Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837)
§. Пушкин: биография (вж. тук)
Пушкин е наследник на дворянски род; игрив, общителен, чете на три езика. Баща му е много слаб поет; дядо му също пише. Учи в Царския лицей, където учат най-надарените; там ги готвят за императорската администрация. Наказват го заради сатиричните стихове, които пише. На 18 години вече е име, дори императорът знае кой е той.
Пушкин е известен със своите запои, увлечения по хазарта, с над 20-те дуела, в които участва, с любовните си истории и скандалите. Пише дори циничен стих за императора, поради което е пратен на заточение в Кавказ. Пише наистина много. Става масон. Местят го от едно място на друго, заради скандали.
Успява да се върне в Петербург. Публикува всичко, което успее да мине през императорската цензура. Егоцентрик е.
Прострелва сина на френския посланик. Изпратен е на заточение в родното си село, където е под наблюдението на баща си.
През 1824 г. избухва Декабристкото въстание. Има граждански метеж. Две военни части правят опит да свалят император Александър І от трона. Вдига се бунт и на масони, но участниците в него са избити, а комуникиралите с тях са изпратени в каторга или обесени.
Пушкин се връща в Петербург, но му е забранено да публикува. Дават му титлата камерюнкер (титлата се дава на 10-тина години по-млади мъже).
Наталия Гончарова („дантелената душа”): изключително красива, но студена по характер. Неин обожател е и самият императорц. Пушкин я вижда и се влюбва в нея. Опитва се да я спечели, но майка й е тази, която решава. Пушкин на два пъти прави предложение за брак. На второто предложение отговорът на майка й е, че ще му я даде за жена, ако Пушкин успее да събере определена сума пари. Той успява да ги събере и двамата се женят, но Наталия не го обича, флиртува с други мъже. Не познава творчеството му.
Наталия Гончарова започва романс с Жорж д'Антес, френски офицер. Пушкин го вика на дуел, но дуелът е отменен. При втората покана за дуел френският офицер убива Пушкин.
За смъртта на Пушкин има различни теории, включително, че императорът я е причинил.
Пушкин е известен с първия голям руски роман, първите поеми, първата историческа драма, първият сборник с повести. Той развива руския език така, че да стане годен за писане. Всички произведения след него имат като първообраз някое от Пушкиновите произведения.
§. Пушкин, поемата „Цигани”: първата романтическа поема
В руската култура циганите са възприемани като свободолюбивия, веселия етнос; странници, пътуващи хора, музиканти.
В заглавието има определена двойнственост: присъстват и светлият, и тъмният елемент.
Пушкин прегръща гледната точка на циганите. Отрицателните черти са изведени у не-циганина.
Особености на романтизма (основна фигура, персонажна система)
„Цигани” е романтическа поема. При романтизма има определени чувства, интерес към старината, към фантастичното.
Романтическият герой е красив, странен, загадъчен; има тъмно минало, тъмни дрехи. Жените са очаровани от него. Той е бунтар, арогантен, смел. Съдбата ще го накаже, но при него липсва страх от смъртта. Той е различен. Романтическият герой предприема странствания (духовни и телесни). Един клиширан образ.
Алеко не е много голям индивидуалист, стреми се да бъде приет от обществото. Влюбва се и убива от страст, а не търси съдбата. Той не е централен персонаж в творбата, винаги остава засенчен.
Жената си избира мъжа. Няма законов брак; има свобода в любовта – да обиша или да не обичаш. Алеко обича всичко, което тя му дава: мястото си в обществото, нейната любов, усещането за жената. Поведението на Земфира е естествено за циганите (поведението на майка й; песента).
Пушкин дава ключ за четене на произведението.
Краят е пълен с метафори, със символи. Има и библейски мотив – братоубийството (Кайн и Авел).
Действието се развива в Южна Русия, Кавказ. Руският Юг е аналог на Изтока от Западна Европа: „Източни поеми” – Лорд Байрон (Изтокът е диво място); „Южни поеми” – Пушкин (Югът: степи, планини, диваци, хора без ценности).
Романтическият персонаж в руската литература не може да съгради нищо, той може само да разрушава. Разрушава живота, съдбата на другия, разрушава собствения си живот, отнема живота на другия или се самоубива.
Всички персонажи в руската литература са такива: нямат стимул да живеят и да се развиват. Липсва им смисълът на живота. Героите не са загубили смисъла на живота: те никога не са го имали.
* „Борис Годунов” (историческа драма): кодиран текст, алегория; цензурата
Кой е централният персонаж в драмата и защо? Разтълкувайте мълчанието в края на текста.
