УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ
/упражнения ІІІ група/
/упражнения ІІІ група/
ЗАДАЧА за 31.10.2008 г. (по Учебника на Ж. Бояджиев, “Увод в общото езикознание”) * Същност на сравнително-историческия метод * Класификация на индоевропейските езици (да се научи) * Морфологична класификация
За повече информация вж. Ж. Бояджиев, “Увод в общото езикознание”, КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ, с. 237-246
Класификация на езиците
Езиците по Земята са между 4 000 и 7 000, поради което се налага да се класифицират по някакъв начин. Две от най-старите класификации са генеалогичната и морфологичната. Генеалогичната класификация се базира на родството между езиците и е направена благодарение на сравнително-историческия метод, докато морфологичната класификация разделя езиците според техните морфологични особености, без оглед на родството. Какво представлява историческият метод изобщо?
“Сравнително-историческият (компаративният) метод представлява система от изследователски похвати. Сигурен показател за наличието на родство между два или повече езици е установяването на достатъчен брой съответствия (закономерни съотношения на звукове, форми, думи, модели на построяване) между тях. Сравняват се думи (заемките се изключват!), цели категории думи (названия за родство, наименования на части на тялото, на животни и растения, местоимения, числителни), морфологични елементи (падежни и глаголни флексии) при строго съобразяване с фонетичните закони, характерни за съответните езици.” (Ж. Бояджиев, “Увод в общото езикознание, Изд. Парадигма, С. 2007, с. 240)
1. Генеалогична класификация на езиците
Най-голямото групиране на езиците е т.нар. езиково семейство.
“Под езиково сеймейство се разбира съвкупност от езици (живи и мъртви), произлезли от един и същ праезик, който се е говорел на определена територия.” (Ж. Бояджиев, “Увод в общото езикознание, Изд. Парадигма, С. 2007, с. 240)
Езикови семейства: · индоевропейско езиково семейство · семито-хамитски езици[1] · (същински) кавказки езици · угро-фински / фино-угърски езици · тюркски езици[2] · китайско-тибетски езици · дравидски езици · аустронезийски (малайско-полинезийски) езици · австралийски езици · езици банту · нило-сахарски езици · ирокезки езици · алгонкински езици
Групиране въз основа на географското разпространение: · уралски езици: угро-фински, самодийски (самоедски) · алтайски езици: тюркски, монголски, манджурско-тунгузки или: · евразийски и северноазиатски езици: уралски, алтайски, палеосибирски езици, корейски, японски, айну · езици в Океания: малайско-полинезийски, меланезийски, австралийски, папуански езици, тасманийски · американски езици: америндиански, индиански · и др.
2. Индоевропейско езиково семейство (Ж. Бояджиев, “Увод в общото езикознание, Изд. Парадигма, С. 2007, с. 245-246)
2.1. СЛАВЯНСКА ГРУПА 1) източна подгрупа: руски, украински, белоруски[3] 2) западна подгрупа: полски, кашубски (?)[4], чешки, словашки, горнолужишки, долнолужишки, полабски (+), словински (+) 3) южна подгрупа: български, сърбохърватски (сръбска, хърватска и босненска норма?), словенски, македонски (институционализиран през 1945 г.)
2.2. БАЛТИЙСКА ГРУПА литовски, латвийски (латишки, летонски), старопруски (+)
2.3. ГЕРМАНСКА ГРУПА 1) източна подгрупа (+):готски, вандалски, бургундски 2) западна подгрупа: немски, люксембургски (?), нидерландски (холандски), фламандски, африкаанс, английски, фризийски, идиш (?) 3) северна (скандинавска) подгрупа – датски, шведски, норвежки, исландски, феройски (фарьорски)
2.4. КЕЛТСКА ГРУПА 1) галска подгрупа (+) 2) гаелска подгрупа: ирландски, шотландски, манкс / мански (+) 3) бритска (бритонска) подгрупа: бретонски, уелски, корнийски / корнуълски (+)
2.5. ИТАЛИЙСКА ГРУПА (+) умбрийски, самнитски, оскийски, латински.
2.6. РОМАНСКА (НЕОЛАТИНСКА) ГРУПА 1) галороманска подгрупа: френски, провансалски (окситански), франкопровансалски (?), гасконски (?), каталански 2) иберороманска подгрупа – испански, португалски, галисийски (?) 3) италороманска подгрупа – италиански, сардински / сардски (?), реторомански (ладински) 4) балканороманска подгрупа – далматински (+), румънски, исторорумънски (?), мегленорумънски / мегленитски (?), арумънски (?).
2.7. ГРЪЦКА ГРУПА старогръцки (+), средногръцки или византийски (+), новогръцки.
2.8. АРМЕНСКИ ЕЗИК
2.9. АЛБАНСКИ ЕЗИК
2.10. ИНДИЙСКА (ИНДОАРИЙСКА) ГРУПА 1) староиндийска (+): ведически, санскрит 2) средноиндийски (+): пракрит, пали 3) новоиндийска: хиндустани (хинди, урду), бенгали, панджаби (пенджаби), раджастани, гуджарати, асами, маратхи, непали, бихари, ория, кашмири, сингалски / синхалски, цигански / романски и др.
2.11. ИРАНСКА ГРУПА[5] 1) староирански (+): староперсийски, авестийски 2) средноирански (+):средноперсийски (пехлеви, пахлави), согдийски, хорезмийски (хоразмийски), скитски (сакски) 3) новоирански: (ново)персийски (дари, фарси), афгански (пащо, пущу, пащу), белуджски (балучи), таджикски, осетински, кюрдски (курдски), памирски езици и др.
2.12. ДРУГИ (ОТМРЕЛИ) ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ хетски, лувийски, палайски, лидийски, ликийски, тохарски А и Б, венетски, пеласгийски, тракийски, дакийски, фригийски и др.
3. Писмени свидетелства за отмрелите индоевропейски езици
2. Индоевропейско езиково семейство (Ж. Бояджиев, “Увод в общото езикознание, Изд. Парадигма, С. 2007, с. 245-246)
2.1. СЛАВЯНСКА ГРУПА 1) източна подгрупа: руски, украински, белоруски[3] 2) западна подгрупа: полски, кашубски (?)[4], чешки, словашки, горнолужишки, долнолужишки, полабски (+), словински (+) 3) южна подгрупа: български, сърбохърватски (сръбска, хърватска и босненска норма?), словенски, македонски (институционализиран през 1945 г.)
2.2. БАЛТИЙСКА ГРУПА литовски, латвийски (латишки, летонски), старопруски (+)
2.3. ГЕРМАНСКА ГРУПА 1) източна подгрупа (+):готски, вандалски, бургундски 2) западна подгрупа: немски, люксембургски (?), нидерландски (холандски), фламандски, африкаанс, английски, фризийски, идиш (?) 3) северна (скандинавска) подгрупа – датски, шведски, норвежки, исландски, феройски (фарьорски)
2.4. КЕЛТСКА ГРУПА 1) галска подгрупа (+) 2) гаелска подгрупа: ирландски, шотландски, манкс / мански (+) 3) бритска (бритонска) подгрупа: бретонски, уелски, корнийски / корнуълски (+)
2.5. ИТАЛИЙСКА ГРУПА (+) умбрийски, самнитски, оскийски, латински.
2.6. РОМАНСКА (НЕОЛАТИНСКА) ГРУПА 1) галороманска подгрупа: френски, провансалски (окситански), франкопровансалски (?), гасконски (?), каталански 2) иберороманска подгрупа – испански, португалски, галисийски (?) 3) италороманска подгрупа – италиански, сардински / сардски (?), реторомански (ладински) 4) балканороманска подгрупа – далматински (+), румънски, исторорумънски (?), мегленорумънски / мегленитски (?), арумънски (?).
2.7. ГРЪЦКА ГРУПА старогръцки (+), средногръцки или византийски (+), новогръцки.
2.8. АРМЕНСКИ ЕЗИК
2.9. АЛБАНСКИ ЕЗИК
2.10. ИНДИЙСКА (ИНДОАРИЙСКА) ГРУПА 1) староиндийска (+): ведически, санскрит 2) средноиндийски (+): пракрит, пали 3) новоиндийска: хиндустани (хинди, урду), бенгали, панджаби (пенджаби), раджастани, гуджарати, асами, маратхи, непали, бихари, ория, кашмири, сингалски / синхалски, цигански / романски и др.
2.11. ИРАНСКА ГРУПА[5] 1) староирански (+): староперсийски, авестийски 2) средноирански (+):средноперсийски (пехлеви, пахлави), согдийски, хорезмийски (хоразмийски), скитски (сакски) 3) новоирански: (ново)персийски (дари, фарси), афгански (пащо, пущу, пащу), белуджски (балучи), таджикски, осетински, кюрдски (курдски), памирски езици и др.
2.12. ДРУГИ (ОТМРЕЛИ) ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ хетски, лувийски, палайски, лидийски, ликийски, тохарски А и Б, венетски, пеласгийски, тракийски, дакийски, фригийски и др.
3. Писмени свидетелства за отмрелите индоевропейски езици
Най-рано е засвидетелстван (ХVІІІ-ХVІІ в. пр. Хр.) палайски език. За хетския език има много богати свидетелства. Хетите са имали силна империя в Анадолия, Мала Азия от ХVІІ до ХІІІ в. пр. Хр. Има запазени писмени архиви – плочки, покрити с клинописно писмо. Те съдържат религиозни, законодателни, дипломатически текстове, текстове със стопански характер. Лувийците (лувитите) са съвременници на хетите и са живеели в Хетската империя. През ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. отмира хетският език. Разчетен е през 1915-16 г. Лувийският е запазен до ~ V в. пр. Хр. Гръцкият език е следващият по древност, засвидетелстван чрез линейно писмо В (разчетено през 1952 г.). Това са плочки, изкопани на о-в Крит, около Микена, датиращи от 1400 г. пр. Хр., със записки от стопански характер. Те показват един архаичен гръцки диалект. Следващите свидетелства са от ІХ-VІІІ в. пр. Хр., Омировите текстове. VІ-V в. са т.нар. “тъмни векове”, Класическа Гърция. Следващият по древност на засвидетелстване е староиндийският език (санскрит). До началото на века той е държал първенството по древност (ведическите текстове[6], пр. Ригведа) са създадени ~ 1200 г. пр. Хр. От VІ в. пр. Хр. има богата литература на класически санскрит. Появяват се задълбочени граматически трактати, което е важно за езикознанието. На авестийски език е написана Свещената книга (Авеста, Свещени химни) на зороастризма, VІІ в. пр. Хр. Езиците от италийската група са мъртви. Латинският е засвидетелстван с надписи от VІ в. пр. Хр. Тохарският включва два близкородствени езика (тохарски А и тохарски В), според някои диалекти на един и същ език. И двата са отмрели около Х в. сл. Хр. Техни документи са открити в будистки манастири в китайски Тюркистан в края на ХІХ и началото на ХХ в. (разчетени). Самите документи датират от VІІ-VІІІ в. сл. Хр.
* * *
На Вл. Георгиев принадлежи идеята от края на 30-те години за предгръцкия език (1941 г. я публикува). Вл. Георгиев съставя корпус от лексеми, установява надеждни етимологии и така установява на какви езикови закони се подчинява този непознат език. Вл. Георгиев има голям принос в палеобалканистиката[7]: той разграничава тракийския език от дакийски (дако-мизийския) и фригийски (мигрирали в Мала Азия).
[1] СЕМИТО-ХАМИТСКИ ЕЗИЦИ: тук влизат арабския език, който има много диалекти, също иврит; граматиката на иврит е съставена през 40-те години, след Втората Световна война, когато на евреите е дадено местообитание. В началото евреите са говорели на юдейски (староеврейски) език, а по-късно са започнали да говорят различни езици, в зависимост от това къде живеят.
[2] ТЮРКСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО: тук влиза турският език, също и чувашки; прабългарският език (езикът на Аспаруховите българи) е бил близък до чувашкия
[3] БАЛТИЙСКИ ЕЗИЦИ: староруски, литовски, латвийски
[4] КАШУБСКИ: не е установено със сигурност дали е отделен език или е диалект на полския
[5] старото име на Иран е Персия
[6] ВЕДИ – свещени индийски химни, предавани устно
[7] ПАЛЕОС – стар; БАЛКАНИСТИКА – наука, която изучава древните езици на Балканския п-в
[2] ТЮРКСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО: тук влиза турският език, също и чувашки; прабългарският език (езикът на Аспаруховите българи) е бил близък до чувашкия
[3] БАЛТИЙСКИ ЕЗИЦИ: староруски, литовски, латвийски
[4] КАШУБСКИ: не е установено със сигурност дали е отделен език или е диалект на полския
[5] старото име на Иран е Персия
[6] ВЕДИ – свещени индийски химни, предавани устно
[7] ПАЛЕОС – стар; БАЛКАНИСТИКА – наука, която изучава древните езици на Балканския п-в
