К О Н С П Е К Т ПО
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ПРАКТИКУМ
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ПРАКТИКУМ
1. Същност на българския книжовен език. Формиране на новобългарския книжовен език. Книжовен език, диалекти, социолекти.
2. Езиковата култура като национална и обществено-културна дисциплина. Риторическо-естетическата доктрина и развитието на езиковата култура в България.
3. Норма и кодификация. Правописна и правоговорна норма и различията между тях. Допустими и недопустими отклонения от общия нормативен комплекс.
4. Разговорна реч – разговорни конструкции и разговорни маркери. Влияние на разговорната реч върху съвременните езикови процеси.
5. Правописна система. Азбука. Фонетична и графична система на българския език и по-важните различия между тях.
6. Особености на българския правопис. Правопис и правописни принципи. Правописни и правоговорни проблеми, свързани с: - ятовия преглас; - редукцията на неударените гласни; - условност на правописа; - асимилацията на шумовите съгласни; - групи съгласни (нн, тт, стн, здн, штн и др.); - епентезата на Ъ и др.; - йотацията и думите, съдържащи съчетанията -еа, -иа;
7. Дублети, дублетност и кодификация. Ударение.
8. Слято, полуслято и разделно писане. Концепции, теоретична аргументация, практика.
9. Съгласуване при формите за учтивост.
10. Бройна форма на съществителните имена от мъжки род.
11. Употреба на главни и малки букви.
12. Работа с правописен и правоговорен речник.
13. Проблеми, свързани с лексиката. Правопис, правоговор и употреба на различни типове чужди по произход думи. Семантични и стилистични особености на термините. Специфика на абревиатурите.
14. Синоними, антоними, пароними – стилистични особености и употреба в различни типове текст.
15. Чистота на езика – лингвистични, екстралингвистични и идеологически проблеми.
16. Слабости в яснотата и точността на израза: плеоназъм, двусмислица.
17. Употреба на членувани форми.
18. Употреба на глаголните времена.
19. Грешки в строежа на изречението, водещи до неяснота и двусмислие.
20. Специфика и особености на българската пунктуация.
21. Кореференция в текста.
22. Проблеми при изграждането на текст. Текстът като основна комуникативна единица. Текст и микротекст.
23. Езикова свързаност и смислово единство на текста. Употреба на имената, глаголните времена, наклоненията и залога.
24. Задължителност и свобода при употреба на езикови средства в зависимост от сферата на общуване.
25. Прагматични аспекти на писмените и устните текстове.
26. Изготвяне на конспект, анотация, резюме и реферат.
27. Насоки за изготвяне на курсова работа по актуален езиков въпрос. Структура на изследването. Принципи при събирането и обработването на материала.- Изисквания към текста. Особености при цитирането.
28. Речев етикет. Езикова култура и речев етикет. Ситуации при общуването – подбор и актуализация на изразните средства.
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
1. 101 въпроса за ударението в българския език, София 1988 г.
2. 101 въпроса за дублетите в българския език, София
3. Андрейчин Л., На езиков пост, София 1961 г.
4. Андрейчин Л., Езикови тревоги, София 1971 г.
5. Брезински Ст., Езиковата култура, без която (не) можем, Пловдив 2004 г.
6. Добрева Е., Георгиева М., Писмените ученически текстове, Изд. Кръгозор, София 2002 г.
7. Добрева Е., Ив. Савова, Текстолингвистика, Шумен 2000 г.
8. Иванова К., Ницолова Р., Ние, говорещите хора, София 1995 г.
9. Карастанева Ц., Маровска В., Практическа граматика на съвременния български книжовен език, Пловдив 2001 г.
10. Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди, София 2000 г.
11. Манолова Л., Езикова култура, София 2001 г.
12. Миланов Вл., Езиковата култура и речевият етикет в обучението на студентите българисти, в: сп. Българска реч, книга 1, стр. 15, 2003 г.
13. Миланов Вл., Три съвременни мита за езика и за езиковата култура, в: Език и литература, кн. 1-2, 1996 г.
14. Мурадов Вл., 99 езикови съвета, София 2001 г.
15. Мурадов Вл., Още 99 езикови съвета, София 2004 г.
16. Мурадов Вл., Начини за употреба на словото, София 1990 г.
17. Ницолова Р., В. Радева, Помагало по български правопис и пунктуация, София 1980 г.
18. Ницолова Р., Съвременна българска пунктуация, София 1989 г.
19. Нов правописен речник на българския език, София 2002 г.
20. Остин, Джон, Как с думи се вършат нещата, София 1996 г.
20. Остин, Джон, Как с думи се вършат нещата, София 1996 г.
21. Пантелеева Хр., Граматика на вежливата реч, София 1994 г.
22. Пашов П., Практическа българска граматика, София 1989 г. и следв.
23. Пашов П., Първев Хр., Българският правоговор, София 1996 г.
24. Пашов П., Първев Хр., Правоговорен и правописен речник на българския език, София 2004 г.
25. Попова В., Българската стилистика до 50-те години на ХХ век, София 1994 г.
26. Първев Хр., Христоматия по езикова култура, София 1983 г.
27. Радева В., По някои въпроси около езиковата ни култура, сб. Отговорността пред езика, Шумен 2001 г.
28. Радева В., За яснота и точност на израза в журналистическата практика, в: Журналистика и езикова култура, София 1981 г.
29. Радева В., Словообразуването в българския книжовен език, София 1981 г.
30 Радева В., Основните правописни принципи и фонетичните закони в съвременния български език, в: Книга за българския език, София 1997 г.
31. Тишева Й., Дачева Г., Ангелова Т., Българският език – трудни въпроси, лесни отговори, Изд. Стандарт, 2004 г.
32. Янакиев М., Как да редактираме свой или несвой текст, София 1994 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА,
която студентите задължително трябва да познават за изпита
1. Периодични списания: - Съпоставително езикознание; - Българска реч; - Език и литература;
2. Актуални сборници: - Българският език през ХХ век, София 2000 г. - За думите и речниците. Лексиколожки и лексикографски четения, 98 г., София 2000 г. - Диалектология и лингвистична география, София 1999 г. - Отговорността пред езика, Шумен 2001 г. - Българска разговорна реч, т. 1-6 от проведените във Велико Търново конференции по българска разговорна реч и др.;
Изпитът по ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ПРАКТИКУМ е писмен. Провежда се под формата на тест, в който са включени изучаваните през учебния семестър езикови явления и норми (прави се анализ на нарушенията в правописната норма, усвояват се принципите на българската пунктуация, коригират се лексикални и стилистични неточности, както и пропуски в логическата свързаност на определен текст). Освен това студентите трябва да познават класическите и съвременните изследвания в областта на българския език, както и да имат отношение към актуалните езикови проблеми. За да бъде допуснат до изпит, всеки студент трябва да представи курсова работа по свободно избран от него (или посочен от преподавателя) актуален езиковедски въпрос или да направи стилистично-езикова редакция на комплект от текстове, подготвен от преподавателя. През семестъра е задължително разработването на езикови бележки, есета и конспекти по определени от преподавателя теми.
Преподавател: ст. ас. Владислав Миланов
ТЕСТ 1 /вж. в Google групата/
