Руска класическа литература
* предвиждат се общо 4 контролни работи в рамките на двата семестъра
Препоръчана литература:
* Руска литература ХІХ-ХХ в., Пловдив
* проф. Троев, Руска класическа литература, ч. 1 / Университетски учебник, УИ „Св. Климент Охридски”, С. 2006 г.
В началото на 19. век Русия е изключително изостанала спрямо Западна Европа. Силата на оръжието и налагането на религията (източното православие) и езика са основни компоненти на руския живот.
Руската църква е неделима част от руската държава. Всички църковни символи са и държавни, и обратното. В Русия царят е богоравен, не е дори наместник на Бога, както е във Византия. Много силна е представата за руския народ като богоизбран народ, който ще спаси света.
Руската класическа литература е съзнателен проект.
ХVІІІ в. – класицизъм: движение на клишето, на морала
Руската литература е подражател на френската, като цяло е калка на френската литература. Има необходимост от промяна.
Театърът е основата на всяка литература. Чрез Шекспир се възражда театърът в Германия и Англия. Александър Грибоедов е първият руски преводач на Шекспир. Така започва романтизмът в поезията в Русия, а в прозата – 15 години по-късно.
Руският народ се разделя на аристокрация (буржоазия), крепостни селяни, интелигенция. Интелигенцията се състои от хора, които са постигнали всичко сами и зад които не стои никой; те са неудобни за властта, най-талантливата част от хората на духа.
Индивидуализмът, стремежът към свободата, характерни за Западна Европа, не работят в Русия. В руската класическа литература няма happy end.
Религията минава през темата страдание. В руската литература винаги има библейски препратки. Но руското православие не залага на вярата, надеждата и любовта, а на страданието.
Условия за комедия: комизъм, хепиенд и отсъствие на морални насоки; авторът е свободен да прави каквото иска с текста.
В трагедията авторът е кукловод, който дирижира както действието, така и реакциите на публиката.
Всяка пиеса трябва да има 5 действия.
В руската литература не се спазват формите.
„От ума си тегли”, „Горе от ума”: сбор от други произведения.
Подобно на рицарските романи. Чацки е заминал, за да натрупа опит. Любимата му не го чака. Рицарските романи са пародирани. В текста има два буквални цитата от „Одисея”. В отношението на Чацки и София и на София към Чацки е пародиран сюжетът на „Ромео и Жулиета”. Обявяването на Чацки за луд – аналогия с „Хамлет”. Конфликтът между човек и общество.
София е образ от френските романи. Тя е доволна, че прави напук на баща си, заедно с неговия слуга, отказвайки предложението за брак на Чацки („чувствителен”), но остава сама накрая. Представени са поредица от погрешни решения на София („премъдрост”).
Основен сюжет: как двама души не успяват да се срещнат и да се обичат. Жената се самоубива или остава нещастна, а мъжът заминава нанякъде.
Определянето на жанра като комедия е съзнателно подвеждане към зрителите.
* Пушкин, „Цигани” (циганите като етнос – културология; размисъл върху финала на творбата: кое е новото?) – вж. текста тук
Руската класическа литература е съзнателен проект.
ХVІІІ в. – класицизъм: движение на клишето, на морала
Руската литература е подражател на френската, като цяло е калка на френската литература. Има необходимост от промяна.
Театърът е основата на всяка литература. Чрез Шекспир се възражда театърът в Германия и Англия. Александър Грибоедов е първият руски преводач на Шекспир. Така започва романтизмът в поезията в Русия, а в прозата – 15 години по-късно.
Руският народ се разделя на аристокрация (буржоазия), крепостни селяни, интелигенция. Интелигенцията се състои от хора, които са постигнали всичко сами и зад които не стои никой; те са неудобни за властта, най-талантливата част от хората на духа.
Индивидуализмът, стремежът към свободата, характерни за Западна Европа, не работят в Русия. В руската класическа литература няма happy end.
Религията минава през темата страдание. В руската литература винаги има библейски препратки. Но руското православие не залага на вярата, надеждата и любовта, а на страданието.
Условия за комедия: комизъм, хепиенд и отсъствие на морални насоки; авторът е свободен да прави каквото иска с текста.
В трагедията авторът е кукловод, който дирижира както действието, така и реакциите на публиката.
Всяка пиеса трябва да има 5 действия.
В руската литература не се спазват формите.
„От ума си тегли”, „Горе от ума”: сбор от други произведения.
Подобно на рицарските романи. Чацки е заминал, за да натрупа опит. Любимата му не го чака. Рицарските романи са пародирани. В текста има два буквални цитата от „Одисея”. В отношението на Чацки и София и на София към Чацки е пародиран сюжетът на „Ромео и Жулиета”. Обявяването на Чацки за луд – аналогия с „Хамлет”. Конфликтът между човек и общество.
София е образ от френските романи. Тя е доволна, че прави напук на баща си, заедно с неговия слуга, отказвайки предложението за брак на Чацки („чувствителен”), но остава сама накрая. Представени са поредица от погрешни решения на София („премъдрост”).
Основен сюжет: как двама души не успяват да се срещнат и да се обичат. Жената се самоубива или остава нещастна, а мъжът заминава нанякъде.
Определянето на жанра като комедия е съзнателно подвеждане към зрителите.
* Пушкин, „Цигани” (циганите като етнос – културология; размисъл върху финала на творбата: кое е новото?) – вж. текста тук
