ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ПРАКТИКУМ
/упражнения ІІІ, ІV група/
/упражнения ІІІ, ІV група/
* Във вторник (16.12.) ще ни гостуват Миролюба Бенатова или Венелин Петков. След упражнението ще бъде направен ТЕСТ 3. Преди изпита по Филологически практикум ще бъде направен също ТЕСТ 4, както и второ контролно.
* На 06.01.2009 г. ще ни гостува проф. Владко Мурдàров от Института за български език, отговорен редактор на новия правописен речник на българския език.
* Писменият изпит по Филологически практикум е на една дата за всички групи, 26.01.2009 г. Устният изпит за ІІІ група е на 23.02.2009 г., а за ІV група на 06.02.2009 г.
* Упражнението на ІІІ и ІV група, предвидено за 23.12.2008 г., ще бъде взето на 22.12.2008 г. (Понеделник), заедно с І и ІІ група, или след Нова година
НАСОКИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ЕЗИКОВА БЕЛЕЖКА И КУРСОВА РАБОТА
1. Избор на актуален езиковедски проблем, който представлява специфично отклонение от книжовната норма, породено от влиянието на диалектната или на разговорната практика
2. Аргументация на проблема: защо е избран този проблем, каква е неговата значимост
3. Събиране на лингвистичен материал и оформяне на корпус: примери за анализ и типология, систематизирани и типологизирани с оглед на разработвания проблем
4. Библиографска справка: преглед на научната литература по въпроса (има два модела, които могат да се използват)
1) проследяване на всичко, писано по въпроса; така се прави общ преглед на това какви са отделните концепции по въпроса и в какви насоки разглеждат този въпрос (в исторически план, в съпоставителен план и т.н.);
Много важно е да се изясни какви са целите, задачите и методологията на бележката (курсовата работа): какви цели си поставяте (пр.: съвременната форма на учтивите форми), какви задачи (пр.: да наблюдавате типовете реализация в речта на политиците, в речта на журналистите), каква методология (т.е. чрез какви методи разработвате въпроса).
2) да се проследят възникването и историческият развой на разглежданото понятие; да се направи съпоставка с останалите славянски езици; да се потърси съотношението книжовно – разговорно – диалектно.
5. Заключителна част: систематизиране на изводи и очертаване на приносните моменти на разработката
Текстовете могат да бъдат най-разнообразни (върху писмената култура в интернет пространството; върху ключови думи и понятия от т.нар. езиков преход – езикът на медиите, бюрократични термини, свързани с европейската интеграция и т.н.; анализ на речта на преподавателите в Университета; описание на база спомени на случаи от средното училище в речта на преподавателите, при които са регистрирани отклонения от нормите на българския език; наблюдения върху писмени ученически текстове; как говорят младежите – т.нар. сленг, ученически говор). Изследването обхваща не само повърхнинната структура на езика (фонетични отклонения), а нарушения на дълбинната структура (цел на изказването, информативност, последователност). По този начин изследването ще се задълбочи и няма да остане само в границите на формалното описание. Да регистрираш една правоговорна грешка е техническо умение, филологически навик и усет към нормите на езиковата култура; но да можеш да откриеш начините, чрез които текстът въздейства, манипулира, оформя мнение, това вече означава да разбираш най-дълбинните структури на текста, да навлезеш в логиката и в семантиката на изказването.
* Препоръки за изписването на някои названия при оформянето на печатния текст:
СУ
Софийски университет
Факултет “Славянски филологии”[1], но Факултет по славянски филологии[2]
Поставени въпроси:
1. Дублети ли са думите невяста и невеста: да, “невяста” е допусната като дублетна форма, за да утвърди западнобългарския изговор; място и местò също са дублети, но мляко и млекò не са
2. ЛИНГВИСТИЧНО ОПИСАНИЕ НА ДУМА: цялостната езикова характеристика на тази дума, вкл. характеристики в морфологичен аспект (родова, числова принадлежност и т.н.); граматически реализации на думата
ЛИНГВИСТИЧНО ТЪЛКУВАНЕ НА ДУМА: води към семантиката, смисъла на думата; специфика на значението, терминологични и общи значения
Задачи за 16.12.2008 г.:
1. Дублети ли са формите анàтема и анатèма, едва и едвам, обед и обяд, хазаин и хазяин, зърно и зърнò, надалеч и надалече, отпуск и отпуска?
2. Посочете дали сте срещали примери с грешки при употребата на т.нар. двойни съгласни:
1) двойно з след представките без-, въз-, из-, раз- и думи, започващи със з, пр.: раззеленя, беззвучен, беззъб
2) двойно д след представки над-, под-, пред- и думи, започващи с д
3) двойно н във формите за ж.р. и ср.р. и мн.ч. на прилагателните, които завършват на -нен, пр.: съвременен – съвременна – съвременно; пунктуационен – пунктуационна [норма]
4) двойно т при членуване на съществителните имена от ж.р. и числителни бройни, които завършват на -т; след представката от- и думи, които започват с т, пр.: оттам, оттук, оттогава
При членната форма на същ. имена от ж.р., къде и кога най-често наблюдавате правоговорни отклонения от формата? Правоговорната норма изисква членната морфема -та да се произнася ясно, така както се пише, пр.: радост – радостта; пролет – пролетта; младост – младостта. Така нареченият т-изговор е под влияние първо на разговорната практика и второ, наследство е от диалектите, в които се наблюдават остатъци от т.нар. генерализирани винителни форми (водъ, ръкъ, чешмъ, женъ и т.н.). Наблюдавате ли такива отклонения и при какви случаи? В какви случаи най-често ги наблюдавате?
[1] В случая “славянски” е с главна буква и в кавички, тъй като става въпрос за вторично название (вторичен номинант).[2] В случая “славянски” е с малка буква, тъй като става въпрос за предложно именно съчетание.
***
УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ
§. Морфологична употреба на главна буква
С главна буква се пишат:
1) имена на лица и животни; в тази група влизат съществителни нарицателни, частици и прилагателни имена в състава на името, пр.: Поп Богомил, Бачо Киро, Бай Ганьо, Дон Жуан, Отец Паисий и т.н.; щом функционират като собствени имена, тези компоненти, които от синтактична гл.т. се наричат “приложения”, се пишат с главна буква
2) прякори и псевдоними, римувана втора съставка в имена на животни, пр.: Зайо Байо, Кума Лиса, Ежко Бежко, Калина Малина, Ран Босилек и т.н.
3) при прякори и псевдоними, които са изградени от словосъчетание, главна буква се пише на първия компонент, пр.: Поразяващата ръка, Ричард Лъвското сърце[1], Пипи Дългото чорапче[2].
При многокомпонентни съчетания главната буквата се пише на първия компонент, за разлика от английски и немски език, например, и за разлика от това, което ни подвежда при абревиатурите. Абревиатурите се пишат с главна буква, защото това са терминологични съкращения, но когато името се разгради на съставящите го компоненти, единствено първият компонент приема главната буква, пр.: БНТ – Българска национална телевизия, БАН – Българска академия на науките, САЩ – Съединени американски щати, ПЧБ – Първа частна банка, СДС – Съюз на демократичните сили, ПАГ – Първа английска гимназия.
Това е правило в българската правописна норма, наследено от Възраждането. Още първата правописна комисия, съставена от университетски професори през 1889 г., утвърждава това правило и до ден днешен то не се е променило.
Отклонения най-често се срещат при названия на политически партии, пр.: Българска социалистическа партия, изписано погрешно като Българска Социалистическа партия (това е манията на българина чрез уголемяване на буквата да постави акцент; подобен случай е допустим при т.нар. стилистична употреба); Национално движение Симеон ІІ – тук единият от компонентите поначало се пише с главна буква.
В абревиатурата се допускат кавички в случаите, когато имаме вторично название, което е пояснение на първия компонент, пр.: НК “ЖИ” (Национална компания по железопътна инфраструктура).
4) прилагателни имена с наставка -ов, -ев от имена на лица, пр.: Вазовият роман, Алеко-Константиновата повест и т.н. Прилагателни с наставка -ски от същите се пишат слято, с малки букви, пр.: иванвазовски, байганьовски, кралимарковска сила и т.н.
5) с главна буква се пишат и съществителните собствени имена във формата им за мн.ч., пр.: В курса има три Марии., Отивам у Николови.
Тук има едно специфично изключение, при което много се долавя семантичната граница: когато от имена на лица се образуват съществителни нарицателни имена, пр.: Той е голям донжуан. – двата компонента се пишат слято, с малки букви. Ако имаме предвид личността на Дон Жуан, двата компонента ще се изпишат с главна буква, но ако искаме да окачествим някого със самото название (качествена характеристика, съществително нарицателно, а не същ. Собствено), тогава ще го изпишем с малки букви, слято, пр.: Той е истински байганьо / юда. (името функционира като сравнителен компонент, нарицателно име).
6) съществителни собствени имена, названия на селища, улици, площади, както и географски названия с характер на словосъчетания, пр.: Охридското езеро, Антилските острови, Стара планина, Нови пазар – главната буква е при първия компонент.
Практическо правило: когато има колебание как да се изпише определено име на селище, проверява се статутът на това име. Ако вторият компонент може да съществува самостоятелно като лично име, пише се с главна буква, пр.: Велико Търново; ако не може да съществува като лично име, а съществува като същ. нарицателно име, пр.: Нови пазар, Горна баня; Иван Вазово (но Иван-Вазово произведение, иванвазовски стил), Алеко Константиново, пише се разделно.
При съществителни имена от типа Национален статистически институт, Софийски университет, Българска академия на науките главна буква се пише на първия компонент.
7) названия на епохи и на исторически събития, пр.: Съединението, Реформацията, Златния век.
8) названия на празниците, пр.: Гергьовден, Коледа, Нова година, Бъдни вечер и т.н.
9) имената на космическите обекти, когато са употребявани като лични имена, пр.: Марс, Луна, Слънце. Когато обаче се употребяват като нарицателни, се пишат с малка буква, пр.: През лятото не обичам да стоя на слънце., Грееше слънце.
10) имената на богове и митологични същества
При текстове със светско съдържание нормата позволява имената Господ, Бог и кратките местоименни форми, свързани с тези имена (Той, Му, Го, Него и др.) да бъдат изписани с малка буква; но ако текстът е с религиозно съдържание, задължително употребяваме главна буква. Нормата тук позволява двувариантен правопис, в зависимост от тематичната същност на текста, но може би тази норма трябва да бъде уеднаквена и ако човек изразява отношение на уважение, последователно във всички текстове (религиозни и светски) да поставя главна буква.
При фразеологията също имаме двувариантен правопис: ей, Боже, ей, Богу, дал Господ – нормата позволява употреба и на главна, и на малка буква, пак в зависимост от семантичната диференциация. Ако имаме институция и изразяваме отношение, пишем главна буква; ако става въпрос за сграда (неинституционална употреба) – пишем малка буква; пр.: Вчера минах край университета (сградата)., Онзи ден се отбих в министерството (в сградата).; Вчера минах край Университета.
Аз чета Библията (лично име); Аз чета библията (нарицателно име) – тук имаме превъзмогване на семантиката на думата “библия” да се употребява като лично име. В кавички се поставя, когато е вторично название към друг тип название, ако преди това има някакво приложение, пр.: книгата “Библия”. Вече е превъзмогната обаче тази семантика, в която има нужда да бъде доуточнявано какво е Библията. Препоръчително е изписването на думата само с главна буква и това винаги може да бъде оправдано като стилистичен вид употреба.
§. Стилистична употреба на главна буква
Класически случаи:
1) личното местоимение за изразяване на учтивост, пр.: Ви, Вие, Вас, Ваше
2) названия на официални лица и длъжности, пр.: Президент, Ректор, Декàн
Когато пишете Молба, например до Декана на факултета, пр.: Уважаеми г-н Декан / Ректор / Министър..., вторият компонент се изписва с главна буква, тъй като се има предвид официалната длъжност. Това е правило е въведено като норма през 1983 г., а вероятно съществува и от по-рано.
При обръщението Уважаема асистент Михайлова титлата е с малка буква (асистент), тъй като имаме приложение. По същия начин и в примера Уважаеми инженер Петров.
§. Синтактична употреба
Всяка нова мисъл се записва на нов абзац. Има обаче определени случаи, при които много често се допускат грешки. Правилото е, че след знаци, които обозначават начало или поредност (пр.: първо – изписва се като 1) или 1.), задължително се пише главна буква. В учебниците по Фолклор под снимките пише например: Илюстративен материал: Сватба от с. Александрово. След такива графични знаци (точка, скоба, двоеточие и т.н.) задължително се употребява главна буква.
Има още една специфична употреба, която е по-характерна за поезията: т.нар. графична употреба на главни букви, когато чрез главната буква се цели да се постави акцент върху думата, пр.: Това е то, Обич.; за него, Живота. В т.нар. декорирани текстове се използват само главни букви. Много от съвременните ни писатели, в това число и студенти от специалността Българска филология, използват точно този модел: или само с главни, или само с малки букви. На базата на такива текстове преди две години се появи една теория от наши колеги от Катедрата, че главната буква е символ на мъжкото начало, защото тя заявява себе си, а малката буква е женското начало, защото е стихнала и примирена.
[1] Ричард е лично име, Лъвското е първи компонент от сложно съчетание, следователно се пише с главна буква, а сърце се пише с малка буква.[2] Пипи е лично име, Дългото чорапче е псевдоним, словосъчетание от два компонента, при което главна буква се пише на първия компонент.
