3. МНОГОЗНАЧНОСТ НА ДУМИТЕ (ПОЛИСЕМИЯ)
§ Причини за появата на многозначност (полисемия)
1. преносна употреба: всяка дума може да бъде употребявана с преносно значение (извънезикова причина)
Между дума и понятие няма природна връзка.
2. семантична деривация: думата съществува като свързана с други думи в лексикалната система
Втората причина, за да възникват многозначни думи, да се развият повече значения на една дума, е това, че думата не съществува изолирано в лексикалната система. Веднъж създадена, думата създава връзки, отношения, противопоставяния с други думи и тези противопоставяния може да окажат влияние върху развитието на значението, върху способността на думата да получи ново значение. Например, у нас е позната думата младеж – тя съдържа понятието ‘който е млад’, но младият се определя по отношение на по-възрастните. В българския не се е запазила много активно руската дума юноша, която произлиза от юнец (‘млад’ в славянските езици). Сега младите хора употребяват думата тинейджър; това е ‘млад човек, чиито години съдържат съставката 10’. Тази дума се е приела и тя е влязла в синонимни отношения с думата младеж. Думата юноша е малко по-стара, по-архаизирана, тя е поетична. Думата младеж включва както млад човек, така и всички млади хора заедно: българската младеж. Думата тинейджър няма такова значение (българското тинейджърство). От младеж се образува прилагателно младежки (младежки мечти, младежки дом), но думата тинейджърски не дава такова богатство от отношения, изразени чрез прилагателното – тази дума още е нова, тя още е неологизъм, все още е характерна за младото поколение, възрастните хора обикновено наричат младите хора младежи; освен това в някои части на населението тази дума все още не е позната.
Думата може да се създаде (младеж), но думата може и да се заеме готова (тинейджър), в зависимост от системните отношения, в които влиза създадената вече дума. Когато от младеж сме образували прилагателно младежки, то вече има няколко значения:
1. който е предназначен за млади хора, пр.: младежка мода, младежки клуб, младежки събор, младежко състезание;
2. който е произведен от младежи, пр.: младежка поезия, младежко творчество, младежки конкурс, младежки дом.
Този спектър от нюанси зависи от отношенията между употребите на вече създадената дума и това е следващата причина да се образуват повече значения на една дума, да възникне полисемия поради връзки и отношенията, в които влиза дадена дума.
Другата причина, това е възможността на всяка дума да бъде употребявана с преносно значение: пренасяне едно от значенията на думата. Това пренасяне е свързано с една нелингвистична причина, която обуславя появата на полисемия. Защо е възможно пренасяне на думи? Защо е възможно употребяване на една дума с повече значения от това на основното понятие? Защото човек в своята опознавателна дейност осъзнава, наблюдава и обобщава характерните признаци, отношения, предмети, които го заобикалят и в своята мисловна дейност открива, че тези предмети или някои от тези предмети си приличат, други пък изпълняват една и съща функция; и тогава, вместо да се образува нова дума, се употребява вече създадена дума.
Например, старите калкулатори са се наричали елки; децата са го наричали сметачка, по аналогия със сметалото (което е с наредени топчета), но някои хора наричат и калкулатора на компютъра сметало. Тази дума сметало вече се използва за означаване на нещо съвсем различно: то няма такива топчета за броене, но изпълнява същата функция. Това е една от причините (извънезикова причина) да се употребява една дума с ново значение, за да се изрази, че между старото понятие, отразено чрез лексикалното й значение ... и понятието, което е логическа категория, [има връзка], но езиково понятието се свързва със семантиката на думата.
Когато говорим за значението на думата казваме, че в него се съдържа (...); понятието е логическото значение, а назоваването вече е лингвистичен факт и в назоваването се отразява един от признаците на думата. Наличието на връзки и отношения между предметите, които ни заобикалят в този свят, дава основание на човека, при осъзнаване на тези връзки и при назоваването им да използва съществуващи думи.
Най-лесният пример е употребата на прилагателното син. Основното значение на думата е “синьо небе”. Интересно е да се види как възникват значенията на думите, които изразяват цветове. Който и тълковен речник да се отвори, там може да се види, че всички основни цветове от спектъра са означени чрез сравнения, пр.: син – ‘който има цвят на безоблачно небе’, бял – ‘който е с цвят на чист сняг’, зелен – ‘който е с цвят на пролетни растения’. За българите преносно, производно значение на думата син е и ‘привърженик на отбора на Левски’. Как идва връзката? Футболистите носят облекло с този цвят. Сега думата син е получила ново значение – ‘привържениците на СДС’, защото знамето им е синьо. Ако днес кажем той е много син или, както казват някои, той е тъмносин, това значи “много ярък привърженик на тази партия, на идеите й и т.н.”. Този, който ходи по стадионите и е привърженик на отбора на Левски, също се нарича син.
Така думата син вече има две производни значения, преносни: връзката е в единия случай облеклото на спортистите, в другия – синия цвят на знамето. Сега, когато кажем “той е много син”, в какъв смисъл употребяваме думата? Нужен е контекст, за да се разбере.
Вторият важен въпрос за възникването на производно значение (полисемията): всяко ново значение на вече съществуваща дума възниква само в контекст, във връзка с други думи, употребено в речта. Това е т.нар. семантична деривация: образуване, създаване, възникване на ново значение на вече съществуваща дума. Многозначната дума, когато е употребена самостоятелно, не съдържа никакво указание с кое от значението си се употребява. Нужна е една синтагматична връзка, нужна е поне една друга дума, която да служи за минимален контекст, за да кажем или да разкрием с какво значение е употребена. Ако има състезание и кажем Сините победиха., ясно е, че това е отборът на Левски. Ако кажем Демонстрацията е организирана от сините., това е политическата партия. Но ако кажем Той има синя риза., това е първото значение на думата, цветът.
Друго значение е например Той е посинял от яд. – това не значи, че е станал напълно син, а значи, че е ядосан. Тук имаме преносно значение и можем да кажем също позеленял от яд, почервенял от яд. Това са преносни употреби, употребени еднократно със строго определен контекст. Когато кажем посинява, позеленява, почервенява, трябва да кажем от какво. Това са т.нар. свързани значения. Само за лице може да се говори и в преносен смисъл: почернял от мъка, побелял от студ; от студ може да се посинее, от яд може да се позеленее и т.н. Това са свързани значения.
§ Йерархизация на значенията
* семантичен инвариант
Тук стигаме до т.нар. необходимост от извеждане / разкриване на връзката между отделните значения и посочване на тяхната йерархия (кое е първо, кое е основно) и този семантичен вариант, който се повтаря във всички значения и ни дава основание да мислим, че говорим за, употребяваме една и съща дума, но прибавяме нещо ново в значението й. Този общ елемент се нарича семантичен инвариант. Докато този инвариант присъства във всичките значения, докато се осъзнава от говорещия, става въпрос за значенията на една и съща дума. Ако този инвариант прекъсне връзката и вече не се осъзнава, тези думи вече се приемат като омоними. Например: кой е инвариантът на глагола гледам? Могат да гледат само живи същества, които имат зрителни органи, растението не гледа. Този елемент, ‘държа очите си отворени’ (тъй като човек не може да гледа със затворени очи, затова се изисква този елемент да се държат очите отворени) е необходим, но също така се изисква и ‘съзнателно декодиране на възприеманото’. Затова като първо значение в 3-томния тълковен речник се посочва: 1. държа очите си отворени, при което обикновено възприемам със зрението си нещата около мен (държа очите си отворени, за да възприемам света) – това е задължителното при гледането.
Можем да кажем обаче гледам филм – това включва ‘държа очите си отворени’, включва и варианта ‘за да възприемам със зрението си’, но когато кажа гледам филм, гледам изложба, тук вече идва един нов елемент: обектът трябва да е известен. Ако кажа гледам навън, това включва ‘държа очите си отворени’ и ‘възприемам’, но обектът не се посочва и не се поставя въпросът дали съзнателно аз възприемам. Но когато кажа гледам изложба, гледам филм, гледам витрината или гледам картина, която искам да купя, непременно за да се разкрие това значение, се изисква да се посочи обектът. Мога да кажа гледам дървото, което вече е с пожълтели листа – пак е посочен обектът; и тогава се предполага отвореност на очите, предполага се, че има ментална дейност, за да приемам това, което гледам, за да декодирам, но осъзнавам възприемания обект. А когато кажа той гледа разсеяно, това е първото значение: ‘държа очите си отворени’ и ‘възприемам’, но го няма този семантичен елемент ‘осъзнавам дадения обект’. Това са две различни значения, но за второто, 2. гледам нещо (гледам филм, гледам театрално представление) трябва да имаме обект, който да се осъзнава.
Следващото значение, което съдържа инварианта ‘насочвам погледа си’: гледам за зимни обувки, гледам за чанти, гледам за нови книги – тук вече значението е 3. търся с поглед, за да избера. Търся и избирам – тук присъства елемента ‘избиране’. Това включва зрителното възприемане, но вече с конкретна цел; обектите са много. Тук идва друго значение, но все още имаме съзнанието, че употребяваме един и същ глагол.
По-нататък, с едно по-отдалечено, по-абстрахирано от другите значение, се образува от глагола грижа се за някого. 4. грижа се: грижата предполага и зрително възприятие. Ако гледам цветя, непременно трябва да наблюдавам дали растат, дали цъфтят, но вече само зрителното възприемане не е достатъчно. Това е едно по-отдалечено значение: гледам болен (грижа се за него) не означава само, че го възприемам зрително.
До тук ставаше въпрос за субект (агенс) на действието, който е същество с очи, но ако кажем прозорецът гледа на юг или фасадата гледа към улицата, тук е запазен инвариантът ‘насочване в дадена посока’, защото зрителното възприемане предполага отваряне на очите и насочване на погледа (гледам на някъде). Когато обаче говорим за нежив предмет, тогава се експлицира семантичният компонент ‘насочване’, и казваме: Слънцето гледа на запад., Дървото гледа към юг., Слънчогледът гледа към слънцето. – тук означава ‘насочвам се’, но вече не погледа си, а се насочва част от тялото или ако е нежив обект – обърнатост към нещо.
5. ‘гледам’ може да значи и ‘мисля за нещо’. Тук гледам е вече с преносно значение – възприемам, но не зрително, а разбирам въобще; защото разбирането в по-прекия смисъл на думата ... за да разбирам нещо, първо трябва да го възприема зрително или да го чуя (ако е музика), или ако е материя – да я пипна, усетя. Първият етап от разбирането е сетивното възприемане. Когато се премине към втория етап на възприемането, чрез мисълта, можем да кажем: Аз гледам на филма / на героя по друг начин. и тук вече това значение на гледам е друго; Ти не гледай него, гледай своите неща. (т.е. не се интересувай, не се вълнувай от това какво става с другиго) – тук вече моментът зрително възприемане е по-имплицитно даден, по-скрит, но е изведено ‘разбирам / възприемам като цялост’: Не гледай лекомислено на живота. (не възприемай живота лекомислено) – възприемането включва и зрителното.
Ако се отвори тритомния Речник на българския език, има поне 20 значения на думата гледам, но в случая е запазен някой от компонентите на семантиката (или ‘възприемам зрително’, или ‘насочвам вниманието си’).
6. най-широко се употребява думата гледам със значение ‘внимавам’: Гледай да не закъснееш., Гледай да не загубиш ключа. – внимаването изисква и зрителна грижа, която предполага гледане (сноп?, цвете). Интересно е, че в някои диалекти вм. Гледай да не закъснееш. (внимавай) или Гледай да видиш какво става. (внимавай) се употребява глагола пазя и хората казват: Пази сега! и Запазил съм. (запомнил съм).
* семантичен обем и семантична структура на думата
Отделните значения (повечето) на една многозначна дума са свързани помежду си, затова ние говорим за семантичен обем на многозначните думи. Под ‘семантичен обем’ разбираме броя на значенията, с които може да се употреби дадената дума; колкото повече са значенията, толкова думата е по-фреквентна, по-често може да се употреби и в толкова по-различни контексти може да се свърже. И тъй като значенията са свързани помежду си, извеждат се едно от друго, освен за семантичен обем ние откриваме, че има основание да се говори и за семантична структура на думата. Многозначната дума има сложна семантична структура и в тази структура всяко значение намира мястото си и може да се посочи неговата свързаност с прякото (основното) значение.
* номинационно значение на думата
Всяка дума, преди да е многозначна, е едносемантична, моносемантична. Тя възниква с едно значение и това пряко значение се нарича още номинационно значение[1]. Прякото значение на думата е най-тясно отсенено към думата; най-непосредствено свързано с явление от обективната действителност.
Например: когато кажа гледам, това е свързано с око, зрение (зрителен орган) и ментална дейност, и, разбира се, обект, който се гледа; затова гледат само живите същества, които могат да възприемат зрително; и всички значения [на тази дума гледам], които се развиват по-нататък, са характерни за човешкото гледане. Животното може да възприема и то възприема зрително, но не може да създаде дума за това действие и не може тази дума след това да развие подобни на него значения. В прякото значение на думата са отразени съществените, съществуващите обективно дадености в извънезиковата действителност.
По-нататък, вече въз основа на прякото значение, може да възникнат производни и казваме, че думата усложнява своя семантичен обем. С основното си значение (прякото значение) думата има най-свободни връзки. Това е много важно! В синтагматичен план думата е най-свободна да се съчетава.
Например: глаголът гледам може да се употреби по отношение на всяко живо същество, което има зрение и може да отвори очите си и да насочи поглед. Тук не може да се постави въпросът “Какво може да се гледа?” – може да се гледа всичко, с изключение на тези понятия, които човек е създал чрез мисловна дейност и които се отнасят към абстрактната лексика. Не можем да кажем Вижте, това е радост, това е мъка, това е печал, това е съжаление., защото това са неконкретни предмети, абстрактни; но всичко, което ни заобикаля и можем да насочим към него поглед, може да се гледа.
Или, прилагателното дълъг (качество): дълъг с прякото си значение може да се свърже с всеки предмет, който заема определено място в пространството и е разположен в него. Мога да кажа: дълга катедра, дълга маса и т.н. Обикновено предметът трябва да е в хоризонтално положение (това е разликата между дълъг и висок): когато човек е изправен, той е висок, и т.н.; леглото е дълго, а не високо. Преносното значение е напр. Чака ме един дълъг ден. (т.е. наситен с много събития) Може ли денят да бъде дълъг и висок? Не може. Денят има 24 часа. Или когато казват на старите хора Пожелаваме още дълги години., има се предвид “много години”. Може ли годината да бъде дълга в прекия смисъл? Не; тя има 365 дена. С това преносно значение думата дълъг може да се свърже само със съществителни, които означават: ден, година, седмица, месец. Например: когато имам неприятна работа и искам да я свърша, казвам: Времето се влачи дълго. (т.е. не минава); Познаваме се от дълги години. (т.е. от много време) – това е преносно значение; дълъг живот означава да бъде изпълнен с хубави събития.
§ Типове връзки между предметите и явленията
Многообразните връзки между предметите и явленията, които дават основание да се създават, да възникват нови значения на думите и които дават възможност една дума да се употребява с много значения могат да се сведат до два типа връзки, които имат и свои разновидности:
І. МЕТАФОРА (пренасяне на значение / ново значение на думата поради сходство между предметите)
1. СЕМАНТИЧНО СЛОВООБРАЗУВАНЕ: употреба на думата с ново основно значение, без промяна в структурата й
Два предмета извън езиковата действителност може да си приличат по форма. Когато си приличат, тогава може да се назоват с една и съща дума, но приликата може да бъде по различни принципи: прилика във форма, прилика в цвят, прилика в местоположение, прилика по функция. Най-различни признаци, по които предметите си приличат, може да дадат живот на една метафорична употреба.
Тук трябва да се прави разлика между метафората, която дава живот на производни думи (тя не е художествена) и художествената метафора (среща се в художествените произведения и е специално търсена от автора с цел да се създаде специална атмосфера, влияние върху читателя, емоция и т.н.). Първият тип метафора е различна по смисъл и думата “метафора”, която различни депутати, учили-недоучили, употребяват: “Аз искам да кажа една метафора.” – и казват някаква поговорка, което няма нищо общо с метафората.
Под “метафора” тук се има предвид пренасяне на значението, употреба на думата с ново значение, когато между две понятия има някаква прилика, еднаквост. Ние ще разглеждаме метафорично значения, които не са емоционално обагрени – просто създават нова употреба / значение на съществуващата дума.
1.1. прилика по форма
Например: думата ябълка поради прилика във формата се употребява за означаване на изпъкналата част от човешкото око, очната ябълка (научен термин за видимата част, която човек възприема, когато гледа очите си) – тук няма никакво ласкателно, нежно, гальовно, отрицателно, негативно значение.
1.2. прилика по функция
Пример: главата на човек – тук по два пътя възниква метафората, дава живот на две значения – 1) прилика във формата: казваме една глава зеле, глава лук – част, която прилича на глава, кръгла е като глава; 2) прилика не във формата, а във функцията (преносно значение), напр. глава на семейство, държавен глава; казват, че главата е най-важният орган в човешкото тяло, понеже там се помещава мозъкът и се ръководи / направлява мисловната дейност; по същия начин се смята и че мъжът е глава на семейството, тъй като той отговаря, грижи се за всички от семейството – тук преносното значение е прилика по функция.
Друг пример: игла от иглолистно дърво, напр. игличките на бора, иглички на ел(х)а – тези иглички приличат на иглата за шиене, но нямат същата функция – с тях не можем да шием; тук сходството е във формата и оттам названието иглолистни дървета – друго название няма.
Прилика по функция: както има капак на съдовете (това, което похлупва), така в някои, особено мъжки, костюми, за джоба казват джоб с капак (покрива разреза на джоба и изпълнява същата функция). Или: крак на маса, крак на стол – кракът държи предмета изправен така, както краката – човека. Тук приликата е поради функция.
1.3. прилика по разположение
Има и сходство в разположението на предметите: ръкавът на дрехата е от двете страни на дрехата, не само от едната. По същия начин притоците на реката, които се вливат, идват от страни, те са ръкави – десен ръкав, ляв ръкав и т.н.
* нос: нос на лодка, нос на самолета – т.е. предната издадена част, по прилика и положение – носът на човека по отношение на главата му е издаден напред.
* опашка: опашка на самолета, опашка на животно – сходство по месторазположение – опашката е най-отзад и оттам са и преносните значения: Нареждам се на опашка. (назад се удължава), Стоя на опашка. Това преносно значение (Нареждам се на опашка., Стоя на опашка.) е фразеологично, то е характерно само за българския език. На руски не казват стоять на хвосту, а стоять в очереди. Немците казват Schlangische – Schlange е змия; нареждат се на опашка, като змия се извиват. Тук значението е преносно, реализира се в едно свързано съчетание и е непреводимо; докато задната част на животното навсякъде е опашка – къса, дълга, но опашка.
За метафора, за преносно значение говорим, когато думата, без да промени своята структура, се употребява с основно значение. Това е семантична деривация, семантично словообразуване: формата се запазва, появява се ново значение.
2. МОРФОЛОГИЧНО СЛОВООБРАЗУВАНЕ: образуване на нова дума чрез промяна в значението и структурата на дадена дума
Ако обаче думата наред със своето значение промени структурата си, тогава говорим за словообразуване в морфологичен план, за образуване на нова дума. Например: ако осветителното тяло е крушка, това не е просто преносно значение, това е образуване на нова дума със суфикса -ка (дериватив, умалително); крушка не означава само “малка круша”, а означава “лампа, стъклената част на осветително тяло” – не можем да заменим тази дума с думата круша, не можем да поискаме електрическа круша. Тук няма семантична деривация, а има нова дума.
Или: детската количка за бебе – тя не е просто детска кола, не можем да кажем “бебе в кола”; колички са и сувенирните играчки, те също са малки; количка е умалително – малък модел кола; но количка за бебе е само с -ка; плочка за баня е само с -ка (не можем да кажем “плочи за баня”). Тук говорим за нова образувана дума.
Студентите имат студентски книжки не защото са малки, но те са само книжки; никой не може да каже “Нося си студентската книга.” Казва се също спестовна книжка, здравна книжка, осигурителна книжка и всякакъв вид документ. Това не е преносно значение на думата (книга, кола); това е образуване на нова дума (книжка, количка) и тези деминутиви (умалителни съществителни) само имат ново, преносно значение: количка значи “малка кола”, но означава и “бебешка количка”.
Друг интересен пример по прилика: полите на Витоша (от думата пола) – това са ниските части на планината, с които видимо тя се опира на земята. Тук интересното е, че не може да се каже “полата на Витоша”, а трябва да бъде само в мн.ч., защото когато е възникнало това преносно значение, в българския език е имало две интересни употреби на това съществително: 1) то се е употребявало само в мн.ч., защото женското облекло е включвало няколко поли една върху друга; 2) те са били само дълги – това са полите, които опират долу. Ако сега се създаде преносно значение, днес от късите поли никога долната част на планината няма да бъде наречена пола или поли, защото мини-полите не стигат до долу.
Вижда се как се отразява мисленето на хората и техният бит. В миналото, Шибиловата Рада: “и полите й като на кукла” – тогава жените са носели по няколко поли (долна, горна и т.н.).
За метафора (пренасяне на значение поради сходство) може да се говори и в случаите, когато качества на реално съществуващи неодушевени предмети се приписват на човек, за да изразят неговия вътрешен мир. Например: остър в пряко значение може да бъде само предмет, с който се реже или боде и т.н. (остър нож, шилото е остро, пилата е остра), защото то може да върши определена дейност, но може и да наранява. И с това значение, този елемент за нараняване (проникване надълбоко), този семантичен инвариант, е пренесен, за да се образуват съчетания като остър поглед (като че ли погледът пронизва; казват, че от такъв човек с остър поглед не може да се скрие нищо), остър ум (който може да проникне и да разбере нещата), остър език (човек, който може с думи да нарани някой). Тези значения са преносни и те са по метафора. Интересно е, че човек е приписал качества, които не се отнасят до първите физически същности – ясно е, че езикът не реже, но когато ножът реже, той прониква надълбоко и това проникване е пренесено към погледа (остър поглед), ума (остър ум).
Думите хладен, топъл, горещ се отнасят до температура, но тези думи са пренесени за отношения между хората. По-рано във всички вестници е било клише да се казва топли приятелски отношения, Всички делегати бяха посрещнати с топли приятелски чувства. – “топли” отношения и “хладни, студени” отношения; топъл чай (пряко значение); топла връзка между страни (т.е. открита; когато може да се минава, без да се излиза навън (??) – това е ново значение на думата); топъл прием.
Думата златен: тъй като златото е благороден метал и се свързва с положителни качества, които не металите притежават, а се приписват на човека, тази дума се пренася заради цвят, заради благородство, заради висока стойност – златно време (ценно време), златна есен (понеже листата на дърветата са жълти), златна нива (когато зреят житата), златен клас и пр.; златни ръце (когато човек е сръчен и може нещо да направи изкусно), златен човек, златно сърце (благороден, с положителни качества) и т.н.
Тези създадени производни значения може да се употребят от всекиго, който ползва български език, без да са художествено обагрени. Тук не говорим за художествена реч, говорим за всекидневна.
ІІ. МЕТОНИМИЯ (тясна връзка и смесване на предмети)
Другата връзка, която дава основание за възникване на нови значения, това е метонимията. Като вид полисемия метонимията се основава на тясна връзка и дори смесване на предмети. Два предмета получават едно и също название, ако са тясно свързани един с друг.
2.1. близост по място
Това свързване, тази непосредствена близост, може да бъде при пространствена близост между предметите, т.е. по място те да са свързани и да се вместват, да се съвместяват. Ако единият предмет се вмества в другия, двете субстанции може да се назоват с едно и също име. Например: всички помещения, предназначени за повече хора, може да дадат название и на броя (количество) хора, които се помещават в тях. Не мога да кажа една къща хора, но названието за аудитория, град, сцена, училище, държава може да се употребят за означаване на жителите, хората на това назовано място в пространството. Например думата зала означава “[пространството] със слушателите”; казва се залата не внимава, залата шуми, залата гледа неразбиращо, залата реагира веднага – има се предвид аудиторията. Училището проведе екскурзия. (ученици, учители, всички отидоха); Университетът празнува. (всички учащи и служители); Целият клас отива на екскурзия.; Целият град участва в празненство.; Цялото село излиза.; Цялото семейство живее в едно жилище.
Nota Bene! Характерно за думи като семейство, град, село, отбор, които означават много хора, е, че те се свързват с глаголи, сказуеми в мн.ч. Например: вм. “Цялото село участва в празненството.” – цялото село (мн.ч.: множество хора), село (ед.ч.) и тъй като се мисли за много хора, обикновено се използва логическо съчетание, което е отклонение от нормата и когато тези думи се употребяват преносно, се съгласуват с мн.ч., защото се експлицира връзката за множество: “Цялото семейство живеят в една къща.” (защото се предполага, че това са много хора); “Цялото село отиват...”; “Целия отбор тренираха на Витоша.” – отбор (ед.ч.), но отборът предполага множество. Ако кажем “Целият град излизат на демонстрация.”, това ще бъде грешно; тук има метонимия, защото става въпрос за жителите на града, но съчетанието (глаголът, сказуемото) трябва да бъде в ед.ч., защото и град е в ед.ч.; “България цяла сега нази гледа.” (българите) – това е една ярка метонимия; всички жители на България.
2.2. близост по време
По-рядко се среща пренасяне по метонимичен път поради това, че има близост между два предмета, но близост по време (дейността и времето на извършване на действието). Думи като жътва – това означава и самото действие, и време (есента); Той си дойде по жътва. – времето, когато се жъне. Това се случи по гроздобер. (времето, когато се бере грозде); ... по вършитба (времето, когато се вършее); Това беше през сесията. (сесия означава полагане на изпити, но и самото време се нарича сесия)
2.3. общо назоваване на предмет и материала, от който е изработен
Друга метонимична връзка се създава и лежи в основата на пренасяне на значението, когато с едно с едно и също име се назовава предметът и материалът, от който е изработен. Например: стъкло – 1. материал; 2. тази част на прозореца, която е изработена от този материал (стъклото на прозореца, стъклото на очилата, стъклото на часовника – това, което е направено от стъкло). В някои диалекти казват: Нося стъкло за едно шише. (направено от стъкло)
Думата коприна – 1. копринен плат (предмет); 2. нишките, които създава копринената буба (материя); казват блуза от коприна – блузата не е от тези нишки, които създава копринената буба, а има значение на обработена, мека коприна (коприненият плат).
2.4. общо название за цялото и част от това цяло (синекдоха)
Когато по метонимичен път поради близост, поради връзка с една и съща дума се нарича цялото и част от това цяло, тогава в литературата се говори за синекдоха. Синекдохата е частен случай на метонимията: има връзка между двата предмета, назовани с една и съща дума, но тази връзка е такава, че е връзка между цяло и част от него. Например: думата лице замества думата човек (Беше едно непознато лице.). С лице назоваваме предната част от главата, където са разположени очите, устата, носът и с нея означаваме отделната личност, от там е образувана думата личност.
Или думата глава: тя замества названието за целия човек. Казваме Той е луда глава. (непокорен човек), пияна глава (пиян човек).
Или думата ръка: тя означава целия човек. Когато някой търси работна ръка, той не иска една ръка, а търси работници.
Или, казват, Той храни три гърла. – това са малки деца, които не работят, но може да са и стари хора, които не могат да работят.
Когато някой каже Искам да направя това на бистър ум., това означава “когато не съм уморен”.
Всичко това са случаи на метонимия, в които цялото се замества с част.
Когато със съществуваща дума се назовава предмет, който е нов, различен по отношение на вече съществуващия, но изпълнява същата функция, тогава пак говорим за полисемия (създаване на ново значение), но тук става въпрос за функционална полисемия, защото старият и новият предмет не си приличат по външен вид; връзката / отношението между тях се дължи на факта, че те се използват за едно и също нещо. Например: старите съоръжения, с които се мели брашното / зърното, са били воденици, защото се раздвижват с вода. Днес по-широко разпространеното название е мелница, но все още е възможно да се употреби думата воденица, особено в някои диалекти, въпреки че това съоръжение вече не се задвижва с вода.
Старият тъкачен стан е твърде различен от тези нови съоръжения, които се създават за изработване на тъкани във фабриките, но и новите съоръжения също се наричат станове. Те просто имат същото предназначение и нямат нищо общо със старите изработени домашни станове. Тук говорим за функционална полисемия.
Функционална полисемия / многозначност се създава и при прилагателните, които означават принадлежност, произход, предназначение. Например: насекомото копринена пеперуда / буба се нарича така поради предназначението, че това насекомо създава нишка, която се използва от хората за тъкан. Казваме копринена буба, копринен плат (плат, направен от тази копринена нишка); копринена блуза (дреха, която е направена от копринения плат); студентска чанта (предназначена за студенти), студентска книжка, студентско общежитие, но студентски фестивал (организиран от студенти), студентско творчество (създадено от студенти), студентски изпит (те не са предназначени да се ползват, но са функция на студентите – само студентите имат такива студентски изпити).
Когато се създаде производно значение на думата, тя става полисемантична (многозначна) и вътре в тази структура на думата винаги думите може да се подредят и се подреждат така, че на първо място стои прякото значение, след това се поставя най-ниското до него, когато се подреждат в речници (тълковни), и се взема под внимание възможността на думата да се свързва свободно или несвободно с други думи.
Думите се подреждат така, че се върви от прякото към производното значение. Например: думата куче – значения: 1. домашно животно, което пази имота и лае (само кучето лае); 2. зъл, заядлив човек (преносно значение, защото злият, заядлив човек се обажда винаги и той напада, агресивен е със своите слова така, както кучето); 3. (свързано или преносно значение – означава вече съвсем друга субстанция) сляпо куче – гризач, който живее в земята и се предполага, че не вижда, няма нужда от светлина; тези две значения са свързани (вм. сляпо куче не можем да кажем “кьораво куче”, тъй като сляпо куче е название, не можем вм. куче да кажем пес, “сляп пес”; сляпо куче е едно фразеологично съчетание).
В края, когато думите се обясняват, когато се разкрива семантичният обем, се посочват фразеологичните им съчетания, които са свързани и в които нищо не може да се променя. Например: Храни куче да те лае., Свършил е като куче в нивата., На умряло куче нож вади., Намерил село с кучета., ни куче, ни вой, вярно куче на някого. Това е една илюстрация за семантичен обем на дума, чието първо значение дава производно (приписани качества на човека, зъл човек – човек, който не че лае, но може да навреди на някого); по-нататък се дават и свързани фразеологични значения.
[1] Може да се намери и определението ‘номинативно значение’, но за предпочитане е да се нарича ‘номинационно значение’ – от ‘номинация’ (назоваване).
