8. АКТИВЕН И ПАСИВЕН РЕЧНИК
Под “речник” тук се разбира не лексикографски справочник, а речниковия състав, т.е. думите, с които си служим при общуването. В българската лексика, както в лексиката на всички съвременни езици, се извършват непрекъснати промени, които най-общо отразяват два противоположни процеса (тенденции): от една страна част от думите постепенно намаляват своята употреба, биват забравени и изоставени. От друга страна речниковият състав непрекъснато се попълва от нови думи, които могат да бъдат образувани чрез средствата на езика, може да бъдат заети (чужди думи), а може да бъдат и семантични деривати, т.е. думи, които са преосмислени – които познаваме, но започваме да ги употребяваме с ново значение. Тези два процеса са непрекъснати; интензивират се през различни периоди, във връзка с промените, които преживява обществото, но никога не са радикални. Затова, във всеки лексикален състав се набелязва един пласт, който определяме като активен речник. Това са думи, които се употребяват от всички носители на езика, които нямат реално ограничение, т.е. не са диалектни думи, които познават в едни региони, а в други са неизвестни, няма значение колко често се употребяват тези думи, дали са високо фреквентни, дали се употребяват по-рядко. Най-важната им характеристика е, че те не показват тенденция към изоставяне.
Думите, които принадлежат към активния речник, не проявяват тенденция към изоставяне, към забравяне. Тези думи обикновено означават понятия, свързани с бита, с ежедневното общуване. Например: маса, стол, ям, спя, седя, чета, мисля, говоря – те не показват тенденция към ограничаване на употребата си. Ако думите са служебни, като един съюз и, те са високо фреквентни. Ние не можем да построим двете изречения, без да употребим и съюза и, защото той свързва и части на сложното изречение, и присъединява; така че има висока фреквентност. Затова той принадлежи към активния речник. Към активния речник обаче принадлежат и думите, които спадат към терминологичната лексика. Тук употребата им от всички не е изискване, което трябва да се удовлетвори. Например терминологията в медицината, във финансовото дело е известна само на специалистите; но без тази терминология те не могат да изразяват и да оформят своите съчинения (трудове), да изразяват своите отношения и тези думи не показват тенденция да бъдат забравени. Това е активният речник. Активният речник е по-малко динамичен. Той всъщност служи, осъществява този континуитет в лексикалния състав; това предаване на лексиката от поколение в поколение.
Преди десетилетия са се употребявали изразите основен речников фонд и речников състав. Това противопоставяне вече не е актуално, защото всички думи, които употребяваме, те са към фонда на българския език и не може да определим една дума към фонда, а пък друга – към състава; т.е. състав и фонд не се противопоставят, няма лингвистични признаци, по които да ги противопоставим, затова тази дихотомúя е забравена, но имаме лингвистично основание да определим активен речник и пасивен речник. Най-важното за активния речник е, че той е по-бавно изменяща се структýра.
Защо е необходимо да има от друга страна пасивен речник, пасивна лексика? Този пласт удовлетворява изискването в езика да не се правят радикални промени. Една дума не може да се забрави от днес за утре: днес я употребяваме, утре – не. Или, една нова дума, заета или образувана, не може днес да бъде употребена за пръв път и утре да бъде масово употребена. Тази постепенност, която характеризира езиковите промени, обуславя наличието на един по-динамичен пласт пасивна лексика, пасивен речник, който всъщност е по-бързо изменящ се. Една дума, когато ограничи своята употреба, когато стане излишна и се употребява по-рядко, тя известно време преминава от активния в пасивния речник, но в пасивния речник продължава да бъде елемент на лексикалната система, защото много от носителите на езика не я употребяват, но когато я чуят употребена, те я разбират; когато я видят употребена в текст, исторически, по-стар, художествена литература, когато я прочетат, те я разбират. Тази дума още носи информацията, свързва се с определен денотат. Преди да се забрави съвсем, тя битува известно време в този пасивен пласт на речника. Или една нова дума, преди да стане общо употребима, преди да мине към активния речник, тя носи белега на иновация и това обикновено води до честата й употреба. Новите думи, към тях се проявява любопитство, те се употребяват по-често; но това не значи, че са влезли в активния речник, защото много нови думи (новообразувани) се употребяват и днес в публицистиката, слушаме ги непрекъснато в речта на медиите, но ние не ги употребяваме. Те си стоят в пасивния речник. Например: финализирам, стартирам – много често се употребяват (реформата / срещата / мероприятието стартира), но никой от нас когато говори например няма да каже утре стартирам подготовката си за изпитите, но ще каже спокойно от утре почвам да чета, или, стартира подготовката за Коледа. В обикновената реч, когато изразяваме започване на нещо, ние спокойно и свободно не може да приемем глагола стартирам, той е още в пасивния речник, въпреки че го чуваме много често. Честата употреба не е признак, че думата е придобила гражданственост. Тя може и да премине в активния речник, но може и да си остане в пасивния. Колко време пребивава една дума в пасивния пласт на лексиката никой не може да каже. Тези процеси се регулират от езиковата система и от носителите на езика.
§ Лексикални и семантични неологизми
Когато у нас се извършват промените във връзка с преструктуриране на собствеността, на селското стопанство преди половин век, когато се създават кооперативни стопанства, думи като механизатор, кооператор, тракторист, полевъден (полевъдна бригада), поливно земеделие, а също думата поликлиника, която възниква по това време, са били неологизми (нови думи) – навлезли са в езика, но просъществуват само половин столетие. Днес поликлиниките също като факт, но като медицински звена за обслужване, пунктове, изчезват, и думата поликлиника се забравя. Тя е била неологизъм и сега изведнъж става архаизъм, пребивава много ограничено време в активния речник на езика.
Тези думи, които дават название на нещо ново, са лексикални неологизми – назовават една нова реалност. Неологизмите са думи, определени в синхронния срез като нови. По времето на Балàн, например – Балан твърди, че много думи той е създал – неологизми са били думи като усет, представа, заплаха, преднина, борба, проява, украса, хижа, летовище. Балан разсъждава, че е създал думата летовище (преди един век) и се оплаква, че е създал думата творба, но бил подиграван, защото творба звучи като торба. Тогава тази дума е била неприемлúва, никой не е бил сигурен дали тя ще се запази в езика. Днес обаче думата творба е в активния речник и не проявява никаква тенденция към ограничаване и към пасивност. Следователно, периодът, през който една дума ще се чувства като нова и ще бъде неологизъм не може да се предскаже и да се предвиди. Възможно е една дума да бъде неологизъм, да бъде в пасивния речник и без да премине в активния да стане архаизирана и да отпадне. Изброените думи са съставени от Александър Теодоров-Балан. Той е заменил чужди думи, пр. курорт с летовище.
По времето на кооперативните стопанства например вместо кръчма се създават едни заведения по селата, където има и място за пренощуване (хотел), нещо може да се купи и затова има и ресторант, и магазин; съчетанието е било хоремаг. Някъде още се среща този надпис. Тази дума е била неологизъм, но преди да успее да влезе в активния речник, днес тя вече е историзъм. Оказва се, че не може да се съчетаят тези названия (да бъде и хотел, и ресторант, и магазин), но затова пък някои стари думи, например думата механа, която се е считала за остаряла (място, където може да се консумира храна и да се пие, но това не е само кръчма, а е и като ресторант, но битов – там, където човек влиза не само, за да се нахрани, но и да пие), днес думата механа, която е била по-рано архаизирана, забравена, се е възвърнала. Днес в търговията, в ресторантьорството съществуват заведения, наречени механи, които се отличават по начина на предлагането, по обслужването и се смята, че носят нещо от традиционните стари механи. Или думата кръчма: тя също е архаизирана; днес няма поне в големите градове място, където да се продават само спиртни напитки; обикновено където се предлага питие, се предлага нещо за ядене. Но в разговорния език малките ресторанти се определят като кръчми. Думата кръчма е заведение за хранене, където се консумира и алкохол. Студентският стол не е кръчма: там се хранят хората, но не се консумира алкохол.
Тези думи показват едно неправолинейно развитие: може една дума да мине към пасивния речник, след това пак да се активизира, да се върне нейната употреба, но тази дума вече може да не означава съвсем същото понятие, а може да има друга цел на употребата й – както съвременните механи може би се връщат към традицията да се противопоставят на модерните ресторанти, където може всякакъв вид храна да се консумира, но не и традиционно българската, не само традиционно българска.
Като неологизми се приемат и думи, които са променили своето значение. Например: думата спътник преди години е била семантичен неологизъм, а когато започват да изстрелват тези изкуствени спътници в орбита, спътници на Земята, на Луната, с проучвателна цел, да обикалят около тях, те са наречени спътници, както естествените (Луната е естествен спътник); така думата спътник става вече не 'космическо тяло, което обикаля по определена орбита около друго', а 'изстреляно съоръжение със специална проучвателна цел'; изкуствен спътник преди е било неологизъм.
Или думата бригадир: тя е френска и бригадир е 'ръководител на звено в предприятие (завод)'; най-напред това е дума за означаване на чин в армията. По-късно в български тази дума развива едно ново значение: студентите преди са ходели да работят по един месец на полето или да вършат някаква работа безплатно и тогава те са се наричали бригадири – ходели са да строят жп линии, най-често да садят горски насаждения (дървета) или да събират реколта и т.н. – тогава бригадир вече не е този, който ръководи звено или група, а всички участници в тази група (бригада) – студентите, учениците, работниците. Това значение на бригадир днес е отпаднало; днес бригадири няма; бригадир пак е в някои звена 'ръководител на производствена дейност'.
Тези семантични неологизми имат същата съдба, както лексикалните; те може да се установят и да преминат в активния речник, а може да си останат като нови и след това да се забравят. Преди такъв семантичен неологизъм е била думата президент. Днес президентът е не само държавният глава, а президент може да бъде и 'ръководител на всякакъв вид производствена, организационна структура'. В някои страни вместо ректор висшите училища имат президент, това е по традиция; но у нас в България думата президент има вече по-разширено значение (ръководител на нещо). Разказва се един полуанекдот, че група поддръжници на хигиената цигани, роми, стояли, не работели нищо; минава един полицай и пита “Вие защо не работите?”, а те отговорили: “Чакаме президента.” Човекът помислил, че президентът ще мине, а те си чакали шефа. Днес не може да се каже кога президент замества председател или директор, но всички новоизградени фирми спокойно могат да нарекат този, който ги управлява, президент. Това е един семантичен неологизъм.
Нови семантични неологизми се създават и когато се изразява ново отношение, когато не е необходимо да се назове новото, ново понятие, създадено чрез опознаване на заобикалящата ни действителност, а когато номинаторът (говорещият) иска да изрази ново отношение. Така например думата парашутист предисе е използвала за всеки студент, който е дошъл с някакъв параграф и се е записал малко по-късно – те са се познавали по факултетните номера; появяват се, след семестърът вече е преполовен, по-големи номера, записани по-късно, защото някой е ходатайствал за тях и са се прехвърлили. Това е било семантичен неологизъм – парашутисти са наричали тези, които са дошли от някъде по препоръка.
Или, номенклатура: лице, което използва някакви привилегии; номенклатура поначало е списък на стоките, които се произвеждат, които се продават; там може да се провери всичко, с което разполага дадено производство или дадена търговска фирма. Но като се каже номенклатурен списък, според номенклатурата от една стока трябва да има всички номера, всички разцветки, иначе тя трябва да се преоцени. По-късно номенклатура става състав от хора, които не може да бъдат уволнени и изпратени в небитието (преместват ги от една длъжност в друга, но винаги са управляващи): такъв човек принадлежи към дадена партия или организация, която се грижи за това да има винаги определена позиция; думата номенклатура вече означава набор от хора, а не просто списък стоки, които се създават, предлагат, изнасят и т.н.
Образуването на нови значения става в речта и тези нови семантични неологизми (нови думи) може да преминат в активния речник, но за това е необходимо време, да се приеме думата от всички носители на езика и не само да се разбира, но и да започне да се употребява.
Тези семантични неологизми имат същата съдба, както лексикалните; те може да се установят и да преминат в активния речник, а може да си останат като нови и след това да се забравят. Преди такъв семантичен неологизъм е била думата президент. Днес президентът е не само държавният глава, а президент може да бъде и 'ръководител на всякакъв вид производствена, организационна структура'. В някои страни вместо ректор висшите училища имат президент, това е по традиция; но у нас в България думата президент има вече по-разширено значение (ръководител на нещо). Разказва се един полуанекдот, че група поддръжници на хигиената цигани, роми, стояли, не работели нищо; минава един полицай и пита “Вие защо не работите?”, а те отговорили: “Чакаме президента.” Човекът помислил, че президентът ще мине, а те си чакали шефа. Днес не може да се каже кога президент замества председател или директор, но всички новоизградени фирми спокойно могат да нарекат този, който ги управлява, президент. Това е един семантичен неологизъм.
Нови семантични неологизми се създават и когато се изразява ново отношение, когато не е необходимо да се назове новото, ново понятие, създадено чрез опознаване на заобикалящата ни действителност, а когато номинаторът (говорещият) иска да изрази ново отношение. Така например думата парашутист предисе е използвала за всеки студент, който е дошъл с някакъв параграф и се е записал малко по-късно – те са се познавали по факултетните номера; появяват се, след семестърът вече е преполовен, по-големи номера, записани по-късно, защото някой е ходатайствал за тях и са се прехвърлили. Това е било семантичен неологизъм – парашутисти са наричали тези, които са дошли от някъде по препоръка.
Или, номенклатура: лице, което използва някакви привилегии; номенклатура поначало е списък на стоките, които се произвеждат, които се продават; там може да се провери всичко, с което разполага дадено производство или дадена търговска фирма. Но като се каже номенклатурен списък, според номенклатурата от една стока трябва да има всички номера, всички разцветки, иначе тя трябва да се преоцени. По-късно номенклатура става състав от хора, които не може да бъдат уволнени и изпратени в небитието (преместват ги от една длъжност в друга, но винаги са управляващи): такъв човек принадлежи към дадена партия или организация, която се грижи за това да има винаги определена позиция; думата номенклатура вече означава набор от хора, а не просто списък стоки, които се създават, предлагат, изнасят и т.н.
Образуването на нови значения става в речта и тези нови семантични неологизми (нови думи) може да преминат в активния речник, но за това е необходимо време, да се приеме думата от всички носители на езика и не само да се разбира, но и да започне да се употребява.
ОСТАРЯЛА ЛЕКСИКА
§ Историзми
Другият пласт, пасивната лексика, включва думи, чиято употреба се ограничава по две причини: или денотатът, назован от дадената дума, вече е незначим за носителите на езика, той излиза от употреба и съответно се забравя и неговото название. Не е възможно думата да остане като значение, без да има значение. Щом предметът, който тя означава, се забравя, вече се забравя и самата дума. Тези думи, които изчезват от активния речник, преминават в пасивния и по-късно се забравят, защото са изчерпани, изчезнали означените с тях предмети, се наричат историзми. Тези думи са свързани с една отминала действителност и предметите и понятията, характерни за тази действителност, вече не са актуални, следователно не са актуални и думите, които ги означават. Например думата файтон: днес никой не я използва; думата софра, сукман, антерúя, боздуган, стражар, жандармéрия. Думата жандарм, жандармерия е от френски, както и думата полиция, а също и стражар – те са изоставени след промените от 9. септември, защото се е смятало, че те означават структýри които са свързани със старата идеология. Тези думи са в пасивния речник до времето, когато се променят, преди две десетилетия: вече е решено думата полицай да се върне и да замени думата милиционер. Интересно е, че и двете думи, милиция и милиционер, са свързани с милитаризъм, военщина, а думата полиция с полис (градска) – тази, която служи да урежда отношенията, да се грижи за спокойствието, реда; в Германската демократична република въпроса са го решили по друг начин. Там вм. милиция са сложили едно Volks (народен). Там (в Западна Германия) полицаят (Polizist) е бил Volkspolizist (народен полицай); сега Volks е отпаднало и е останало пак Polizist. У нас я има думата полицай; милиционер се пасивицира, днес тя е историзъм, но се предлага да се върне и думата жандармерия. Не се знае доколко ще се настани и не може точно да се каже каква е разликата между жандармерия и полиция, каква функция имат; във всеки случай, в италиански жандармерия е много по-активно название – там тези, които се грижат за реда, всъщност са жандармерия. А у нас не знам жандармерията каква функция има, но тази дума пак се е върнала. Думата полиция обаче си е в активния речник – тя е влязла направо в активния речник, защото е била вече позната.
Такава съдбата да отмират като историзми и да се връщат имат и думи като кмет. След 9. септември тази дума е била забравена, защото се е свързвала със старото управление – кметовете са богати, фашисти и т.н. Думата кмет се е забравила, използвало се е председател на градски / селски съвет. Всъщност думата кмет е от латински, тя е общославянска, има я в славянските езици. Днес тя се възстановяна, отначало по-плахо. Големите градове имат кметства и кмет, но се пази и думата община, така че имаме и Софийска община, начело на която стои кмет, а мястото, където работи кметът, може да бъде и община, и кметство; докато в старите градове в Германия, в Чехия, самата сграда се нарича кметство (старо кметство, ново кметство) – мястото, където е седалището на кмета и неговите сътрудници. Днес кмет се е върнала, вече не е пасивна дума, но се употребява и Софийски окръжен съвет, има председател на Софийски окръжен съвет. Има освен това отделни звена, които са общините; но има кмет на Община Изгрев, кмет на Община Сердика и т.н., т.е. сега са смесени, защото думата кмет се е възвърнала, но се е върнала и думата община, която също е стара дума и не е била съвсем забравена, въпреки че при старата структура, преди две десетилетия, е било съвет (градски народен съвет, селски народен съвет) и е било нормално да се казва Отидох в съвета. – това е сградата, където се помещава управлението (дн. община).
Думата градоначалник е пример за един семантичен неологизъм, който е съвсем в пасивния речник. От време на време софийския кмет го наричат градоначалник, но никой от говорещите, носителите на българския език, няма да каже Аз пиша молба до г-н градоначалника., там ще бъде кмета; това е пасивна дума, употребява се със стилистична окраска, защото градоначалник, всъщност това е било в Русия шеф на полицията, като шериф, а кметът не е градоначалник.
§ Архаизми
Думата градоначалник е пример за един семантичен неологизъм, който е съвсем в пасивния речник. От време на време софийския кмет го наричат градоначалник, но никой от говорещите, носителите на българския език, няма да каже Аз пиша молба до г-н градоначалника., там ще бъде кмета; това е пасивна дума, употребява се със стилистична окраска, защото градоначалник, всъщност това е било в Русия шеф на полицията, като шериф, а кметът не е градоначалник.
§ Архаизми
Друга част от думите, които минават в пасивния речник и се забравят постепенно принадлежат към т.нар. архаична лексика и се наричат архаизми. Те отпадат не защото предметът или реалията, която означават, е изчезнал, т.е. денотатът им е актуален; това, което означават, е все още важно за носителите на езика, но по различни причини, най-често екстралингвистични, поради специално преосмисляне на реалиите те започват да се наричат с друга дума. Например, вм. бакалин днес се употребява думата магазинер. Преди я е имало думата бакалúя (старите магазини, където се продават стоки за всекидневна употреба) и продавачът е бил бакàлин. Сега някъде пише магазин, даже накрая с голям ер (Ъ) – това е верига магазини в София – продавачът е магазинер, но има и магазини с името хранителни стоки; това са магазини за обща употреба, т.е. където може да се купи всичко, което е предназначено за храна. Плод-зеленчук е заменило старата зарзаватчийница; зарзават е турска дума и в мястото, където се продава, продавачът е зарзаватчúя. Днес магазинът е плод-зеленчук, продавачът е просто продавач.
Когато остарява цялата дума, поради замяната й с друга, тогава говорим за лексикални архаизми. Такива са например думата мир, която е заменена със свят; думата бран, заменена с война; дан, заменена с данък; думата новинар е заменена с вестникар и по-късно с журналист (но журналистът не е само вестникар, той може да бъде и в електронните медии).
Други думи са архаизирани и заменени с други, защото са с остаряла семантика; това са семантични архаизми – запазено е звученето им, но не е запазено старото им значение. Например, думата държава в миналото е означавала двор, имот; това, което собственикът държи и там му е къщата. Днес това се нарича имот. Селскостопанският имот в миналото е бил държава. Думата стока днес означава само това, което е произведено на пазара. В миналото това е било цялото селскостопанско производство, плюс добитъка. Казвало се Той носи стока: 20 овце, 100 крави., това е стока. Думата реч в миналото е означавала слово, дума. У Вазов има Хулна реч (лоша дума) не казвай, недей го кле жестоко.
Фонетични архаизми: думи, които са променили фонетичното си звучене, защото са съобразени с измененията във фонетичната ни система. Например, вм. стремление днес казваме стремеж, вм. во главе казваме начело. Думата человек днес звучи човек. У Вазов е думата смертелно, днес смъртно. Във Вазовите “Чичовци” всичко е погубление, смертелно обиден, стремление и т.н. Това са остарели по семантичен строеж думи.
Някои думи са архаизми поради по-старото си словообразувателно оформяне. Например, думата войник в миналото е звучала войскар, със суфикс -ар, който е във войскар; или думата наследие беше заменена с наследство. Думата востóк (руското произношение) днес е заменена с изток.
Има и стари морфологични архаизми, стари думи със стар морфологичен строеж: на първо място старите дълги прилагателни с -и / -ий: думи като вековний, старий, лъжовний; старите родително-винителни форми, напр. на брата си, на дяда си, на чича си, всинца (т.е. всички), всекиму, доброму (пр. доброму добро да струва). Тези думи са много интересни, когато се употребяват. Човек или ги знае, или не бива да ги употребява, тъй като ние нямаме усет за падеж. Много често се чува съчетанието На всекиму не мога да угодя., което е неправилно: всекиму е дативната форма, няма нужда от на, а иначе трябва да бъде на всекиго. Балан си завършва словото Желая всякому всичко добро. – всякому означава на всякого. Днес тези форми са архаизирани, стари, употребяват се в поговорки, в пословици: Гарван гарвану око не вади. Когато кажем Не дай, Боже, тук Боже е звателен падеж; или Пази, Боже, да не се случи това и това; но когато кажем Слава, Богу, това е дателен падеж (Слава на Бога, че това и това се е случило).
ДОМАШНА И ЧУЖДА ЛЕКСИКА
Друга характеристика, която дава възможност да се класифицира лексиката на един език, се отнася до произхода на думите. Във всеки език, в това число и в българския, се набелязват два пласта думи, които се характеризират като домашни и чужди и тази характеристика е относителна, защото за българския език, напр., домашната лексика ще бъде общославянската, но за румънския език славянската лексика ще бъде чужда. За нас румънските думи ще бъдат чужди, но за романските езици (френски, италиански, испански и пр.) румънската лексика ще бъде романска, ще бъде родствена. Така че когато определяме домашната лексика в един език, се опираме на ретроспекцията: какъв по произход е този език, с кои езици се родее в тези езикови семейства и доколко близостта, семантична и формална, се пази на лексикално равнище. Защото освен че е много променяща се, много динамична, лексиката има тази особеност, че отделните думи могат да мигрират, да се разпространяват. Във всички съвременни европейски езици днес набелязваме един пласт интернационална (общоевропейска, културна) лексика, която по произход е гръцка или латинска, но я има във всички езици, минава от един език в друг, главно поради културното сътрудничество и контакта между носителите на различни езици, и днес не можем да твърдим със сигурност, напр. думата президент, дали е минала в българския език от немски, от френски или през руски, но думата президент я има във всички европейски езици.
§. Домашна лексика
Когато говорим за домашни думи в даден език, домашна лексика – това е лексиката, която езикът е наследил от близкородствени, или която се среща в близкородствени езици. Праславянската лексика е запазила е запазила своя континуитет както в българския, така и в другите славянски езици и днес спокойно можем да кажем, че близостта между славянските езици се осъзнава най-вече на лексикално равнище. Това обаче не означава, че всички праславянски думи имат еднакво значение във всички славянски езици. Думи като род, родина, отечество (отчизна на руски), думи като година (‘период от 365 дена’; в полски и в западнославянски, в чешки, означава ‘час, 1/24 част от деня’). Независимо дали думата е променена фонетично, дали има близко, еднакво или различаващо се значение (както лято и лето), това е общославянска лексика и тя дава основата на всички славянски езици и оттам нататък различията се оформят поради разселването на славянските племена на по-голяма територия и поради това намаляване на контактите между тях. Но ако днес набелязваме много особености, които отделят българския от другите славянски езици, главно поради граматичния строй, изразяването на падежни отношения, семантични отношения и т.н., то по отношение на лексиката има много общи особености, без те да са абсолютно еднакви.
1. Общославянска лексика
Според направени изследвания в българския език, най-голяма част от думите са наследени от славянски, праславянски език или са образувани от стари праславянски думи и те се отнасят до значимите за човека и неговата дейност сфери. Проучени са от Иван Легов в една студия „Единство и национално своеобразие на славянските езици, техния основен речников фонд”. Той определя там тематичните кръгове, в които се набелязват славянски думи:
1) думи, свързани с природата и природните явления, пр.. звезда (звезда, zvijezda), вятър, мраз, месец, вечер, ден (день, dzien), дъга и др.
Например:
във всички езици има близко звучащ глагол със значение ‘възприемам зрително’, гледам (глядеть – на руски, глядити – украински, гледати – словенски, гледети – чешки, гледач – полски, гладач – горнолужийски). Фонетичните промени са налице: носовката (
) дава Е, или Я, или А, но глагола го има във всички славянски езици, защото той означава една от най-важните способности на човека да възприема зрително обективния свят.2) думи, които означават географски обекти, пр. гора, бряг, поле, камък, скала, море, река, езеро, поток, планина, връх, земя – също са общославянски;
3) думи, свързани с растителния свят, които означават основните растителни видове, дървесни видове, които имат значение за човека, пр. дъб, бук, бор, липа, дърво, явор;
4) плододайните растения, които човек отглежда, пр. орех, ябълка, круша, слива;
5) названията на културните растения, които човек отглежда, пр. просо, леща, лен, пшеница, жито, както и основните действия във връзка с това, пр. сея, садя; за българския език сея и садя са смесили значенията си и за носителите на езика в разговорната реч обикновено не се прави разлика между сея и садя, но в книжовния език и носителите на езика, които се занимават с отглеждане на растения, садя и сея са две различни неща: сея е това действие, при което семе се слага в земята и то се развива (пшеницата се сее), а садя е поставяне в земята на младо растение, което вече има корен (тютюнът се сади);
6) названия на животни, на първо място домашни видове, както и тези, които човек е познавал (опитомени или неопитомени), пр. вълк, агне, орел, муха, паяк, елен, комар;
7) думи, които означават части от човешкото тяло, т.нар. думи соматизми – характерни са за всички славянски езици;
8) думи, които спадат към роднинската терминология, пр. майка, баща, дядо (дядя в руски – ‘чичо’), чичо, баба, вуйчо (вуяк? – ‘чичо, вуйчо’) и т.н., без да са абсолютно еднакви по семантика; напр. баба – бабушка (рус.) имат различие – баба на бълг. е ‘възрастна жена’, докато на руски означава ‘жена’; бабушка означава на руски ‘старица’;
9) думите, които са свързани в по-тесния смисъл с живота на човека, вкл. и с духовния му мир, пр. живот, смърт, свобода, име, чест, слава, мъдрост, младост, старост, сила, мощ, дух, душа, воля, гняв, вина, вяра, грях, правда, милост, надежда, радост и т.н.; сега не се прави толкова разлика между вина и грях, но в миналото тази разлика е била голяма и се смята, че човек може да е виновен, ако свърши нещо, несъобразено с изискванията на човешките отношения (вината е житейско отношение), но не бива да е грешен, защото грешността предполага нарушаване на предписаните от религията изисквания, норми на поведение и отношение;
10) названията на основните качества на човека, пр. добър – лош, млад – стар, хубав – грозен;
11) основните цветове, пр. бял, син, зелен – те са еднакво звучащи във всички езици, защото основните цветове човек отразява, като ги сравнява с природните дадености; бял е ‘този, който е с цвят на чисто навалял сняг’, син – ‘който е с цвят на морска шир или безоблачно небе’, червен – ‘който е с цвят на кръв’; тези неща се обясняват със сравняване на природни явления или факти, които са носители на тези цветове, затова за тях има еднакви думи почти във всички славянски езици (красный на рус. означава ‘червен цвят’, пр. красное цвете ‘червено цвете’).
Намалява ли, или се увеличава общославянското богатство на езика? Поставя се въпросът, че сега в езиците се заемат нови думи. На днешния етап от развоя на българския език се заемат думи не от другите славянски езици, а от неславянски езици. Няма обаче никакво основание да се мисли или да се страхуваме, че може да се промени общославянският характер на българския език, защото цялата стара, употребявана славянска лексика, в продължение на повече от хилядолетие, е дала живот на нови думи, които са образувани от една стара общославянска дума и по този начин общославянската лексика се увеличила.
Например: от думата вяра са образувани думите верен, вярност, вярвам, поверие, суеверие, неверие, неверник, безверен, друговерец, повярвам, изневерявам, обезверявам, проверявам, проверка, поверявам, проверявам, проверител, заверка, заверявам, изневяра и др. Това са десетки думи, които принадлежат към славянската лексика, защото са образувани от основата на една общославянска дума.
2. Черковнославянска лексика
В старобългарския период на българския език това общославянско богатство се е увеличило неимоверно много. Когато се заемат чужди думи и трябва да се превеждат от старите византийски източници, поради това, че се развива българският книжовен език и се създава писменост, българската лексика (също и общославянската) се е обогатила особено много някъде до Х – ХІ век. Този период и по-късно е малко трудно за неспециалистите да разграничават тази лексика, която в българския език е заета от руски (изконно руски думи) от тези думи, които са били общославянски и поради пренасянето на български богослужебни книги в Русия през Х век, когато Киевская Русь приема християнството, тези думи там са се нагодили към руската фонетика и по-късно те отново се връщат чрез богослужебните книги в българския (по време на Възраждането), но това не са руски думи. Ние ги отделяме в отделен пласт – черковнославянски. Тази лексика е старобългарска по своя произход и характер, но е русифицирана по своя фонетичен облик, защото е минала през руска редакция. Например, ние казваме възкръсна, но в черквите и днес по време на великденските празници се пее: “Христос возкресе”. Тази дума (возкресе) е под влияние на руската фонетика, където големият ер (Ъ) дава О в представките.
3. Думи от езика на Аспаруховите българи
Към домашната лексика на българския език принадлежат и думите, останали от езика на Аспаруховите българи. По въпроса за произхода на този език, за неговата характеристика се говори много, но се знае малко, защото по това време не е имало писменост – прабългарите не са имали писменост; славянският език също не е имал още писменост и това, което е останало и което се е запазило, се доказва само чрез сравнение (по сравнителноетимологичен път), когато се доказва, че някаква дума, налична в българския, отсъства в другите славянски езици, няма я в съседните гръцки, румънски, турски или албански, от където бихме могли да я заемем, и тогава се предполага, че тя е от прабългарски произход.
Знае се обаче, че този език на прабългарите е от тюркската група и че не се е запазил, не е успял да подчини и да консолидира един нов език, като подчини славянския, защото прабългарите са били много по-малко в сравнение със славянските племена, които вече са населявали Балканския полуостров. Някои учени, главно историци, за да покажат, че българският език не е славянски или че е особен език, смятат, едва ли не, че прабългарите са били много, когато са дошли по нашите земи. Това не може днес да се докаже. Истината е, че прабългарите са имали една много висока военна организация, те са били войнстващо племе и са успели да създадат държава, да изградят структури, администрация, да подчинят, да заемат една територия, която не е била свободна. Те са се настанили, воювайки с държави, които са владеели тези земи. Следователно те не са били, както се казва, една конница от няколко стотин души, които дошли и се настанили. Те са били повече. Предполага се обаче, че това е било повече мъжко население. Обикновено, когато воюват, тези племена (номадските), най-напред се заселват с тези, които могат да се придвижват бързо. Семействата им може би са били по-далече, може да са дошли, а може и да не са дошли. Една от причините да се запази славянският език, това вече се знае, е, че те създават семейства с жени славянки. И понеже тогава има многоженство тогава, може да са имали големи семейства с много деца, но тези деца, естествено, вкъщи се учат да говорят покрай своите майки, а майките говорят славянски. Това е една от причините да се наложи славянският език.
Освен това на север от тази държава (дн. Румъния), на юг, е Гърция, а на запад по цялото протежение на днешните южнославянски народи, също са живеели славянски племена. Така че тези прабългари са потънали в едно славянско море, създали са държава, но не са успели да наложат езика си, просто защото са били повече тези, които говорят славянски език. Доказано и неоспорвано е обаче, че те са дали името на държавата – думата българин не се оспорва като прабългарска от никого – нито преди, нито сега. Това е най-голямото предимство на българската държава – че тя се създава с едно име, което не я свързва с територия на Балканския полуостров или с отделно славянско племе, а заявява нейната идентичност, която се запазва и до днес.
България е най-сигурната дума, останала от езика на Аспаруховите прабългари. Другите славянски племена и народи, създали държави, имат много проблеми: Украйна – това, че е била в края; има белоруски, има руски език, великоруски – сега те се разграничават по мястото, което заемат; чешки и словашки; Югославия, географските названия; самата Македония използва едно название на географска област, което й създава много трудности. А името България не се оспорва.
Смята се, че прабългарски думи са кумир, капище, бисер, бъбрек, белег, чертог, сан, делва, шейна, сукман, калпак, болярин, шавáр (тръстика), хан; собствените имена Чавдар, Боян, Кузман, Курти. Смята се, че и Борис е прабългарска дума. Интересно е, че тя е разпространена и в други езици, неславянски (Бóрис или Борúс). Собствените имена се разпространяват, мигрират, понякога модата има значение и не може със сигурност да се каже как едно прабългарско име се среща днес в германските езици, например. В руския език също го има, а той не е изпитал влиянието на прабългарския – там има Боря, Борис и т.н.
Прабългарската лексика се доказва чрез етимологични проучвания, но, естествено, по тип, по структура, българският език е запазил славянската си същност. Например: както във всички славянски езици, съществителните в българския език имат три рода (м.р., ж.р. и ср.р.). Има езици, където съществуват само да рода (м.р., ж.р.). В турския език няма род – всичко е “един”. Затова турците, когато учат български, казват “един жена”, “един филия”, защото в езика си нямата род, а прилагателните, които ние сме взели от тях и които употребяваме в разговорния език, не се изменят по род. Например: урсуз човек, урсуз жена, урсуз дете – урсуз е прилагателно име, което няма форми за м.р., ж.р. и ср.р., защото в турски език съществителните нямат род и следователно не е необходимо да се изменя и прилагателното.
За българския език трябва да се има предвид, че преди да дойдат по нашите земи славяните, тук са живели траките. Те са имали една много висока материална и духовна култура. От тракийските земи е останало името Тракия. Те обаче са се наричали траки, а не тракийци, но тъй като не са имали писмен език, писменост, не са запазени писмени паметници за това как е звучал тракийският език. Във византийски източници, в стари паметници, има исторически сведения – описание на живота на траките – те са били земеделци, отглеждали са коне; разкопките показват, че са имали една много висока материална култура. Но липсата на писменост, на писмени паметници днес не дава възможност на учените да предположат какъв е бил тракийският език. Несъмнено обаче поне в топонимията (названията на селища и местности) са запазени стари тракийски думи.
§. Чужда лексика
Другият голям пласт в лексиката на българския език образуват чуждите думи. Няма език по света, който да се обслужва само с домашна лексика, защото няма народ, който да не контактува с носители на чужди езици. Няма народи, които да живеят изолирано и да не чуват, да не виждат носители на друг език.
По пътя на културното общуване, на търговския обмен, по пътя на обществено-икономическите връзки, се разпространяват отделни думи. Най-често и най-лесно се разпространяват съществителни имена, заедно с предмета, който назовават. Например: думата радио се е разпространила във всички славянски и неславянски езици, заедно с предмета, който означава; днес така се разпространява думата телевизор (въпреки че в някои езици за телевизор има и други думи), думата компютър, която също се разпространява във всички европейски езици. Така се разпространяват названията на конкретни предмети, заедно със самите предмети. Така е било преди време с думата телефон, но напр. в немски телефон е Fernschprechen (‘който говори надалече’), телевиязата е Fernseen (‘уред за далечно виждане’), т.е. тези думи са преведени, създадени са домашни. В Германия на всички телефонни будки пише Telefon, не пише Fernschprechen, защото тази лексика е международна, културна; тя служи за по-лесно общуване между хората.
Тези думи мигрират, разпространяват се, без дори да е ясно от каква посока тръгва една дума. Тази лексика се разпространява “отгоре – надолу”; тя влиза през книжовния език, през средствата за масова информация и се разпространява в говоримия език. По културен (книжовен) път се разпространява и тази лексика, която принадлежи към научната терминология. Най-напред до нея се докосват, запознават се с нея, лицата, които получават образование в друга страна: когато превеждат чужда, научна литература на родния език, някои от термините остават непреведени – те се налагат и приемат. Всички немскоговорещи, които превеждат от немски употребявата думата конфронтирам се и със значение ‘срещам се’, докато в тясно значение конфронтация на български означава ‘противопоставяне’, а не просто среща.
От немски е също думата кореспондирам, която означава ‘имам връзка’. Преди време, когато в България много активно са се стремяли да употребяват чужди думи, е имало на разписанията за автобуси надписи като: Тролеят кореспондира с трамваи № 5 и 10, т.е. на определено място те имат връзка. Тази употреба на думата отпада и не успява да се наложи, тъй като е глупава. Казваме: Автобус № 5 има връзка автобус № 1, може да се слезе на същата спирка. – той “има връзка”, а не “кореспондира”. Днес така се употребява думата визия: безпредметно визията е и ‘външен вид’, и ‘намерение’, и ‘виждане’, и ‘перспектива’ и т.н. След време и тя ще отзвучи, но това са думи, които се разпространяват по книжовен път и по-трудно достигат до обикновените носители на езика. Обикновено хората ги чуват, понякога ги разбират, но не ги употребяват. Никой днес няма преди да излезе да се обърне към вас и да ви попита: Я виж визията ми, мога ли така да изляза?, а ще каже Как изглеждам? Редовно обаче по модните списания пишат, че някой има нова визия (сменил си е прическата, цвета на косата и т.н.).
При контактуване между носителите на езиците в културния, стопанския, икономическия, обществения живот, навлиза лексика, която от една страна е нужна с конкретните предмети и техните названия, от друга страна е лексика, която дублира употребявани в езика думи. Така се получава, че чужди и домашни думи съвпадат и е необходимо езикът да се постарае те да бъдат разграничени.
Например: думата благодаря (бълг.) и мерси (фр.). Днес те еднакво се употребяват, но са стилистично разграничени: мерси можем да кажем напр. когато влезем в автобуса и ни направят място, защото думата мерси е по-кратка от благодаря; но когато напр. дълго ни е лекувал един лекар, не можем да му кажем Докторе, мерси много!, тук трябва да кажем Благодаря!; благодаря се казва на родителите; благодари се за нещо важно, съществено – при изразяване на по-дълбока благодарност (за нещо по-значимо). Ако обаче попитаме някой непознат Колко е часът?, спокойно можем да кажем Мерси. и с това да се свърши разговорът.
Думите спектакъл и представление: старата дума е представление, по-новата е спектакъл, но и двете днес еднакво се заменят с шоу, което преведено по-точно от германските езици (schauen) означава ‘зрелище; нещо, което е за гледане’. По този начин самата дума шоу има по-тясно значение, отколкото спектакъл. Спектакълът включва и музика за слушане, има по-широко значение (‘нещо, което забавлява хората’). Думата шоу днес е разширила своето значение.
Има още една дума, купон, която е трудно да се обясни как се е появила и защо; това е ‘забава, на която човек е зрител’. За футболните срещи понякога са казвали Голям купон стана. Когато отиват да се забавляват, младите хора отиват на купон; навън се случило нещо интересно – това било купон. Тази дума е неологизъм и се употребява в разговорната реч, но няма да бъде употребена в официално съобщение. В официалната реч обаче триумфира думата шоу, пр. ток шоу, блок шоу. Употребява се от програми (Шоуто на... – представление, предаване) за означаване на ‘нещо, което е зрелищно’.
Това е единият от начините да се заемат чужди думи. Голямо значение има въпросът за престижността: хората заемат и с удоволствие употребяват думи, ако смятат, че техните носители принадлежат към една по-престижна общност. Такъв е случаят днес с английските думи. Всички учат английски, никой не знае английски. Английският в Англия е класическият английски; има бизнес английски, английски на спортните коментатори, на американските екшъни. Останалото е lingua franca – език, който всички разбират и смятат, че той е престижен. Ние не смятаме, че румънците са по-престижни и не учим румънски, за да говорим с тях; те от своя страна не смятат, че българите са по-престижни и не учат български, за да говорят с тях; същото е с турци, гърци и албанци. Когато на Балканския п-в трябва да говорим помежду си, където живеем с много общ бит, култура, навици, традиция и т.н., оказва се, че не можем да общуваме помежду си, защото никой не смята, че може да научи езика на съседната държава (понеже смята, че хората там са същите). На Балканския п-в от Унгария нататък (Чехия, Унгария, Словакия, Словения) се е ползвал преди немският език [за общуване между страните]; сега всички се опитват да говорят на английски език, защото той е престижен.
