Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)
§. Пушкин, „Борис Годунов” (1824-25 г.)
Текстът е писан успоредно с организирането и случването на Декабристкото въстание. Поетът в този момент е на заточение. Когато пише този текст, Пушкин вече е Поетът.
В текста на „Борис Годунов” не са описани събитията, как се случват, а са дадени резултатите от тези събития (виждаме сцената преди самозванецът да пресече границата, както и след това, а не самото пресичане).
Един персонаж е именуван с няколко различни имена.
Жанрът на историческата драма
(1) лична интерпретация към реална историческа случка
(2) историята, миналото като коректив на настоящето и на бъдещето; всяка история от миналото служи, за да покаже, че нещо вече не е така, че нещо се е променило
Пушкин иска да разкаже нещо, което се е случило в миналото, но се повтаря в лошия си вид, в лошия си вариант.
Сюжетът на драмата е исторически; представлява лична интерпретация на реална историческа случка, поради което се определя като историческа драма. Финалът може да се промени.
Историческа драматургия се пише основно през Романтизма (миналото като коректив на настоящето и бъдещето). Пушкин представя едно минало събитие, което се повтаря. Текстът е поучителен към руския народ.
§. Пластове на творбата
Има три пласта на творбата: 1 – исторически пласт (разказва се историческо събитие); 2 – библейски пласт; 3 – политически пласт
Историческият контекст е неясен: 1. Декабристкото въстание. 2. Пушкин е Поетът и може да си позволи да напише всичко, да каже всичко; не му липсва и смелост. 3. Сюжетът за изгубения царевич и за самозванеца царевич е реална историческа случка – част от руската история.
(1) исторически пласт: края на ХV в. (1498 г.) – началото на ХVІ в.
1. Пушкин фалшифицира историята, променя реалния сюжет (прави го исторически недостоверен): Борис Годунов никога не е свалян от престола.
Царевичът Дмитрий изчезва (убит е). Борис Годунов застава на престола и царува няколко години, след което има опит за държавен преврат.
2. Борис Годунов вероятно не е участвал в унищожаването на престолонаследника (обратното твърдение е измислица на Пушкин)
3. Борис Годунов е искал да направи демократическа реформация в Русия (армията и народът не са искали промяната)
Реално Пушкин не пише историческа драма, а прави мистификация. Текстът е готов за 6 месеца, като заглавието търпи множество промени. Шекспир озаглавява всички свои исторически драми с името на историческия герой. Пушкин се учи именно от Шекспир как се пише историческа драма.
Заглавието „историческа драма” е по Шекспиров маниер. Шекспировите драми са именувани по името на централния персонаж. Борис Годунов обаче реално е по-маловажен от Гришка Отрепиев.
Текстът на Пушкин става всевалиден за руската империя и император. Пушкиновият текст е именуван въз основа на един руски цар, който се е самозабравил. Борис Годунов става нарицателно за всеки самозабравил се руски цар, независимо дали има или няма право на престола.
(2) библейски пласт: пътят на Христос
Виждаме млад мъж, който претендира, че е месия. Сънародниците му го замерят с камъни и го осъждат на смърт (Страстите Христови).
* мистичен театър: нерелигиозен текст върху християнски сюжет, върху живота на Христос
Пушкин харесва този жанр; сюжетът е същият, както в библейския разказ за Христос.
Кой подкрепя Гришка Отрепиев?
(1) другите: поляците и литовците са първите, които вярват на Гришка Отрепиев. Те са католици, потискани от Русия повече от 14 века – налагани са им руският език, православие и националност. Те са страдащият, низвергнатият народ (алюзия с евреите).
(2) Патер – главата на полската католическа църква
(3) дезертиралата руска армия (отцепниците от руската армия); след това и руският народ подкрепя Гришка Отрепиев
Гришка Отрепиев е станал кумир на аутсайдерите, на друговерците, страдащите, бедните, нисшите, унизените и оскърбените.
(4) родословието му, произходът му – те му гарантират трона, тъй като той е престолонаследникът; руският народ може да го подкрепи само заради произхода му
Мълчанието на народа в края на текста е в същността си осъждане на владетеля. Народът отказва подкрепата си на царя – подкрепа, която е задължителна. Мълчанието на народа е присъда.
Пушкин написва сюжета, който се случва през ХХ век: Великата октомврийска революция. Народът осъжда царя си; текстът е профетичен. Обвинението на Пушкин към народа му е, че той е пасивен, страхлив, нерешителен; че никога не се противопоставя на съдбата си. По време на Декабристкото въстание народът не подкрепя революцията.
Произведението на Пушкин никога не е играно на сцена.
(3) политически пласт
Пушкин е бил масон. Масонското изкуство включва опера и историческа драматургия. Защо точно тези два жанра? Има ли нещо, което ги обединява? Оперите говорят за нещо значимо, те съдържат философски послания в себе си. Сюжетите, които разказва операта, са общовалидни. Операта и историческата драма имат универсални, наднационални послания, които са всевалидни.
Масонското изкуство се пише по определен начин; има тайни кодове, крие послания. След като Пушкин става масон, в неговите произведения задължително има тайнопис. Изкуството на Пушкин е неотделимо от масонското изкуство. „Борис Годунов” (Boris Godunov) е тайнопис; именно затова текстът се казва така.
В Русия Бог = цар.
Чрез „Борис Годунов” Пушкин обвинява всички руски императори. Народът обвинява царя, обвинява своя Бог. Пушкин си играе с името на императора, с буквичките в името му.
Веднага след „Борис Годунов” Пушкин пише „Малки трагедии” (цикъл от 4 драматургически произведения), като ги представя като текстове от други автори. В тях Пушкин преразказва четирите най-значими (най-популярни) европейски сюжета. Пише ги, за да маскира думи към заточените си приятели декабристи.
Пушкин и Моцарт са единствените, напуснали масонската ложа. След като напуска масоните, Пушкин получава две предупреждения. Второто е повече да не борави с масонска символика. „Дама Пика” е пародия на масонската символика.
Сюжетът Гришка-Марина (подобно на Чацки-София): бракът с Марина легитимира Гришка, прави го царска особа; гарантира му полския престол. Ако превземе руския престол, Гришка Отрепиев става крал на Полша и на Русия. Марина иска Гришка да бъде руският престолонаследник.
Това е любовта-полза. Тя е не романтическа, а материална (Гришка Отрепиев). Романтическата любов я няма. Първа модификация на сюжета: и двамата не се обичат. Те продължават да не се обичат, но имат комерсиални цели. Любовта все повече е дискредитирана, неромантическа, материална.
Има го мъжът, който обяснява чувствата си. Но вместо да избяга, той продължава да се прави на този, който не е. Чацки избягва, за да спаси разума си, а Гришка Отрепиев остава, за да загуби разума си. Мъжката линия винаги ще върви надолу, женската линия ще бъде хоризонтална.
* Повести на Белкин: „Изстрел”, „Майсторът на ковчези”, „От издателя” Жанрът на историческата драма
(1) лична интерпретация към реална историческа случка
(2) историята, миналото като коректив на настоящето и на бъдещето; всяка история от миналото служи, за да покаже, че нещо вече не е така, че нещо се е променило
Пушкин иска да разкаже нещо, което се е случило в миналото, но се повтаря в лошия си вид, в лошия си вариант.
Сюжетът на драмата е исторически; представлява лична интерпретация на реална историческа случка, поради което се определя като историческа драма. Финалът може да се промени.
Историческа драматургия се пише основно през Романтизма (миналото като коректив на настоящето и бъдещето). Пушкин представя едно минало събитие, което се повтаря. Текстът е поучителен към руския народ.
§. Пластове на творбата
Има три пласта на творбата: 1 – исторически пласт (разказва се историческо събитие); 2 – библейски пласт; 3 – политически пласт
Историческият контекст е неясен: 1. Декабристкото въстание. 2. Пушкин е Поетът и може да си позволи да напише всичко, да каже всичко; не му липсва и смелост. 3. Сюжетът за изгубения царевич и за самозванеца царевич е реална историческа случка – част от руската история.
(1) исторически пласт: края на ХV в. (1498 г.) – началото на ХVІ в.
1. Пушкин фалшифицира историята, променя реалния сюжет (прави го исторически недостоверен): Борис Годунов никога не е свалян от престола.
Царевичът Дмитрий изчезва (убит е). Борис Годунов застава на престола и царува няколко години, след което има опит за държавен преврат.
2. Борис Годунов вероятно не е участвал в унищожаването на престолонаследника (обратното твърдение е измислица на Пушкин)
3. Борис Годунов е искал да направи демократическа реформация в Русия (армията и народът не са искали промяната)
Реално Пушкин не пише историческа драма, а прави мистификация. Текстът е готов за 6 месеца, като заглавието търпи множество промени. Шекспир озаглавява всички свои исторически драми с името на историческия герой. Пушкин се учи именно от Шекспир как се пише историческа драма.
Заглавието „историческа драма” е по Шекспиров маниер. Шекспировите драми са именувани по името на централния персонаж. Борис Годунов обаче реално е по-маловажен от Гришка Отрепиев.
Текстът на Пушкин става всевалиден за руската империя и император. Пушкиновият текст е именуван въз основа на един руски цар, който се е самозабравил. Борис Годунов става нарицателно за всеки самозабравил се руски цар, независимо дали има или няма право на престола.
(2) библейски пласт: пътят на Христос
Виждаме млад мъж, който претендира, че е месия. Сънародниците му го замерят с камъни и го осъждат на смърт (Страстите Христови).
* мистичен театър: нерелигиозен текст върху християнски сюжет, върху живота на Христос
Пушкин харесва този жанр; сюжетът е същият, както в библейския разказ за Христос.
Кой подкрепя Гришка Отрепиев?
(1) другите: поляците и литовците са първите, които вярват на Гришка Отрепиев. Те са католици, потискани от Русия повече от 14 века – налагани са им руският език, православие и националност. Те са страдащият, низвергнатият народ (алюзия с евреите).
(2) Патер – главата на полската католическа църква
(3) дезертиралата руска армия (отцепниците от руската армия); след това и руският народ подкрепя Гришка Отрепиев
Гришка Отрепиев е станал кумир на аутсайдерите, на друговерците, страдащите, бедните, нисшите, унизените и оскърбените.
(4) родословието му, произходът му – те му гарантират трона, тъй като той е престолонаследникът; руският народ може да го подкрепи само заради произхода му
Мълчанието на народа в края на текста е в същността си осъждане на владетеля. Народът отказва подкрепата си на царя – подкрепа, която е задължителна. Мълчанието на народа е присъда.
Пушкин написва сюжета, който се случва през ХХ век: Великата октомврийска революция. Народът осъжда царя си; текстът е профетичен. Обвинението на Пушкин към народа му е, че той е пасивен, страхлив, нерешителен; че никога не се противопоставя на съдбата си. По време на Декабристкото въстание народът не подкрепя революцията.
Произведението на Пушкин никога не е играно на сцена.
(3) политически пласт
Пушкин е бил масон. Масонското изкуство включва опера и историческа драматургия. Защо точно тези два жанра? Има ли нещо, което ги обединява? Оперите говорят за нещо значимо, те съдържат философски послания в себе си. Сюжетите, които разказва операта, са общовалидни. Операта и историческата драма имат универсални, наднационални послания, които са всевалидни.
Масонското изкуство се пише по определен начин; има тайни кодове, крие послания. След като Пушкин става масон, в неговите произведения задължително има тайнопис. Изкуството на Пушкин е неотделимо от масонското изкуство. „Борис Годунов” (Boris Godunov) е тайнопис; именно затова текстът се казва така.
В Русия Бог = цар.
Чрез „Борис Годунов” Пушкин обвинява всички руски императори. Народът обвинява царя, обвинява своя Бог. Пушкин си играе с името на императора, с буквичките в името му.
Веднага след „Борис Годунов” Пушкин пише „Малки трагедии” (цикъл от 4 драматургически произведения), като ги представя като текстове от други автори. В тях Пушкин преразказва четирите най-значими (най-популярни) европейски сюжета. Пише ги, за да маскира думи към заточените си приятели декабристи.
Пушкин и Моцарт са единствените, напуснали масонската ложа. След като напуска масоните, Пушкин получава две предупреждения. Второто е повече да не борави с масонска символика. „Дама Пика” е пародия на масонската символика.
Сюжетът Гришка-Марина (подобно на Чацки-София): бракът с Марина легитимира Гришка, прави го царска особа; гарантира му полския престол. Ако превземе руския престол, Гришка Отрепиев става крал на Полша и на Русия. Марина иска Гришка да бъде руският престолонаследник.
Това е любовта-полза. Тя е не романтическа, а материална (Гришка Отрепиев). Романтическата любов я няма. Първа модификация на сюжета: и двамата не се обичат. Те продължават да не се обичат, но имат комерсиални цели. Любовта все повече е дискредитирана, неромантическа, материална.
Има го мъжът, който обяснява чувствата си. Но вместо да избяга, той продължава да се прави на този, който не е. Чацки избягва, за да спаси разума си, а Гришка Отрепиев остава, за да загуби разума си. Мъжката линия винаги ще върви надолу, женската линия ще бъде хоризонтална.
1. Какво е общото между повестите?
2. Каква е стратегията на предисловието на „От издателя”?
