БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ
/упражнения III, IV група/
/упражнения III, IV група/
Полисемия
Всичко съществуващо трябва да се назове и всеки предмет си има име. Понякога с една и съща дума назоваваме различни предмети. Защо езикът допуска това? Човешкото мислене е асоциативно. Предметите и всичко наоколо предизвикват в нас асоциации поради своята форма, цвят, функция, местоположение и т.н. Поради това езикът допуска една единица да се употребява с няколко различни значения – именно този феномен се нарича полисемия (многозначност). Биха се получили необозрим брой лексикални единици, ако всичко си имаше отделно име. Тогава дори родният език би бил труден за усвояване. Повечето думи в езика са многозначни, почти няма еднозначни думи. За да се разкрие значението на една дума е необходим минимален контекст, който ни дава информация кое значение на думата е активирано. Пример: думата “говоря” може да се употреби в различни контексти – “Говоря за нея.”, “Текстът говори сам по себе си.”
§. Еднозначни думи (моносемия)
1. научна терминология
Термините по презумпция са еднозначни. Терминологичният апарат съществува, за да обслужва определени цели. Терминологията не може да допусне многозначност, но един и същ термин може да се употребява в различни науки. Пример: “морфология” е термин от граматиката, използва се в лингвистиката, но също в ботаниката (във връзка с растенията), в медицината (морфология на дадено заболяване). Ако се вземе обаче терминът “инверсия” от литературата и се сравни с термина “температурна инверсия”, имаме по-скоро преносно значение: “инверсия” означава разместване; тълкуването на “температурна инверсия” се извършва по подразбиране. Това обаче също е част от многозначността, докато терминът “морфология” няма нищо общо с полисемията. Научната терминология е еднозначна (моносемантична), с едно значение.
2. числителни имена
Числата и цифрите също са еднозначни. Ако вземем примера “Дай ми 2-3 минути.” (метонимия), тук става въпрос за значението на цялата фраза – имаме многозначност, но не на числителните, а на цялата фразата; многозначност на равнище фраза. Полисемията може да засяга и думите, и изразите, които могат да изпадат също в синонимични, антонимични, омонимични отношения.
3. лични имена
Друг клас лексеми, които примарно са еднозначни, са личните имена (пр.: Иван Вазов, Благоевград и т.н.). При тях назованият денотат е само един и винаги конкретен. За всеки клас от еднозначни думи разбира се може да има изключения. §. Многозначни думи (полисемия)
Повечето думи са многозначни, с по няколко значения। Сборът от значенията на една дума се нарича семантичен обем. Между отделните значения на думата винаги има нещо общо като семантика, което гарантира, че това са значения на една и съща дума. Точно тази част от значенията, която е обща, се нарича общ семантичен компонент. Наличието на общия семантичен компонент е изключително важно за полисемната дума.
За повече информация виж Стоян Стоянов, ст. "Към въпроса за значението на думата"
Когато говорим, че една дума има много значения, те са различни по вид:
1. пряко значение
Това е основното значение на думата и първото, което се дава в тълковния речник. Сборът от значения на дадена дума не е хаотичен. Той има строга йерархия, структура, която се вижда най-ясно в тълковните речници. Хората, които съставят речниците, се наричат лексикографи. Те много прецизно установяват подредбата в структурата на статията за дадена дума.
2. преносно (метафорично) значение
Всяко нещо, основано на пренасяне на признаци, е метафорично. В термина “метафорично” в случая няма нищо поетично. След основното значение, в речниците се дават преносните значения на думата, като се върви от по-ниска към по-висока степен на метафоризация, като в началото семантичната връзка между пряко и преносно значение е много ясно доловима. В последните значения на думата много слабо се долавя общият семантичен компонент. Пример: “глава” е с основно значение “орган от човешкото тяло”; има “глава на семейство” (основен член на семейството), а също “държавен глава”, като сходството в употребата на думата “глава” е сходство по функция. Същата дума развива преносни значения по отношение сходство във формата, пр.: “глава лук” (асоциация с човешката глава). Една дума може да развие преносни значения, основани на различни принципи.
За повече информация виж Дора Иванова-Мирчева, ст. “Преносно значение на думата и преносимост на значението”
3. конотативно значение
Някои думи са със значение, утвърдено в даден езиков колектив. Това значение, което не се отразява в речника, а е активно за повечето носители на езика, е конотативно (от “конотация”*). Тези значения са едни от най-интересните в изследването на семантиката. Не всички думи обаче имат такова значение. Конотативно значение могат да имат: - някои названия на народности / националности (пр.: шведите са високи и руси, германците ядат наденички и пият бира и т.н.) - някои названия на професии (пр.: полицай, адвокат, шофьор, медицинска сестра и др.) На названия като “депутат” и “политик” поради езиковия стереотип се дават негативни конотации, докато в тълковния речник значението на тези думи не е нищо особено. Интересно е също, че конотация могат да предизвикват само някои названия на националности (пр.: руснак, французойка, но не гватемалец, пуерториканец). Конотативните значения са национално обусловени – маркират се положително или отрицателно в зависимост от колектива, в който се използват. Пример: думата “циганин” в България предизвиква откровено негативна конотация, докато в Полша се казва напр. “хубава като циганка”, в Русия – “танцува хубаво като циганка”. Дори да осъзнаваме, че е несправедливо да определяме циганите негативно, ние мислим от конотативно заложените ни стереотипи. Стереотипите се основават на липса на информация, главно когато човек не е лично запознат с реалната ситуация. Само някои думи придобиват конотативни значения и конотационните им употреби са национално обусловени. Не можем да обясним обаче защо една дума предизвиква такова значение, а друга – не. Езиковите факти се основават на експерименти и статистика. * КОНОТАЦИЯ – субективното културно и/или емоционално отношение, освен определеното или денотативно значение на дадена дума или фраза, т.е. емоционалната асоциация с думата.
У П Р А Ж Н Е Н И Я:
ПОЛИСЕМИЯ
1. Съставете изречения, с които да илюстрирате различните типове значения на лексемите ръка, магаре, жив, сух, разговарям, пътувам, лакомство, лаком, бера, земя, разбирам, смятам.
2. Съставете изречения с дадените думи, като ги употребите преносно. Какъв признак ляга в основата на всяка една употреба? мечка – папагал – лисица – мрамор – кристал – шапка – аудитория – наблюдавам – табу – афиширам – борец – пресен – родом – сфера – непостижим – ухо – шпионирам –
3. Определете значенията на подчертаните думи. По какви семантични признаци се различават една от друга? Към града долитаха ята от врани. Дворовете бяха все тъй нечисти, пълни със стада гъски. Злата муха лети на облак, влиза в ноздрите на добитъка и го тръшка. В гората около селото се беше появила глутница вълци. Табунът препускаше през степта. От няколко сутрини той наблюдаваше кошера, за да не изпусне новия рой. Бурята беше изтикала към брега цели пасажи риба. Над поляната трептеше рояк пеперуди.
4. Обяснете значението на подчертаните думи. В кои случаи са употребени в пряко, а в кои – в преносно значение? как е възникнало преносното значение? широк път – жизнен път безценен пръстен – безценна помощ блестяща повърхност – блестящ успех пълна аудитория – интелигентна аудитория сини очи – удивени очи гвоздей на стената – гвоздей на спектакъла люлея се на люлка – от люлката до гроба счупен крак – кракът ти да не стъпва тук
5. Представете преките и преносните значения на лексемите, като ги включите в минимален контекст: крило, зелен, танцувам, летя, коза, перце, змиярник, кочина, мравуняк, грива, бял, звезда, море, бич, висок, сух, викам, падам
по: Петкова, Бонджолова 2005
