Създаване на житието
Житието е създадено вероятно в Моравия, между смъртта на Константин-Кирил Философ през 869 г. и смъртта на Папата през 882 г. Има паметник, посветен на Климент Римски, в който е споменато житието. Този текст е посветен на Папата, починал през 882 г. Текстът е Италианската легенда.
Създатели: Методий вероятно само е помагал (“Нашият учител Методий създаде...”). Най-вероятният автор е Климент Охридски, който е създал Похвалното слово и служба за Кирил.
Житието е първият оригинален старобългарски текст (цял), посветен на светец. То е известно от сравнително късен препис от ХV в. Авторът му е израснал във връзка с Константинопол. Това е константинополски тип житие. Типично е присъствието на спорове в него.
Има полемичност относно иконите: дали да се утвърдят или да се отхвърлят. Словата на Константин-Кирил Философ са основната част от житието.
Съдържание
Уводът на житието създава контекст. Извежда се модел за подражание. Извежда се смисъла на това да се създават житията изобщо – подбудата за подражание.
Детство и години на учение: родителите са като брат и сестра; пост (време, лишено от телесно преживяване), да охраняваш божественото в себе си. Сънят на Константин е пророчески. Той е философ, т.е. “любещ София”.
Григорий Богослов е много труден за разбиране. Константин-Кирил Философ е готов да се лиши от своя дял от бащиното си имане, за да учи граматика. Отказ à изпитание; негативният отказ е онова, което Константин няма да бъде. Заровил таланта си – притча на Иисус за заровената жълтица.
Логотетът Теоктист
