ПРОГРАМА НА УПРАЖНЕНИЯТА ПО ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
Българска филология, II, курс, I семестър
1. Понятиен апарат на литературата на Възраждането. Граници и периодизации – методологически основания.
Текстове:
• Марин Дринов, „Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му”, в: М. Дринов, Съчинения, ред. Иван Златарски, т. 1, 1909 г.
• Беню Цонев, „Новобългарска писменост преди Паисия”, в: Български преглед, 1, 1894, 8, 80-83
• Боян Пенев, „Общи бележки за началото и литературата на Възраждането”, в: История на новата българска литература, т. 1, С. 1976
2. Писането на история като идентификационен акт. Историографски съчинения през втората половина на ХVІІІ век. Историята на Блазиус Клайнер, Зографска история, Спиридонова история, „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
Текстове:
• Йеросхимонах Спиридон, Предисловие към История во кратце о болгарском народе славенском написана в 1792, прев. М. Минчев, Габрово, Луна, 2000
• „История во кратце о болгарословенском народе”, във: Възрожденски страници, антология, С. 1978
• Хроника на българското францисканство (ХІV-ХVІІІ в.), съставена през 1775 г. в гр. Алвинц от Блазиус Клайнер (Archivium tripartium – III) С. 1999
3. „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Фигурата на автора и значението на текста в литературния, културния и обществения живот през Възраждането. Дебат по критически текстове на Инна Пелева и Катя Станева.
Текстове:
• Паисий Хилендарски, История славяноболгарска
• Инна Пелева, „Паисий. Началото и краят на разказването”, във: Възраждания, Лит. вестник, 1999
• Катя Станева, „Факти, фактори, фикции за Българското възраждане. Паисий Хилендарски”, в: Гласове на Възраждането, С. Полис 2001
4. Софроний Врачански, Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович – фигурите на прехода и тяхното значение за историята на българската литература. Софроний Врачански като книжовник и общественик.
Текстове
• Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници, ред. Иван Дуриданов, Христо Първев, БАН, 1983
5. „Житие и страдания грешнаго Софрония” – колебанията на жанровото обозначаване.
6. 'Археология на знанието': Петър Берон, "Буквар с различни поучения".
• Петър Берон, Предговор към Буквар с различни поучения, Брашов 1824, фототипно издание, Народна култура, С. 1964
7. Васил Априлов и Юрий Венелин – идеолози на българската литературна и етнографска дейност.
• Писмо от Юрий Венелин до Васил Априлов от 1837 г., в: Юрий Венелин, Избрани страници, подр. и прев. Петър Динеков, Пловдив, 1938
• Васил Априлов. Денница новобългарского образования, в: Събрани съчинения. Под ред. на проф. М. Арнаудов, София, 1940
8. Неофит Бозвели – титаничност и диалогичност. „Плач бедния Мати Българии”
9. Към темата за развитие на лирическите жанрове във Възрожденската литература: първи стихотворци.
• Първи стихотворци, съст. Кирил Топалов, С. 1985
10. Възрожденската поема: Найден Геров „Стоян и Рада”.
11. Възрожденската поема: Григор Пърличев „Сердарят”.
12. Проверка на знанията
13. Семинар-дискусия върху материала от I семестър
Текстове:
• Марин Дринов, „Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му”, в: М. Дринов, Съчинения, ред. Иван Златарски, т. 1, 1909 г.
• Беню Цонев, „Новобългарска писменост преди Паисия”, в: Български преглед, 1, 1894, 8, 80-83
• Боян Пенев, „Общи бележки за началото и литературата на Възраждането”, в: История на новата българска литература, т. 1, С. 1976
2. Писането на история като идентификационен акт. Историографски съчинения през втората половина на ХVІІІ век. Историята на Блазиус Клайнер, Зографска история, Спиридонова история, „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
Текстове:
• Йеросхимонах Спиридон, Предисловие към История во кратце о болгарском народе славенском написана в 1792, прев. М. Минчев, Габрово, Луна, 2000
• „История во кратце о болгарословенском народе”, във: Възрожденски страници, антология, С. 1978
• Хроника на българското францисканство (ХІV-ХVІІІ в.), съставена през 1775 г. в гр. Алвинц от Блазиус Клайнер (Archivium tripartium – III) С. 1999
3. „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Фигурата на автора и значението на текста в литературния, културния и обществения живот през Възраждането. Дебат по критически текстове на Инна Пелева и Катя Станева.
Текстове:
• Паисий Хилендарски, История славяноболгарска
• Инна Пелева, „Паисий. Началото и краят на разказването”, във: Възраждания, Лит. вестник, 1999
• Катя Станева, „Факти, фактори, фикции за Българското възраждане. Паисий Хилендарски”, в: Гласове на Възраждането, С. Полис 2001
4. Софроний Врачански, Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович – фигурите на прехода и тяхното значение за историята на българската литература. Софроний Врачански като книжовник и общественик.
Текстове
• Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници, ред. Иван Дуриданов, Христо Първев, БАН, 1983
5. „Житие и страдания грешнаго Софрония” – колебанията на жанровото обозначаване.
6. 'Археология на знанието': Петър Берон, "Буквар с различни поучения".
• Петър Берон, Предговор към Буквар с различни поучения, Брашов 1824, фототипно издание, Народна култура, С. 1964
7. Васил Априлов и Юрий Венелин – идеолози на българската литературна и етнографска дейност.
• Писмо от Юрий Венелин до Васил Априлов от 1837 г., в: Юрий Венелин, Избрани страници, подр. и прев. Петър Динеков, Пловдив, 1938
• Васил Априлов. Денница новобългарского образования, в: Събрани съчинения. Под ред. на проф. М. Арнаудов, София, 1940
8. Неофит Бозвели – титаничност и диалогичност. „Плач бедния Мати Българии”
9. Към темата за развитие на лирическите жанрове във Възрожденската литература: първи стихотворци.
• Първи стихотворци, съст. Кирил Топалов, С. 1985
10. Възрожденската поема: Найден Геров „Стоян и Рада”.
11. Възрожденската поема: Григор Пърличев „Сердарят”.
12. Проверка на знанията
13. Семинар-дискусия върху материала от I семестър
