Понятиен апарат на литературата на Възраждането.
Граници и периодизации – методологически основания.
Библиография:
• Марин Дринов, „Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му”, в: М. Дринов, Съчинения, ред. Иван Златарски, т. 1, 1909 г.
• Беню Цонев, „Новобългарска писменост преди Паисия”, в: Български преглед, 1, 1894, 8, 80-83
• Боян Пенев, „Общи бележки за началото и литературата на Възраждането”, в: История на новата българска литература, т. 1, С. 1976
Българи, работили в южнославянска книжовна среда
• Йован Раич, „История разних словенски народов, най-паче Болгар, Хърватов и Сърбов” (1794-1795 г.)
• Михаил Герман – от същия бански род, от който е и Неофит Рилски
• Христофор Жефарович – гравьор; прави щампите на гербовете; колективно авторство
• Партений Павлович – автор на първата възрожденска автобиография
Османската империя: християнство срещу ислям.
Книгата „Стематография” представя гробове на различни стари европейски държави, попаднали в границите на Османската и Австро-Унграската империи. „Стематография” е доказателство за работата в екип на славянските народи. Източник е за книгата на Паисий; източник за национална гордост – училищата в средата на ХІХ в.
Христаки Павлович слага българския герб до текста на Паисий.
Има различни начини за определяне на периода: автор, произведение, време на възприемане, многозначност. Периодизацията е интерпретация на историческото време.
