гръцкият принадлежи към езиковата група на индоевропейското езиково семейство. То обхваща огромно количество езици, които в момента са на територията от Индия до Европа. Това е общ праезик и на него в дълбока древност са залегнали езиците, които влизат в тази група. Този праезик е представлявал една огромна динамична структура. Всички езици в тази група имат флексидност – специфични окончания, които лепят на думата. На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента.
Основни характеристики на гръцкия език
1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3000 години); много малко езици по света го имат
2. непрекъсната традиция (устна и писмена)
3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес
4. изключително гъвкав
5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език
Предполага се, че старогръцкият се е отделил от индоевропейското езиково семейство след 3000 г. пр. Хр., когато гърците населяват земите на север от Балканския п-в (дн. Унгария). Приема се, че в началото се е говорел прагръцки, общ език. Има и диалектна диференциация в него (особености на отделните племена). Старогръцкият е комбинация от такива диалекти; не е ясен, точен като латинския език по това време.
§. Езикът от III-II в. пр. Хр.
Основни характеристики на пра-гръцкия език
1. силно музикално ударение: при акцентирането върху определена гласна тя се изговаря по-дълго или по-силно; в старогръцкия език има три вида ударение
2. вокално многообразие – в индоевропейския има много по-голямо количество вокали
3. квантитет на вокалите – гласните имат дължина и краткост; по-късно се измислят знаци за дългите и кратките звукове
Пелазгийски период
Поетапно гърците се настаняват в Мала Азия и южните части на Балканския п-в. Попадат в една съвсем различна, но по-благоприятна среда за живот. Времето е по-хубаво, земята е по-плодородна. Попадат на средиземноморската култура, която приемат. Предгръцкото население там се е наричало пелазги (“морски народ”). Без никакви проблеми гърците се сливат с езика им и създават обща култура. Появяват се първите писмени паметници. Най-старото писмо е между 2000 и 1750 г. пр. Хр. То е йероглифно – пиктограми, картинки, които създават цялостно понятие – и е неразчетено. Смята се, че от него се развиват по-късните писмености. Второто писмо е диахронично развито във времето, между 1750-1450 г. пр. Хр. и също неразчетено, от о-в Крит, т.нар. Линеар А (линейно писмо). Третото писмо е разчетено. Отново е на о-в Крит, също на о-в Микена и е от същото време. Това е т.нар. Линеар В и е разчетено от двама англичани, Вентрис и Чадуик, които дори не са филолози, а инженери-математици. Те са видели закономерността в използваните знаци – 60-70 знака, ползвани по определен ред. Това е силабично (сричково) писмо; “силабара”: един знак = една сричка; пр.: “да”, “а”, “ду”, “ме” имат буква, картинка.
Линеар В е гръцко писмо – там се виждат старогръцки думи, затова е разчетен. Плочките са много и керамични – глинени плочки, на които са издълбавали разни неща, главно деловодство за продажбите на селяните, какво е казал царят за реколтата. Плочките са от Крито-Минойската цивилизация.
Тъмни векове
Между 1200 г. и 700 г. пр. Хр. няма писмени източници, това са т.нар. „тъмни векове”. Появява се устната литературна традиция (епическата), епическите песни “Илиада” и “Одисея”. Певецът Омир ги е взел от народното творчество и ги е обединил, превърнал ги е в структурирани песни.
Предполага се, че гръцката азбука е възникнала XI-X в. пр. Хр., заимствана от финикийската азбука, с течение на времето модифицирана и променяна за нуждите на гръцкия език. Финикийците са разполагали със собствена писменост без гласни. Те отиват по на изток, в Италия. Кирилицата и латиницата имат общ произход. Финикийската писмена система е фонетична (една фонема се представя с една графема / знак), като съвременните азбуки. Нарича се „абджат”, „абуат” – илюстративна семито-хамитска система на писане. Гърците заемат от финикийците азбуката, за да създадат своята собствена, като добавят “кс”, “пс” и “дз”, както и още 2 букви за гласните: дълго “е” и “о/е”.
Формиране на гръцките азбуки
Гръцката азбука е заета от финикийската, която няма графеми за гласните. Гърците ползват половината букви за гласните и половината – за съгласните. В зависимост от развитието по-нататък се оформят четири групи азбуки:
1) Атическо-островна група
2) Йонийска азбука
3) Коринтска азбука
4) Западна азбука
Първо се е пишело от дясно наляво, после по особен начин – т.нар. бустрофедòн (букв. “пътят на бика” – движението е наподобявало движението на бика, когато оре нивата). Накрая се е стигнало до писането отляво-надясно (→). В началото се е пишело само с главни букви – маюскулно писмо (maius – “голям”). Впоследствие се появяват и малките букви – минускулно писмо (minus – “малък”), пише се с главни и малки букви. Пишело се е по начин scriptio continua (“продължително писане”) – без интервали на буквите и думите. По-късно се оформят малките букви, I в. сл. Хр. Курсивните букви се появяват през II в. сл. Хр. – първите папирусни и пергаментови надписи.
В античността възникват два големи литературни и културни центрове, заради двете големи библиотеки – в град Александрия и в град Пергам. Там се преписват и се каталогизират книги. Първите филолози, които проучват и теоретизират върху езика, създават знаци за главните и малки букви, също и препинателни знаци. Като понятие “старогръцки език” е сбор от множество диалекти, на които има запазени писмени паметници. Диалектите се класифицират на база на това дали има запазени писмени паметници за тях.
Пет са основните групи диалекти:
1) дорийски диалект
2) еолийски диалект
3) йонийско-атически
4) аркадо-кипърски
5) памфилски
Старогръцкият език е познат в писмената си форма от литературните произведения, писани на определен диалект, повлиявал и другите диалекти. Всички диалекти заедно формират старогръцкия език.
§. Езикът след II-III в. пр. Хр.
В Атина се е говорел йонийският диалект и заради силното влияние на Атина през V-IV в. пр. Хр. над останалите полиси започва да се налага т.нар. атическо койнè (“койне” – общият език). Появява се Александър Македонски, който е елинофил. Учителят на Александър Македонски, Аристотел, е от Атина, затова и Александър учи атически гръцки. Гръцката култура се разпростира до Централна Гърция. Говори се за периода на елинизъм, когато други култури се смесват с гръцката. Гръцкият става официален език на Римската империя, която Константин Велики измества на изток.
През втория период от голямото развитие на гръцкия език се монофтонгизират диафтонгите. Прекратяват се връзките между Западна и Източна Европа (1054 г. – Великата схизма). Писменият византийски е чистият старогръцки език; устната форма е говоримият гръцки.
Възникват две школи в Западноевропейското средновековие във връзка с това как да се произнася гръцкият:
1) школата на Еразъм от Ротердам (британски философ), “За правилното произнасяне на латинските и гръцките думи”: Еразмова школа, еразмово четене
2) школата на Йохан Райхлин (XVI-XVII в.), Райхлинова школа: старогръцкият език трябва да се чете като съвременният гръцки
Съвременните гърци са възприели Райхлиновата система на четене. Едно от най-ярките доказателства против този начин на четене е, че през V в. пр. Хр. βη се е четяло “бе”, а по Райхлиновото четене би трябвало да се произнесе “ви”.
Гръцката азбука има 24 букви, без множеството допълнителни комбинации. Азбуката е фонетично писмо и всяка графема си има фонема.
СТАРОГРЪЦКАТА АЗБУКА: 1. Α α - алфа [а]; 2. Β β - бета [б] / вита, [в]; 3. Γ γ - гама [г, н]; 4. Δ δ - делта [д]; 5. Ε ε - епсилон [е]; 6. Ζ ζ - дзета [дз] / зита, [з]; 7. Η η - ета [е], (етацизъм) / [и], (итацизъм); 8. Θ θ - тета [th], (аспирован дентал) тита; 9. Ι ι - йота [и]; 10. Κ κ - капа [к]; 11. Λ λ - ламбда [л], (палатално, меко “л”); 12. Μ μ - мю [м] ми; 13. Ν ν - ню [н] ни; 14. Ξ ξ - кси [кс], (бутурал + “с”); 15. Ο ο - омикрон (малкото “о”) [о]; 16. Π π - пи [п]; 17. Ρ ρ - ро [р]; 18. Σ σ ς - сигма [с]; ς – пише се само в края на думата, пр.: κόσμος; 19. Τ τ - тау [т]; 20. Υ υ - юпсилон [ю] / ипсилон; 21. Φ φ - фи [ф]; 22. Χ χ - хи [х]; 23. Ψ ψ - пси [пс]; 24. Ω ω - омèга [о]
