При възприемане на старобългарската литература трябва да се има предвид епохата на създаване, са какви цели се създава, кой ще чете произведението. Реципиентът на всичко е Бог. Чрез живота на Христос се дава друга алтернатива за взаимоотношенията между човека и Бога.
Текстовете на евангелията са еталонни текстове. Бог вдъхва душата на човека. ВДЪХВА – 1. дишане à живот; 2. взаимодействие между човека и Бога.
“И човекът става жива душа.” – разумност, свободна воля, словесност, по Божий образ и подобие
Условие: дървото за познание на добро и зло; ако човек яде от него, “без друго ще умре”. Смъртта е естествено следствие на престъпването на Божията воля.
Змията: “Ако ядете от този плод[1], ще станете като богове.”
Полярност
Срамът – преживяване за несъвършенство. Този срам е свързан със сексуалността. Естественото последствие да бъдат изгонени от Райската градина се дължи на това, че те остават скрити в греха си.
За християните Иисус е съвършеният Бог и съвършеният човек едновременно.
Емануил – “с нас е Бог”
Постът: изпитание за това дали човекът е достоен или е неподготвен;
Изкушения (власт над света): 1. задоволяване, преодоляване на глада (камъните се превръщат в хляб); 2. осигуряване безсмъртие чрез чужда помощ; 3. изкушението на властта.
Притчите чрез алегория изразяват една много сложна за пряко изразяване божественост.
Египетска пустиня – изкушенията в пустинята; планината (апостоли); морето (укротяване); 5 хляба и 2 риби, ходене по водата
Пасха – бягството от Египет; Гетсиманската градина
Лазаровден à Цветница: палмови клонки
Връбница
Тайната вечеря; залавяне; съдебен процес; подигравка – багреница и трънен венец; пътят към Голгота; разпъване на Кръста, пробождане
Възкресение
Възнесение, 5. юни
Преображение, 6. август
