Заети думи в българския език (10)

10. ЗАЕТИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Руските и гръцките думи са хубав пример за това, че двата пласта проникват по различен път и затова се приемат по различен начин. Докато турските остават на равнище разговорна реч и не стигат до научната терминология, то руският език е повлиял не само с лексика, но и със словообразувателни модели (форманти). Съществителните с -тел, -ство са абстрактна лексика (качество, количество и пр.), която е характерна само за книжовния език и оттам слиза в разговорния език – във вертикална посока, отгоре-надолу; а сложните думи и термините (суфикс -ие), пр. благородие, високомерие, са характерни само за книжовния език.
Като всеки фонетичен език, българският контактува с езици на други народи и с езици, които вече не са славянски и при които може определено да се каже, че контактът е на равнище писмен език, на културно, икономическо, техническо равнище и т.н., защото това са европейски езици, с които българският не контактува, не граничи, не си смесват териториите териториално. Думи от френски, немски, английски, италиански навлизат в българския език заедно с книжнина – заедно с написани произведения, научни, художествени, които се превеждат и понякога при превода остават непреведени думи, когато означават културно-специфични понятия, за които в българския език няма съответствие, или се заемат от носителите на съответните езици. По традиция във френски висши училища са се подготвяли, а и сега се подготвят, специалисти, които се връщат в България; в Германия – също много, традиционно следват много млади хора, които научават езика и е нормално когато си служат със съответния език да обогатяват и по този начин да налагат такива думи. Сега най-силно е влиянието на английския език.

§. Думи, заети от френски език

Френският език дълго време е бил и все още е език на международната дипломация, който дълго време е бил международен. Носителите на българския език нямат преки контакти с френски. Много голяма част от френската лексика е навлязла в българския език посредством руски. През ХІХ в. руската аристокрация, дворянството, руските интелигенти, образовани хора, непременно са учели френски език. В романите на Толстой, пр. “Война и мир”, “Ана Каренина” – в тях половината от текстовете са преведени под линия, защото героите говорят френски. Тези думи, които означават конкретна лексика, са преминали през руски в български и тъй като в руския език също езикът е усвояван по книжовен път, по линията на културното общуване (Русия и Франция не граничат, няма смесване на територията), то писменият облик е повлиял върху изговора на френските думи. Например: ние изговаряме Париж [париш], а французите наричат столицата си Пари [пари]; названия на артефакти, на предмети от бита, са преминали през руски в български, заедно със самите предмети, и са запазили у нас звученето такова, каквото е то в руския език. Ако сравним етимологично френските думи с турските, разликата налага извода, че френските думи са свързани с един по-висок, по-късен, по-изискан градски бит. Например: с предмети от материалната култура, от практическата дейност, са свързани думи като: букет, бандерол, батерия, балон, бинокъл, брилянт, бронз, вагон, ванилия, вазелин, етикет, епруветка, изолатор, детайл, пектин, помпа, паспорт, парафин, монокъл, медал, колет, картон, гердан и др. Тези думи отразяват един по-късен бит. Думата паспорт, каквито и варианти да има (пашапорт – тур., Der Pass – нем.), тя тръгва от френската дума.
Думите от битовата култура, за разлика от турските одая, сая и т.н., са свързани с градски бит, напр. гардероб, гоблен, вестибюл, коридор, драперия, тераса, сутерен, салон, паркет (‘ниската част в салона на театъра, на опера’, под балконите – от там е пренесено названието паркет за ‘вид подова настилка’), ложа, ламперия, канапе.
По отношение на обществения и стопанския живот, названия на сгради, организации, институти, са непременно свързани с градския бит, пр. бюро, затова и не трябва да има колебания при ударението – във френски то е на последната сричка (бюрó); булевард, гише, гараж, гара, гарсониера (от гарсóн – ‘момче, младеж, ерген, който няма семейство’ – от там гарсониера, подобно на бонбониера, жанданера(?), това е ‘малко жилище със стая и кухня за един човек’; на бълг. почва е измислена думата боксониера – от англ. box – едно помещение, в което от единия край е заградено за кухня, в едно помещение се намира всичко); кабинет, ермитаж, диспансер, депо, витрина, пансион, купе, коняк, колеж, кантора (ударението тук е на О, защото освен във френски, тази дума е минала във всички европейски езици и ако тръгва от френски, не може да се каже дали е точно френска, както думата парламент или президент, които в някои учебници се смятат за френски – те са тръгнали от френски, но са латински; суфиксът -ент е латински; по-коректно е да кажем, че думата президент е латинска, а не френска, но тръгва от френски).
Думи, свързани с театралното дело: имат суфикс -ор и палатална съгласна пред него, пр. актьор, суфльор, дубльор, режисьор; ансамбъл, афиш, антракт, конферансие, шансон.
Названия, свързани с храни, хранителни продукти и ястия: те също лесно могат да се разграничат от турските, защото по начина на приготвянето им те са тръгнали от градските ресторанти към всекидневна употреба – от там навлизат и в българската кухня. Например: бульон, бисквит (по-рано е била от м.р., ‘два пъти препечен’), деликатес, десерт, драже, бонбон, желе, еклер (нем. – die Ecke), оранжада (оранж от фр. – ‘портокал’; питие от портокал), супа, меню, майонеза, лимонада (от лимон), коняк, конфитюр, карамел – това са неща, които не се приготвят традиционно в българската кухня, но са навлезли в нея.
Особено се различават от турските, като тематичен кръг, названията, свързани с облеклото: това е градско облекло (не сукман, сая, аба и пр.), пр. балтон, барета, бродерия, десен, велур, ботуш, бомбе, жакет, блуза, жарсе, жилетка, пелерина, деколте, воал, тафтá, фасон, плисе, ревю, крем (помада, козметика), одеколон (‘вода от гр. Кьолн’), тоалет, мода, костюм, маншет, манекен. Това са все думи, свързани с градския тип облекло, мода и т.н.
Обикновено когато търсят думи, свързани с военното дело, студентите се насочват към немския език, но немската терминология (думи) най-много тръгват и се разпространяват от френския – французите са били не по-малко воюващ народ. Основната лексика, свързана с военното дело, тръгва от френски. Разбира се, има и думи от немски и английски. Например: гарнизон, ескадрила, интендант, ешалон, залп, кавалерия, ескадрон, офанзива, манеж, сапьор, редут, парашут, трофей, траншея, манеж, кордон, комендант. Може би думите комендант и интендант по-назад етимологично са се появили от латински. Също от френски са думите капитан (англ. captain), каска, карабина, батальон, батарея, всички названия на военните подразделения; майор (англ. major).
Професии и качества, които са свързани също с градския начин на живот: букинист (‘лице, което събира, подрежда, предлага, търси книги, любител е на хубави книги; той е повече от книжар и повече от антиквар’), белетрист, бохем, бракониер, кавалер, гримьор, дилетант, деспот, доайен, гувернантка, паж, премиер (от prima), пасажер, шеф, шампион, мародер, марионетка (първото й значение е ‘кукла за куклен театър’; ние познаваме тази дума с преносното й значение ‘лице, което изпълнява нечия воля безпрекословно’).
С изкуство и култура са свързани думи като: журнал (списание; от там – журналист), балада, етюд, жанр, жаргон, декадент, водевил, сюжет, сонет, сеанс, репортер, репортаж, шаблон, фарс, мемоари (pl. tantum), куплет, серенада, роял.
Интересни са прилагателните, които в български език (някои от тях) са запазени с френското си звучене, без да са адаптирани, а други са адаптирани чрез суфикса -ен, пр. елеганс – елегантен; галантен, глобален, брутален, ефикасен, бомбастичен, задкулисен; запазено е наречието демоде – от там и прил. демодиран; дискретен, сантиментален (също сантимент(и) – строго книжовна дума).
Френската лексика е обогатила лексикалния състав на българския език, защото тя минава по културен, книжовен път и почти никоя от изброените думи няма българско съответствие. Тя отразява нови понятия – пр. супата не е чорба; сакото не е елек; палтото не е аба; баретата не е калпак; отразява нови предмети, които са навлезли в бита, нови отношения, качества, които са свързани с душевния и интелектуалния живот, театралното дело (пр. кулиси, задкулисен).

§. Думи, заети от немски език

По същия начин, по пътя на културното влияние, са преминали и редица немски думи. Немските думи също са навлезли само по книжовен път и тук няма друг език посредник, както е руският за френските думи, защото от немски сме взели най-много съществителни имена, които назовават конкретни предмети, свързани с техниката, с бита, с научното дело и които са заети заедно със съответните предмети (най-вече техническата терминология).
С материалната и с производствената дейност, с названия на оръдия на труда, са свързани съществителни като екер (на немски ек е ‘ъгъл’; екери са ъгловите тераси / балкони, стени на къща) – този начин на строителство е бил възприет от немски. Думата кран (за вдигане на тежести – заета от руски; има омонимия между кран и чешма, от холандски през руски); райбер (за затваряне на врата); думата багер; бормашина (от нем. die Maschine – ‘съоръжение, устройство’, bohren – ‘дълбая’; бормашината е автоматизиран свредел с метален, здрав връх, който пробива); винтил (‘отвор, от който се изпуска въздух’) – от там вентилатор (лат.); шперц, щендер (der Ständerр ‘закачалка’), папка (das Papier – ‘папка от твърд картон’), винтел, ордер, щекер, щепсел, фасунга, шнур, шалтер. Много от тези думи (щекер, шалтер, райбер) завършват на -ер, характерен немски суфикс за nomina instrumenti (предмети с определено предназначение).
От немски сме заели части на предмети: мундщук (der Mund – ‘уста’, das Stück– ‘парче, елемент’; мундщук е този елемент от духовия инструмент, който се слага в устата); клавир (пиано), клапа, клапа, бленда (blenden – ‘заслепявам’), циферблат (das Zifferblatt, от die Ziffer – ‘цифра’, das Blatt – ‘листо’, die Platte – ‘плоскост, повърхност’), шайба, шина, лупа, цигла, борд (‘платформа на кораб’; борд на директорите – пренесено в английски, означава ‘събрание, на което всички директори са равнопоставени’, както при кръглата маса – всички имат еднакво право на глас и нямат право на вето); бакембард (der Backenbart – от Back, ‘брада’).
Названия на химически елементи и вещества: туш (при рисуването), фурнир, шлак, шперплат, цинк, холцфрай (holzfrei – от frei, ‘свободен от’; означава хартия, която не е произведена от дърво, а от друго растение); кварц, кобалт, бисмут, гланц, грунд (der Grund – ‘основа’), глазура.
Названия на облекла: камбар(?) (вълнен плат), кител (официална горна дреха на военен), кант, пантоф (der Pantoffel), винтяга (не се употребява, заменена е от яке, шлифер; това е горна дреха от непропусклива материя, която не топли, но пази от вятър; der Wind – ‘вятър’); бархет, яке, анцуг (‘костюм въобще’), лоден, шушон.
Храни: шол, щрудел (в българския език думата е разширила значението си: щрудел е ‘тестено изделие, непременно с ябълки’); шницел (от schneiden – ‘режа’), шунка (der Schinken – ‘сланина’; шунката е колбас), кренвирш (смляно месо), вурст (вид месо), пастет, вермут (вино с пелин), вафла (die Waffel), грис.
Названия на професии: шлосер, шафер, херцог, фелдшер, лоцман, келнер, капелмайстор, камердинер, тапицер, бригадир, бюргер, гросмайстор и др.

§. Думи, заети от италиански език

От италиански произход думите са малко, но лесно се помнят, защото са обособени тематично. Голяма част от думите са свързани с певческото изкуство: легато, кресчендо, квартет, концерт, кантата, капричио – всички, които са свързани с музика, музикални термини; темпо, терца, опера, тенор, сопрано, модерато, мандолина, лира, виола, флигорна, трио, квинтет, квартет и т.н.
С банковото дело са свързани думи като: капаро, валута, касиер, инкасо, инкасирам, полица, банка, борса, бруто, нето, квитанция, ресто, салдо.

§. Думи, заети от английски език

В момента продължава навлизането на голяма част думи от английски, при това в американския му вариант, които са тематично свързани с обществения и културния живот. Например: гангстер, чек, коктейл, клуб, диспечер, стюардеса, стюард, филм, джаз, интервю, бридж; сред тях и нови, като: бизнес, интернет, сайт (свързани с компютърното дело).
В спорта по-голямата част от специфичните названия – не само названията на видовете спорт, но и по-тесните термини, са английски. Например: волейбол, крос, тенис, баскетбол, бокс, гол, хокей, рефер, нокаут, мач; самата дума спорт; спринт, спортсменски (прояви).

§. Международна (интернационална) лексика

Във всички европейски езици се използва един голям пласт лексика, наречена международна, която се отличава с общност и задължителност, която не се превежда, а само се адаптира към славянските и неславянски езици. Тази лексика води началото си от класическите езици – главно гръцки и латински – и представлява основна част на научната терминология, което дава възможност лесно да се разбира и да се чете научна литература. Например: думи като симпозиум, митология, динамика, департамент, буржоазия (тръгва от фр., а в немски дори се изписва както на фр.ез.); дидактика, логика – названията на всички научни дисциплини; биология, биолог, физика, дилетант, кибернетика, дентист (стоматолог; dent – ‘зъб’) и пр. Всички медицински названия (термини) са латински.

СТИЛИСТИЧНО РАЗСЛОЕНИЕ НА РЕЧНИКОВИЯ СЪСТАВ

Тук ще се разгледат само речникови особености на стиловете, защото след 2 години по програма за специалност Българска филология се предвижда изучаване на Стилистика в езиковедския смисъл (не в смисъла на художествена литература) и тогава ще се разгледат всички средства, които характеризират отделните стилове.
Знае се, че с думите не само изразяваме мисли (комуникативна / називна функция на думите), но с тях се съобщава и отношението на говорещия. Говорещият може да изрази различни нюанси, да предизвика различно реагиране у слушателите при изказване на една и съща мисъл. Ако сравним изразите студентите ще положат изпит по Лексикология; студентите ще се явят на изпит по Лексикология и студентите ще държат изпита по Лексикология – съобщението е едно и също, но полагам изпити е израз, характерен за административния стил; явявам се на изпити е по-разговорно, държа изпит е съвсем разговорно. Не може да се напише в Молба “Г-н Декан, разрешете ми да държа изпит”; ще бъде “Г-н Декан, разрешете ми да положа изпит по...”, “разрешете ми да запиша втора специалност... положил съм изпитите си с успех...”. Когато съобщение е на по-нисък стил, то може да гласи: “студентите ще се явят на изпит на 15.”, но не може да се напише “ще държат изпит на 15.”. Между тези изрази няма смислова разлика, но има стилистична. Мога да кажа “положих успешно изпитите си” и да подам Молба за втора специалност; мога да кажа “издържах успешно изпитите си”, но “взех изпитите си” е разговорно. По-рано студентите са казвали “избих го” (т.е. взех изпита; стар израз).
Надписът “Тук не се пуши” е неутрален; “Пушенето забранено” е по-категорично, а един кратък надпис “Не пуши” вече е категорична забрана. По същия начин: “Влизането забранено”, “Не влизай” (по вратите на болниците). В някои заведения се срещат и някои по-изискани надписи, като напр. “Културният човек не пуши. За останалите е забранено.” – “останалите” са едновременно и пушачи, и некултурни. В един голям магазин, надпис на вратата: “Българино, не ме гледай, затвори ме” (за хората, които не затварят вратата). Една и съща мисъл може да се изрази по различни начини. Тези примери показват, че думите имат не само понятийно съдържание, но те съдържат и конотационни значения, съдържат допълнителни нюанси, които може да се проявят при някои думи в контекста, пр. “не ме гледай” е израз, с който можем да се обърнем към човек, с когото разговаряме; когато обаче надписът е от името на вратата (“Българино, не ме гледай...”), тогава се постига един хумористичен ефект. По телевизията наскоро показаха надписи на изхода на София: “СОФИЯ. Сбогом, селяни, не се връщайте”. Обикновено се пише “Добре дошли в София”, но тук виждаме “Сбогом, не се връщайте”. В София всеки от някъде е дошъл, софиянците преди са били централните шопи. Има думи, които получават определена конотация, когато се свържат с контекст. Например: давам път на някого означава едно, но давам му пътя означава “изгонвам го, разделям се с него” – добавянето на едно местоимение (му) вече променя целия контекст. Някои думи получават стилистичната си окраска в контекста. Тези съчетания, фрази, се разглеждат по-широко в стилистиката; освен това съществуват думи, които сами по себе си носят конотация най-често за неодобрителност; думи, които са обидни, които имат стилистична натовареност, дори когато се употребят самостоятелност. Това са стилистично натоварени думи.
Нито един език обаче, нито в един диалект, нито в едно съчинение, не могат да се употребят само стилистично маркирани думи. Те получават своята оцветеност на фона на неутралната лексика. Терминът “неутрална лексика” не е много сполучлив, но това е лексиката, която сама за себе си не изразява отношение. Например: съюзите и, на, пред, из и т.н. Ако поставим съюза па вм. съюза и, пр. “Вървели, вървели, па спрели.” – това па вече придава разговорен характер. Не можем да кажем “Написах писмото на компютъра, набрах заявлението, па го изпратих.” Съюзът па със значение “и” създава разговорен характер на израза, пр. “Напили се, па после се сбили.” – той носи в себе си разговорност. Други думи получават окраската си в текста. Това са преносните значения на думите, сравненията, образните думи – тях най-вече срещаме в художествената литература. В зависимост от адресата, от извънезиковата ситуация, човек решава каква лексика да избере. Тук е и необходимостта да се познава словното богатство на езика, за да може човек да избира. Избира се от наличното: ако човек знае само една дума, ще употребява само нея, езикът ще бъде беден и еднообразен, затова трябва да се познава словното богатство.

§. Функционални стилове в лексиката

В българската лексикология и стилистика са обособени няколко сфери на употреба (функционални стилове), които може да се характеризират с избор на определена лексика.

1. Разговорен стил

Отделни речникови особености има т.нар. разговорен стил. Използва се и изразът “разговорна реч”, въпреки че това е плеонастично, защото разговор означава ‘произнасяне на реч (думи)’; все пак и “разговорна реч” като израз се употребява. Когато се използва терминът “реч”, той трябва да се противопостави на термина “език”. Езикът е система, дадена в граматиките, речниците, в знанията ни за него; речта е актуализираният (жив), употребеният, съобщеният език. Затова е по-добре да се говори за специални речникови особености, за характеристика на разговорния (стил).
В разговорния стил не се използва специализирана терминология, нито думи, които са специални, характерни за отделните научни области. Например: ако човек се разболее, казваме “Той има температура” – това не е достатъчно, защото живият човек [поначало] има някаква температура (без температура би бил труп, не може да живее); в случая се има предвид висока температура. Медицинският термин е фибрилен (от нем. ‘температура’), което означава ‘с висока температура’; летален изход означава ‘фатален изход’. Тези термини не се употребяват в разговорната реч.
Може да се употребяват диалектни думи, пр. седя вм. живея. Използват се в изрази като “Дъщеря ми седи в града” (т.е. живее там), “Синът ми седи в центъра на селото”, “седи в апартамент”; казвам се вм. наричам се, пр. “Как се казва вашето училище?”; хабер вм. известие; майтап вм. шега. Може да се използват умалителни съществителни, ласкателно-гальовни обръщения; може да се използват обидни думи, пр. хили се вм. смее се; стърчи вм. стои (“Какво стърчиш?”, ‘стоя прав’). Всичко това е възможно в разговорния стил.
Всеки от стиловете обаче се характеризира не с това какво може да се употреби (какви думи), а какво не може. В разговорния стил не се употребява научна терминология, сложни изречения. Никой от нас, ако разказва какво е правил или какво му е интересно да прави, няма да употреби деепричастия. Пример: “Като отивам на работа, ще си купя вестник.”, а не “Отивайки на работа, ще си купя вестник.”, “Влизайки в магазина, срещнах някого.” Деепричастията са типично книжовни форми. Журналистите много често ги употребяват неправилно; тези форми са характерни само за научния, за писмения език. Когато се записва пряка реч, тя може да носи атмосферата на разговорната реч.

2. Научен стил

Друг стил в лексиката е научният стил. Той се употребява, когато се разглеждат научни въпроси от специалисти. Филолозите могат да използват научен стил само помежду си, когато обсъждат филологически въпроси; ако се обсъждат филологически въпроси от филолози, при наличие на икономисти, трябва да се премине към разговорния стил.
Научният стил се характеризира с терминологичност (употреба на термини), специализираност, понятийна обобщеност (термините се дефинират в научни енциклопедии, те не може да се тълкуват по различни начини). Научният стил е строго диференциран; там не се използват много синоними – употребата на един термин трябва да е еднозначна, не се допускат много значения, не се допускат умалително-гальовни форми (филолозите може да обичат българския език, но не може да говорят за “думички” вм. думи, или “местоименийца” вм. местоимения, и т.н.). В научната литература няма умалително-гальовна лексика, няма негативно отношение (пр. “лексикологище” вм. лексикология).
Характерно е също, че термините се употребяват на равнището на неутрална лексика, напр. цитология (обща химия: ‘наука за клетката’), а букв. преведена, думата хистология означава ‘тъканознание’ (histo – ‘тъкан’, logos – ‘наука’).
В научния стил се използват по-често отглаголни съществителни, употребяват се названия за отвлечени понятия, пр. дифузност, делимост, членимост и др., които не се употребяват в разговорния стил; “Обобщавайки, стигаме до извода...” (деепричастни форми).

3. Художествен стил

Това е езикът на поезията и прозата, на художественото творчество, което поради своя широк обхват си служи с най-разнообразна лексика, като използва цялото речниково богатство на езика. В художествения стил (езика на художествените произведения) може да се употребят диалектни думи, емоционално обагрени думи, стари думи (архаизми); може да се употребят и термини, но не бива да се прекалява с тях. В езика на художествената литература се търси още една нова функция на думата: нейната образност, колоритност, иносказателност, преносна употреба – всичко това, с което не си служим в разговорната реч, защото езикът на художествената литература, вкл. лексиката, с която си служим, има за задача да окаже естетическо, емоционално въздействие върху слушателя; докато научният стил трябва да стигне до разума на човека, да разбере той написаното, то езикът на художествената литература трябва да стигне до емоция, до вътрешния мир на човека, душевното му равновесие – да го ядоса, да го зарадва, да го раздвои, да създаде у него образи, чувства, размисли и т.н. Затова художественият стил може би е с най-богати възможности да използва цялостно, разбира се умерено, езика с всичките му възможни средства, които създава. Тук вече опираме до таланта на писателя. Не може да се каже, че щом някой пише за селото, трябва да пише с диалектни думи; или пък, че щом пише за декласирани елементи, трябва да пише арго, жаргонни думи, неприлични и т.н. С каквото и да е съобразен художественият стил, той трябва да възпитава, да предизвиква художествено въздействие.
Най-често емоционалният ефект се постига чрез преносна употреба на думите. Художественият стил с лексиката си е хубав пример за това, че най-обикновени думи, които не са стилистично натоварени, в контекста се преосмислят и получават преносна употреба, образност, колоритност и т.н.
Няколко изречения от Йовков: “Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена светлина, чиста, радостна. Също такава червена светлина гори и по върха на салкъма пред господарската къща.” (вж. разказа на Йовков "Сутрин при изгрев слънце" тук)
Ако някой ви каже, че нещо пламва, ще помислите, че има пожар, но и слънцето е червено; и неговите лъчи са като запалени стрели (преносна употреба). Думата дам е турска дума и означава ‘обор за едър добитък’; саплъци – ‘натрупана слама’; чиста и радостна светлина – светлината не може да бъде “радостна”, тя може да създава у човека радостно чувство; радостта е човешко преживяване, което тук е приписано на светлината. Също така червена светлина гори (преносно значение); салкъм е турска дума и означава ‘акация’.
По този начин в художествения стил се постига образност, живост на речта и добрите майстори се стараят, доколкото могат, да създадат образи. Човек трябва да успее визуално да си представи как изглежда изгревът на слънцето. Затова в художествените произведения авторите имат известна свобода, което обаче ги задължава да не прекаляват.
В “Шибил” има израз: “Не беше в хайдушките правила да се задяват жени, нито имаше място за жени в сърцето на хайдутина. Но Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече, нито искаше да знае кое е грях и кое не. (задявам е разговорна дума и означава ‘закачам’; газя – ‘тъпча’)” (вж. разказа на Йовков "Шибил" тук) По-нататък пише за Рада: “И какъв кураж! Очите му заблещяха весело, наду го на смях. (характерна за художествения стил е употребата на готови изрази: надува ме на смях означава ‘досмешава ме’) А тя му казва: “И тури нещо в устата си, та да ти не зашия и ума. Барем да го имаш! (барем, тур., разг., ‘поне’)”
Думата късмет също е турска, но сега по-рядко се употребява; младите хора казват “имам шанс”, “нямам шанс”.

4. Публицистичният стил

Този стил е близък до художествения, но днес оказва много силно влияние върху формирането на речта, върху разпространението на думите и т.н. Това е езикът на публицистиката, на медиите. Това е езикът, с който най-много се занимават всички и всеки има рецептата как да го прави.
Публицистичният стил се характеризира със специална лексика, която третира въпроси, свързани с обществено-политическия живот и журналистическата практика. Тази лексика се среща в пресата – списания, бюлетини, статии, дописки, доклади, предавания по радио и телевизия. Сега се говори за електронни медии (печат).
Публицистиката (журналистиката) се използва във всички средства за съобщение. В лексикално отношение този стил също е много богат, както на художествената литература, но тук трябва да се намери мярката, защото целта на художествената литература е да въздейства, а публицистичният стил също трябва да въздейства, но въздействието не бива да доминира над съобщението. Ако журналистът е добър, той ще съобщи факта и някак си имплицитно ще изрази своето отношение. Не може един факт да се съобщава във всички медии по един и същ начин, защото трябва да се внуши една идея. Именно това внушаване е нещото, което дразни: защо публицистът трябва да ми каже как да интерпретирам факта? Всеки слушател има собствено виждане и може да реши дали това е добро или зло, приемливо или неприемливо. Защо трябва, ако журналистът с нещо не е съгласен, да го съобщава многократно с негативното си отношение? Тук минава разликата между публицистика и художествен стил.
Използват се много клишета, готови изрази (по-рано са били изрази като: провеждам мероприятие, отправям призив, отчитам резултат, откликвам, широк отзвук, широко приложение, призив, братски отношения, топъл прием и т.н.). Сега се казва, че тези клишета вече се избягват или не се употребяват, но сега има други: приватизация, брокер, брокерска къща, рефинансиране, пирамиди (по-рано), организирана престъпност, благотворителност (смята се, че ако човек е истински благотворител, той дава нещо, без да го съобщава), спонсор, донор, фондация, кредит, диалогичност, прозрачност, “Благодаря ви, че бяхте с нас” (изрази на журналисти след двучасово говорене).
В тази лексика също има много чужди думи, разбрани и неразбрани. Изказване на спортист: “Така са класифицирани резултатите...” (вм. класирани).

5. Административен стил

Този стил е на изчезване; пр. подавам молба, получавам подпис, влизам в сила, изтича срок, входящ номер, изходящ номер. Този стил се забравя. Сега са малко хората, които могат да напишат правилно една Молба, но затова пък във всички държавни учреждения, в банките също, дават готови бланки, които само се попълват. Там няма нужда да се измислят изречения, човек е улеснен. Все по-малко са хората, които могат да напишат сами Молба, или да направят разлика между Молба и Заявление.