Богомилство
БИБЛИОГРАФИЯ:
* История на средновековната българска литература, Изд. „Изток-Запад”, С. 2008 г.
* Дмитрий Оболенски, Богомилството или неоманихейството на Балканите
* Димитър Ангелов, Георги Батаклиев, Борислав Примов, Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, С., 1967
* Юри Стоянов, Другият бог. Дуалистичните религии от Античността до Катарската ерес, Изд. „Кралица Маб”, С. 2006 г.
Богомилството е вариант на еретични дуалистични вярвания, които възникват през Х в., и в свои модификации то съществува и до днес. През Средновековието е актуално и изключително тревожещо официалните църковни структури. След завладяването на България от османските турци богомилството престава да бъде актуален проблем. Богомилските общини продължават да съществуват, но с тях не се води конфликт. Турците имат политическа, културна и религиозна власт по това време.
От източната християнска цивилизация, в лицето на Византия, България (без Русия – класическо дуалистическо учение там не се открива), богомилството преминава в Западна Европа. Когато богомилите престават да бъдат сериозният верски враг в България, те стават основен дразнител в Западна Европа. Католическата църква води безмилостна война срещу богомилите, които там обикновено се наричат бугри (заради произхода си от българите). Друго наименование на тези дуалисти в Западна Европа е катари (гр. катарос – “чист”), също албигойци и патарени.
В Западна Европа и в България богомилството е било разпространявано и от мъже, и от жени. Характерното за официалния църковен живот неравнопоставяне между мъже и жени при богомилите не е било валидно: жените също са имали проповеднически функции. В Западна Европа масово са се славели като вещици, встъпващи в съюз с Дявола.
От източната християнска цивилизация, в лицето на Византия, България (без Русия – класическо дуалистическо учение там не се открива), богомилството преминава в Западна Европа. Когато богомилите престават да бъдат сериозният верски враг в България, те стават основен дразнител в Западна Европа. Католическата църква води безмилостна война срещу богомилите, които там обикновено се наричат бугри (заради произхода си от българите). Друго наименование на тези дуалисти в Западна Европа е катари (гр. катарос – “чист”), също албигойци и патарени.
В Западна Европа и в България богомилството е било разпространявано и от мъже, и от жени. Характерното за официалния църковен живот неравнопоставяне между мъже и жени при богомилите не е било валидно: жените също са имали проповеднически функции. В Западна Европа масово са се славели като вещици, встъпващи в съюз с Дявола.
§. Извори за богомилството
От същинските богомилски паметници, т.е. текстове, които са били ползвани от самите богомили, са оцелели изключително малко. За богомилите имаме сведения и в Западна, и в Източна Европа, но тези сведения са от техни противници.
СОБСТВЕНО БОГОМИЛСКИ ПАМЕТНИЦИ
Има два основни паметника на богомилите, които са запазени.
1) Тайната книга (Йоановото евангелие) – известни са в латински преписи
Йоановото евангелие е основната книга на богомилите. Това е апокрифен текст и той се нарича така, тъй като разказва накратко за ситуацията от Тайната вечеря, когато Йоан Богослов е легнал на гърдите на Исус (като най-милия, най-малкия от всичките му ученици) и беседвал с него, задавайки му основни въпроси. Чрез този разговор е представено учението на богомилите. Говори се за сътворението на света, за битката между доброто и злото, за ролята на Исус в цялата тази история, както и представата за края на света. Всичко това е представено по най-авторитетен начин от самите уста на Исус.
2) Катарски требник – книгата Требник, предназначена за катарите
В православната традиция Требникът е богослужебна книга, която обслужва потребностите (требите) на християните: служба при кръщене, опело и пр. основни молитвени текстове на свещеника, които могат във всеки един момент да му потрябват (в случай на бедствие, при глад, при някаква заплаха, при съд), за да изпроси чрез тях благословия.
Катарският требник съдържа молитвени послания, които са много по-опростени, използвани от самите катари. Тяхната богослужебна система е била много по-проста, тъй като те категорично не са приемали сложната и неразбираема писменост. Те са взаимодействали непосредствено със словото и мистично са тълкували всяко едно послание. Съвременните окултни езотерични практики в голяма степен съдържат богомилското учение в себе си. Тази традиция се пренася не чрез текстовете (такива са запазени много малко), а чрез живия начин на предаване на учението: от човек на човек и чрез родовата традиция, чрез отключване на вътрешни спомени (тялото носи информация, която се отключва при конкретни преживявания).
Има множество противобогомилски паметници.
ГРЪЦКИ ПАМЕТНИЦИ
Богомилството е учение, което възниква в България и се разпространява в българска среда, но въпреки това то завладява почти цялата територия на Балканския полуостров, прониква дори в Света гора. България по това време е част от имперските земи и затова Византия също е трябвало да се справя с това мощно еретическо учение. За тази цел се създават определени паметници.
1) Писмото на Теофилакт до цар Петър
Теофилакт е патриархът по времето на цар Петър Български. Сравнително скоро покръстената държава е трябвало да отстоява параметрите на византийското православие. Цар Петър се обръща към патриарх Теофилакт и го пита, според показателите на това учение, как да се справя с тях (еретиците). Писмото на цар Петър не е запазено, но отговорът на Теофилакт се пази.
В това писмо, макар че Теофилакт все още не може ясно да идентифицира какво представлява новото учение, той го определя като смесица между павликянство и манихейство. И като изтъква колко е опасно учението, Теофилакт препоръчва различни начини за работа със самите еретици. Той не е краен в реакциите си, а предлага различни начини за връщането на еретиците към средата на православните, в зависимост от това доколко са се “заразили” от това еретическо учение.
2) романът на Ана Комнина “Алексиада”
Нарича се “Алексиада”, защото в него Ана Комнина разказва за живота на своя баща Алексей І Комнин, за времето на неговото управление. Жените във византийския двор са били специално образовани.
Романът е написан по модела на древните епоси “Илиада” и “Одисея”. Ана Комнина е била изключително образована, интелигентна дама. Тя разказва за ключови събития около 1111 г., когато е изгорен на клада Василий Врач: цялата история около Събора, съдебния процес. Василий Врач е бил мистик, предводител и основен учител на богомилите в цялата империя, истински лечител. Василий Врач е бил подмамен да разкаже за учението си под претекст, че Алексей Комнин ще го последва и ще го освободи. Това не се случва и го убиват.
3) Евтимий Зигавин, “Паноплия догматика” (т.е. “Догматическо всеоръжие”, от гр. хоплос – “оръжие”)
Текстът е написан през ХІІІ в. Сборникът е с доста глави, всяка предназначена за някое от еретическите учения, с въпроси и отговори какво е учението и как да се борим с него. Това е сборник, който служи на епископа / свещеника, когато срещне някое странно учение, да знае как да се бори с него.
БЪЛГАРСКИ ПАМЕТНИЦИ
Истинското заглавие на тази беседа не е “Беседа против богомилите”, а “Беседа срещу еретиците”. Никъде в текста тези еретици не са наричани “богомили”, въпреки че се разказва за същото учение.
“Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък.” (Стара българска литература, т. ІІ, Изд. “Български писател”, С. 1982 г., с. 30-31)
Навсякъде, дори в ръкописната традиция, тази беседа се нарича “Беседа против еретиците”. Във времето, когато Презвитер Козма пише този текст, те не са носели името “богомили”. Най-вероятно, според сведенията на Козма и показването на основния водач на това учение и името му Богомил, във византийската традиция започвата да наричат учението “богомилство”. Приетата практика е била по името на ересиарха (главния еретически проповедник, основният разпространител или авторитет на учението) да се нарича самото учение (пр. павликянство, манихейство, арианство и т.н.).
Самият Козма никъде в текста не нарича еретиците “богомили”. От беседата му, макар и именована “Беседа срещу еретиците”, само половината от текста е посветен тематично на еретиците. Цялата беседа се занимава с всички форми (и еретически, и православни) на отклонение от вярата, т.е. замисълът на беседата е много по-мащабен. Именно тази особеност на текста позволява той да бъде разпространен и в среди, където няма богомилство, пр. в Русия (старообрядците) е ползван за борбата с други ереси.
2) Цар Борил, “Борилов синодик”
Сборникът е написан през 1211 г. в гр. Търново по повод на един Събор срещу богомилите, където те официално са наречени “богомили” (така фигурират и в паметниците от Второто Българско царство). Цар Борил поръчва да се създаде сборник, който да включва освен решенията на Събора, също и български превод на византийския Синодик. Синодикът (от гр. синод – “събор”) включва решенията на Вселенските събори, което е различно от “Паноплия догматика”. Създаден е при окончателната победа над еретиците и включва решенията на всички Вселенски събори. Части от Синодика се четат като богослужебен текст в първата неделя на Великия пост, така че да бъдат чути от вярващите всички решения. По този начин Синодикът служи като юридически текст.
Борил поръчва да се направи превод на византийския Синодик, като той се допълва с решенията на българските събори (от Търновския събор нататък). Книгата, която се създава, се нарича “Борилов синодик”.
За 06.03.2009 г.:
1) “Повест за кърстното дърво”, един старозаветен апокриф по избор, “Повест за архиепископ Яков”, в: Старобългарска литература, т. І: Апокрифи, Изд. “Бълг. писател”, С. 1982 г.
2) “Апокрифна и богомилска литература през ХІ-ХІІІ век”, в: “История на средновековната българска литература”, Изд. “Изток-Запад”, С. 2008 г.
/текста може да изтеглите от тук/
