Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)
§. Пушкин, „Евгений Онегин”
Пушкин пише романа в продължение на 8 години. Романът отразява еволюцията в стила на Пушкин. Първата половина от главите са романтически като стил на писане и като символика. Втората половина и особено последните три глави са реалистически. Благодарение на този роман руската литература изминава прехода от романтизъм към реализъм. Това е първият концептуално реалистичен роман.
В първата половина на ХІХ в. водещият жанр е поезията, във втората половина – прозата.
По принцип романът е обемен, но този не е. И все пак „Евгений Онегин” е най-голямата книга в руската литература. Тя е „руската Библия”, „енциклопедия на руската душа”.
Повествованието в романа се води от разказвач, който е приятел на Евгений.
Гледната точка на Онегин е всъщност гледната точка на Пушкин, разсъжденията му са в 1 л. При Достоевски се говори за полифоничен роман – представени са повече гледни точки, които са еднакво субективни, няма йерархия. В „Евгений Онегин” също е така.
В началото е изразена симпатия към героя, но постепенно разказвачът се разграничава от него. След убийството на Ленски се появяват критики към Онегин, променя се и тонът. Накрая категорично се разграничава от него.
Преломен момент в отношението към Онегин е убийството на Ленски. Това е убийство на младия Пушкин, на романтическия Пушкин.
Онегин: Onegin – one ego; Alter Ego – моето вътрешно аз, другото ми аз
Ленски: Lenz – нем. „пролет”
Татяна Ларина: larva – “слава, почит, победа”
Имената при Пушкин са и характеристика, и присъда. В руската традиция се представят с личното и бащиното име. Тук липсва бащиното име – липсва семейството, патриархалността. Всеки герой е индивидуалност, липсва семействеността. В текста присъства не бащата на Онегин, а вуйчо му, при това в смъртта си.
Пушкин е искал да пише социалноироничен роман, но бързо се отказва. На преден план излиза Евгений Онегин. В началото Онегин е един от всички. Но той не е завършен, подлежи на промяна. За първи път в руската литература има персонаж, на който му предстои развитие.
„Романът изисква дрънканици” (Пушкин): под „дрънканици” Пушкин разбира излишния текст. Неговите изречения са кратки, точни, без много прилагателни имена, без излишни думи. Поезията изисква ясен и изчистен изказ, пестелив език.
Пушкин избира да пише по образеца на Шекспировия сонет, който представя липсата, отсъствието. Стихотворната стъпка в английския сонет е четиристъпният ямб. Онегинската строфа обаче е написана в петстъпен ямб. Това е единственото произведение в световната литература, писано в петстъпен ямб.
В „Евгений Онегин” Пушкин използва жаргона и фолклорни думи, които са непреводими. Написани са специални речници към произведението. Текстът е наричан „руската Библия”.
Сюжетът е познат от Грибоедов – Пушкин го доразвива, донаписва и при пренаписването отново няма хепиенд (анти хепиенд). Текстът е огледален: връща се там, от където е почнал. Героят се връща за втори път и е решил, осмислил е, че иска героинята.
В оригиналната Х глава Онегин става декабрист. Това го прави герой (това не е нужно на Пушкин). Книгите в библиотеката на Онегин: Лорд Байрон, „Чайлд Харолд”, „Дон Жуан” – класически романтически герои (глава VІІ, строфа ХХІІ-ХХІV).
Онегин подражава на литературните герои, той е позьор и Татяна го разкрива (VІІ глава). Домът на Татяна е странен – няма слуги; тя е облечена в бяло, той – в черно.
Единственото място, където Татяна се обръща по име към Онегин, е в последната сцена. Сцената е много странна. Набоков е на мнение, че това е сънят на Онегин. Но ако това е сънят на Онегин, финалът е дори още по-отворен. Огледална сцена на съня на Татяна.
Първоначално Пушкин пише заглавия на главите, по-късно ги маха.
Колко централни персонажа има в текста? Онегин, Ленский, татяна, Олга, разказвачът – това са общо 5 равностойни персонажа. Всичко в текста е огледално. Чрез пейзажните описания разказвачът описва вътрешния свят на героя. Разказвачът участва в текста и чрез обръщенията на Онегин.
Татяна е не само обичаща, но и мислеща жена. Тя е личност, която има мнение. След нея се променя стереотипът за наивните млади девойки, с които животът прави каквото си поиска.
* вж. Христо Манолакев, ст. „Различният Онегин”
