Митология
/продължение/
сем. 4, 24-3-2009 г., ІV група
Основната част от древногръцката митология се създава по времето на патриархата, за което най-силно свидетелства фактът, че в света на боговете основно място заема Зевс (мъжкото божество).
§. Характеристики на древногръцката митология
1. Съчетаване на различни космогонични представи: смесване между различни видове митология и ...
2. Политеизъм: система от божества, всяко от които съответства на някаква природна стихия, чувство. Няма един бог творец, както при монотеистичните вярвания.
3. Антропоморфна система: система с човекоподобни елементи и логика. Светът на боговете е устроен според човешките разбирания. Също така съществуват различни степени на божественост и смъртност. Смъртни могат да стават безсмъртни, а боговете могат да приемат човешки облик. Има близост между двата свята, която се проявява в съществуването на герои, които са полубогове и осъществяват прехода между двата свята.
4. Включени са различни версии за произхода на човека: по темата съществуват различни митове, които си противоречат, понеже са създадени по различно време. Има митологична версия, че човешкият род е създаден от Прометей. Според друга създателят е Зевс.
5. Липса на страх от смъртта: изразява се в това, че тялото не може да остане непогребано. Ако това се получи, ако тялото остане непогребано и неоплакано, душата няма да намели покой в отвъдното. Това се е уважавало и спазвало. По време на война много често се е прекъсвал боят, за да се погребат мъртъвците. По време на ритуала нито еди от противниците не е нападал противника, а след това боят е продължавал.
6. Пространствена ориентация: в митологичната система има по-особено време и пространство като това в първичните митове е определяно от посоките, свързани с родово-племенното благо. Винаги доброто и културното благо е познатото, то е тук, където сме ние. Чуждото и непознатото е опасно.
Светът е подреден по следния начин: (1) най-отгоре е Олимп, където са боговете; (2) по средата се намират хората; (3) под тях е подземното царство, където пребивават мъртвите. Има вертикална организация на света. Героите, според гръцкия епос отиват, след като умрат, на Острова на блажените.
7. Времева ориентация: няма историческо време. Вместо него има свещено време, за каквото се смята отминалото. То е свързано с (1) възникването, създаването. След това следва (2) период на развала на вече създаденото, а после (3) преодоляване на разрушението, чрез повторение на идеалното време. Свещеното време на възникване (идеално време на произхода) се противопоставя на профанното невреме на земния живот.
Чрез мита древните елини се опитват да се върнат към свещеното време. Това се случва колективно, по време на преживяване на разказвания мит.
Времето може да е циклично, свързано с календарните митове (Деметра и Персефона), със сезоните (годишните цикли).
Версии за Прометей:
* Прометей е божество на огъня
Времето може да е циклично, свързано с календарните митове (Деметра и Персефона), със сезоните (годишните цикли).
Версии за Прометей:
* Прометей е божество на огъня
* Създател на хората – Прометей се смята за културен герой, тъй като облагородява (живота на хората)
* Прометей измамва боговете, като подучва хората да принасят в жертва на боговете само онези части от животните, които са им ненужни, които не могат да консумират, т. е. костите и мазнините.
* Прометей измамва боговете, като подучва хората да принасят в жертва на боговете само онези части от животните, които са им ненужни, които не могат да консумират, т. е. костите и мазнините.
Митът за Атина:
За Атина се смята, че има само баща, тъй като е произлязла от него. Заченала я е Метида (Метис) – богинята на мъдростта. Тя била обречена да роди син, по-силен и могъщ от баща си. След като забременяла от Зевс, той, за да предотврати раждането на такова дете, изял Метида, заедно с плодът в утробата й. След време, поради нетърпимото си главоболие, Зевс помолил Хефест да разцепи главата му, за да го отърве от болката. От там изскочила Атина, в пълно бойно снаряжение, което й било изковано от Метида в стомаха на Зевс. Атина е една от главните фигури в древногръцката митология и по своята значимост е равна на Зевс, а в периода на матриархата в митологията, даже го превъзхожда.
2. Ж.-П. Вернан – “Древногръцки митове” (с интерпретация и тълкувание)
3. Н. Кун – “Старогръцки митове и легенди”, 1979
