Възрожденска литература - БИБЛИОГРАФИЯ

ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

pdf от тук

АНТОЛОГИИ

Възрожденски фейлетони, 1968
Възрожденски пътеписи, 1969
Българска възрожденска поезия, 1980
Българска възрожденска критика, 1981
Възрожденски диалози, 1985

ОБЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И СБОРНИЦИ СЪС СТАТИИ

История на българската литература, т. 2, С. 1966
Б. Пенев, История на новата българска литература, 1976-1978
Ив. Д. Шишманов, Избрани съченения, 1965
М. Арнаудов, Творци на българската литература, 1969
П. Динеков, Първи възрожденци, 1942
П. Динеков, Възрожденски писатели, 1962, 2 изд. 1964
П. Динеков, Из историята на българската литература, 1969
П. Динеков, Между фолклора и литературата, 1979
П. Зарев, Панорама на българската литература, 1971, т. 1
Г. Цанев, Начало и развой на критическия реализъм, 1960
Г. Гачев, Ускорено развитие на културата, 1979
Б. Ничев, Увод в южнославянския реализъм, 1971, 2 изд. 1976
Д. Леков, Проблеми на българската белетристика през Възраждането, 1970
Д. Леков, Литература - общество - култура, 1982
Д. Леков, Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци, т. 1 и т. 2, 1988
Г. Боршуков, История на българската журналистика до Освобождението, 1965
К. Топалов, Проблеми на възрожденската поетика, 1978
К. Топалов, Проблеми на българската възрожденска литература, 1983
К. Топалов, Възрожденци, 1999
Б. Ст. Ангелов, В зората на българската възрожденска литература, 1969
Т. Жечев, Българският Великден или страстите български, 1975, 2 изд. 1976
Н. Генчев, Българско възраждане, 1978
Н. Аретов, Българското възраждане и Европа, 1995
Ил. Конев, Литаратурни взаимоотношения и литературен процес, 1974
Ил. Конев, Българското възраждане и Просвещението, 1983
Фолклор и литература, ред. П. Динеков и Д. Леков, 1968
Българската литература и народното творчество, ред. Д. Леков, 1977
Д. Леков, Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина, С. 1999
Ив. Радев, Българската възрожденска литература до 40-те години на XIX век, 1982
Г. Димов, Българската литературна критика през Възраждането, 1965
П. Пенев, Българска възрожденска драматургия, 1964
Ст. Каракостов, Българският възрожденски театър на освободителните борби, 1973
Р. Дамянова, Писмата в културата на българското възраждане, 1995
Н. Аретов, Преводната белетристика от първата половина на XIX в., С, 1990
Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията
Л. Михова, Българските календари, 1995
За литературните жанрове през Възраждането, 1979
Васил Стефанов. История на българския театър, С. 1997

СПЕЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Б. Ст. Ангелов, Съвременници на Паисий, т. 1 и т. 2, 1963, 1964
Паисий Хилендарски и неговата епоха. 1762-1962. Сборник изследвания по случай 200 години от написването на "История славяноболгарская", 1962
Б. Ст. Ангелов, Паисий Хилендарски, 1985
Б. Ст. Киселков, Софроний Врачански. Живот и творчество, 1963
В. Мутафчиева, Книга за Софроний, 1978
Ив. Радев, Софроний Врачански, 1983
Ст. Стойков, Предосвобожденски стихотворци, 1983
Ем. Георгиев, Найден Геров, 1972
Сборник Добри Чинтулов. По случай 100-годишнината от рождението му
Д. Леков. Ръкописните учебници на Добри Чинтулов, 1987
Н. Табаков, Братя Миладинови, 1966
В. Трайков, Никола Козлев, 1966
П. Динеков, Петко Р. Славейков, 1956
К. Гълъмов, П. Р. Славейков. Живот, дейност, творчество, 1970
С. Баева, Петко Славейков. Живот и творчество, 1968
К. Топалов, Петко Р. Славейков, 1979
К. Топалов, Григор Пърличев. Живот и дело, 1982
Д. Леков, Райко Жинзифов, 1979
К. Станева, Апология на българското. Творчеството на Г. С. Раковски, 1996
Сборник Христо Ботев. По случай 100 години от рождението му, 1949
И. Унджиев, Цв. Унджиева, Христо Ботев - живот и дело, 1975
П. Динеков, В света на Христо Ботев, 1976
П. Зарев, Христо Ботев, 1964
П. Данчев, Чертите на гения, 1976
Ст. Минчев, Из историята на българския роман. Побългарявания на чужди произведения, 1910
Д. Леко, Васил Друмев - живот и дело, 1976
М. Чемоданова, Творчество Васила Друмева и становления болгарской национальной литературь, 1987
Ил. Конев, Илия Блъсков, 1969
М. Димитров, Любен Каравелов, Биография, 1959
М. Арнаудов, Любен Каравелов. Живот, дело, епоха, 1964, 2 изд. 1972
Цв. Унджиева, Любен Каравелов, Белетрист и фейлетонист, 1968
Ил. Конев, Белетристът Каравелов, 1970
Д. Леков, Любен Каравелов, 1977, 2 изд. 1998
Изследвания и статии за Любен Каравелов, 1963
Любен Каравелов в спомените на съвременниците си, ред. Ст. Великов, 1960
Н. Чернокожев, Любен Каравелов и българското възрожденско време, 1995
К. Йорданова, Насоки на българската драматургия през Възраждането, 1981
М. Брадйстилова-Добрева, Възрожденската театрална култура в България, 1983
Д. Леков, Тодор Пеев. Страници от живота и съдбата на един възрожденец, 1978
Ст. Таринска, Прозата на Христо Ботев, 1966
Ив. Сестримски, Нешо Бончев, 1983
За справки вж. също Речник иа българската литература

Допълнителна библиография за подготовката по Възрожденска литература:

1. Амелия Личева, Надежда Александрова, и колектив, ред. 2003. Разночетения на текста. Сборник в чест на Кирил Топалов. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски".

2. Андреева, Надежда. 2001. Немската литература в България през Възраждането. София: Кралица Маб.

3. Аретов, Николай. 2000. Васил Попович. Живот и творчество. София: Кралица Маб.

4. Аретов, Николай. 2001. Българското възраждане и Европа. София: Кралица Маб.

5. Аретов Николай. 2006. Националната митология и национална литература. Кралица Маб

6. Данова Надя съст. 1994. Представата за "другия " на Балканите. Академично издателство Марин Дринов.

7. Джамбазова, Надежда, Напетова Розалина, ред. 1999. Д-р Петър Берон по материали от архива на Васил Бакърджиев, библиотека "Архив". София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски".

8. Заимова Рая. 2004. Пътят към "другата " Европа. Кралица Маб.

9. Лилова, Десислава. 2003. Възрожденските значения на националното име. София: Просвета.

10. Михова, Лидия. 2001. Модерните потреби на Възраждането. София: Полис.

11. Мишкова Диана, съст. 2007. Балканският XIX век. Други прочити, Рива

12. Пелева, Инна. 2001. Възраждания. София: Литературен вестник.

13. Пелева, Инна 2002. Ботев. Тялото на национализма. Кралица Маб.

14. Станева, Катя. 1996. Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски. София: Университетско издателство.

15. Станева, Катя. 2001. Гласове на Възраждането. София: Полис.

16. Стефанов, Валери. 2000. Участта Вавилон. София: Анубис.

17. Стойчева Татяна. 2007. Български идентичности и европейски хоризонти. 1870-1912. Изток-запад.

18. Топалов, Кирил. 2003. Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското Взъраждане. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски".

19. Трендафилов, Владимир. 1996. Неизлечимият образ в огледалото. Актуалната българска рецепция на англичанина, Англия и английската мисъл през XIX и началото на ХХв. София: Кралица Маб.

20. Чернокожев, Николай. 1995. Любен Каравелов и българското възрожденско време. София: Фигура.

21. Чернокожев, Николай. 2003. От Възраждане към прераждане. София: Фигура.

Сравнителна граматика - ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА

СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Препоръчителна литература

pdf. от тук

Бернштейн С.Б. Очерк сравнительной грамматики славянских языков. Москва, 1 ч. – 1964, 2 ч. – 1974.

Бирнбаум Х. Праславянский язык, достижения и проблемы в его реконструкции. Москва, 1987.

Бошкович Р. Основы сравнительной грамматики славянских языков. Москва, 1984.

Велчева Б. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. София, 1980.

Георгиев Вл. Вокалната система в развоя на славянските езици. София, 1964.

Георгиев Вл. Основни проблеми на славянската диахронна морфология. София, 1969.

Гешев В. и кол. История на славянските езици. Т. 1. Западни славяни. София, 2000.

Horálek K. Úvod do studia slovansjých jazyků. Praha, 1962.

Граматика на старобългарския език. София, 1991.

Гълъбов Ив. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, 1980.

Иванов В.В. Историческая грамматика русского языка. Москва, 1990.

Иванова Н. История на сръбския и хърватския книжовен език. София, 2000.

Иванчев Св. Българският език – класически и екзотичен. София, 1988.

Kopečný Fr. Všeslovanská slovní zásoba. Praha, 1981.

Krajčovič R. Slovenčina a slovanské jazyky. Bratislava, 1974.

Куцаров Ив. Международните конгреси на филолозите слависти. – Съпоставително езикознание, 1999, кн. 1, стр. 112-157.

Куцаров Ив. Увод в славянската филология. София, 1980.

Lamprecht A. (a kol.) Historická mluvnice češtiny. Praha, 1986.

Лашкова Л. Увод в сравнителната граматика на славянските езици. София, 2000.

Леков Ив. Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, 1955.

Леков Ив. Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. София, 1968.

Леков Ив. Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. София, 1958.

Леков Ив. Особености на синтактичния тип на славянските езици. София, 1972.

Леков Ив. Словообразувателни склонности на славянските езици. София, 1958.

Lehr-Splawinski (и кол.) Przegląd i charakterystyka języków słowiańskich. Warszawa, 1954.

Ломтев Т.П. Сравнительно-историческая грамматика восточнословянских языков. Москва, 1961.

Майхровски Й., Радева С. Историческа граматика на полския език. София, 1987, първа част.

Мейе А. Общеславянский язык. Москва, 1961.

Милетич Л. Записки по сравнителна граматика на славянските езици. София, 1946.

Савченко А.Н. Сравнительная грамматика индоевропейских языков. Москва, 1975.

Селищев А.М. Славянское языкознание. Москва, 1941.

Славянски езици. Граматически очерци. София, 1994.

Славянское и балканское языкознание. Москва, 1976.

Славянски езици. Севернославянска група. (под ред. на Ив. Леков), София, 1978.

Славянские языки. Очерки грамматики западнославянских и южнославянских языков. Под ред. А.Г. Широковой, В.П. Гудкова. Москва, 1977.

Славяне. Этногенез и этническая история. Ленинград, 1989.

Супрун А.Е. Введение в славянскую филологию. Минск, 1989.

Увод в изучаването на южнославянските езици. София, 1986.

Помагала

Любенова Е. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001. 

Селимски Л. Славянски езици. Очерци и текстове за упражнения. Велико Търново, 1985.

Славянски езици. Севернославянска група. (под ред. на Ив. Леков). София, 1978.

Речници

Этимологический словарь славянских языков (под ред. на О.Н. Трубачев). Москва. (многотомен, от 1974 ...)

Kopečný Fr. Základni všeslovanská slovní zásoba. Praha, 1981.

Machek V. Etymologický slovník jazyka českého a slovenského. Praha, 1957.

Machek V. Etymologický slovník jazyka českého. Praha, 1971.

Младенов Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1974.

Преображенский А.Г. Этимологический словарь, русского языка. Москва, т. 1, 2. – 1959.

Słownik prasłowiański. Warszawa, т. 1. – 1974, т. 2. – 1976, т. 3. – 1979, т. 4. – 1995.

Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Москва, т. 1. – 1986, т. 2. – 1986, т. 3. – 1987, т. 4. – 1987.

Теория на литературата - БИБЛИОГРАФИЯ по теми

Теория на литературата - БИБЛИОГРАФИЯ по теми

1. Литературата като природа. Достоверност и фикционалност. Платон и Аристотел. Феноменология (вж. тук и тук)

* Аристотел, За поетическото изкуство, 1993 - гл. 4, 9, 24

* Платон, Държавата, 1981 - кн. 10

* Едмунд Хусерл, Увод във феноменологията, 1996 - за типовете изречения

* Хенрик Маркевич, Основни проблеми на литературната наука, 1980 (рус.) - гл. 5 (за измислиците в литературната творба)

2. Мит и литература – хронотоп, прагматика (употреба). Първичен и вторичен мит (вж. тук)

* Богдан Богданов, Мит и литература, 1998 - гл. 2: Проблематика на мита (с. 18-33)

* Богдан Богданов (ред.), сб. Традиция. Литература. Действителност, 1984

* Мирча Елиаде, Митът за вечното завръщане, 1994

* Нортръп Фрай, Анатомия на критиката, 1987 - "Литературни подходи: въведение", с. 61-64

* Карл Густав Юнг, Избрано, т. 1: Увод. Символи на трансформацията

3. Архетипална и митологична критика. Карл Густав Юнг (вж. тук)

* Нортръп Фрай, Анатомия на критиката, 1987 - "Литературни подходи: въведение", с. 61-64

* Панчева, Личева, Янакиева, Теория на литературата: от Платон до постмодернизма, 2005 - ст. "Архетипна и митологична критика" (с. 326-340)

* Карл Густав Юнг, Избрано, т. 1: Увод. Символи на трансформацията

* Мод Бодкин (1875-1967) - за архетипалните корени на поезията

4. Литература, изобразителни изкуства, музика: разлики. Лесинг. Немска класическа естетика (вж. тук)

* Г.Е. Лесинг, Лаокоон, или за границите на живописта и поезията, 1978

* Х.Г. Гадамер, Актуалността на красивото, 2000

* М. Бахтин, ст. "За материала, формата и съдържанието", във: Въпроси на литературата и естетиката, 1983

* М. Бахтин, Философия на словесността, 1986 - първите 20 стр. (ст. "Архитектоничното единство", с. 7-28)

* Александър Баумгартен (1714-1762) - определението за "естетика"

5. Литературата като изкуство. Бахтин и Гадамер – игра, символ, празник (тук трябва да се каже общо и за трите, след което да се говори конкретно за един от компонентите по избор) (вж. тук и тук)

* Г.Е. Лесинг, Лаокоон, или за границите на живописта и поезията, 1978

* Х.-Г. Гадамер, Актуалността на красивото, 2000

* М. Бахтин, Философия на словесността, 1986 - първите 20 стр. (ст. "Архитектоничното единство", с. 7-28)

* Фр. Шелинг, Философия на изкуството, 1980

6. Наука и литература. Познавателни функции на литературата. Интуитивизъм – Бенедето Кроче (вж. тук)

* Бенедето Кроче, ст. "Изкуство и философия", в: Естетика. Избрани съчинения, 2006

7. Литература и идеология. Социология на литературата. Марксизъм. Жан-Пол Сартр (вж. тук)

* Жан-Пол Сартр, ст. "Какво е литературата?" (с. 33-253), в: сб. Ситуации. Литературна теория и критика, т. І, 1996

* Ролан Барт, Африканска граматика (речник)

8. Литература и идеология – Ролан Барт – „Нулевата степен на почерка”. Език и идеология (вж. тук)

* Богдан Дянков, ст. "Семантика и логика", в: Ролан Барт, сб. Разделението на езиците, 1995

* Ролан Барт, сб. Разделението на езиците, 1995

9. Литературата като текст. Език и текст. Художествен и нехудожествен текст. Лотман – „Текст в текста” (вж. тук)

* Юрий М. Лотман, ст. "Текст в текста", в: Култура и информация, 1992

10. Дискурс. Опори на дискурса. Ролан Барт. Цветан Тодоров – фикционален дискурс (вж. тук и тук)

* Цветан Тодоров, ст. "Фикционален дискурс", в: сб. Семиотика. Реторика. Стилистика, 2000

* Цветан Тодоров, ст. "Какво е литературата", в: Юрий Степанов, сб. Семиотика, 1979

* Ролан Барт, ст. "Лингвистика на дискурса"

11. Наратив (вж. тук)

* Жозеф Курте, ст. "Семиотика на дискурса", в: Семиотика, М. 1983

* Лудвиг Витгенщайн, Логико-философски трактат

12. Езикът в литературата. Лингвистични и семиотични идеи (вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук)

* Роман Якобсон

* Ч. Пърс

* Ч. Морис

* Панчева, Личева, Янакиева, Теория на литературата: от Платон до постмодернизма, 2005 - за Ф. дьо Сосюр

* Умберто Еко, Семиотика и философия на изказа, 1993

* Юрий Степанов, сб. Семиотика, 1979

13. Интертекстуалност и метатекстовост. Ролан Барт. Юлия Кръстева. Жерар Женет (вж. тук)

* Никола Георгиев, Пропасти и мостове на междутекстовостта (вж. тук), 1999 - първите 20 стр.

14. Предмет, задачи, методи на литературната наука (вж. тук)

* Рене Уелек, ст. "Концепции за критицизма", в: Покушението върху литературата, 1982

* Ролан Барт, ст. "Двете критики", във: Въображението на знака, 1991

* Ролан Барт, Нулува степен на почерка, 2007 

* Псевдо-Лонгин, За възвишеното, 1896

* Хораций, За поетическото изкуство, 1983

* Аристотел, Реторика, Изд. "Софи - Р", 1993

* Квинтилиан, Обучението на оратора, 1982

* Фр. Бейкън, Нов органон, 1968 - за индуктивния метод

* Декарт - за дедуктивния метод

15. Теория на литературата (вж. тук)

* Нортръп Фрай, Анатомия на критиката, 1987 - "Полемичен увод", с. 23-57

* Попиванов, Марков, Литературна теория, 1984

* Панчева, Личева, Янакиева, Теория на литературата, 2005 - за новата критика

* Пантелей Зарев, Теория на литературата, т. 2, 1981 (вж. тук)

16. Историзъм и теоретизъм в литературната наука – опори на основанията. Ханс Георг Гадамер (вж. тук и тук)

* Х.-Г. Гадамер, История и херменевтика, 1994

* Х.-Г. Гадамер, ст. "Многообразието на Европа", в: Наследството на Европа, 2009

* Пантелей Зарев, Логиката на литературноисторическите процеси. Логика и психология на литературното творчество, 1987 - първите 10 стр.

* Едмунд Хусерл, Увод във феноменологията, 1996 - за понятието "жизнен свят"

17. История на литературата. Иполит Тен – културно-историческа школа. Томас Елиът (вж. тук)

* Томас Елиът

* Иполит Тен

18. Литературна критика (вж. тук)

* Жан-Пол Сартр, Литературна теория и критика, 1996

* Нортръп Фрай, Анатомия на критиката, 1987 - "Полемичен увод", с. 23-57

19. Жанр – определение. Възгледи за жанровата природа (вж. тук и тук)

* Иван Попиванов, Жанр и жанрова специфика, 1984

* Иван Попиванов, Теория на литературната творба, 1987, т. 2: Поетика на литературната творба

* Нортръп Фрай, Анатомия на критиката, 1987 - "Полемичен увод", с. 23-57

* Аристотел, За поетическото изкуство, 1993 - гл. 1, 2

* Олга Фрайденберг, Поетика на сюжета и жанра, 2001

20. Епосът като литературен род (вж. тук)

* Хенрик Маркевич - класификация

* Пантелей Зарев

* Боян Ничев

* Пол Хернади, Отвъд жанра

* М. Бахтин, Въпроси на литературата и естетиката, 1983

21. Лириката като литературен род (вж. тук)

* Майкъл Рифатер, Семиотика на поезията, Бюлетин на СБП, С. 1989

* Олга Фрайденберг, Миф и литература древности, М. 1978

* Роман Якобсон, Езикът на поезията, 2000

* Жан-Пол Сартр, ст. "Какво е литературата", в: сб. Ситуации

* Джонатан Кълър

22. Драмата като литературен род. Принципи на видово деление (вж. тук)

* Аристотел, За поетическото изкуство, 1993

* Мартин Бубер, гл. "Аз и ти", в: Аз и ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение, 1992

* Джон Остин, Как с думи се правят неща, 1996

* Снежина Панова, Теория на драмата, 1973 - 30 стр.

23. Романът като епически вид (вж. тук)

* М. Бахтин, ст. "Епопеята и романът", във: Въпроси на литературата и естетиката, 1983

* Никола Георгиев, Анализ на лирическата творба, 2003

* Цветан Тодоров, ст. "Граматика на разказа", в: Поетика на прозата, 1971, 2004

24. Повест, новела, разказ като епически видове (вж. тук)

25. Лирически видове (вж. тук и тук)

26. Трагедията като драматически вид (вж. тук)

* Аристотел, За поетическото изкуство, 1993
* Иван Попиванов, Жанр и жанрова специфика, 1984 (Естетическа и жанрова същност на драмата, с. 257-322) - композиция и морфология на трагедията

27. Комедията като драматически вид (вж. тук)

* Аристотел, За поетическото изкуство, 1993
* Исак Паси, Смешното, 1979

* Иван Попиванов, Теория на литературната творба, т. 2
* Иван Попиванов, Жанр и жанрова специфика, 1984 (Естетическа и жанрова същност на драмата, с. 257-322)

* Анри Бергсон, Смехът, 1996

* Росица Димчева, Проблеми на теорията на сатирата, 1981

28. Руски формализъм (вж. тук и тук)

* Оскар Уайлд, есе „Душата на човека при социализма”, в: De Profundis: Глас в бездната, Изд. „Персей”, 2009

* Тери Игълтън, Теория на литературата, 2000, с. 10-27 (ст. „Възход на английския език и литература”) 

* Питър Стайнър, Руският формализъм: метапоетика, Изд. „Глаукс”, 1995 

29. Структурализъм (вж. тук)

* Юрий Лотман, Лекции по структурална поетика

* Тери Игълтън, Теория на литературата, 2000, с. 111-150 (ст. „Структурализъм и семиотика”) 

* Панчева, Личева, Янакиева, Теория на литературата: от Платон до постмодернизма, 2005

30. Деконструктивизъм (вж. тук)

* Тери Игълтън, Теория на литературата, 2000, с. 151-177 (ст. „Постструктурализъм”)

Антропология - библиография

Семинарът бе отменен поради липса на аудитория за провеждането му.

БИБЛИОГРАФИЯ

* Ханко И., Лацза М., Човешките раси и типове, Изд. “Петър Берон”, С. 1993 г., стр. 3-10
* Иванова Р., Епос. Обред. Мит, Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, С. 1995 г., стр. 56-79 (пълен анализ на „Три синджира роби”)
* Елчинова М. (съст.), Лазова Цв. (съст.), Значими имена в антропологията, Изд. на Нов български университет, С. 2004 г., стр. 30-41; стр. 77-89

Nota Bene! Следете за материали от библиографията в Гугъл групата на курса.

Теория на литературата - библиография

ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Библиография

* Тери Игълтън, Теория на литературата, Ун. Изд. "Св. Кл. Охридски", С. 2000 – за интертекстуално четене, по Азбучния показалец

* Панчева, Личева, Янакиев, “Теория на литературата от Платон до постмодерността” – история на литературната наука

* Пантелей Зарев, Теория на литературата, т. І, "Наука и изкуство", С. 1979 – стилистика, стихознание

* Попиванов, Марков, Литературна теория, "Наука и изкуство", С. 1984 – стилистика, стихознание

Няма задължителна литература, за всяка тема ще се препоръчват източници, от които може да се чете. Няма учебник по теория на литературата, който да обхваща всичко. Платон, Аристотел и Лесинг трябва да се познават задължително, всичко останало е препоръчително.

Въпросник за изпита по антична и средновековна литература. Библиография (сем. 1)

АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

сем. 24-2-2009, 1, ІV група

Семинарите няма да разглеждат материал, който се припокрива с този на лекциите по Антична литература. Ще бъдат обхванати произведения от гръцката и римската литература, като за всяко произведение, автор и проблем ще се дават допълнително източници на информация. Конспектът (въпросник) по-долу включва почти пълната библиография за курса.

Материалите за подготовка по римска литература са много оскъдни. Основният източник е “Сборник римска литература”, но там са включени главно произведенията, които ще се разглеждат на семинари, липсва теоретичен материал. Интернет може да се ползва като източник, въпреки че и там материалите не са много. Задължително е да се разполага с “Поетика” на Аристотел (необходима и за Теория на литературата).

На всеки семинар ще се работи върху дадено произведение от разглеждания период, както и проблем, свързан с произведението. Всички произведения, които ще бъдат разглеждани, са достъпни.

Всеки студент избира проблем, който на следващия пореден семинар да представи пред групата си (по разработваните теми има налични материали). Това замества задължителната за всяка дисциплина писмена или контролна работа, поради което индивидуалните представяния са задължителни за допускане до изпит. Преди да се започне с тях обаче, ще има няколко семинарни занятия с встъпителни теми, периодизация.

В Ъ П Р О С Н И К
за изпита по антична и средновековна литература

1. Същност на митологията. Разлика между мит и легенда, фетишизъм. Анимизъм. Космогонични митове.

2. Старогръцка митология. Характерни особености. Периодизация. Митове и легенди.

3. Основна проблемно-естетическа характеристика на Омировия епос.

4. Героическа идеализация в Омировия епос. Способи и средства.

5. Омир. “Илиада” и “Одисея”. Сравнителен анализ.

6. Старогръцка лирика. Еолийска мелика. Алкей и Сафо.

7. Елегия – метрически особености, теми и представители.

8. Особености на ямбическата поезия. Главни представители.

9. Хорова мелика – културно-исторически аспекти. Представители.

10. Сукцесия на литературните родове в елинската словесност.

11. Произход на древногръцката драма и театър. Устройство на театъра. Особености на древния спектакъл.

12. Развитие на старогръцката трагедия от епическо и лирическо към спе­цифично драматургическо начало.

13. Темата за Електра у Есхил, Софокъл и Еврипид. Сравнителен анализ.

14. Есхил. “Орестия”. Същност на Есхиловата трилогия.

15. Есхил. “Прикованият Прометей”.

16. Софокъл. Композиционни похвати в трагедията му. Главни произ­ведения.

17. Софокъл. “Едип цар”. Идеята за съдбата.

18. Еврипид. Епоха и творчество.

19. Същност на Еврипидовия психологизъм при изграждането на драматургическия образ. “Мелея”.

20. Древноатическа комедия. Аристофан. Основни теми в творчеството му.

21. Аристофан. “Облаци”. Критика на софизма.

22. Поетиката на Аристотел за старогръцката драма.

23. Литература на елинизма. Обща характеристика. Литература и кул­тура.

24. Елиннстическа поезия. Теокрит. Идилии.

25. Развитие на прозата през елинистическия период.

26. Римска литература. Обща характеристика. Сравнение със старогръц­ката литература.

27. Римски театър и драма. Обща характеристика. Сравнение със старо­гръцката драма.

28. Тиг Макций Плавт. Епоха и творчество.

29. Плавт. “Менехмовците”. “Гърнето”. (Анализ по избор).

30. Теренций Афр. Обща характеристика. Сравнение с Плавт.

31. Вергилий. Живот и творчество. “Буколики”. “Георгики”.

32. Вергилий. “Енеида”. Сравнение с Омировия епос.

33. Хораций. Философия и поезия.

34. Хораций. “За поетическото изкуство”.

35. Овидий. Композиция и художествен смисъл на “Метаморфози”.

36. Апулей. “Златното магаре”. Значение на мотива за метаморфозата.

37. Средновековие. Обща културна характеристика.

38. Дофеодален героичен епос.

39. Средновековен героичен епос. Сравнителна характеристика с антич­ния епос.

40. Романски епос. “Песен за моя Сид” и “Песен за Роланд”. Сравнител­на характеристика.

41. “Песен за Нибелунгите”. Сравнение с романския епос.

42. Литература на градовете. Фаблио.

43. Рицарски роман. Проблемно-естетическа характеристика.

44. Кретиен дьо Троа. “Ланселот, рицарят на каруцата”.

45. Провансалска лирика. Основни представители.

Препоръчителна библиография:

1. И. М. Тронски, “История на античната литература”, София, изд. “Haукa и изкуство”, 1965.
2. С. И. Радциг, “История на старогръцката литература”, София, изда­телство “Народна просвета”, 1969.
3. С. И. Радциг, “Античная литература”, Москва, изд. “Просвещение”. I980.
4. А. Тахо-Годи (кол.), “Античная литература”, Москва, изд. “Про­свещение”. 1973, ІІ доп. изд. 1987.
5. Богданов, Богдан, “Мит и литература”, София, изд. “Наука и изку­ство”, 1985.
6. Богданов, Богдан, “История на старогръцката култура”, София, изд. “Наука и изкуство”, 1989.
7. Богданов, Богдан, “Старогръцката литература. (Исторически особе­ности и жанрово многообразие. Старогръцката проза)”, Просвета, С., 1992.
8. М. П. Алексеев (кол.), “История зарубежной литературы”, Москва, изд. “Высшая школа”, 1978.
9. Хаджикосев, Симеон, “Западноевропейска литература”, Част първа, изд. “Снела”, 2000.

проф. дфн Симеон Хаджикосев

Старобългарски език - библиография

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

проф. Татяна Славова
ПРИЕМНО ВРЕМЕ: Вторник, 14-16 ч., каб. 144

Изпитът ще бъде писмен (2 часа), ще се проведе след І сем. на ІІ курс. Състои се в пълен анализ на текст (6-7 реда) на фонетично, морфологично и синтактично ниво, както и превод на същия.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Кирил Мирчев, Старобългарски език, Изд. “Фабер”, В. Търново 2000 г.

2. Таня Лалева, Кратка старобългарска граматика във фишове, Изд. “Полис”, С. 2003 г.

3. Татяна Славова (съст.), Иван Добрев (съст.), Старобългарски текстове, Изд. “Лингва”, С. 2000 г.

4. проф. д-р Иван Дуриданов (гл. ред.), Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис, Издателство на БАН, С. 1993 г. /книгата можете да намерите във Факултетната библиотека на Българска филология/

5. Иван Добрев, Анна-Мария Тотоманова, Живка Икономова, Старобългарски език на НГДЕК “Кирил Философ”, учебник за ІХ клас (Изд. “Народна просвета”, С. 1987 г.), за Х клас (Изд. “Просвета”, С. 1991 г.)

6. Иван Гълъбов, Старобългарски език с увод в славянското езикознание, Част първа: Увод и Фонетика, Изд. “Наука и изкуство”, С. 1980 г.

7. Антоан Мейе, История старославянскова языка, 50-те (рус.) /книгата можете да намерите в Народна библиотека/

8. Никола Ван Вейк, Руководство по старославянскому языку /книгата можете да намерите в Народна библиотека/

9. (речник) Измаил Срезневский, Материалы по древнерусски паметникам, 3 тома /книгата можете да намерите в Университетска библиотека, преподавателска читалня/

10. (речник) Миклошич, Лексикон палаославенико, 1862-65 г. /книгата можете да намерите във Факултетната библиотека на Българска филология/

11. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, 1956

12. Ангел Давидов, Дора Иванова-Мирчева, Малък речник на старобългарския език, Изд. “Слово”, В. Търново 2001 г.