БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ
/упражнения III, IV група/
/упражнения III, IV група/
Преподавател: д-р Надежда Михайлова
Упражнения: материалите, необходими за семинарите, ще бъдат предоставяни предварително
Изпит: писмен; вероятно е освобождаване от изпита с курсова работа при оценка 5 или 6 (уточняване на темите за курсовите работи – в кр. на м. ноември)
Конспект: ще ви го дадат в края на годината, изобщо не се надявайте да е по-рано
Упражнения: материалите, необходими за семинарите, ще бъдат предоставяни предварително
Изпит: писмен; вероятно е освобождаване от изпита с курсова работа при оценка 5 или 6 (уточняване на темите за курсовите работи – в кр. на м. ноември)
Конспект: ще ви го дадат в края на годината, изобщо не се надявайте да е по-рано
Речникова система на езика
Речниковата система (лексика) е сбор от всички думи в даден език. Термините “речникова система” (родният термин) и “лексика” (латински термин) са взаимозаменяеми, синонимни. Лексиката, това са думите (сборът от думи, лексикални единици); те се изучават от лексикологията.
Всеки език си има лексика, граматика, фонетика, синтаксис. Ключът към разбирането на лексиката ни дава терминът “речникова система”. Езикът не е механичен сбор от всички думи в него. Той съществува извън нас като нещо самостоятелно.
Всеки език си има лексика, граматика, фонетика, синтаксис. Ключът към разбирането на лексиката ни дава терминът “речникова система”. Езикът не е механичен сбор от всички думи в него. Той съществува извън нас като нещо самостоятелно.
§. Характеристики на езика (речниковата система)
1. системност (организираност)
Елементите от лексикалната система (думите, лексемите) не съществуват хаотично, независимо една от друга, а са взаимосвързани и всяка дума (лексема) влиза в системни отношения с други лексеми. Думите се групират спрямо своята семантика (лексикологията се занимава със значенията на думите). Има думи, които обозначават предмети, други назовават действия или личности (т.нар. лични имена). Това са парадигматични отношения на думите и те се изследват също и от граматиката (морфологията).
Друг тип отношения между семантиката на думите е отношението на сходство или различие (противопоставяне). Отношенията на сходство са отношения на синонимия и те съществуват между думи със сходни значения. Отношението на противопоставяне от своя страна е антонимия.
По отношение на външния облик (форма), фонетичния състав, съществува отношение на омонимия (съвпад на звуковия състав) или паронимия (отношение на близост в звуковия състав).
Когато се говори за системност, организираност, трябва да се спомене Ф. дьо Сосюр, който пръв разкрива системния характер на езика, т.нар. мозаечен характер на езика. Градивните единици на езика са като части от мозайка: ако се махне един елемент или се промени неговото място, ще се измени цялата картина. Например, ако се появи ново значение на една дума, то влиза в система от отношения, гради му се синонимен ред, антонимен ред, омоними се търсят.
Лексиката има системен характер, който ни помага да я предвидим до известна степен, да предположим какво може да се случи и да градим отношения (синонимни редове, антонимни редове и т.н.).
2. динамичност
Друг тип отношения между семантиката на думите е отношението на сходство или различие (противопоставяне). Отношенията на сходство са отношения на синонимия и те съществуват между думи със сходни значения. Отношението на противопоставяне от своя страна е антонимия.
По отношение на външния облик (форма), фонетичния състав, съществува отношение на омонимия (съвпад на звуковия състав) или паронимия (отношение на близост в звуковия състав).
Когато се говори за системност, организираност, трябва да се спомене Ф. дьо Сосюр, който пръв разкрива системния характер на езика, т.нар. мозаечен характер на езика. Градивните единици на езика са като части от мозайка: ако се махне един елемент или се промени неговото място, ще се измени цялата картина. Например, ако се появи ново значение на една дума, то влиза в система от отношения, гради му се синонимен ред, антонимен ред, омоними се търсят.
Лексиката има системен характер, който ни помага да я предвидим до известна степен, да предположим какво може да се случи и да градим отношения (синонимни редове, антонимни редове и т.н.).
2. динамичност
Думата се състои от значение и външна форма, които могат да се менят.[1] Дума, която е била в т.нар. ядро, минава в периферията на езика, става неактивно, пасивно употребима.
Всяка дума назовава нещо, всички предмети си имат имена. Една от причините думата да минава в пасивната част на речника е, че денотатът (назовавания предмет) изчезва. Все по-малко стават хората, които употребяват дадената дума, вследствие на което тя минава в пасивния фонд. Това са думи-историзми. Друг вариант за архаизиране на думата е когато денотатът все още съществува, но се подменя названието (пр.: “влак” вм. “трен”) – т.нар. думи-архаизми.
Лексикалната система може да се обогати с нови думи и това допринася за нейната динамика. Какво налага една функционираща система (език) да заема нови понятия? Няма ли езикът потенциал сам да си създаде понятие? Основната функция на езика е да каже на някого нещо и то трябва да стигне до слушателя бързо. Поради това между домашната и чуждата дума се предпочита по-краткият вариант (пр.: “експрес” вм. “бърз влак”). Това е т.нар. принцип на езиковата икономия. По-лесно е да се вземе наготово някакво название, отколкото да се създава. Това са процеси, които са много силни. Въпрос на езикова мода в езиковото поведение е да се използват чуждици. Чуждите думи с латински корени могат да се използват с цел демонстриране на социален статут, принадлежност към дадено общество, но това е въпрос на избор, който се отнася до личното поведение на всеки човек.
Динамичността на системата се характеризира с два процеса:
1) преминаване на лексикалните единици от ядрото в периферията (думите намаляват своята употреба)
2) процес на навлизане (заемане) на чужди думи в езика
Двата процеса разбира се не са с еднаква сила и интензитет. Много по-силен е процесът на заемане на чужди думи.
3. отвореност (проницаемост)
Затворени системи са тези, при които елементите им си взаимодействат, но не могат да им влияят външни фактори. Езиковата система е проницаема, отворена за външни въздействия. Непрекъснато има взаимодействия на езиково равнище, включително териториално; също на равнището на чисто битовото общуване, на писмено равнище (особено силен процес през Възраждането). Езикът никога не е бил изолиран.
Как се осъществяват тези взаимодействия между езиците?
- пряко между езиците
- чрез трети език (език-посредник)
4. изменчивост
Езикът се характеризира с относителна статичност. Това, което детето е научило като думи в един град – в друг град те трябва да са същите (пр.: къща, кола и т.н.), иначе би се нарушила основната функция на езика – комуникативната. Трябва да има относителна статичност, поне в рамките на 2-3 поколения. Независимо от своята статичност за определен исторически момент (поне 100 г.), в него протичат процеси, свързани със семантиката и той се изменя. На фона на другите промени тези в лексиката протичат много бавно. Има изменчивост в семантичната система.
§. Структура на речниковата система
Речниковата система на всеки език се състои от ядро (“активен речник”) и периферия (“пасивен речник”). Какво съдържа ядрото? Ядрото са тези думи, които човек научава в самото начало, когато започва да учи езика. Това са думи за предмети от битовото общуване, хора около нас, елементарни действия, но също и абстрактна лексика (пр.: любов; но не думи като “омерзение”, напр.).
В ядрото на лексиката според речниците има около 5000-6000 думи. Не можем да кажем с точност колко са, но те са достатъчно за един живот на битово равнище. При учене на чужд език тези думи гарантират, че в дадена страна човек може да се оправи. Много хора си остават на равнище ядро на лексиката и си живеят съвсем спокойно. Думите от ядрото са тези, които абсолютно всеки носител на езика ползва и които служат за елементарно общуване.
В периферията се включват думи от:
- научната терминология: термините са необходими, за да могат хората, които се занимават с дадена наука, да назовават имената по един и същи начин
Човек знае определени термини, но се сеща за тях само когато трябва да ги ползва, защото не са му необходими за прякото битово общуване.
- териториално-ограничена лексика (диалекти): преди е имало хора, които са били носители само на своя диалект, без книжовния език; днес поради задължителното образование всички сме носители поне на ядрото на книжовния език
- социално ограничена лексика: жаргон (т.нар. “сленг”, младежкия говор; цел: експресия) и аргò (от фр.ез., т.нар. “таен говор” – конспиративен говор на групите извън закона; цел: нещата да останат неразбрани) според различното отношение на говорещия
СЕМИОТИКА – наука за значението изобщо
СЕМАНТИКА – наука за конкретното значение на думите
- остаряла лексика: историзми и архаизми
- нова лексика: новонавлизащите думи
В реалността няма такива ясни граници между отделните типове лексика – език с език се смесват при различните хора.
Човек никога не може, колкото и да е образован, да познава всички елементи в езиковата система.
Използването на чужди елементи (думи от чужда езикова система) в речта става до голяма степен несъзнателно.
Езикознанието е строга наука, но и при него с методите на статистиката не може да се работи. Не се знае с точност колко са думите в езика, нито колко точно думи използва всеки човек.
За да преброим нещо, трябва ни база, на която да стъпим. Думите се броят приблизително според тълковните речници. За българския език все още не е съставен пълен тълковен речник. Смята се, че един език е развит, когато притежава между 100 000 и 120 000 единици. Не количеството е важно за езика обаче, а трябва да има носители на този език, да има комуникация (предаване на съдържание). И до днес има езици без писменост, с по около 15 души носители. Езикът не трябва да се преценява според цифри, а според това дали изпълнява функцията, заради която съществува.
[1] Тук говорим за думите, не за понятията (те са елемент на мисленето).
