1. ХРОНОЛОГИЧЕСКИ ОБХВАТ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА. ПЕРИОДИЗАЦИЯ
Старобългарска литература е литературата, възникнала след обявяване на християнството за официална религия. Тя го обслужва, помага на църковния ритуал и има за цел да обясни на хората християнството. Писана е на разговорен старобългарски, за да е разбираема и дидактична. Тя е съкратен вариант на византийската литература и е в тясна връзка с нея.
Старобългарската литература предизвиква огромен интерес и се явява феномен.
1. Периодизация на старобългарската литература
За християнска литература се говори след идването на моравските ученици на Кирил и Методий. Тези книжовници са посрещнати радушно в Плиска и е създадено благоприятно време за тях и развиване на книжнината. Фактът датира от 885 г.
Преди Кирил и Методий славяните не са имали своя писменост, но Черноризец Храбър заявява, че те са чертаели и рязали каменни йероглифи и са ползвали старогръцкия и латинския език за официална кореспонденция.
В културната история на човечеството няма факт, който започва от нулата и завършва на нулата. Всичко в историята е взаимно свързано, модифицирано и предавано. От IX в. нататък говорим условно за старобългарска литература.
Има четири периода в развитието на старобългарската литература:
1) времето на Първата Българска държава
2) епохата на Византийското владичество
3) времето на Втората Българска държава
4) падането на Втората Българска държава (поствизантийски период)
1.1. Първа Българска държава
а) неофитски периодТова е времето на княз Борис. Създава се книжнината, формират се нови жанрове, превеждат се книги. Време на първото поколение български книжовници. Тази литература има подчертано мисионерски и апостолски дух. Има за цел да предаде най-основните формати на християнството. Преводачите се връщат към ранното християнство и именно това превеждат.
Основни преводи: от Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Богослов.
Периодът е белязан от преките ученици на светите братя – Кл. Охридски, Наум Охридски и Константин Преславски. Започва и създаването на първите оригинални, старобългарски творби. Тези текстове са били предназначени за богослуженията в църквите.
б) СимеонВремето на българския владетел Симеон. Има разнообразие на текстове и жанрове, високо ниво на текстове и политика за облагородяване на културата. Климент Охридски все още извършва своята дейност. Йоан Екзарх превежда най-добрите средновековни текстове и оставя правила за тези преводи.
Формират се две школи на превод – буквалния и контекстовия превод.
Превеждат се основната част от историческите съчинения (Йоан Мапала?, Георги Монах, Амартол), превежда се Библията (Палеа?); символичен характер на литургията.
в) неофитски период
Времето на цар Петър. Процес на византианизиране на българската църковна книжнина. Започва активно превеждане на монашески жития (Св. Антоний Велики, Панкратий? и др.).
1.2. Византийско владичество
а) западане на книжовната дейност
В този период книжовната дейност страда, защото няма държава и елит. Намалява обемът на новите книги и на преводната книжнина. Продължава писането и преписването на енорийските книги и ръкописи за по-малките църкви. Наблюдава се разширяване и разпространение на апокрифите. Апокрифен български летопис и Видение на пророк Натанаил – тези апокрифи са идеята за възстановяването на българското царство.
Безименно житие на Св. Иван Рилски – култ към светеца и делото му
б) създаване на гръцки жития за български светци
Епископ Теофилат пише пространно житие за Климент Охридски (основно за светеца и живота му).
Епископ Димитър Хоматиян? пише по-кратко житие за Климент Охридски – единственото място, в което се споменава, че Климент създава кирилицата.
Георги Скилица? – управител на София – пише житие, посветено на Св. Иван Рилски. Пише в увода на житието, че получава изцеление от мощите на светеца.
Период, в който наблюдаваме симбиоза между българската и византийската писменост и книжнина. Период, който се стреми да запази съзнанието за българската държава и величието й.
1.3. Втора Българска държава
а) възстановяване на Търновската патриаршия
Появяват се много нови жанрове и книжовни центрове. Нова столица: Търново.
През XIII в. се забелязва влиянието на светогорските манастири от Атон. В началото на XIII в. (1204 г.) е проведен Четвърти кръстоносен поход и Византия престава да съществува. Това дава отражение и в литературата, защото само България остава православна държава.
Нов тип богослужебен сборник – пролог (кратки летописни разкази).
- Съборът против богомилите
- възстановяването на Търновската патриаршия (Търново е център на святост и там са събрани много ковчежета на светии)
- пренасят се мощите на Св. Иван Рилски и на Св. Петка (започва писане на оригинални текстове за тези светци)
б) време на Иван Александър
Ив. Александър започва да се изографисва след писанията за него. По негово време са създадени най-луксозните ръкописи. Появява се исихастката школа на Патриарх Евтимий. Развиват се нови религиозни учения като част от тях е исихазмът.
Исихазъм: религиозно учение, предполагащо самовглъбяване и мистичност, крайната цел на което е да се постигне връзка с Бога.
Словото за исихастите е една от божествените енергии, които могат да ги свържат с Господ. Съчиненията на тези книжовници са със сложна образност, синтактични особености и огромно струпване на епитети.
Патриарх Евтимий е исихаст. Той иска да се въведе единство при преписването на книжовни книги. Създаване на литературни текстове за просвещаване на светците, така че те да отговарят на исихастките изисквания.
1.4. Поствизантийски период
Това е периодът, в който се продължава духът на Византия, въпреки че нея я няма. По това време се сменят книжовните центрове, променя се социалният състав на книжовниците, разширява се аудиторията на книгите, променят се темите на творбите като се свързват пряко с отделните исторически събития.
Идеите и практиките на Търновската книжовна школа се пренасят в целия православен свят.
Старобългарската литература предизвиква огромен интерес и се явява феномен.
1. Периодизация на старобългарската литература
За християнска литература се говори след идването на моравските ученици на Кирил и Методий. Тези книжовници са посрещнати радушно в Плиска и е създадено благоприятно време за тях и развиване на книжнината. Фактът датира от 885 г.
Преди Кирил и Методий славяните не са имали своя писменост, но Черноризец Храбър заявява, че те са чертаели и рязали каменни йероглифи и са ползвали старогръцкия и латинския език за официална кореспонденция.
В културната история на човечеството няма факт, който започва от нулата и завършва на нулата. Всичко в историята е взаимно свързано, модифицирано и предавано. От IX в. нататък говорим условно за старобългарска литература.
Има четири периода в развитието на старобългарската литература:
1) времето на Първата Българска държава
2) епохата на Византийското владичество
3) времето на Втората Българска държава
4) падането на Втората Българска държава (поствизантийски период)
1.1. Първа Българска държава
а) неофитски периодТова е времето на княз Борис. Създава се книжнината, формират се нови жанрове, превеждат се книги. Време на първото поколение български книжовници. Тази литература има подчертано мисионерски и апостолски дух. Има за цел да предаде най-основните формати на християнството. Преводачите се връщат към ранното християнство и именно това превеждат.
Основни преводи: от Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Богослов.
Периодът е белязан от преките ученици на светите братя – Кл. Охридски, Наум Охридски и Константин Преславски. Започва и създаването на първите оригинални, старобългарски творби. Тези текстове са били предназначени за богослуженията в църквите.
б) СимеонВремето на българския владетел Симеон. Има разнообразие на текстове и жанрове, високо ниво на текстове и политика за облагородяване на културата. Климент Охридски все още извършва своята дейност. Йоан Екзарх превежда най-добрите средновековни текстове и оставя правила за тези преводи.
Формират се две школи на превод – буквалния и контекстовия превод.
Превеждат се основната част от историческите съчинения (Йоан Мапала?, Георги Монах, Амартол), превежда се Библията (Палеа?); символичен характер на литургията.
в) неофитски период
Времето на цар Петър. Процес на византианизиране на българската църковна книжнина. Започва активно превеждане на монашески жития (Св. Антоний Велики, Панкратий? и др.).
1.2. Византийско владичество
а) западане на книжовната дейност
В този период книжовната дейност страда, защото няма държава и елит. Намалява обемът на новите книги и на преводната книжнина. Продължава писането и преписването на енорийските книги и ръкописи за по-малките църкви. Наблюдава се разширяване и разпространение на апокрифите. Апокрифен български летопис и Видение на пророк Натанаил – тези апокрифи са идеята за възстановяването на българското царство.
Безименно житие на Св. Иван Рилски – култ към светеца и делото му
б) създаване на гръцки жития за български светци
Епископ Теофилат пише пространно житие за Климент Охридски (основно за светеца и живота му).
Епископ Димитър Хоматиян? пише по-кратко житие за Климент Охридски – единственото място, в което се споменава, че Климент създава кирилицата.
Георги Скилица? – управител на София – пише житие, посветено на Св. Иван Рилски. Пише в увода на житието, че получава изцеление от мощите на светеца.
Период, в който наблюдаваме симбиоза между българската и византийската писменост и книжнина. Период, който се стреми да запази съзнанието за българската държава и величието й.
1.3. Втора Българска държава
а) възстановяване на Търновската патриаршия
Появяват се много нови жанрове и книжовни центрове. Нова столица: Търново.
През XIII в. се забелязва влиянието на светогорските манастири от Атон. В началото на XIII в. (1204 г.) е проведен Четвърти кръстоносен поход и Византия престава да съществува. Това дава отражение и в литературата, защото само България остава православна държава.
Нов тип богослужебен сборник – пролог (кратки летописни разкази).
- Съборът против богомилите
- възстановяването на Търновската патриаршия (Търново е център на святост и там са събрани много ковчежета на светии)
- пренасят се мощите на Св. Иван Рилски и на Св. Петка (започва писане на оригинални текстове за тези светци)
б) време на Иван Александър
Ив. Александър започва да се изографисва след писанията за него. По негово време са създадени най-луксозните ръкописи. Появява се исихастката школа на Патриарх Евтимий. Развиват се нови религиозни учения като част от тях е исихазмът.
Исихазъм: религиозно учение, предполагащо самовглъбяване и мистичност, крайната цел на което е да се постигне връзка с Бога.
Словото за исихастите е една от божествените енергии, които могат да ги свържат с Господ. Съчиненията на тези книжовници са със сложна образност, синтактични особености и огромно струпване на епитети.
Патриарх Евтимий е исихаст. Той иска да се въведе единство при преписването на книжовни книги. Създаване на литературни текстове за просвещаване на светците, така че те да отговарят на исихастките изисквания.
1.4. Поствизантийски период
Това е периодът, в който се продължава духът на Византия, въпреки че нея я няма. По това време се сменят книжовните центрове, променя се социалният състав на книжовниците, разширява се аудиторията на книгите, променят се темите на творбите като се свързват пряко с отделните исторически събития.
Идеите и практиките на Търновската книжовна школа се пренасят в целия православен свят.
