Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)
§. Пушкин, „Повести на покойния Иван Петрович Белкин”
Повестите са писани по време на второто заточение на Пушкин, през знаменитата Болдинска есен (с. Болдино е селото на майка му), когато той няма право да публикува.
Става актуална темата за смъртта, тъй като в Русия върлува чумна епидемия. Пушкин получава разрешение да се върне в Петербург, но пътищата са блокирани и прекарва два много ползотворни месеца в с. Болдино (взема в Болдино най-четените книги по това време). Той бърза да се върне в Петербург, защото е насрочена датата на сватбата му.
Изключително бързо написва повестите, те имат само две редакции. Публикува ги след една година, анонимно, и отрича авторството си над тях. След още една година ги публикува отново, този път с името си. Първото издание няма успех, второто има небивал успех.
Подредба на повестите при първото издание: Майсторът на ковчези; Станционният надзирател; Господарката селянка; Изстрел; Виелица; От издателя
Пушкин изгражда сложна система от разказвачи: Белкин знае историите от други хора (издател, А.П., Пушкин).
Белкин: от белы – бялото на очите на мъртвец. Пушкин прави двойно наблягане върху мъртвината: това са повести на мъртвия мъртвец. Иван Петрович е най-обикновено руско мъжко име.
Първото издание на повестите е пълен провал. Това е най-самонадеяният и най-гениалният проект на Пушкин:
(1) „Майсторът на ковчези”: готика
(2) „Станционният надзирател”: трагедия, класицизъм
(3) „Господарката селянка”: сантиментализъм
(4) „Изстрел”: приключенска, авантюристична повест
(5) „Виелица”: сантиментална готика
(6) „От издателя”: мистификация
Първото издание е класическа мистификация.
Автопародия: когато авторът прави мистификация и същевременно издава името си: (6) „От издателя”; (4) „Изстрел”; (5) „Виелица”; (1) „Майсторът на ковчези”; (2) „Станционният надзирател”; (3) „Господарката селянка”
Пушкин пародира читателския вкус: всички четат такива текстове, но не харесват тези. Пушкин прави каталог на читателския вкус. Купували са се книги на западни автори, но не и на руски творци.
Пушкин е сложил епиграфи и от автори, които той не е харесвал, които са пишели по западен маниер.
Пушкин пише винаги с кратки изречения – това е особеност на неговия стил. Така са го разпознали като автор, при първото издание. В повестите обаче словоредът прилича на западния (на места той е сбъркан). Създава впечатление на слаб автор, който превежда други текстове. Когато Пушкин слага името си отпред, всички разбират, че това е игра, а не става въпрос за слаб автор. Той спазва всички клишета на жанра.
Ролята на рисунките: Пушкин има самочувствието, че прави нещо като показно, пише учебна литература. Рисунките са поредното доказателство, че така не трябва да се пише. Чрез „Повестите на Белкин” Пушкин учи останалите как не трябва да се пише.
Христо Манолакев пише книга за „Повестите на Белкин” (вж. А. С. Пушкин и неговите „Повести на Белкин”: противоречивият свят на въведението „От издателя”): Пушкин взема конкретни текстове и ги дописва.
Иван е името на селския глупец, на необразования. Иван и Петър – цар и църква. Петър – апостол; камъкът, на който Христос изгражда църквата си.
Всичко е в миналото, всичко е полуживо: читателският вкус, императорът, църквата, съвременните писатели.
1830 г. е преломна година в руската литература: тогава умира руският романтизъм (накратко за романтизма и Пушкин вж. тук). Всички произведения, които излизат след това, са реалистични. Издава се сборник, посветен на смъртта на романтизма (в него преобладава романтизмът).
До „Повести на Белкин” всички прозаически произведения са самостойни, а не част от нещо по-голямо. С „Повести на Белкин” започва процесът на циклизация на малките прозаически форми – обединяване на повестите в цикли, в сборници. До момента е нямало руски роман. С това се поставя началото.
„Малки трагедии” – упражнението на Пушкин как да пише диалог и монолог. „Повести на Белкин” – упражнение в проза: Пушкин изгражда цялостни образи на героите, прави природно описание.
„Евгений Онегин” (10 глави) – център на руската аристокрация; за първи път Пушкин именува текста си на името на главния персонаж. Част от персонажите в него имат само портретна характеристика (женските персонажи). Мъжките персонажи са представени чрез действията си.
Борис Годунов е историческа фигура. Иван Петрович Белкин е обикновен човек. Евгений Онегин е един от всичките млади аристократи, той е представител на своето поколение.
* Пушкин, „Евгений Онегин”
1. Защо Татяна отпраща Онегин при последната им среща?
2. Какво открива Татяна за Онегин в VІІ глава?
Става актуална темата за смъртта, тъй като в Русия върлува чумна епидемия. Пушкин получава разрешение да се върне в Петербург, но пътищата са блокирани и прекарва два много ползотворни месеца в с. Болдино (взема в Болдино най-четените книги по това време). Той бърза да се върне в Петербург, защото е насрочена датата на сватбата му.
Изключително бързо написва повестите, те имат само две редакции. Публикува ги след една година, анонимно, и отрича авторството си над тях. След още една година ги публикува отново, този път с името си. Първото издание няма успех, второто има небивал успех.
Подредба на повестите при първото издание: Майсторът на ковчези; Станционният надзирател; Господарката селянка; Изстрел; Виелица; От издателя
Пушкин изгражда сложна система от разказвачи: Белкин знае историите от други хора (издател, А.П., Пушкин).
Белкин: от белы – бялото на очите на мъртвец. Пушкин прави двойно наблягане върху мъртвината: това са повести на мъртвия мъртвец. Иван Петрович е най-обикновено руско мъжко име.
Първото издание на повестите е пълен провал. Това е най-самонадеяният и най-гениалният проект на Пушкин:
(1) „Майсторът на ковчези”: готика
(2) „Станционният надзирател”: трагедия, класицизъм
(3) „Господарката селянка”: сантиментализъм
(4) „Изстрел”: приключенска, авантюристична повест
(5) „Виелица”: сантиментална готика
(6) „От издателя”: мистификация
Първото издание е класическа мистификация.
Автопародия: когато авторът прави мистификация и същевременно издава името си: (6) „От издателя”; (4) „Изстрел”; (5) „Виелица”; (1) „Майсторът на ковчези”; (2) „Станционният надзирател”; (3) „Господарката селянка”
Пушкин пародира читателския вкус: всички четат такива текстове, но не харесват тези. Пушкин прави каталог на читателския вкус. Купували са се книги на западни автори, но не и на руски творци.
Пушкин е сложил епиграфи и от автори, които той не е харесвал, които са пишели по западен маниер.
Пушкин пише винаги с кратки изречения – това е особеност на неговия стил. Така са го разпознали като автор, при първото издание. В повестите обаче словоредът прилича на западния (на места той е сбъркан). Създава впечатление на слаб автор, който превежда други текстове. Когато Пушкин слага името си отпред, всички разбират, че това е игра, а не става въпрос за слаб автор. Той спазва всички клишета на жанра.
Ролята на рисунките: Пушкин има самочувствието, че прави нещо като показно, пише учебна литература. Рисунките са поредното доказателство, че така не трябва да се пише. Чрез „Повестите на Белкин” Пушкин учи останалите как не трябва да се пише.
Христо Манолакев пише книга за „Повестите на Белкин” (вж. А. С. Пушкин и неговите „Повести на Белкин”: противоречивият свят на въведението „От издателя”): Пушкин взема конкретни текстове и ги дописва.
Иван е името на селския глупец, на необразования. Иван и Петър – цар и църква. Петър – апостол; камъкът, на който Христос изгражда църквата си.
Всичко е в миналото, всичко е полуживо: читателският вкус, императорът, църквата, съвременните писатели.
1830 г. е преломна година в руската литература: тогава умира руският романтизъм (накратко за романтизма и Пушкин вж. тук). Всички произведения, които излизат след това, са реалистични. Издава се сборник, посветен на смъртта на романтизма (в него преобладава романтизмът).
До „Повести на Белкин” всички прозаически произведения са самостойни, а не част от нещо по-голямо. С „Повести на Белкин” започва процесът на циклизация на малките прозаически форми – обединяване на повестите в цикли, в сборници. До момента е нямало руски роман. С това се поставя началото.
„Малки трагедии” – упражнението на Пушкин как да пише диалог и монолог. „Повести на Белкин” – упражнение в проза: Пушкин изгражда цялостни образи на героите, прави природно описание.
„Евгений Онегин” (10 глави) – център на руската аристокрация; за първи път Пушкин именува текста си на името на главния персонаж. Част от персонажите в него имат само портретна характеристика (женските персонажи). Мъжките персонажи са представени чрез действията си.
Борис Годунов е историческа фигура. Иван Петрович Белкин е обикновен човек. Евгений Онегин е един от всичките млади аристократи, той е представител на своето поколение.
* Пушкин, „Евгений Онегин”
1. Защо Татяна отпраща Онегин при последната им среща?
