5. СЕМАНТИЧНИ ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДУМИТЕ
2. СИНОНИМИЯ
§ Същност на синонимията
Истинските синоними, които обогатяват езика, предполагат и семантична разлика. Езиковата компетентност на носителите на езика допуска в определен контекст невъзможността тези думи да са взаимозаменими. Общото между тях е еднаквата номинационна функция – те се отнасят към едно и също понятие. Щом говорим за понятийна отнесеност, трябва ли да смятаме, че могат да са синоними фразеологични (устойчиви) съчетания и отделни думи, пр.: “излезе ми от ума” и “забравих”? Не, тъй като не удовлетворяват правилото за лексикална връзка между думите. Трябва да се намери единство в значението на отделните думи (лексикална синонимия). Може да има също стилистична синонимия (при диалектните форми); говори се за синонимия между фразеологични съчетания. Пример: дадох му пътя, показах му пътя, т.е. “изгоних го”; но имах късмет е различно от “успях”.
Когато думите функционират като абсолютно еднозначни, се говори за абсолютна синонимия. Терминът “лексикални дублети” тук е неточен, защото при дублетността трябва да имаме оригинал и копие. Пример: коя е дублетната форма при думите съсед и комшия? “Комшия” е по-разговорната форма, защото е чужда. С преносно значение обикновено се употребява думата съсед (пр.: южна съседка, северна съседка – за държави). В заглавието... гастролират в комшийската държава се изразява известно принизяване. В миналото комшии са се наричали разговорно хората, които са живеели в съседни дворове. Сега тези, които живеят заедно в една кооперация, са съседи, често дори не се познават и не се поздравяват.
Двете думи (комшия и съсед) все още се различават. При междудържавни отношения се говори за страни-съседки; отношенията са “съседски”, а не “комшийски”. Това е пример, че трябва да се познава характерът на връзката между синонимите, за да не се заменят те взаимно.
Трябва да се прави разлика между мелиоравска? синонимия (променен предмет, но със същата функция). Пример: думата джезвè в гръцките таверни / ресторанти се е използвала за малък съд с дълга дръжка, в който се е правело кафе за една чаша. На български език се ползват думите кафенúк, кафенúче, които са за предмет, който е изработен по същия начин, но от метал и е по-голям. Нито предметът, нито названието тук са синоними; пр. джезве – кафеварка: кафеварката вари кафето, приготвянето му става по друг начин; предметите също са различни – не са един и същ предмет, а само имат една функция (все едно на таксито, което вози, да се каже каруца, защото то превозва пътници).
Има също идеографска, функционална връзка: понятието е различно, но се ползват преки и преносни значения. Тук и преносно може да се каже, че са еднакви. Това са двучленните синоними: партиец – родолюбец (партия – родина; едната дума е заета, другата е домашна). Синонимните връзки обаче създават отношения между повече от две думи – получават се многочленни обединения, които при проучването подреждаме в синонимни редове. Но не е правилно да се казва или пише, че синонимите съществуват в редове – те не съществуват, ние ги подреждаме, за да ги запомним по-лесно, да ги обясним и т.н. Синонимите са отделни думи, съществуващи в лексикалната система като лексикални единици и всеки може да ги употреби, когато реши, че са му нужни за речта; а обединяването, подреждането е въпрос, занимание на езиковедите; иначе те си съществуват нормално, като всички думи.
При многочленните се търси връзка между повече лексикални единици, напр.: паша и пасище, мерà (турска дума) – това е незасадена част, поле около селището, където расте трева и може да пасе добитък; това място може да се нарича и ливада.
Ако вземем думите разкошен, великолепен (от руски), прекрасен (от руски), блестящ (българско причастие от руски), изящен – във всички тези случаи става въпрос за абстрактно качество, изразяване на висока степен на проява на дадено качество и все пак тук може да има известни различия. Мога да кажа разкошен клас, разкошна картина, разкошна сграда, но не мога да кажа “разкошен транспорт”; мога да кажа, че има великолепни улици (почистени, но те не са “разкошни”); или човек има прекрасен характер, но не може да се каже “човек има блестящ характер”. Тези думи също имат известно диференциране. Можем да кажем блестящо изпълнение, великолепно изпълнение, прекрасно изпълнение, но “разкошно” вече би било по-далечно, по-абстрактно качество. Или: плавен за говор, глас, движение (леко движение, равномерно, ритмично, отмерено, равно).
Когато търсим връзката между синонимите, за да ги подредим в синонимен ред, обикновено се търси този член, този компонент от синонимния ред, който е най-непосредствено отнесен към денотата, т.е. търсят се думи с основно значение – не производно, не преносно, най-свободното им значение, при което няма оценъчен момент, и всички други думи се подреждат в зависимост от връзката с този основен (доминантен) елемент.
Например, за лице, което не обича да работи, основната дума е мързеливец. Тази дума няма конотация (нито одобрителна, нито неодобрителна), просто се съобщава за наличието на качество. Ако кажем обаче мързелан, това е по-силно проявено качество и тук вече има елемент на неодобрение; ленив (от руски), ленивец (употребява се по-рядко, тя има по-рядка употреба, затова в синонимния ред стои след мързелан, мързеливец); от руски е взета и думата лентяй – тази дума вече е силно натоварена. За детето си човек може да каже То е мързеливец, още спи., което е малко и ласкателно (човек, който не обича да става рано), но ако го нарече лентяй, това не е вече малък човек, а това е човек, от когото се очаква да не е мързелив – и това е по-силно изразено, по-негативно; накрая остава заетата дума калпазанин (от турски), която е с по-широк семантичен спектър – тя означава не само “мързелив човек”, но човек и с други негативни качества (пакостлив, лъжлив, неблагонадежден и т.н.), като включва и понятието “нежелание за работа”.
Тези думи са близки, но между тях има и различия. Най-често се получават абсолютно еднакви по значение синоними, когато се заемат от чужд език. Например: калката лингвистика и езикознание (языковедение на руски) – тези две думи са синоними; в последно време обаче теоретиците на общото езикознание се стремят да разграничат лингвистика и езикознание, като от славянските езици по-често употребявано е бил терминът езикознание; лингвистика идва от латински, въпреки че в немски е имало термин езикознание (Sprachenwissenschaft, Sprache – език, Wissenschaft – наука). Сега обаче в руската литература напр. е излязъл един “Увод в езикознанието”: там е проследена историята на езикознанието, на младограматизма, на различните движения в Русия, в Полша, в Западна Европа и т.н. Но има и теория на лингвистиката: новите понятия – езикови контакти, интерференция, отношения на билингвизъм – вече ги обясняват под заглавието или ползват науката лингвистика. Може би след време между езикознание и лингвистика ще се наложи едно семантично диференциране, въпреки че сега казваме лингвистичен труд и езиковедски труд. В този смисъл двете прилагателни са синоними.
Когато думите са със стилистично неутрално значение, както лингвистика и езикознание, както суфикс (заета дума) и наставка (българска дума, от “наставям” – нещо прибавям), префикс и представка (нещо се предпоставя, предпосочва) – в случая се употребяват и двете думи. Чуждите думи се държат и са нужни, защото са по-удобни за образуване на прилагателни, напр. от суфикс – суфиксен, а от руски се взема суфиксален; има суфиксен модел, суфиксален модел, префиксни структури, префигирани структури, но от наставка дума “наставъчен” няма. Така че в някои случаи се предпочита чуждата дума, както напр. при консонант и съгласен звук. От консонант се образува прилагателно консонантен, консонантна система. Ако вземем българското название съгласен, не можем да кажем, че от вокалната система на българския език това е “съгласната система”, защото думата съгласен има друго значение. При тези синоними, които нямат стилистична натовареност, говорим за смислова синонимия. При смисловата синонимия е по-голяма свободата да бъдат заменяни и употребявани синонимите един вм. друг.
Синоним и омоним, когато ги определяме в ед.ч., по-трудно можем да ги дефинираме. Обикновено дефинираме връзката синонимия – отношение между еднакви по значение, но различно звучащи думи; омонимия е отношение между еднакви по звучене, но различни по смисъл думи. А когато трябва да се дефинира синоним, не може да кажем “дума с близко значение” (близко на какво?). Синонимът е дума, която е с еднакво или близко значение на друга, различно звучаща дума. В написаните учебници обикновено дефинициите се дават за множество: “синоними са думи...” и “омоними са думи...”. Връзката и парадигматичните отношения (при синонимията) изискват наличието на друга, различно звучаща дума, но с еднакво значение.
* * *
Смисловите синоними, още наречени идеографски синоними (от idea, свързана с ‘понятие’) може да бъдат истински синоними (смислови), когато думите съвпаднат с основните си значения. Например: жито и пшеница, век и столетие съвпадат с основните си значения и когато думата е многозначна, тя също може да образува, да влиза в отношение на истинска синонимия с различни думи, при което с всяко от значенията си може да се включи в различен синонимен ред.
Например: когато глаголът говоря означава ‘произнасям думи’, той образува синонимен ред с приказвам, казвам и можем да кажем Приказваш глупости / Говориш глупости, глупави приказки и т.н. Ако обаче говоря означава ‘владея в определена степен чужд език’, напр. говоря френски, тогава не мога да кажа "приказвам френски"; тогава глаголът говоря влиза в синонимни отношения със зная, владея (напр. Владея френски говоримо., Владея езика, мога да чета и да пиша., Зная езика.). Ако говоря означава ‘разменям мисли с някого’, напр. Говоря с директора., Говоря с президента на фирмата., мога да кажа разговарях, но не мога да кажа “разговарям френски”, мога да кажа приказвам. Ако общувам с някого и съм в по-близки отношения с него, мога да кажа Ние с него си говорим., Вече не разговарям се него., Вече не говоря с него. (вече не общувам ). Отделните значения обуславят включването на многозначните думи в различни синонимни редове.
Например: думата водач е синоним с вожд и ръководител – всички те са образувани от глагола водя (‘управлявам’). Думата водач, обаче, има преносно значение, което е с точно определена съчетаемост: водач на МПС (моторно превозно средство), Водачът спрял., Водачът е употребил алкохол. и т.н. – тогава думата е синоним на шофьор. В този случай думата водач (като шофьор, водач на колата) не може да се замени с думата вожд, защото водач и вожд са синоними с основните си значения, а шофьор и водач са синоними, когато водач е употребено в преносно, производно значение.
Думите вяра (изповедание) и религия са синоними с основните си значения, но вяра, ако означава ‘доверие’, както по-рано са казвали Вяра не му хващам. (т.е. не му се доверявам), това вече не е религия; давам на кредит означава ‘давам на вяра’ и тук не може да се употреби думата религия (“давам на религия”), тъй като вяра означава ‘религия’ в производното си значение; Вярвам в някого. (т.е. вярвам в неговите сили, възможности, в бъдещето му) – не може да се каже “Имам религия в нечии способности / бъдеще.” вм. “Имам вяра в...”, защото думата вяра тук е с друго, производно значение.
Думата въдица, напр., когато означава ‘уловка, хитър трик’ (Той се хвана на въдицата.), това не е първото значение (‘приспособление за ловене на риба’).
Това са идеографски синоними, смислови, но при тях връзката може да се създава между основното значение на една дума и производното (преносно) значение на друга дума.
Когато в синонимния ред се включат думи с различна стилистична характеристика, тогава говорим за стилистична синонимия между думите. Думите не могат да се заменят една с друга в случаите, когато контекстът изисква или не допуска стилистична конотация. Например: смея се (усмихвам се) е неутрално, но хиля се е неуважително – никой не може да се обърне към близък човек, към приятеля си, и да каже Защо се хилиш? – това би било обидно.
Глаголът краде има стилистичен синоним присвоява. В административния стил, в юридическата терминология, са решили да не говорят за кражби, а да говорят за ‘присвояване на имущество’. Това е терминология, която щади виновните: в Процесуалния кодекс се говори за присвояване на суми, присвояване на права, но не и за кражби.
Към стилистичните синоними се отнасят и тези думи, при които връзката обхваща принадлежаща към различни смислови пластове лексика. Тук е много важно да се познават остарялата, архаизирана лексика, за да не се поставя тя в неутрален контекст, когато трябва да се съобщи за факт, който не изисква иронично, саркастично или неодобрително отношение. Например: къща и покои – покои е стара дума (покои на владетеля, покои на богат човек и т.н.) и тя не е добила ново, разширено значение, за разлика от думата дворец (Дворец на спорта, Дворец на културата и т.н.). От близо седмица се говори за “сараите на Доганов” – също една неуместно употребена, архаична дума. Турските сараи са нещо съвсем друго; тази дума е историзъм. Доганов може да има прислуга, но няма харем, докато за сараите това е характерно; Доганов няма роби, които да му служат безплатно, да живеят там. Тези “сараи на Доганов” са просто по-богато построени къщи.
Когато се пише за училищата (пр. по време на стачките на учителите), употребява се думата школó – школá (българските школá). Думата школо е стара и сега вм. нея се употребява училище. Има обаче школи – друга дума (от ж.р.), която е заета, чужда (школа за войската, рисувателна школа, спортна школа и т.н.). Също е недопустимо да се употребява думата даскал вм. учител. Това са синоними, между които връзката е стилистична и тази връзка предполага невъзможност за заемане.
В един вестник преди време са писали, че ще плащаме борча си (външен дълг) с кюмюр (т.е. въглища). Думата кюмюр в турски е означавала ‘дървени въглища’, с които в миналото хората са си загрявали ютиите и специални котлони. Първото значение е ‘дървени въглища’ – циганите горят дървета, затрупват ги, за да се овъглят, и продават дървени въглища, кюмюр (дървените въглища са много леки). Няма никакво основание да се замени думата дълг с борч и думата въглища с кюмюр. Това са синоними, условно определени като думи с еднакво значение, но те са функционирали в различни епохи, те не се определят в синхронен план. В миналото и учениците, които ходят на училище, са били даскалчета – отиват на училище; и учителят, който е бил – даскал. Сега обаче не може на учениците да се каже нито школарчета, нито даскалчета – това са стари думи; те са просто ученици.
Синонимията е богатство на езика. Чрез използването на синонимното значение на думите се постига по-голяма точност, по-голяма изразителност, избягва се повтарянето на едни и същи думи; затова синонимите трябва да се познават и за да се изучават и разбират по-лесно, за тях се създават Синонимни речници. Синонимният речник е много удобен за човек, който превежда, който пише, когато трябва да потърси друга дума с еднакво, но различаващо се значение.
§ Причини за появата на синоними
Например: когато глаголът говоря означава ‘произнасям думи’, той образува синонимен ред с приказвам, казвам и можем да кажем Приказваш глупости / Говориш глупости, глупави приказки и т.н. Ако обаче говоря означава ‘владея в определена степен чужд език’, напр. говоря френски, тогава не мога да кажа "приказвам френски"; тогава глаголът говоря влиза в синонимни отношения със зная, владея (напр. Владея френски говоримо., Владея езика, мога да чета и да пиша., Зная езика.). Ако говоря означава ‘разменям мисли с някого’, напр. Говоря с директора., Говоря с президента на фирмата., мога да кажа разговарях, но не мога да кажа “разговарям френски”, мога да кажа приказвам. Ако общувам с някого и съм в по-близки отношения с него, мога да кажа Ние с него си говорим., Вече не разговарям се него., Вече не говоря с него. (вече не общувам ). Отделните значения обуславят включването на многозначните думи в различни синонимни редове.
Например: думата водач е синоним с вожд и ръководител – всички те са образувани от глагола водя (‘управлявам’). Думата водач, обаче, има преносно значение, което е с точно определена съчетаемост: водач на МПС (моторно превозно средство), Водачът спрял., Водачът е употребил алкохол. и т.н. – тогава думата е синоним на шофьор. В този случай думата водач (като шофьор, водач на колата) не може да се замени с думата вожд, защото водач и вожд са синоними с основните си значения, а шофьор и водач са синоними, когато водач е употребено в преносно, производно значение.
Думите вяра (изповедание) и религия са синоними с основните си значения, но вяра, ако означава ‘доверие’, както по-рано са казвали Вяра не му хващам. (т.е. не му се доверявам), това вече не е религия; давам на кредит означава ‘давам на вяра’ и тук не може да се употреби думата религия (“давам на религия”), тъй като вяра означава ‘религия’ в производното си значение; Вярвам в някого. (т.е. вярвам в неговите сили, възможности, в бъдещето му) – не може да се каже “Имам религия в нечии способности / бъдеще.” вм. “Имам вяра в...”, защото думата вяра тук е с друго, производно значение.
Думата въдица, напр., когато означава ‘уловка, хитър трик’ (Той се хвана на въдицата.), това не е първото значение (‘приспособление за ловене на риба’).
Това са идеографски синоними, смислови, но при тях връзката може да се създава между основното значение на една дума и производното (преносно) значение на друга дума.
Когато в синонимния ред се включат думи с различна стилистична характеристика, тогава говорим за стилистична синонимия между думите. Думите не могат да се заменят една с друга в случаите, когато контекстът изисква или не допуска стилистична конотация. Например: смея се (усмихвам се) е неутрално, но хиля се е неуважително – никой не може да се обърне към близък човек, към приятеля си, и да каже Защо се хилиш? – това би било обидно.
Глаголът краде има стилистичен синоним присвоява. В административния стил, в юридическата терминология, са решили да не говорят за кражби, а да говорят за ‘присвояване на имущество’. Това е терминология, която щади виновните: в Процесуалния кодекс се говори за присвояване на суми, присвояване на права, но не и за кражби.
Към стилистичните синоними се отнасят и тези думи, при които връзката обхваща принадлежаща към различни смислови пластове лексика. Тук е много важно да се познават остарялата, архаизирана лексика, за да не се поставя тя в неутрален контекст, когато трябва да се съобщи за факт, който не изисква иронично, саркастично или неодобрително отношение. Например: къща и покои – покои е стара дума (покои на владетеля, покои на богат човек и т.н.) и тя не е добила ново, разширено значение, за разлика от думата дворец (Дворец на спорта, Дворец на културата и т.н.). От близо седмица се говори за “сараите на Доганов” – също една неуместно употребена, архаична дума. Турските сараи са нещо съвсем друго; тази дума е историзъм. Доганов може да има прислуга, но няма харем, докато за сараите това е характерно; Доганов няма роби, които да му служат безплатно, да живеят там. Тези “сараи на Доганов” са просто по-богато построени къщи.
Когато се пише за училищата (пр. по време на стачките на учителите), употребява се думата школó – школá (българските школá). Думата школо е стара и сега вм. нея се употребява училище. Има обаче школи – друга дума (от ж.р.), която е заета, чужда (школа за войската, рисувателна школа, спортна школа и т.н.). Също е недопустимо да се употребява думата даскал вм. учител. Това са синоними, между които връзката е стилистична и тази връзка предполага невъзможност за заемане.
В един вестник преди време са писали, че ще плащаме борча си (външен дълг) с кюмюр (т.е. въглища). Думата кюмюр в турски е означавала ‘дървени въглища’, с които в миналото хората са си загрявали ютиите и специални котлони. Първото значение е ‘дървени въглища’ – циганите горят дървета, затрупват ги, за да се овъглят, и продават дървени въглища, кюмюр (дървените въглища са много леки). Няма никакво основание да се замени думата дълг с борч и думата въглища с кюмюр. Това са синоними, условно определени като думи с еднакво значение, но те са функционирали в различни епохи, те не се определят в синхронен план. В миналото и учениците, които ходят на училище, са били даскалчета – отиват на училище; и учителят, който е бил – даскал. Сега обаче не може на учениците да се каже нито школарчета, нито даскалчета – това са стари думи; те са просто ученици.
Синонимията е богатство на езика. Чрез използването на синонимното значение на думите се постига по-голяма точност, по-голяма изразителност, избягва се повтарянето на едни и същи думи; затова синонимите трябва да се познават и за да се изучават и разбират по-лесно, за тях се създават Синонимни речници. Синонимният речник е много удобен за човек, който превежда, който пише, когато трябва да потърси друга дума с еднакво, но различаващо се значение.
§ Причини за появата на синоними
Синоними възникват най-често когато се заеме чужда дума. Например: адаш (турска дума) означава съименник; борч – дълг; разпространител – дистрибутор. Синонимия възниква и когато се промени значението на думата: когато думата жито е означавала ‘зърнени храни въобще’, тя не е била синоним на пшеница; когато стеснява значението си и започва да означава само ‘основно житно растение’, думата пшеница става синоним на жито. Днес казваме жито и пшеница, пшеничен или житен клас.
Заетата дума óбред означава ритуал (ритуален дом, обрéден дом). Тенденцията е при заетите чужди думи, когато съвпаднат с българските, или едната дума да измести другата, или да се диференцират по значение, но във всички случаи за това е необходимо време. Никой не може да каже кога две еднакви по значение думи ще получат диференциране. Самият език решава кога.
Пример: думите клетка (слав.) и кафез (тур.) – можем да кажем птичката е в кафез или птичката е в клетка. Кафезът, специално, е място, където се затварят домашни любимци. Когато обаче се отиде в зоологическата градина, там едрите животни (лъв, тигър и пр.) се затварят в клетки, такова животно не може да бъде в кафез. Кафезът е предназначен за по-малки животни. В плод-зеленчука големите касетки, в които се поставят плодове и зеленчуци, за да се продават, когато са по-големи (по-високи), те са кафези (пр. един кафез чушки) – това не може да бъде клетка. Думите клетка и кафез се разграничават семантично.
3. АНТОНИМИЯ
§ Същност на антонимията
Друга връзка между думите, която се създава, за да отрази връзките и отношенията в извънезиковата действителност, е отношението на антонимия. Антонимите са думи, различни по звуков състав, които се противопоставят по значение. Антонимията предполага една общност в значението на думите, но тази общност е така поляризирана, че чрез едната дума може да се означи наличие на нещо (действие, качество, признак), а с другата дума да се означи отсъствието на същия признак, на същото качество или на същото действие. Например: мълча – говоря, двете думи са антоними. Парадигматичната връзка отразява изключване. Не мога да кажа Той мълчи и говори., логически несъвместимо е, защото действието е едно и също (произнасяне на думи, артикулиране на реч), но едното е наличие на действие (говоря), другото е отсъствие на действие (мълча). Затова напр. мълча и говоря са антоними, но говоря и пея не са антоними. Ако човек нито пее, нито говори, той може да мълчи, да се смее, да плаче. Може да се каже, че мълча означава ‘не говоря’, но не може а се каже, че пея означава ‘не говоря’, защото аз мога нито да пея, нито да говоря, а мога да мълча – тук отношението е алтернативно: или едното, или другото, трети вариант няма. Затова антонимията е по-рядко срещана връзка, за разлика от синонимията, и тя изисква отношение винаги само между две думи. Не може три думи да бъдат антоними, антонимите изискват една семантична база.
Например: ако говорим за ръст, вземаме крайните характеристики – висок или нисък; дървото е високо или ниско – ако кажем Дървото е средно [на ръст]. (нито високо, нито ниско), думата среден няма антоним, защото не отразява начална или крайна степен от развитието или появата на едно и също качество.
Двойката болен – здрав също са антоними: който е здрав, не е болен; който е болен, не е здрав. Двойката беден – богат; двойката млад – стар: когато човек е млад, той не е стар, и обратно – не мога да кажа Той е още млад и стар. Когато кажем за някого, че е възрастен, той не е вече млад по отношение на по-младите, но по отношение на откровено старите все още не е стар; думата възрастен няма антоним.
При антонимите винаги едното значение [на едната дума] може да се изрази описателно като се използва другата дума: богат е ‘този, който не е беден’.
Ако думата е многозначна, тя може да участва в много антонимни редове с различни думи. Например: прост – умен, когато прост означава ‘глупав’; когато прост означава ‘необразован’, антонимната двойка е прост – образован; прост – сложен: в математиката има прости и съставни числа, като съставните са от различни мерни единици, пр. 2,5.
Една дума може да се противопостави като антоним на няколко различни думи, ако те помежду си са синоними. Например: думата стар може да бъде антоним на млад, ако става въпрос за живи същества; ако става въпрос за неживо същество, напр. Този квартал на София е стар., антонимът не е млад, а е нов; дрехата не е млада, а нова; нов ден – стар ден, нова година – стара година. За облекло има още една дума, която е синоним на стар – това е вехт: нова чанта – вехта чанта, вехти обувки и т.н. Интересно е, че на думата стар в българския език е започнала да се противопоставя думата свеж, под влияние вероятно от английски и немски (стари плодове – свежи плодове; свеж хляб, свежи зеленчуци, докато по-рано е било пресни зеленчуци; Децата и възрастните хора трябва да ядат пресни плодове.). Свежестта е нещо друго, но ако се развие това значение, значи думата стар се противопоставя и на свеж, и на нов, и на млад.
Антонимията по своя характер изисква наличие на общност, която да присъства или да отсъства, алтернативи. По-голямата част от думите в българския език нямат антоними. Никой не може да докаже кой е антонимът на думата очила, защото всеки друг предмет може да бъде неочила: молив, чанта, шише вода и т.н. Съществителните нямат антоними. Думата дете няма антоним – всеки по-възрастен, може да бъде не-дете – мъж, жена, чичо, вуйчо и т.н.; думата куче може да има противоположна дума за не-куче – крава, кон и т.н. Всички числителни нямат антоними: това, което не е пет, може да бъде всяко друго число. Местоименията нямат антоними: не е вярно, че аз и ти са антоними, защото аз може да не бъде ти, а той, или вие. Само някои показателни местоимения, напр. този – онзи, са антоними, или наречието тук – там.
По-голяма част от глаголите нямат антоними, защото действията са много. Например: антоним на гледам е всяко друго действие. Личните имена въобще не означават понятия, които да назовават нещо общо (наличие или отсъствие на нещо), затова при тях не може да се говори за антонимия.
Най-често антоними се срещат при прилагателните, защото прилагателните означават качества, а качеството може да присъства или да отсъства. С други думи: предметът може да се характеризира с наличие и отсъствие на дадено качество, но трябва да говорим за едно и също качество. При назоваването на хроматични цветове също няма антонимия: не мога да кажа зелен и ... – може да бъде или зелен, или червен, или син, или жълт; бял и черен обаче се приемат като антоними, те са ахроматични цветове, защото са противоположни.
Човек и животно са живи същества, затова не са антоними; мъж и жена са противопоставени по полов признак, но не са антоними (къде би се поставило тук детето?); момък и мома също не могат да се приемат за антоними; тези думи по-скоро изразяват различни степени в развитието на мъж (младеж / юноша, дядо) и жена (мома, баба), но зависи от това как се разглеждат. Много се говори за мъжко и женско мислене, мъжка и женска поезия, джендър програми и т.н. В този смисъл може да се говори за противопоставяне между мъж и жена, но има едно голямо общество, което сега се афишира, излиза на бял свят, което не се идентифицира нито като мъж, нито като жена, а то си е факт, така че между мъж и жена няма абсолютна определеност.
Когато от прилагателните се образуват глаголи, те също изразяват антонимни отношения, напр. обеднея – забогатея; разболея се – оздравея; подобрявам – влошавам; приближавам – отдалечавам; умножавам – намалявам; обновявам / подновявам – състарявам / овехтявам; отслабвам – напълнявам; повишавам – понижавам.
Истинските антоними са думи, които звучат различно, но тук звученето не е категорично изискване, защото съществуват и словообразувателни антоними, получени чрез словообразувателни морфеми, които изразяват отсъствие или противоположност, напр. морален – аморален: представката а- означава лишаване от това, което означава конкретната дума; нормален – анормален; логичен – алогичен; или с представка без-: класов – безкласов; принципен – безпринципен; силен – безсилен; смислен – безсмислен; или с представка не-: умение – неумение; знание – незнание; щастие – нещастие. По-рядко при глаголите с противоположни представки се образуват антонимни двойки глаголи, напр. влизам – излизам; за разлика от двойката знание – незнание, не се прибавя просто една представка, а и двата глагола са образувани с представка, но самите представки (в- и из-) създават антонимни отношения. Такъв е случаят и с двойките вписвам / записвам – отписвам; завързвам – отвързвам; затварям – отварям; внасям – изнасям; отвивам – завивам; завържа – развържа; зашия – разшия; заградя – разградя; това са представки, които внасят различно значение. Не са много думите по този модел. Несловообразувателни са напр. антонимите (за)почвам – свършвам (два глагола, антонимни по значение). При глаголите антонимията е по-рядка, тя най-често се среща при прилагателните и при някои наречия (тук – там; горе – долу; вътре – вън; сега – после).
Синонимията е отношение между думи, които звучат различно, но имат близко или еднакво значение. Синонимите имат еднакво денотативно значение, т.е. означават един и същ факт от действителността. Наличието на синонимия в езиците илюстрира факта, че няма природна връзка между понятието и названието на предмета. Затова е възможна понятийна отнесеност, която дава сигнификативно (денотативно) значение, т.е. обобщава действителността, и която може да се назове с различни думи. Между думата с нейното лексикално значение и понятието като логическа категория няма природно дадена връзка. В езиците съществува възможност различни думи да назовават един и същ факт от действителността. За синонимия говорим, когато думите звучат различно, т.е. от синонимните връзки отпадат отношения между думи, които са оформени с различни лексикални форманти или съдържат различни варианти в звученето си. Пример: адвокат и адвокатин са морфологични варианти, защото се различават по морфологията си – едната дума има факултативната наставка -ин, както напр. думите касап – касапин, затова тези думи не са синоними; те не звучат различно.
Когато се търсят различни думи с еднаква семантика, се подхожда от ономасиологична гл.т.; има специално направление, ономасиология. Този ономасиологичен подход тръгва от изграждането на понятие. Хората изграждат понятие за нещо; преценяват нещо като значимо и му дават име. Така се постъпва и при синонимите. Пример: корените на растението, които се ползват за ядене, се наричат картофи, но също компири, борùли и това са взе названия, свързани с едно и също понятие. Друг пример е основното бобово растение, което не се нарича леща, грах, а фасул, боб. Двете названия (фасул и боб) са синонимни за вида Vicia faba (което означава и зелен фасул, и боб). В различните диалекти се предпочитат различни названия, но между тях няма семантична разлика и общност в звученето, поради което това са истински синоними.
При синонимите най-важното изискване е да се определи в те да съществуват в един и същ момент, в синхронен план. В миналото в българския език и диалектите му се е използвала думата аскèр, аскерлùя. Тази дума тогава не е била в синонимни отношения с думата войник, защото се е предпочитала думата аскерлùя. Когато се образува думата войник, тя е била синоним и на аскерлùя (аскер е синоним на войска, от турски ез.), но и на солдàтин (побългарена руска дума за войник, аскерлùя). Днес тези думи не са синоними, защото синонимията предполага такова отношение, което дава възможност носителят на езика да замени в даден момент едната дума с другата. Друг пример: казваме по-често зрял фасул, но за ястието обикновено се казва боб-чорба, а не "фасул-чорба". Двете думи (боб и фасул) малко се разграничават в употребата си, но са заменими. Но никой от нас няма да говори веднъж за войници, втори път – за аскерлùи, трети път – за солдати, защото тези думи са в архаичната лексика и не се употребяват от едни и същи носители на езика.
Има напоследък проучвания, според които се говори за синонимия между езиците. Между езиците обаче няма нито омонимия, нито синонимия, защото носителите им [на езиците] са различни. Не може да се построи една конструкция и да се сложат чужди думи вътре (апроксимати – ако звучат еднакво). Пример: думата година на български означава 'период от 365 дена', но в полския това е дума за 1 час (60 минути; гòдин на чешки, година на полски); не може думата година да се заменя в даден контекст (“Колко е гòдин?”), защото това са различни езици. Изискването за думите, когато са синоними, е да се употребяват от едни и същи носители на езика и да могат да се заменят. Когато съвпаднат по значение (синонимия), поставя се въпросът за другата тенденция в езика, освен обогатяването му с няколко думи за едно понятие, а именно: икономията в езика; търпи ли езикът това разточителство за едно понятие да има различни думи? Действа непрекъснатата тенденция към семантично разграничение на синонимите: запазване на общия семантичен инвариант (отнесеността към един и същи факт, изразяван с едно понятие, но характеризиран от различни страни), но диференциране на употребата на синонимите в зависимост от контекста, което оправдава наличието на различни думи, които функционират с еднакво значение.
Пример: думата недостатък има определен образ на българска почва, който може да се изрази чрез семантичната парафраза ‘белег, който не достига на предмета, за да бъде той съвършен, добър и т.н.’. Тълкуване на думата: 1. телесна повреда, или 2. душевна повреда на човека, т.е. недъг, болест (пр.: говорен недостатък, недостатък да се лъже, недостатък да се закъснява); 3. дефект (дума, заета от лат. ез.; пр. Недостатъкът на тази аудитория е, че не се чува добре.) – според тълковния речник за дефект се използва българската дума недостатък в смисъл на недостатък, повреда (за неживите предмети) при раждането или при производство. Дефектът е определен в тълковния речник като недостатък. Дефект означава, че нещо не достига, но това недостигане е свързано с повреда. Ако дадена стока е дефектна, това означава, че тя не е предвидена да се изработи така, но се е получило нещо, което дава нецялостно качество, пр.: говорен дефект / недостатък. Когато се говори за работни “недостатъци”, не се използва думата “дефекти”. Думата “дефект” се отнася по-скоро към материалните предмети и нещо, което не е предвидено, затова когато се образуват прилагателно от “дефект”, става “дефектен” (несъвършенство, което не е предвидено).
Ако сте си купили чанта с дълга дръжка и дръжката не ви харесва, не можете да върнете чантата като дефектна, тъй като тя няма дефект, а недостатък. Не можем да образуваме обаче прилагателно “недостатъчна”. Чантата си е такава по проект и не може да се каже, че тя е “недостатъчна”. Трябва да се прибави нещо в количествен план, за да се коригира стоката (предметът). Двете думи (дефект и недостатък) се разграничават семантично. Образуваните от тях прилагателни вече не са синоними, недостатъчен е различно от дефектен. И това дава невъзможността да се заменят в определен контекст. При съчетаване с конференция, симпозиум, обучение се говори за недостатъци, но не и за дефекти. При изработката на една пола се говори за дефект, но не и за недостатък.
§ Видове синоними
